№ 2043
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
и прокурора Лилия Стефанова Дамянова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно
наказателно дело № 20211100204422 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Съдебното заседание започва със закъснение, поради изчакване освобождаване на
съдебна зала.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ А.Н.К. редовно уведомен, не се явява.
За него се явява пълномощникът АДВ.Ю.Н., с пълномощно от днес.
Осъденото лице към момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
Република Австрия.
СЪДЪТ докладва постъпването на справка от ЕИСПП на Прокуратурата на
Република България, писмо от НСлС за наказателните производства водени срещу осъдения,
писмо от СГП според което не са установени данни за неприключили наказателни
производства срещу осъдения и справка за съдимост.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приемат докладваните доказателства.
1
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА постъпилите доказателства.
СЪДЪТ докладва изпратено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване
към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания „лишаване от
свобода“ или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз, както и приложена към същото присъда на австрийски съд.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че полученото удостоверение от Република Австрия
съдържа всички необходими реквизити съгласно Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета
от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода, или мерки включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС, както и разпоредбите на
Специалния закон, с който същото е транспонирано, поради което моля да признаете и да
приемете за продължаване на изпълнението присъдата постановено от Република Австрия
срещу българския гражданин А.Н.К..
Деянието, за което е осъден от австрийските съдебни власти считам, че съответства
на това по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на Република
България.
Считам, че редуциране на наказанието не се налага, същото следва да остане в размер
на 4 години и 9 месеца при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 2, б. “б“ от
ЗИНЗС, като следва да бъдат приспаднати периодите на предварително задържане и на
изтърпяно наказание до фактическото предаване на лицето.
АДВ.Н.: Моля да приемете и да признаете за изпълнение решението на съда в
Австрия № 37 Hv 70/20f от 06.10.2020 г., с което подзащитния ми е осъден на „лишаване от
свобода“.
Моля да приемете, че същият е осъден на 4 години, 9 месеца и 4 дни „лишаване от
свобода“, като зачетете времето през което същият е търпял там задържане под стража до
настоящия момент.
Моля да счетете, че наказанието на което е осъден в Австрия съответства на
наказанието предвидено в нашия НК по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
2
Моля да прецените по отношение на срока, който е изтърпял повече от година и три
месеца и обстоятелството, че същият в Република Австрия е работил, с оглед което считам,
че режима следва да му бъде наложен като по-лек такъв, а именно „общ“ режим, за да може
да е адекватен на това какво е изпълнявано спрямо него в Република Австрия в смисъл, че е
полагал труд, работил.
Отделно, тук по делото нямаме данни за колко дни е работил, но няма как да бъдат
зачетени тези дни, с оглед намаляване на присъдата, но поне това да съобразите
обстоятелство и да не му налагате „строг“ режим, а да бъде „общ“ режим, за да може
съответно при изпълнение на наказанието да може и тук да има адекватна мярка - полагане
на труд, която при „строг“ режим при него няма да бъде възможно.
Отделно, изтърпяването на наказанието, което му остана е по-малко от 5 години, с
оглед и режима същият ще бъде настанен в ЗО „Казичене“, където има условията да полага
труд.
В тази насока, моля да се произнесете, като считам, че не противоречи на закона
искането за трансфер и отговаря на всички реквизити по чл.12, чл.14 и чл.16 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание прие, че следва да признае и приеме за изпълнение
постановеното наказание в размер на 1734 дни „лишаване от свобода“ от компетентен съд в,
Република Австрия, спрямо българския гражданин А.Н.К., с ЕГН **********.
С окончателна присъда № 37 Hv 70/20f, постановена на 06.10.2020 г. и влязла в сила
на същата дата, наказателната отговорност на К. е била ангажирана общо за квалифицирана
кражба, извършена в съучастие, по чл. 127, чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 129, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1,
чл. 130, ал. 1, първи казус и ал. 3 от Наказателния кодекс на Р. Австрия. Това престъпление
има аналог в българския НК, поради което е изпълнено условието на чл. 8, ал. 1 от
специалния закон.
Постъпилото удостоверение, въз основа на което е образувано производството,
съдържа всички необходими реквизити, от които съдът да изведе нужната му информация.
Декларирано е, че лицето е присъствало лично в хода на производството; посочени са
релевантните факти; отразено е и че българският гражданин не е дал съгласие за
прехвърляне на изпълнението на наказанието в Република България. Такова съгласие
съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 1 от специалния закон в случая не се изисква, тъй
като лицето е български гражданин и има местоживеене на територията на Република
България. Тъй като е налице въведена с Решение на Федерална служба за чужденци и
убежище от 01.03.2021г. №**********/********* ограничена забрана за пребиваване за
срок от десет години, е изпълнена и хипотезата на чл. 22, ал. 2, т. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. В този смисъл аргументите за отказ да бъде признато и прието за
изпълнение постановеното наказание не могат да бъдат възприети и споделени от съда.
Престъплението, за което е осъден А.К. в република Австрия, следва да се
3
квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 от българския НК.
Размерът на наказанието не надхвърля срок, предвиден от българския НК за това
престъпление, поради което не се налага неговата редукция.
С оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НК, предвиждаща определяне на наказанието
в години и месеци, а остатъка в дни, наказанието лишаване от свобода за срок от 1734 дни
следва да се приравни на наказание лишаване от свобода за същия срок, равняващ се на
четири години /365 х 4 = 1460/, девет месеца /9 х 30 = 270/ и четири дни, или общо 1734 дни.
Посочено е, че наказанието съгласно правото на издаващата държава, ще бъде изтърпяно
към 14.03.2025г.
Не са налице нито основанията за отлагане, предвидени в чл. 14, нито основанията за
отказ, очертани в чл. 15 от Специалния закон. В този смисъл са налице всички предпоставки
остатъкът от наказанието да бъде приет за изпълнение в Република България.
Търпимият на българска територия остатък от наказанието следва да бъде при
„строг“ режим, с оглед приложимите по този въпрос норми на българското законодателство
– чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. От постъпилата по делото справка за съдимост се
установява, че наказанието лишаване от свобода, наложено по ЧНД 7327/2011г. по опис на
Софийски районен съд е изтърпяно на 29.07.2016г., а именно деянието от 22.01.2020г. е
извършено преди изтичането на пет години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на осн. чл. 66 от НК. Съдът не
споделя доводите на защитата за налагане на общ режим на изпълнение на наказанието, тъй
като не са налице доказателства за невисока обществена опасност на осъдения, изискуема
според чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС.
Следва да се приспадне изцяло срока на изтърпяната част от наказанието и
предварителното задържане от общия срок на наложеното наказание лишаване от свобода.
Предвид изложеното и на основание чл. 12, ал. 7, т. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение на територията на Република България
наложеното с присъда № № 37 Hv 70/20f от 06.10.2020 г. на Landesgericht Wr. Neustadt,
Република Австрия, спрямо българския гражданин А.Н.К., с ЕГН ********** наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ДЕВЕТ МЕСЕЦА и ЧЕТИРИ
ДНИ, наложено за извършено от него престъпление по чл. 127, чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 129,
ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 130, ал. 1, първи казус и ал. 3 от Наказателния кодекс на Р. Австрия,
съответстващи на чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на Република България.
ПОСТАНОВЯВА първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на наказанието в Р.
България.
ПРИСПАДА изцяло при изпълнение на наказанието срока на предварителното
4
задържане и изтърпяната част от наказанието на осъдения А.Н.К. от общия срок на
наложеното наказание лишаване от свобода до фактическото привеждане на лицето в затвор
в Р. България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в
14-дневен срок, считано от днес.
След влизането му в сила, да се уведоми съда в Република Австрия чрез българското
бюро на Евроджъст, което също да бъде уведомено, че казусът следва да се счита за
приключен.
След влизането на решението в сила, препис от същото да се изпрати на СГП за
предприемане на действия по трансфериране на осъдения в Р. България, както и на ВКП и
на Министерство на правосъдието на Р.България.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.55 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
5