№ 2596
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110207792 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от „***“ ЕООД срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-2500109/25.04.2025 г., издаденo от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1800,00 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3,
вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ и за нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 от КТ.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че НП е
незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон. Твърди
се, че между дружеството – жалбоподател и „***“ ЕООД са налице
облигационни правоотношения, произтичащи от сключен договор за поръчка
от 01.03.2020 г. и по силата на който това трето за производството дружество е
изпълнявало като изпълнител задължения, свързани с изпълнение на
дейността, касаеща процесите на жалбоподателя-възложител, извършвани от
квалифициран персонал, който следвало да бъде подбран и инструктиран от
това трето за производството юридическо лице. Твърди се, че *** имала
сключен договор с дружеството-изпълнител, по силата на който предоставяла
работната си сила при жалбоподателя – възложител, като процесната проверка
1
била осъществена именно в такъв момент. Твърди се, че проверяващите
настоявали проверяваната да подпише декларация, без да се предостави
възможност да се запознае с текста на декларацията или да се противопостави
на подписването . Твърди се, че административнонаказателната отговорност
за работодателя по чл. 1, ал. 2 от КТ не се предвижда, тъй като до завършване
на процедурата по чл. 405а от КТ липсвали правно основание това отношение
да се третира като трудово. В случая проверяващите е следвало да обявят
трудовия договор по реда на чл. 405а от КТ с постановление, което не е било
направено. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил
представляван от упълномощени адвокати. На етап съдебни прения отново е
направено искане за отмяна на обжалвания акт. Посочено е, че при съставяне
на АУАН и НП е допуснато процесуално нарушение – имената на
проверяваното физическо лице са изписани като „***“, а лицето е „***“.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, е бил представляван от упълномощен юрисконсулт.
Направено е искане за отхвърляне на жалбата. Посочено е, че НП е правилно и
законосъобразно. Оспорва се възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение, доколкото същото съставлявало техническа грешка,
възпроизведено от саморъчно попълнената декларация от физическото лице,
като ЕГН-то на лицето отговаряло на действителното. В договора между
„***“ ЕООД и *** липсвала уговорка за полагане на труд в друго предприятие.
Възразява се, че договорът между двете дружества бил със срок на действие 3
години, считано от датата на подписване, като липсвало допълнително
споразумение за продължаване срока му на действие. Твърди се, че
управителят на „***“ ЕООД е заявил, че не развива дейност с дружеството –
жалбоподател и няма понятие за възникнали трудови правоотношения.
Направено е искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Договор от 01.03.2020 г. „***“ ЕООД, в качеството на възложител, и
2
„***“ ЕООД, в качеството на изпълнител, уговорили изпълнителят да
извършва ежемесечно поставени задачи във връзка с изпълнение на дейността
на възложителя. В чл. 1.2 страните уговорили, че дейностите касаят
цялостните процеси на възложителя, извършвани от квалифициран персонал,
който е детайлно инструктиран. В чл. 2.1 страните договорили срок на
договора 3 години, считано от датата му на подписване, като според чл. 2.2
продължаването му ставало със сключване на допълнително споразумение. По
делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения, за
продължаване на договорното правоотношение.
На 17.11.2021 г. между „***“ ЕООД и ***, ЕГН **********, бил
сключен трудов договор, по силата на който физическото лице приело да
изпълнява длъжността „медицинска сестра“, за което било изпратено
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Лицето постъпило на работа на същата
дата.
Към 20.02.2025 г. между „***“ ЕООД и ***, ЕГН ********** (с вече
променено име ***) липсвало трудово правоотношение, но физическото лице
предоставяло труд като медицинска сестра в стопанисвания от жалбоподателя
обект в ***. При извършена проверка в посочения ден от органите на
Дирекция „Инспекцията по труда“ лицето било констатирано да работи с
децата в обекта. В предоставена за попълване декларация, която лицето
съставила сама, същата посочила, че работи при жалбоподателя около 3
години на адреса на посочения обект, с работно време от 8,00 часа до 16,00
часа при минимална работна заплата. В декларацията лицето посочило, че
работи на трудов договор. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол. При последващи извършени проверки на документи се оказало, че
между физическото лице и жалбоподателя нямало сключен трудов договор. В
хода на проверката било установено наличието на трудовото правоотношение
между лицето и „***“ ЕООД, но при изискани сведения от управителя на
дружеството същият посочил, че не познава лицето, не е сключил договора и
не бил упълномощавал никого за това. Видно от извлечението от регистър на
уведомления за трудови договори от 26.02.2025 г. единственият трудов
договор за *** е този от 17.11.2021 г. Отделно от това, в инструктаж на
работното място/периодичен инструктаж/извънреден инструктаж и начален
инструктаж в „***“ ЕООД лицето също не фигурира, а обхванатият период е
от 29.05.2019 г. до 29.10.2024 г., респ. от 29.05.2019 г. до 07.12.2022 г.
3
Видно от постъпилата справка от ТД на НАП с писмо от 24.06.2025 г. и
представените уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ трудовият договор от
17.11.2021 г. бил прекратен на 27.02.2025 г.
На 27.02.2025 г. свидетелят А. И. З., заемащ длъжност „главен
инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София,
съставил акт за установяване на административно нарушение № 23-2500109, в
който било прието, че дружеството-жалбоподател не е уредил отношенията си
с ***, ЕГН ********** като трудови, като не сключил трудов договор с
лицето преди постъпването на работа, в нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ, като нарушението било извършено на 20.02.2025 г. в гр. ***. На
същата дата актът бил връчен на упълномощено лице от управителя на
дружеството-жалбоподател.
В срок постъпили възражения от жалбоподателя с доводи, че
проверяваното лице било подбрано и предоставено на жалбоподателя от
работодателя „***“ ЕООД.
На 25.04.2025 г. при сходни изводи от правна и фактическа страна
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издал
обжалваното НП, с което на дружеството било наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1800,00 лева, като в акта са били
разгледани възраженията на жалбоподоателя. Актът бил връчен на 29.04.2025
г. на дружеството.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства,
на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 и чл. 284 от НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото: съставените актове,
разписки на л. 12 и л. 13, призовка № ПР2505740, призовка л. 15, покана с изх.
№ 25013094/26.02.2025 г, протокол за извършена проверка № ПР
2505740/27.02.2025 г., идентификационна карта, декларация от 20.02.2025 г.,
извадка от регистър на уведомления за трудови договори от 26.02.2025 г.,
инструктаж на работното място/периодичен инструктаж/извънреден
инструктаж в „***“ ЕООД, начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа в „***“ ЕООД, пълномощно на л. 26, констативен протокол във връзка
с проверка ПР2509089, писмени възражения с вх. № 25026038/06.03.2025 г.,
писма на л. 36, л. 40-44, списък-справка с НП за дружеството-жалбоподател,
заповед № 3-0864/17.10.2022 г., заповед № ЧР-43/30.01.2023 г., 2 броя
4
длъжностни характеристики, Заповед № ЧР-94/14.02.2023 г. писмо с вх. №
22082/24.06.2025 г., ведно приложенията – справки, служебна бележка №
015/17.11.2021 г., трудов договор № 015/17.11.2021 г., молба за постъпване на
работа от 17.11.2021 г., 3 броя уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. Съдът
намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка. В синхрон с писмените доказателства се явяват и
гласните такива, събрани чрез разпит на свидетеля З.. Предвид подробността
и логичността в показанията му, съдът счита, че не е налице съмнение за
тенденциозност на свидетеля, въпреки изпълняваната от него длъжност към
момента на проверката. От показанията му се установява завареното
положение на място в деня на проверката в обекта, впоследствие събраните
данни във връзка със същата и проведената процедурата по съставяне на
приложения по делото АУАН.
По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира,
че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните
доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и
са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. И двата процесуални акта са
издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по издаването на актовете и
връчването им на жалбоподателя. Нарушението е описано достатъчно ясно,
5
конкретно и подробно, така че да не възниква съмнение относно неговото
съдържание.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По
делото по несъмнен начин се установи, че на датата на нарушението и
извършената на място проверка - 20.02.2025 г., завареното на място *** ***,
ЕГН **********, е престирала работната си сила, като е полагала труд като
медицинска сестра в полза на жалбоподателя, с установено работно време,
трудово възнаграждение, месторабота, без да има сключен за целта трудов
договор. Съдът не се съгласява, че е допуснато процесуално нарушение в
АУАН и НП, тъй като фамилията на лицето *** *** била изписана „***“.
Съдът счита, че става въпрос за очевидна техническа грешка при изписването,
възпроизведена от саморъчно попълнените данни от лицето в декларацията от
20.02.2025 г. Пропускът не рефлектира върху възможността наказаният да
разбере за какво нарушение е бил санкциониран и да упражни правото си на
защита, доколкото останалите имена и ЕГН на лицето са били константно
коректно изписвани и не се създава съмнение или неяснота в самоличността
на лицето.
Представеният по делото граждански договор от 01.03.2020 г. не внася
съмнение в този извод, тъй като същият е уреждал отношения, странящи от
процесното по полагане на труд и в период, предхождащ процесното деяние.
Видно от съдържанието му, същото касае “извършването на ежемесечни
поставени задачи“, касаещи „цялостните процеси“ на жалбоподателя,
извършвани от квалифициран и инструктиран персонал. Следва да се посочи,
че предметът на това гражданско правоотношение е общо и неясно
формулиран, доколкото не се посочва нито какви са поставените задачи, нито
цялостните процеси (доколкото не се установява някое от дружествата да е
имало производствени или други процеси в предмета си на търговска
дейност), нито какъв е посоченият персонал. Никъде в договора не е
уговорено представянето на чужда работна ръка на чуждо предприятие. Нещо
повече, видно от единствения сключен с лицето *** *** трудов договор, по
който работодател е не жалбоподателят, а това трето за производството
юридическо лице, липсват каквито и да е елементи дори индицииращи
уговорки по смисъла на чл. 107р от КТ. Следва да се подчертае, че към
момента на процесното нарушение тригодишният срок на действие на
6
гражданския договор е бил вече изтекъл (01.03.2023 г.), без доказателства за
продължаване на срока му. В този смисъл съдът счита за недоказано
възражението на жалбоподателя за наличието на гражданско правоотношение
между жалбоподателя и „***“ ЕООД, по силата на което това юридическо
лице, явяващо се работодател на *** ***, е предоставило работната сила на
работника/служителя си на жалбоподателя за временно ползване.
С оглед представената по делото декларация от 20.02.2025 г., в която е
вписано, че от около 3 години лицето полага труд при жалбоподателя при
вписаните характеристики на труда, съставляващи елементи на трудово
правоотношение, не съществува съмнение, че *** *** е извършвала
повтаряща се трудова дейност в продължителен времеви период, съдържаща
характеристиките на трудово правоотношение. От гласните доказателства,
събрани по делото, се установява, че лицето само е попълнило декларацията, в
т.ч. и данните за време, възнаграждение, продължителност, почивка, сочещи
продължителността, повторяемостта и константност на полаганата работна
сила, типични за трудово правоотношение. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че на лицето не била предоставена възможност да се запознае
със съдържанието на декларацията. Видно от разказаното от разпитания
свидетел, на всички констатирани в обекта лица е била предоставена бланка
на декларацията за попълване, като лицата са имали и възможност за задаване
на въпроси при попълването . Още повече, че от съдържанието на същата се
констатира, че декларацията съставлява бланка с празни полета в по-голяма си
част, които лицето трябва да прочете, за да попълни на съответните места,
което е и било направено, видно от ръкописно положения почерк. Не са
налице данни за изразен отказ за попълване на декларацията от лицето,
съобразно твърденията в жалбата.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбоподателят е
имал качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по
отношение на лицето към процесната дата 20.02.2025 г. и не е изпълнил
задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила,
като сключи трудов договор с него. С поведението си, изразяващо се в
бездействие – несключване на трудов договор, дружеството-жалбоподател е
осъществило фактическия състав на нарушението по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал.
2 от КТ. Тук следва да се отбележи, че нарушението е именно по чл. 61, ал. 1,
вр. с общата разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, предписващо конкретно
7
поведение, скрепено със санкцията по чл. 414, ал. 3 от КТ, в разрез с
твърдяното в жалбата.
Несъстоятелно е възражението в жалбата, че в разрез с разпоредбата на
чл. 405а от КТ наказващият орган е издал обжалваното НП. Видно от
възражението на жалбоподателя и процесуалното му поведение по време на
проверката до издаване на НП, същият е твърдял, че лицето *** *** не
престира труд без трудово правоотношение или на гражданско
правоотношение, тъй като работната сила на лицето е уговорена да се полага в
полза на жалбоподателя от друго юридическо лице, явяващо се работодателя
. Целта на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е да защити правата на
работника, в случай, че несключването на трудов договор се дължи на
неправомерно поведение на работодателя. От попълнената декларация на
провереното физическо лице и събраните впоследствие данни се установява,
че към момента на проверката проверяващите не са разполагали с данни има
ли лицето договор или не. Видно от декларацията, провереното лице (явяващо
се едната страна по правоотношението) е поддържало, че има трудов договор
с жалбоподателя, което от само себе си изключва волеизявлението му,
манифестиращо съгласие, за обявяване на трудово правоотношение по реда на
чл. 405а от КТ. Неиздаването на постановление за обявяване на трудово
правоотношение при наличие на данни за такова не може да обоснове извод за
незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Това е така, защото
производството по обявяване на трудовото правоотношение е самостоятелно,
административно и се развива независимо от административнонаказателното.
Липсата на постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение не води на извод за липса на нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ. За да е налице нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ е достатъчно да се установи, че дадено лице престира работна сила в полза
на работодател, при наличие на елементите на трудово правоотношение, без
да е налице сключен трудов договор – обстоятелства, които безспорно са
установени в настоящото производство.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна
(безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Нарушението е извършено на 20.02.2025 г., когато лицето е полагало
8
труд в обекта, стопанисван от жалбоподателя, без преди това между него и
жалбоподателя да е бил сключен трудов договор. Нарушението е извършено в
гр. ***, където се намира този обект.
Не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажен случай, тъй като в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ
законодателят е изключил от предметния обхват изрично нарушенията на
чл. 61, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на
посочената разпоредба нарушителят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500,00 лева до 15000,00 лева. В случая на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция над минималния размер, но
към минимума, а именно - 1800,00 лева. Съдът счита, че правилно е
определена санкцията по размер с оглед повишената обществена опасност на
нарушението. По делото се установява, че вследствие на проверката са
издадени няколко наказателни постановления и са дадени задължителни
предписания до дружеството, което индицира константност на поведението на
жалбоподателя в разрез с охраняваните обществени отношения. В случая
следва да се отчете обаче най-вече особения характер и тежест на закриляните
и нарушени обществени отношения, които с бездействието на жалбоподателя
са довели до невъзможност на работника/служителя да се ползва от
специфичната закрила, която му се полага, и правата, които работниците и
служителите имат. В този смисъл съдът счита, че санкцията към минималния
предел, но не в законопредвидения минимум, не се явява необосновано
завишена, а напротив – изцяло постигаща целите по смисъла ан чл. 12 от
ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваният акт следва да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2500109/25.04.2025
г., издаденo от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1800,00 лева на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ и за нарушение на разпоредбата на
чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със
седалище София, Код по БУЛСТАТ 8315453940222, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 8, на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН сума в размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10