РЕШЕНИЕ
№ 1958
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110115993 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Д. З. ДЖ., ЕГН:**********, с
адрес: гр. В**** бул."В. В.", №.***, вх.* ет.*, с която претендира да бъде осъдено „З. а. д.
„А.“ А., ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. „С. К." ** да й
заплати сумата от: 50 лв., частично от 550,00 (петстотин и петдесет) лв., представляващи
неплатено обезщетение по договор №****** от 02.07.2020г. за застраховка „К.“ на лек
автомобил марка „А.“, модел ***, с peг. № *** за застрахователно събитие изразяващо се в
имуществени вреди по автомобила - увреждане на предна и задна леви врати, настъпили
вследствие на ПТП от 27.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда- 04.11.2021г., до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се сочи, че на 27.06.2021г., по време на управление на автомобила
от съпруга на ищцата и при предприемане на ляв завой на кръстовището на ул. „Г. К.“ в гр.
В. на автомобила са нанесени увреждания по предна лява врата и задна лява врата. Щетите
са нанесени при съприкосновение на процесния автомобил с друг автомобил, в който е
имало водач и е бил спрян на пешеходната пътека на въпросното кръстовище. След
установяване на нанесените щети, съпругът на ищцата изразил желание да се състави
двустранен констативен протокол като за съставянето му той и водачът на другия автомобил
се уговорили да се срещнат по-късно през деня на същото място. Съпругът на ищцата,
заедно с нея се явил на уговореното място в уговореното време, но водачът на другия
автомобил не се появил и поради това протокол за ПТП не бил съставен. Във връзка с
1
настъпило застрахователно събитие, на 30.06.2021г., съпругът на Д.Д. завел щета №*****г.
и представител на ответника е извършил опис на автомобила, съдържащ горепосочените
увреждания. Въпреки надлежното регистриране, уведомяване и доказване на настъпването
на застрахователно събитие съгласно Общите условия, приети от ответното дружество, то
отказало да изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на т.58.1. от Общите
условия по процесния договор. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден
отговор, с който оспорва иска изцяло. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и ответното дружество по отношение на процесния автомобила. Сочи, че е
налице основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение от страна на
дружеството поради неизпълнение на задължения на застрахованото лице, посочени в т.
58.1. и т. 59.6.4. от Общите условия на горепосочения договор за застраховка „К., като
твърди, че застрахованото лице не е уведомило незабавно компетентните държавни органи
за събитието в деня на настъпването му, както и не е удостоверило факта на уведомяването
с надлежен документ (протокол за ПТП или служебна бележка от РПУ). Ответникът твърди
още, че събитието не е настъпило по начина, времето и мястото, декларирани в исковата
молба. Претендират се разноски.
По искане на ищеца, с определение на съда постановено в проведеното на 19.05.2021г.
открито съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на предявения иск, чрез
неговото увеличение от 50,00 лева /петдесет лева/ частичен иск от 550,00 лева, на 866,43
лева /осемстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ - цялостен размер на
претендираното застрахователно обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност копия от: свидетелство за
регистрация на МПС; застрахователна полица №***** за застраховки „К.“ и „З.“; квитанция
за платена сума по полица №******; опис на щетите по претенция №***** от 30.06.2021г.
на „З. а.д. „А.“ **; заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 30.06.2021г.,
се установява, че: По отношение на л.а. „***" с peг. № ***** със собственик Д.Д. била
сключена застраховка „К.“ при „Застрахователно акционерно дружество „А.“ *** със срок
на действие от 05.07.2020г. до 04.07.2021г. вкл. На 30.06.2021г. по заявление от С.С. Д. при
застрахователя била образувана щета №*****г., че на 27.06.2021г., около 14:30 ч., в гр. В.,
управлявайки лек автомобил „****“ с рег. № **** по ул. „Г. К.“ и предприемайки завиване
наляво по ул. „А. Г.“ се получило съприкосновение с друг автомобил, който бил спрял
неправилно в лявата част на пътя върху пешеходна пътека. На същата дата представител на
ответника извършил оглед и опис на щетите по автомобила, като са установени увреждания
по предна и задна лява врата.
От заключението на вещото лице инж. М. П. К. по назначената съдебна
автотехническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване на ПТП отговаря на
описания в исковата молба. Действителната стойност на възстановителните работи свързани
с отстраняването на вредите, констатирани по *****“ с рег. № ******* от застрахователя в
съставения от него протокол за оглед на 30.06.2021г., за материали и труд по средни пазарни
2
цени в сервизи на територията на гр. Варна непритежаващи сертификат за качество, е общо
866,43лв., а на такива притежаващи такъв сертификат 1340,69лв.
От събраните гласни доказателства на водения от ищцовата страна свидетел С. Д. се
установява, че на 27.06.2021г. около 14:30 часа управлявал лек автомобил марка „***” с
регистрационен номер ****. Движел се по бул. „Г. К.“ и искал да предприеме маневра -
завой на ляво по ул. „А. Г.“. На кръстовището на тези улици в лявата част на бул. „Г. К.“
бил спрял автомобил върху пешеходна пътека и жълта маркировка. Пречел на нормалното
движение и извършването на маневра завой наляво в посока ул. „А. Г.“. Опитал да премине
и да го заобиколи, но се получило съприкосновение на автомобилите, като по неговия
автомобил имало щети по предна и задна лява врата, а по другия автомобил в предна дясна
част. Усетил съприкосновението и след два - три метра спрял и слязъл от автомобила.
Водачът на другия автомобил също слязъл. Огледали щетите и се разбрали да съставят
протокол за ПТП, но другият шофьор, който казал, че много бърза поискал да се срещнат
около 17:30 часа на съседен паркинг за протокола. В 17:30 часа другия водач не се появил.
Свидетелят завел уведомление за щета няколко дена след това - на 30.06.2021г., тъй като
поради уговорката с другия водач да се срещнат в 17.30ч. станало твърде късно в деня на
ПТП, а след това бил извън града поради ангажименти от лично естество. Не е уведомявал
МВР, тъй като другия водач нямал претенции. При липса на спор приел, че ще съставят
двустранен протокол, когато не следва да се уведомява МВР. След това другия водач не
дошъл, а свидетелят не бил запомнил номер на колата му, нито марка или модел, които да
съобщи на МВР. Нямало нещо неясно или спор относно ПТП и затова не е звънял на
колцентър на застрахователя за съдействие. След това ги уведомил при първа възможност
писмено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За
възникване на тази отговорност на застрахователя е необходимо осъществяването на сложен
фактически състав, който включва: наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните и изправността на застрахования по него; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;
наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение възникнали в
резултат от застрахователното събитие; уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото
установяване.
По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на валиден договор за
застраховка „К.” между „З.“ *** и Д.Д. относно л.а. „***" с peг. № ***** и заведена от
ищеца във връзка с тази застраховка щета за причинени имуществени вреди на собствения
3
му л.а. „****“, рег. № ***.
Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес и заявените от страните твърдения, ищцовата страна следва да установи
настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди, вида и стойността на
вредите, причинна връзка между настъпилото ПТП и вредите. Респ. ответникът да установи
твърденията си за наличие на неизпълнение на задължение поето от ищеца в качеството му
на застрахован по договора, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е
довело до възникване на застрахователното събитие.
От гореобсъдените гласни доказателства, съдът намира за установено
обстоятелството, че в резултат от действието на трето лице, което е противоречало на
задължението му регламентирано с чл. 98 ал.1 т.1 и т.5 ЗДвП /Престоят и паркирането са
забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал; на
пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях./ и чл.
94 ал. 3 по ЗДвП /За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя./ е настъпило ПТП, при което на собствена на ищеца вещ – лек
автомобил „*****“ с рег. №***** са причинени описаните от застрахователя вреди
налагащи ремонта на части от вещта. В подкрепа на изложеното е и заключението на
вещото лице, според което щетите описани от застрахователя е теоретично и практически
възможно да са настъпили по описания от ищеца механизъм.
Правото на застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение е
регламентирано в чл. 408 ал. 1 от КЗ, която норма лимитативно определя основанията,
освобождаващи застрахователя от отговорност – 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия
с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи,
предвидени със закон.
В настоящия случай не се твърди наличието на нито едно от тези обстоятелства.
Няма спор между страните, че собственикът на автомобила е уведомил
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед.
Не се спори, а и се установява от подписания от ответника документ - протокол за оглед, че
автомобилът е бил увреден към датата на съставянето му. Няма твърдения или проведено
доказване, че автомобилът е бил увреден към датата на сключване на застраховката или, че
застрахованият умишлено е причинил уврежданията.
Очевидно е, че неуведомяването на органите на МВР за настъпилото ПТП /което
4
дори и да се приеме за съществено за интереса на застрахователя задължение по
застрахователния договор/, не е „довело до възникване на застрахователното събитие“,
което обстоятелство е кумулативно изискуемо според императивната правна норма на
цитирания чл. 408 ал. 1 т. 3 КЗ /използваният съюз преди този текст е „И“ а не „ИЛИ“, както
сочи ответника/, за да се приеме за меродавно неизпълнението на това задължение по
застрахователния договор, като основание за отказ за заплащане на обезщетение.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена
застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ
към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Същото не може да
надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка /чл. 400 ал. 2 КЗ/. В горния смисъл са Решение № 235 от
27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г; Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/
2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І
ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, представляващи
съдебна практика и по аналoгичните норми от действащия КЗ.
Според заключението на вещото лице стойността на работите за възстановяване на
имуществото във вида преди увреждането по средни пазарни цени е 866,43 лв., която
стойност съдът възприема за меродавна по гореизложените правни доводи. Изрично в чл.
400 ал. 2 КЗ е посочено, че при определяне на възстановителната стойност, обезценка не се
прилага.
Ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение, от което следва, че искът е
основателен за целия размер на претенцията след изменението й.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
помощ, вносни бележки за държавна такса и депозит за експертиза са общо 550 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ „З.“ АД, ЕИК:***** със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н „С.“, ул. „С. К.“ №**, да заплати на Д. З. ДЖ.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. В., бул. „В. В.", №***, вх.* ет.* сумата от 866,43
лева, представляващи неплатено обезщетение по договор №**** от 02.07.2020г. за
5
застраховка „К.“ на лек автомобил марка „****, с peг. № *** за застрахователно събитие
изразяващо се в имуществени вреди по автомобила - увреждане на предна и задна леви
врати, настъпили вследствие на ПТП от 27.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.11.2021г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „****“ ****, ЕИК:**** да заплати на Д.З.
Д., ЕГН:**********, сумата от 550 лева представляваща сторените разноски в
производството съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6