Р
Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 18.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-4 състав, в открито заседание на тридесети
март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при секретаря К.П., като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. д. № 3704 по описа на СРС за 2015 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н.З.Ж. срещу М.НА
З.И Х., при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 25200.00 лева, формирана, като сбор от сумата от 13208.95
лева, заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 16016.00 лв.-
пропусната полза в размер на стойността на лавандулов цвят, която ищецът би
реализирал за 2009г. /осма година от създаване на насаждението/, в случай, че
длъжностните лица при ответника бяха изпълнили добросъвестно задълженията си и
не бяха въвели ищеца в заблуждение с оглед бъдеща замяна на земи с цел
предсрочно прекратяване на договора и от сумата от 11991.05 лева, заявена като
частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 14 414.68 лв. -пропусната полза
в размер на стойността на лавандулов цвят, която ищецът би реализирал за 2010г.
Претендира, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, заплащане на обезщетение за забава
върху сумата 25200.00 лева в размер на 7 738.00 лв. за периода от 19.11.2011 г.
до 19.11.2014 г. Прави искане за присъждане и на законна лихва върху главницата
от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
Ищецът излага следните фактически твърдения: Между
страните бил сключен на 20.11.2000 г. договор за наем на земеделски земи, по
силата на който ищецът като наемател, засадил земите с дълготрайно насаждение
„лавандула" през 2001 г.
По искането му от 20.05.2005 г. за замяна на собствени
земи с наети такива и за извършване на замяната, ответникът изискал съгласие за
прекратяване на наемния договор с оглед сключване на договор за замяна. Ищецът
дал това свое писмено условно съгласие с оглед волята на ответника отразена и в
писмо от 26.10.2005 г. В резултат - договорът бил прекратен по взаимно съгласие
предсрочно с изрично уточнение волята на ищеца по молба от 31.01.2006 г. след
потвърждение от страна на ответника от 31.07.2006 г.
Въпреки постигнатите договорености, последваща замяна на
имотите не била осъществена. С писмо изх.№ 9400-3247/31.08.2006 г. ОД»ЗГ» гр.В.
изпратила уведомление, че преписката за замяна е върната несъгласувана от МЗГ.
В писмо № 66-5321/22.08.2006 г. били изложени мотивите, поради които преписката
не е съгласувана.
Ищецът поддържа твърдения, че наемният договор бил
прекратен от наемодателя в резултат на неправомерни действия на негови
длъжностни лица, които по твърдение го въвели в заблуждение да даде съгласие за
прекратяване на наемния договор.
В резултат на неправомерното прекратяване на наемния
договор, по твърдения, ищецът бил лишен от възможността да реализира ползи от
наетия от него земеделски имот за оставащия срок на договора, с което претърпял
имуществени вреди /във форма на пропуснати ползи/. Исковата претенция,
според ищеца е формирана, като сбор от сумата от 13208.95 лева,
заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 16016.00 лв.-
пропусната полза в размер на стойността на лавандулов цвят, която ищецът би
реализирал за 2009г. /осма година от създаване на насаждението/, в случай, че
длъжностните лица при ответника бяха изпълнили добросъвестно задълженията си и
не бяха въвели ищеца в заблуждение с оглед бъдеща замяна на земи с цел
предсрочно прекратяване на договора и от сумата от 11991.05 лева, заявена като
частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 14 414.68 лв. -пропусната полза
в размер на стойността на лавандулов цвят, която ищецът би реализирал за 2010г.,
като и двете суми ищецът твърди че претендира съобразно влязло в сила
осъдително решение на СГС от 27.03.2012 г. по гр.д.№ 447/2011 г. по описа на
същия съд, потвърдено с решение № 212/06.02.2013 г. на САС по гр.д.№ 2647/2012
г. С последното, както е посочил ищеца е била уважена заявената от него
частична претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от вида на пропуснати
ползи от неизпълнение на договора за наем за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010
г. в размер на 11 000.00 лв. от общо претендирана сума в размер на 60 000 лева.
Ответникът М.НА З.И Х. оспорва исковата молба, като нередовна, а предявените
искове, като недопустими. При условията на евентуалност оспорва исковете, като
неоснователни. Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца. Оспорва наличието
на вреди от посочения вид, причинно-следствена връзка между твърдяното
неправомерно прекратяване на договора и търсеното обезщетение за имуществени
вреди, под формата на пропуснати ползи. Не оспорва, че Н.З.Ж. е посочил в
молбата си, вх. per. № 94Н- 17/31.01.2006 г. до министър на земеделието и
горите, че отправеното от него искане за прекратяване на договора „да се разглежда и решава единствено и само
като предпоставка за извършване на исканата замяна по преписка с вх. №
9400-1780/20.05.2005 г. в ОДЗГ - В., тъй като друга причина за прекратяване на
договора няма.”.
Заявява
правни доводи, че съобразно приложимите в случая Указания за извършване на
замени на земеделски земи - частна държавна собственост от държавния поземлен
фонд по реда на чл. 36 от ППЗСПЗЗ, замяна на земеделски земи - частна държавна
със земеделски земи - собственост на граждани и юридически лица, се допуска в
случаите, предвидени със закон, при парична равностойност по количество и
качество, определена по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ /Наредба за условията
и реда за установяване на текущите пазарни цени на земеделските земи/. Исканите
и предлаганите за замяна земеделски земи не трябва да бъдат в границите на едно
и също землище.
При
постъпило искане за замяна от лице, което наема или арендува земи от ДПФ,
замяната на собствени земеделски земи на заявителя /наемател или арендатор/ със
земите, на които е наемател или арендувал, се извършва за земи от ДПФ,
предоставени за ползване под наем или аренда, за създаване и отглеждане на
трайни насаждения - след 5 година от създаване на трайното насаждение.
Обстоятелства, които, според ответника, са били предварително известни на
заявителя Н.З.Ж..
Не
оспорва, че с писмо изх. per. № 944-179/26.10.2005 г. на Дирекция „Поземлени
отношения” към МЗХ Н.Ж. е бил уведомен, че за да премине към процедура на
замяна е необходимо да подаде молба за прекратяване на договора, като условие
за започване на процедурата, което обаче категорично не следва да се приема, че
същото е единственото условие за извършване на замяната, както се твърди да е
било възприето от ищцовата страна като заблуждение или изтръгване на съгласие и
подвеждане.
Освен
това заявява, че съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.к. както за
претърпени загуби, така и за пропуснати ползи.
В тази
връзка, ответникът прави възражение, че не е било създадено и отгледано трайно
насаждение, и то, което да плододава за целия срок на договора, в това число за
процесиите 2009 и 2010 г. Навежда твърдение, че не са били полагани
необходимите грижи по отглеждане на трайното насаждение лавандула, по време на действието
на процесния договор, както по време на създаването и отглеждането до встъпване
в плододаване /гратисен период/, така и в периода на плододаването. В
потвърждение сочи, че през посочените години е имало продължително засушаване,
довели до изключително ниски добиви на земеделските култури.
Заявява
правни доводи, че решението по частичния иск няма силата на присъдено нещо в
следващия процес - за останалата част от вземането. Съгласно мотивите на т.1 ТР
1/2001 ОСГК, в предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното
вземане, която надвишава размера за който се отнася петитумът на иска. Прави
възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност, доколкото в случая
се касае за периодично вземане и съобразно изложените доводи е приложима
разпоредбата на чл. 111, б. в” от ЗЗД, предвиждаща тригодишна давност. Заявява
правни доводи, че воденият от ищеца процес за част от вземанията му, нито
спира, нито прекъсва погасителната давност за останалата част от цялото вземане,
която не е предявена, в какъвто смисъл цитира и Решение № 610/09.12.2008 г. по
т. дело № 391/2008 г. на ВKC-I т.о.
При
условията на евентуалност заявява, че дори и при установяване действия на
ответника или негови служители, които в случая представляват непозволено
увреждане, и от тях са произтекли вреди от посочения вид за ищеца, то, с оглед неговите
твърдения, че непозволеното увреждане е било извършено в периода 2005/2006 г., то,
в случая вземанията на ищеца са били погасени с изтичане на общия петгодишен
давностен срок.
Прави
възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
мораторни лихви. Твърди, че за тях е изтекла кратката
тригодишна погасителна давност. При условията на евентуалност - че е изтекла
общата петгодишна погасителна давност.
Прави
възражение, че договорът за наем, който е бил сключен с ищеца е нищожен на
основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради неспазване на необходимата форма указана в
чл.3, ал.1 от ЗАЗ- писмена с нотариална заверка на подписите, като излага
правни доводи и сочи задължителна за съда практика.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
С влязло в сила осъдително решение на СГС от 27.03.2012
г. по гр.д.№ 447/2011 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение №
212/06.02.2013 г. на САС по гр.д.№ 2647/2012 г. е била уважена заявената от
ищеца частична претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от вида
на пропуснати ползи от неизпълнение на договора за наем за 2007 г., 2008 г.,
2009 г. и 2010 г. в размер на 11 000.00 лв. от общо претендирана сума в
размер на 60 000 лева.
От договор № РД-50-684 за предоставяне под наем на земи от Държавен
поземлен фонд на физически и юридически лица, сключен на 20.11.2000 год. се
установява, че ответника Министерство на земеделието и горите /МЗГ/, в
качеството си на наемодател, е предоставил на ищеца, като наемател за временно
и възмездно ползване на 50 дка земеделски земи от Държавен поземлен фонд, в
землището на с.З., община Аксаково, Варненска област, представляващи част от
парцел I, масив 14, нива VII категория, за срок от 10 години, като договорът е
влязъл в сила от стопанската 2000/2001 год.
С молба вх.№ 9400-1789/20.05.2005 год. ищецът е отправил искане да бъде
извършена замяна на собствени ниви с тази, предмет на наемния договор. По
молбата е дадено положително становище от ОД“ЗГ“ /л.14/, като е посочено, че частните
имоти представляват имот № 021034-нива с площ от 17.380 дка в землището на
с.Въглен, община Аксаково, имот № 026006-нива с площ от 14.000 дка в землището
на с.З. и имот № 028061-нива с площ от 9.980 дка в землището на с.З., които са
годни за земеделско ползване, като за стопанската 2004/2005 г. са засети със
слънчоглед, като след причисляването им към ДПФ същите могат да бъдат отдавани
под наем или аренда.
По отношение на имот № 014018, който е част от ДПФ е посочено, че е
създадено трайно насаждение – лавандула.
С писмо изх. № 94Н-179/26.10.2005 г., МЗГ е уведомило ищеца, че във връзка
с негова молба за отлагане плащането на наем по договора, същото не може да
бъде удовлетворено, тъй като срокът за плащане на наем /т.4.4/ следва да се
извърши един месец преди съответната стопанска година /в случая 2005/2006 г./
По отношение на образуваната преписка за замяна на земеделски имоти по чл.36,
ал.1 и ал.3 от ППЗСПЗЗ е посочено, че за да се премине към процедура за замяна
е необходимо да се подаде молба за прекратяване на договора за наем по взаимно
съгласие / раздел ІV,т.10/, като се заплатят коректно наемните вноски.
В отговор, ищецът депозирал пред МЗГ молба с вх. № 94Н-17/31.01.2006 г., в
която дал съгласие за прекратяване на договора за наем. В молбата изрично е заявена
воля, че „искането ми за
прекратяване на Договора да се
разглежда и решава единствено и само като предпоставка за извършване на
исканата от мен замяна по преписка вх. № 9400-1780/20.05.2005 г. в
ОД"ЗГ", тъй като друга причина за прекратяване на Договора няма".
Така формулираната воля не се оспорва в производството от ответника.
Последвала информация, за това че договора за наем за прекратен по взаимно
съгласие, достигнала до ищеца с писмо изх. № 94Н-17/31.07.2006 г. на МЗГ, в
което е посочено, че ищецът е заплатил наемната вноска за стопанската 2005/2006
г. с включен индекс на инфлация в общ размер на 1575.00 лв., както и че с
протокол от 10.01.2006 г. е установено, че наетият имот е засаден с лавандула.
С писмо 9400-3247/31.08.2006 год. на МЗГ, Дирекция „Поземлени отношения“,
ищецът бил уведомен, че преписката му за закупуване е върната като
несъгласувана от МЗГ-София. С това писмо било връчено и писмо №
66-5321/22.08.2006 г. на МЗГ, в което са изложени мотивите, поради които МЗГ не
съгласува преписката за замяна. В последното се съдържа информация, за това че предлаганите
и исканите за замяна земеделски имоти попадат в едно и също землище, което
противоречи на т.9 от утвърдените указания за извършване на замени на земеделски
земи по реда на чл.36 ППЗСПЗЗ; приложеното решение № 01/29.01.2002 г. за
възстановяване право на собственост на ДПФ е незаконосъобразно, поради
неспазване на формата и следва да се завери от ПК, а не от ОСЗГ.
Чрез представените 4 бр. договори за закупуване на лавандулов цвят от
28.07.2009 г.; от 05.07.2010г., от 18.07.2011 г. и от 14.07.2011 г. се
установява, че купувачът ЕТ”Р.**П.К.” е закупил от продавача М.Г.К. „лавандулов
цвят” по цени съответно: 0.60 лв./кг.; 1лв./кг; 1.50 лв./кг.; 1.50 лв./кг.
Представените служебна бележка от 15.05.2006 г., издадена от ЕТ”Р.**П.К.”,
служебна бележка без дата и приемо-предавателен протокол 09.10.2003 г., съдът
намира че не следва да обсъжда, доколкото касаят установяване обстоятелства за
закупуване на лавандулов цвят през 2003 г., 2004 г., 2005 и 2006 г. Предмет на
настоящето производство е периода 2009-2010 г.
Чрез приетата в производството СОЕ се установява, че за стопанската 2009 г.
/осма година от създаване на насажденията/ при среден добив 800 кг/х0.40
лв./кг. Х 50.051 дка възлиза на 16016.32 лв.; за 2010 г. при среден добив 800
кг/дка х 0.36 лв./кг за 50.051 дка възлиза на 14414.68 лв. Експертът е дал
заключението въз основа на сведение дадено от агронома на землището –г-н М.П.
при съобразяване, че насаждението е засадено през 2000/2001 г. в имот с площ от
50 дка и се отглежда при спазване технологията на ИРЕМК гр.Казанлък. Вещото
лице е посочило, че в момента насаждението е отдадено под аренда от МЗХ.
Други относими доказателства по делото не бяха ангажирани.
В отклонение от правилото, че всеки носи отговорност само за себе си и за
своите деяния разпоредбата на чл.49 от ЗЗД предвижда, че този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е такава за чуждо
противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия, тя е
гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или юридическото лице
отговарят не за своя вина – действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои
работници или служители, на които са възложили работа.
За да възникване отговорността по посочения законов текст е необходимо да
се установи по несъмнен и категоричен начин кумулативното наличие на следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени виновно
и противоправно от лице, на което е възложена някаква работа от отговорния по
чл.49 от ЗЗД; както и че вредата е причинена при или по повод на възложената му
работа. Т.е., границите на отговорността по чл.49 от ЗЗД се определят от
степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена
работа и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на
възложената работа.
Съобразно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, т.е. както за претърпени загуби,
така и пропуснати ползи.
В конкретния случай ищецът твърди, че причинените му имуществени вреди в резултат на поведението
/действия и бездействия/ на служителите на МЗХ са от вида на пропуснати.
Възраженията
за нередовност на исковата молба, съдът намира за неоснователни. Не е условие
за редовността на исковата молба в нея да бъде посочено кое длъжностно лице се
явява пряк причинител на вредите, за които се претендира обезщетение. В този
смисъл решение №164/04.07.2012 г. по гр. д. №570/2011 г., ІV г.о., ВКС
постановено по реда на чл.290 ГПК и дадените разяснения с ТР № 3/2005 г. на ОСГК
на ВКС.
Претенциите на ищеца за пропуснати ползи са индивидуализирани по основание
и размер, и са допустими. Разгледани по същество, съдът намира, че същите са
неоснователни, тъй като не се установи да е осъществен фактическият състав на
непозволено увреждане.
Влязлото в сила осъдително решение на СГС от 27.03.2012
г. по гр.д.№ 447/2011 г. по описа на същия съд, с което е била уважена
заявената от ищеца частична претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от неправомерното прекратяване на договора за наем от вида на
пропуснати ползи за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на
11 000.00 лв. от общо претендирана сума в размер на 60 000 лева не формира
сила на пресъдено нещо за непредявената част от вземанията на ищеца, част от
която е предмет на настоящето производство. Според задължителните
разяснения по т.1, изр. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК
на ВКС, силата на пресъдено нещо се формира и по размера на непредявената част
от вземането при отхвърляне на частичния иск, какъвто не е настоящия случай.
В настоящето производство не се установи по несъмнен начин неправомерно
поведението на ответника – наемодетел във връзка с прекратяване на договора за
наем. Инициативата за извършване на последното е на ищеца – наемател, а поставянето
на отлагателно прекратително условие от страна на ищеца, както се установи в
производството не води до автоматично сключване на желания договор за замяна,
чийто условия и предпоставки са различни, като изискванията за това са предмет
на уредбата на чл.36 ППЗСПЗЗ и Указания за извършване на замени на земеделски
земи по реда на чл.36 ППЗСПЗЗ, приложени по делото. Както е предвидено в
цитираната законова разпоредба, замяна на земеделски земи -
частна държавна или частна общинска собственост, със земеделски земи -
собственост на граждани и юридически лица, се допуска в случаите, предвидени
със закон, при парична равностойност, определена по наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗСПЗЗ.
Предложението
за сключване на договора за замяна е отправено от ищеца и не се установи
изискванията на ответника във връзка със сключване на такъв договор да са били
изпълнени от ищеца. Преписката е била върната без съгласуване от МЗХ за
изпълнение на конкретни указания, които ищецът не е извършил. В резултат –
договор за замяна не е бил сключен именно поради поведението на ищеца. В случая
е приложим принципа Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere
potest - Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Не се установи твърдението на ищеца, че
при прекратяване на договора за наем служителите на ответника са проявили
неправомерно поведение.
Освен това, твърдението на ищеца, че за 2009-2010 г. стопански години е
претърпял сочените имуществени вреди от вида на пропуснати ползи, съдът намира
за недоказано и съответно неоснователно. Приложените документи за продажба и
съответно – закупуване на насаждения – лавандулов цвят касаят други стопански
години от 2003 г. до 2006 г., които не са предмет на настоящето производство.
Приетата в производството ССчЕ не се основава на несъмнени данни за реализираната
стопанска продукция в периода 2009-2010 г. Същата почива на предположения. Пропуснатите
ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, за което съществува
сигурност при нормално развитие на правоотношението, каквото в случая не бе
установено.
Възраженията на ответника, че сключеният между страните договор за наем е
бил нищожен на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.3 ЗЗД
поради това, че не е бил сключен в предписаната от чл.3, ал.1 от ЗАЗ форма-
писмена с нотариална заверка на подписите, съдът намира за неоснователни. Макар
този въпрос да е предмет на образуваното тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, по който не е налице произнасяне към настоящия момент, настоящия състав
възприема даденото разрешение в Решение № 541/06. 02. 2012 г.
по гр.д. № 810/2010 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и Решение № 269/03.
10. 2014 г. по гр.д. № 5487/2013 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о. В
последните е посочено, че при липса на изискваната от закона форма, сключеният
договор се конвертира в договор за наем. Ако договорът за аренда е конвертиран
в такъв за наем и ползването е предоставено, уговорената насрещна престация се
дължи като наемна цена.
Твърдяното неправомерно поведение на ответника касае 2006 г., а исковата
молба по настоящето производство е била подадена на 19.11.2014 г. С оглед така
формираните изводи за неоснователност на главните претенции обаче, съдът намира
че не следва да се произнася по правопогасяващото възражението на ответника за
изтекла погасителна давност.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 300.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Н.З.Ж. с ЕГН ********** и адрес *** със съдебен адрес ***, 128,
офис 1, против М.НА З.И Х. с адрес гр.***********, искове с правно основание чл.49
вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 25200.00 лева,
формирана, като сбор от сумата от 13208.95 лева, заявена като частичен иск от
иск с цена на цялото вземане от 16016.00 лв.- пропусната полза в размер на
стойността на лавандулов цвят, която ищецът би реализирал за 2009г. /осма
година от създаване на насаждението/, в случай, че длъжностните лица при
ответника бяха изпълнили добросъвестно задълженията си и не бяха въвели ищеца в
заблуждение с оглед бъдеща замяна на земи с цел предсрочно прекратяване на
договор за наем от 20.11.2000 г. и от сумата от 11991.05 лева, заявена като
частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 14 414.68 лв. -пропусната полза
в размер на стойността на лавандулов цвят, която ищецът би реализирал за 2010г.,
ако не бе прекратен договора за наем неправомерно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Н.З.Ж. с ЕГН ********** и адрес *** със съдебен адрес ***, 128,
офис 1, против М.НА З.И Х. с адрес гр.***********, искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху сумата 25200.00
лева в размер на 7 738.00 лв. за периода от 19.11.2011 г. до 19.11.2014 г.
ОСЪЖДА Н.З.Ж. с ЕГН ********** и адрес *** със съдебен адрес ***, 128, офис
1, да заплати на М.НА З.И Х. с адрес гр.***********,, на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата от 300.00 лв.-разноски за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: