О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 14.02.2022 г.
Софийски градски съд, I Гражданско отделение,
2-ри с-в в закрито заседание на 14.02.2022 г., в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
разгледа
гр. д. 4 898/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
1. По исканията за отвод на съдията-докладчик
[1] С
няколко свои молби ищцата е поискала от съда да отведе съдията-докладчик от
разглеждането на делото. Те са били подадени след като няколко пъти съдът е
отхвърлял подобни молби. Съдът отново приема, че не са налице основания за
отвод на съдията-докладчик по делото и отхвърля искането на ищцата за това.
2. По изпълнението на указания на съда, свързани с редовността на исковата
молба и разглеждането на делото
[2] На
11.06.2020 г. съдът е постановил определение, с което:
1. е отхвърлил
исканията на ищцата за освобождаване от държавна такса и допускане на
обезпечение на предявените искове;
2. е прекратил
производството по всички искове с изключение на тези срещу В.В. по чл. 496, ал.
3 от ГПК и по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК. С него съдът е указал на ищцата в
едномесечен срок от съобщението да представи: данъчна оценка за ½
идеална част от процесния имот; доказателство, удостоверяващо внасянето на
държавна такса от 2х1% от данъчната оценка на ½ идеална част от
процесния имот; вписан екземпляр от исковата молба (определението, л. 62-63 от
делото на СГС).
[3] На
01.07.2020 г. ищцата е подала частна жалба срещу определението на СГС от
11.06.2020 г. в частта относно: отхвърлянето на исканията за освобождаване от
държавна такса и допускане на обезпечение; частичното прекратяване на
производството по делото (частната жалба, л. 1-10 от частното дело на САС). На
11.08.2020 г. САС е постановил определение. С него САС е оставил без уважение
частната жалба на ищцата срещу определението на СГС в частта му, с която е било
отхвърлено искането за допускане на обезпечение и частичното прекратяване на
производството по делото. САС не се е произнесъл по частната жалба на ищцата
срещу определението на СГС в частта му, с която е отхвърлил искането на ищцата
за освобождаване от държавна такса (определението, л. 42-43 от частното дело на
САС).
[4] На
24.08.2020 г. САС е връчил на ищцата определението си (л. 44 от делото на САС).
Определението на САС в частта му относно искането за допускане на обезпечение е
влязло в сила на 24.08.2020 г., а в частта му относно частичното прекратяване
на производството по делото на 16.02.2021 г. (определението на САС;
определението на ВКС, л. 27-28 от ч. гр. д. 309/2021 г. на ВСК).
[5] Липсват
доказателства ищцата да е поискала от САС да допълни определението си от
24.08.2020 г., като се произнесе по частната ѝ жалба срещу определението
на СГС от 11.06.2020 г. в частта му, с която е отхвърлил искането на ищцата да
бъде освободена от държавна такса. Ето защо съдът приема, че ищцата не го е
направила.
[6] Междувременно,
на 17.07.2020 г. съдия по вписванията е отказал да впише исковата молба на
ищцата, защото тя не е била представила съпроводително писмо от СГС и оригинала
на исковата молба, по която да е била внесена дължащата се държавна такса (л.
89 от делото на СГС). СГС не е направил това, защото към онзи момент ищцата не
е била внесла определената държавна такса за разглеждането на исковата молба,
понеже тя е била подала частна жалба срещу определението на СГС, с което той е
отказал освобождаването от държавна такса.
[7] Страната
може да поиска да бъде допълнено решението/определението, ако съдът не се е произнесъл
по цялото ѝ искане. Молбата за това се подава в едномесечен срок от
връчването на решението/определението или от влизането му в сила (чл. 250, ал.
1 от ГПК).
[8] В
случая с определението си от 24.08.2020 г. САС не се е произнесъл по цялото
искане на ищцата – няма произнасяне по искането на ищцата за отмяна на
определението на СГС от 11.06.2020 г. в частта му, с която СГС е отказал да
освободи ищцата от внасянето на държавна такса. Ищцата е могла да поиска допълване
на определението на САС най-късно до 16.03.2021 г. Тя не го е направила. Така е
влязло в сила определението на СГС от 11.06.2020 г., с което е отказал да
освободи ищцата от внасяне на държавна такса.
[9] От
влизането в сила на определението на СГС, с което е отказал да освободи ищцата
от внасяне на държавна такса, т. е. от 16.03.2021 г., е започнал да тече
едномесечният срок, в който ищцата е следвало да изпълни указанията на СГС за
представяне на:
-
доказателство за внесена държавна такса;
-
вписан екземпляр от исковата молба. Този срок е изтекъл на 16.04.2021 г.
(петък, присъствен ден). Въпреки това и въпреки изричните указания на СГС в
определението от 11.06.2020 г. към настоящия момент ищцата не е представила
доказателства нито за внасяне на държавна такса, нито за вписването на исковата
молба. Ето защо съдът приема, че са налице условията на чл. 129, ал. 2 от ГПК за
връщане на исковата молба. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
[10]
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата за
отвод на съдията-докладчик.
[11]
ВРЪЩА исковата молба.
[12]
Определението в частта му по пар. 10 не може да се обжалва, а в частта му по
пар. 11 може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
връчването му. При подаване на частна жалба ищцата следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение съдът ще върне частната жалба.
Съдия: