Решение по адм. дело №300/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

Делото е образувано след постъпила жалба от К. И. Б., от [населено място], [ЕГН], действащата чрез адв. Е. К. К.. Жалбата е насочена срещу Ревизионен акт № Р-03001822002709-091-001 от 14.11.2023г., потвърден с Решение №315 от 08.02.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, с определените с РА задължения на физическото лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годините : 2017 г. – главница 154.00 лева и лихви 89.47 лева; за 2018 г. – главница 560.00 лева и лихви 268.57 лева; за 2019 г. - главница 837.00 лева и лихви 316.31 лева; за 2020 г. – главница 1826.00 лева и лихви 504.92 лева и за 2021 г. - главница 4159.00 лева и лихви 728.32 лева. Общо задълженията по оспорения РА са 7 536.00 лева главница и 1907.59 лева – лихви.

Сочи се, че РА е незаконосъобразен, поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материално-правни разпоредби.

Неправилни били изводите в РА, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Посочено е, че липсват мотиви за извършване на ревизията по този способ и ред. Липсвали фактически установявания, подкрепени с доказателства, а само предположения за укрити приходи, които не обосновават реално получени доходи и това е именно спорен момент. Органите по приходите не били събрали доказателства за наличието на укрити приходи. Твърди, че в качеството си на адвокат, не е получавала хонорари за образуване на ИД. Всички суми, които са заплащани като хонорари за образуване на изпълнителни дела от дружества, на които Б. е продавала вземания, присъдени й по граждански дела, са заплащани от съответното дружество на съответен процесуален представител /адвокатско дружество/, но в нито един от тези случаи лично на Б.. Сочи, че процесиите хонорари са отчетени като приходи в счетоводството на съответният процесуален представител-адвокатско дружество/съдружие, на когото са платени и дължимият данък е заплатен от тях, предвид което с РА се облагат повторно едни и същи приходи, т.е. липсват основания за прилагане на облагането по чл. 122 от ДОПК.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В депозирани по спора писмени становища поддържа жалбата с настояване за цялостна отмяна на оспорения РА. Претендира за присъждане на направените по делото разноски по представен списък (л.187 от делото).

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна, включително и чрез писмено становище.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК, за което представя и списък. Възразява срещу прекомерност на поисканото от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като съобрази резултатите от назначената по съдебния спор съдебно-счетоводна експертиза, намира жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа и правна страна приема следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001822002709-020-001 от 01.06.2022г., изменяна, спирана и възобновявана с последващи такива, е възложено извършването на ревизия на К. И. Б. с обхват задължения за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2016г.- 31.12.2021г.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органът по приходите е извършил процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения ревизионен доклад РД № Р-03-000320006056-092-001/22.02.2021г., неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателства от данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице, документи, съставени по повод на настоящото ревизионно производство както и присъединени документи /доказателства/, съставени и приети по извършени други проверки/производства с адресат същото лице, видно от Протокол № П-03001822021735-073-001/03.05.2022г. относно извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на К. Б.. Приобщени са с Протокол № Р-03001822002709-ППД-001/ 26.07.2022г. събраните доказателства и документи. Съобразени са и приобщени с Протокол № Р-03001822002709-ППД-002/18.09.2023г. дадените сведения и представени доказателства по Протокол № П-16002622027808-073-001 от 15.02.2023г. по повод производство за установяване на факти и обстоятелства досежно друго лице - Г. С. К..

В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки на трети лица - няколко банки, частни съдебни изпълнители, длъжници, предприети били и действия за събиране и обезпечаване на доказателства, както и събиране на обяснения от третите лица по повод извършваната ревизия.

Б. връчени няколко искания до К. Б. – от 13.06.2022г., връчено на 20.06.2022г., от 08.09.2023г., връчено на 12.09.2023г. за предоставяне на документи и писмени обяснения. С последното, връчено на 12.09.2023г. искане, РЛ (ревизираното лице) е и уведомено, че в 14-дневен срок следва да представи документи и декларации по чл.124, ал. 3 от ДОПК за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за ревизираните години - 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК, връчено по електронен път на 12.09.2023г., и съгласно което РЛ е уведомено за констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като му е предоставена възможност за представяне на становище. В писмено становище (л.189-едис) К. Б. заявява, че според нея няма основание за РО да предприеме действия и съответно извърши ревизията по особения ред, разписан в чл.124, вр. с чл.122 от ДОПК.

От К. Б. в отговор на конкретните искания, са представени писмени обяснения и доказателства за ревизирания период, относно източниците и размера на получените доходи, извлечения за движението на парични средства по банкови сметки, документи във връзка с договори за прехвърляне на вземания и др., на които се позовава и обяснява своите действия.

Срещу така издадения РД № Р-03-000320006056-092-001/22.02.2021г., в който ревизиращият екип е приел, че РЛ има задължения за внасяне на данък по чл.48 от ЗДДФЛ, връчен на ревизираното лице на 17.10.2023г., К. Б., чрез адв. Н. И. оспорва констатациите в него и изводът за задължения за ревизирания период. Това възражение е подадено в законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК – на 31.10.2023г. и с получен вх. № 30549-89/02.11.2023г. по регистъра на ТД на НАП Варна. То е обсъдено и отхвърлено като неоснователно. Така ревизиращият екип издава и обжалвания РА, с който са установени задължения за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ от К. И. Б. за годините : 2017 г. – главница 154.00 лева и лихви 89.47 лева; за 2018 г. – главница 560.00 лева и лихви 268.57 лева; за 2019 г. - главница 837.00 лева и лихви 316.31 лева; за 2020 г. – главница 1826.00 лева и лихви 504.92 лева и за 2021 г. – главница 4159.00 лева и лихви 728.32 лева или общо дължима за петте години сума – 7 536.00 лева главница и 1 907.59 лева – лихви.

Приходната администрация, чрез своите РО е установила, че лицето К. И. Б., в качеството й на самоосигуряващо се такова, с професия адвокат, има данни за укрити приходи или доходи, свързани с получени суми за адвокатски възнаграждения по представителства в изпълнителни производства, както и по фиктивни прехвърляния на вземания /цесии/.

Основанието за облагането е само поради приетата нищожност по чл.26 ЗЗД на договорите за цесии за нуждите на данъчното производство, с аргументи, че постигат забранен от данъчния закон резултат, т.е. заобикаляне на закона, за да се избегне данъчно облагане на присъдени/ получени адвокатски възнаграждения от Б. по предоставена от нея безплатна правна помощ. Обстоятелство, визирано в чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. При наличие на гореизложените факти съобразявайки записаното в кодекса, те приемат, че основата за облагане с данък върху доходите на физическото лице за ревизираните данъчен период – 2017 - 2021г. следва да бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

След анализ на събраните по реда на ДОПК доказателства, органът по приходите установява следната фактическа обстановка:

К. И. Б. е местно физическо и данъчно задължено лице за доходи, произхождащи от източници в България и чужбина лице на Република България, по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗДДФЛ.

К. Б. е адвокат и свързани с нея лица по смисъла на §1, т.3 б. „б“ ДР на ДОПК са адвокатски дружества и съдружия „Нота Бене", „Бул Леке" и „Б. Консулт“ ,“ Б. и партньори“. Б. притежава капитал в „Нота Бене" - 95%, в „Бул Лекс" - 99%, в „Б. и партньори" - 98%, в „Б. Консулт" - 99%. Адвокат К. Б. за периода на проверка не е разполагала с адвокатски кочани, което е потвърдено и при извършена проверка от РО чрез информация от Адвокатска колегия Русе.

През ревизираният период адв. К. Б. е извършвала процесуално представителство на граждани, без да получава за това възнаграждение на основание чл.38 от ЗА /безплатна правна помощ/. След постановено решение на съответния районен съд й се присъжда адвокатско възнаграждение в съответния размер. Тези суми са подробно описани в табличен вид в РД / стр. 16 - стр.37/, предвид и съобразно задълженията на длъжните по конкретното дело. Сумите, видно от таблицата са в много различен размер от двуцифрени такива до максимум трицифрени.

След постановените решения по дело на конкретния районен съд, присъденото по делото адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. се е прехвърляло с договор за цесия на множество дружества – цесионери, над 40 броя дружества, (примерни такива договори виж в том 1, том 2, от приложенията), повечето от тези договори без посочена цена, като по отношение на цената в т. 3 е записано „Срещу цена и условия на плащане, които са уговорени между страните в отделно споразумение…“, като и това, че отношенията между страните са уредени и вземането е преминало в патримониума на Цесионера. Действително, по тези договори за цесия, в които липсва цена, са представени и тези отделни споразумения, от които е видно, че цената на прехвърляне на вземанията варира от 5-10 лева и достига не повече от 50 лева. Дружествата-цесионери са собственост на две ФЛ - В. Т. В., който е починал на 03.05.2022г. и Г. С. К.. С оглед допълнителните споразумения по договорите за цесия цената на прехвърленото вземане е от около 5-10 лева до максимум 50 лева. В представените писмени обяснения ревизираното лице е посочило, че сумите по догорите за цесия са получени в брой, съгласно споразуменията към договорите, и че договорите служат за разписка. По - голямата част от едноличните дружества - цесионери, с представляващ В. Т. В. били или с прекратена регистрация, или в ликвидация.

За ревизирания период 2016г.-2021г. К. Б. сключила 786 бр. договори за цесия. Сумите, получени по цедираните вземания са коректно отразени от Б., включително и в подадените ГДД.

В хода на ревизията, ревизиращия екип е установил от обясненията на третите лица – длъжници, че от тяхна страна е правен безуспешен опит за доброволно изплащане на присъденото след влизане в сила на съдебното решение/съдебният акт/ адвокатско възнаграждение чрез изпращане на писма, електронни съобщения, покани, разговори, изпращане на дължимите суми чрез Изипей АД, като така изпратените са били връщани като непотърсени. А след снабдяването с изпълнителен лист, вземането на адв. Б. за присъденото адвокатското възнаграждение веднага е прехвърляно с договорите за цесия, като длъжниците били уведомявани по телепоща, без да е посочен начин на плащане и при липса на посочена и банкова сметка.

Цесионерите веднага образували изпълнителни производства по прехвърленото им вземане от адв. Б.. За събиране на вземането се използвала правна помощ, като всички плащания към съответния процесуален представител - адвокатско сдружение или дружество се извършвало по банков път. Част от адвокатските сдружения са с участието на К. Б. /като адв. сдружение „Нота Бене", „Бул Лекс" и „Б. Консулт"/. Образуват се изпълнителни дела за събиране на вземането от ЧСИ. Дружествата-цесионери нямали открити банкови сметки. А една част от постъпленията по водените от ЧСИ дела и плащанията към адвокатски дружества за услуги по събиране на вземанията се извършвали чрез личната банкова сметка на собственика на съответното дружество Г. К.. След това Г. К. извършвал преводи към адвокатски дружества – „Нота Бене“, „Бул Леке Б. Консулт“, „Б. Партньори“, като паричните средства не се прехвърлят/предоставят на дружествата – цесионери. Ревизиращият екип е приел, след анализ на всички тези факти и доказателства, че е налице симулативно движение на парични средства, чрез което адвокат К. Б. избягва плащането на данъци за получени от нея доходи - адвокатски хонорари.

Договорите са цесия са приети за фиктивни поради липса на размер на прехвърленото вземане / еднотипност на всеки един от тях / и липса на цена, макар че от споразуменията е видно, че са възмездни, въпреки че не е посочено името на лицето, положило подпис. Счели са, че липсва икономическа обосновка на цената на прехвърленото вземане, предвид факта, че длъжниците имат готовност да платят и противно на всякаква икономическа логика адвокат К. Б. възпрепятства доброволното плащане, като по нито един случай тя лично не е търсила своето вземане, а както посочихме по-горе го е цедирала на нарочно създадените /по логиката на цялата схема/ дружества, за суми многократно по-ниски от получените по конкретните дела адвокатски възнаграждения.

При извършените насрещни проверки на дружествата, не била потвърдена информацията за сключени договори за цесии, независимо, че РЛ ги е представило. В писмените обяснения от В. В. Т. - ликвидатор на проверените дружества цесионери се казва, че „в архива не се съхраняват договори за цесия, включително и с цедент К. И. Б.. Липсвали и доказателства за получени суми от цесионерите от длъжниците по цедираните вземания, а причината е именно симулативното движение на паричните средства, описано по-горе.

С оглед установеното, органите по приходите определили данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. за ревизирания период от 01.01.2016 г. - 31.12.2021 г., като съобразили, че облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността - с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Определили за всеки един данъчен период задълженията на К. Б. по чл.48 от ЗДДФЛ и така бил издаден и оспореният пред директора на дирекция „ОДОП“ [населено място] акт № Р-03001822002709-091-001 от 14.11.2023г., с който на К. Б. са определени задължения физическото лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчните периоди както следва : За данъчен период 01.01.2016г.-31.12.2016г. – надвнесен данък в размер на 15.30 лева; За данъчен период 01.01.2017г.-31.12.2017г. – дължим данък - главница 154.00 лева и лихви 89.47 лева; За данъчен период 01.01.2018г. - 31.12.2018г. - главница 560.00 лева и лихви 268.57 лева; За данъчен период 01.01.2019г. - 31.12.2019г. - главница 837.00 лева и лихви 316.31 лева; За данъчен период 01.01.2020г. - 31.12.2020г.- главница 1826.00 лева и лихви 504.92 лева; За данъчен период 01.01.2021г. - 31.12.2021г. – главница 4159.00 лева и лихви 728.32 лева. Общо задълженията по оспорения РА са 7 536.00 лева главница и 1907.59 лева – лихви.

Със своето решение №315 от 08.02.2024г. горестоящият АО е потвърдил РА изцяло.

В проведеното съдебно производство бяха събрани и допълнително доказателства-писмени. Бе назначена и поисканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на назначената и приета експертиза и поставените по нея въпроси, страните нямаха възражения.

Задачите обаче и заключението по експертизата, както и последно приетите писмени доказателства, представени от оспорващата страна касаят не пряко задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, дължим от К. Б., установени в проведеното ревизионно производство, а дружествата -цесионери и адвокатските сдружения и задълженията, които те имат по съответните данъчни закони-дали са отразени в счетоводството, дали са отразени като финансов резултат, дали са заплатени дължимите от тези дружества данъци.

Ето защо, съдът, въпреки че допусна исканата от жалбоподателя експертиза, и въпреки че вещото лице много трудно и не в пълна степен отговори на поставените въпроси именно заради поведението на тези трети за съдебния спор лица, повечето от тях, както ще видим, свързани с РЛ, не следва да кредитира и зачита заключението по приетата по делото експертиза. Не следва да бъдат ценени и последно приетите писмени доказателства. По причина, че те /експертизата и доказателствата/ касаят и дават отговор на въпроси, които нямат релевантно отношение към определените с Ревизионен акт № Р-03001822002709-091-001 от 14.11.2023г. задължения за ревизирания период, дължими от К. Б. за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Дали и как е осчетоводено при цесионера прехвърленото вземане, дали е налице отклонение от данъчно облагане по чл. 26, т. 2, респ. чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 78 ЗКПО, как е осчетоводено при адвокатските дружества на Б., какъв е размера на признатите разходи, има или не надвнасяне на корпоративен данък, би било предмет на друго ревизионно производство по отношение на други субекти и не касаят настоящият спор.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 и в предвидената от закона форма. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите, противно на твърдяното още с жалбата до съда.

Ревизионното производство е валидно образувано, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци за процесния период е определена въз основа на извършен анализ по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Ревизията по чл. 122-124 от ДОПК е подчинена на специални правила по отношение на хипотезите, в които може да се осъществи, изчерпателно посочените обстоятелства, които органът по приходите следва да съобрази и доказателствената сила на ревизионния акт. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Съдът намира, че от жалбоподателя не са оборени констатациите, че са налице данни за укрити приходи или доходи от РЛ за проверения период.

Фактическите констатации и изводи в обжалвания ревизионен акт кореспондират с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. С оглед на това съдът намира извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК съобразено със закона.

След като фактическите констатации са верни, т. е., не са оборени фактите, то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.

При констатирано наличие на укрити приходи или доходи от жалбоподателя, което обстоятелство е установено по време на ревизията от ревизиращия екип след обстоен анализ на всички факти и обстоятелства, съобразно събраните по време на ревизията доказателства, за органа по приходите са налице предпоставките на чл.124, вр. с чл.122 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Предвид изложеното съдът намира обжалваният ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Тук спорът е изцяло правен и е свързан с отговор на въпроса допустимо ли е по начина, по който адв. Б. е прехвърлила своите вземания, дължими към нея по влезли в сила решения по граждански дела - чрез цесия, и чрез всички останали действия, извършени и свързани с цедиране на вземанията й, да се приеме, че всичките тези 786 бр. договори за цесия са нищожни, както са приели и ревизиращият екип и след това и директора на ОДОП-Варна? Че съставените договори за цесии са фиктивни? Че е налице симулативно движение на парични средства, чрез което адвокат К. Б. е избягвала плащането на данъци за получени от нея доходи - адвокатски хонорари?

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, договорите, които заобикалят закона са нищожни и не пораждат правни последици.

Спорен е въпроса дали орган по приходите може да приема, че е налице нищожност на един договор. Съдът обаче, съобразно всички доказателства по делото приема, че действително договорите за цесия са сключени по начин и във форма, които съзнателно са насочени към пораждане на правни последици, водещи до недеклариране и невнасяне на данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ от адв. Б.. Правилно органите по приходите са приели сключените договори за цесия за фиктивни, привидни и заобикалящи закона, противоречащи на добрите нрави и поради това са завишили данъчната основа именно със сумите, присъдени като адвокатски възнаграждения по цитираните дела.

Договорът за цесия е двустранен и консенсуален. Ведно със споразуменията към всеки един от тях всички те безспорно представляват частни диспозитивни документи, които материализират волеизявление на автора на документа. Те се ползват единствено с формална доказателствена сила, която задължава съда да счита лицето, подписало документа за автор на направеното изявление. Това положение произтича от разпоредбата на чл. 180 ГПК, която въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа, което не се и спори по отношение на Б..

Договорът за цесия изисква промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице, прехвърлимо като имуществени права и действително спрямо длъжника. Предвиденото в чл. 99 ЗЗД съобщаване за цесията на длъжника има единствено за цел да уведоми длъжника на кой от кредиторите следва да изпълни задължението, за да го изпълни той точно, но не влияе върху валидността на задължението, което е и безспорно.

Привидна и фиктивна, заобикаляща закона е тази сделка, при която страните са изразили воля за сключването й, но всъщност не желаят възникването на типичните за тази сделка правни последици. Такава сделка е нищожна и то независимо дали е налице хипотеза на абсолютна или относителна симулация. Установяването на привидността обаче е предпоставено от изследването на условията, при които е сключена конкретната сделка и на настъпилите от нея определени правни последици в патримониума на страните. Доказателствената тежест за това лежи в случая върху органа по приходите. С оглед на установените фактически обстоятелства съдът приема, че е доказана тази привидност с оглед на всички изследвани обстоятелства.

Доводите за прието участие на РЛ в „схема“, целяща заобикалянето на данъчния закон /ЗДДФЛ/ и отклонение от данъчно облагане, която прикрива реалния получател - ревизираното лице, което определено не би могло да се определи като добросъвестно, тъй като същото е знаело, че е участник в „схема“, са в резултат на анализ на доказателства и установени факти.

Б. продава вземанията, които са й присъдени като адвокатски възнаграждения за безплатна правна помощ или такава по реда на чл.38 от ЗА по множество граждански дела, чрез сключване на договори за цесия с множество дружества с един и същ управител, на значително ниска цена, максимум до 50 лева. Прехвърлени чрез договорите за цесия са всички нейни вземания за ревизирания период, свързани с получени по гражданските дела хонорари, които вземания на Б. са на стойност от няколко лева до четирицифрени суми, и то към цесионери, които не разполагат с банкови сметки. На длъжниците въобще не е била предоставена възможност за доброволно плащане преди цедирането на вземането. Това безспорно са действия, чрез които умишлено се цели да не се приемат плащания при възможност за доброволното им изпълнение към кредитора, в случая РЛ – адв. Б..

Липсва каквато и да е доказана икономическа обосновка и целесъобразност за прехвърляне на тези вземания, освен целеното, установено и при процесната ревизия - недеклариране и невнасяне на данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ от адв. Б.. В подкрепа на този извод са и останалите факти и обстоятелства - цесионерите от своя страна наемат адвокатските дружества, в голяма част от които Б. е съдружник и мажоритарен собственик и управител и тези адвокатски дружества работят само и основно с двама частни съдебни изпълнители. Така допълнително се предявяват и претенции за адвокатски хонорари по изпълнителните дела и се увеличава недобросъвестно дълга, която е другата цел, но тя не може да бъде предмет на разглеждане по повод установените с РА допълнителни задължения на Б. по ЗДДФЛ.

На следващо място, досежно недобросъвестността на К. Б. - за ревизирания период адв. Б. въобще не е разполагала с адвокатски кочани, което е потвърдено от Адвокатска колегия Русе. Действията й определено не биха били в противоречие с добрите нрави, ако имаше данни за недобросъвестно неизпълнение от страна на длъжниците към основният им кредитор /какъвто се явява тя/, преди цесията. Но тъкмо обратното – доказателствата, събрани в проведеното ревизионно производство сочат на умишлено нежелание на кредитора Билева да приеме плащания. Без да са извършени каквито и действия за реализиране на всичките тези нейни вземания, по които тя е оказала или безплатна помощ по ЗПП или по реда на чл.38 от ЗА, те са цедирани и прехвърлени на значително необяснима ниска логически цена, без положени усилия за събираемост и въпреки изразените безспорни намерения за това от длъжниците, видно от дадените от тях обяснения в проведеното ревизионно производство. Длъжниците са винаги монополисти и големи данъкоплатци, с ясни данни и проследяемост. Продаването на дълг /вземане на значително занижена от действителната му стойност цена около 50-60 и дори много повече пъти под реалната му е без ясна икономическа обосновка. Тези продажби стават непосредствено след получаването от Билева на изпълнителен лист по спечелените граждански дела, и то на дружества-цесионери с един и същ управител, нямащи открити банкови сметки. Прехвърлени са не няколко, а 786 бр. цедирани вземания. Сумите по вече образуваните от цесионерите изпълнителни дела са получавани само по личната банкова сметка на управителя им, който пък ги привежда на адвокатските дружества и сдружения в които участва адв. Билева, и които съдържат присъдените й адвокатски възнаграждения, които вече е цедирала. Всичко това сочи на „схема“ за избягване на данъчно облагане и то в размера на присъденото на РЛ вземане за адвокатските хонорари по оказаната безплатна правна помощ или представителство по реда на чл.38 от ЗА. Така се очертава и целта на всички договори за цесия - избягване на данъчно облагане по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, чрез недеклариране на получените по гражданските дела адвокатски хонорари в пълен размер.

При всички тези установени факти, обстоятелства и събрани доказателства, съдът стига до отговор на поставените по-горе въпроси, а именно :

1. Допустимо е да се приеме от ревизиращият екип и след това и от директора на ОДОП-Варна, че всичките 786 бр. договори за цесия, по който адв. Билева е прехвърлила своите вземания, дължими към нея по влезли в сила решения по граждански дела са нищожни, и правилно те са ги приели за такива, защото събраните в ревизионното производство доказателства сочат на този извод. Съставените договори за цесии са фиктивни и не следва да бъдат отчитани като пораждащи действията, за които са сключени; 2. Налице е симулативно движение на парични средства, чрез което адвокат К. Б. е избягвала плащането на данъци в пълния им размер за получени от нея доходи - адвокатски хонорари.

При такъв извод досежно договорите за цесия, те не се приемат за действителни в правния мир и целеният от тях резултат не следва да се зачита. Следователно РЛ К. Билева безспорно има задължения за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за годините, както правилно са установили и ревизиращия екип от НАП : 2017 г. – главница 154.00 лева и лихви 89.47 лева; за 2018 г. – главница 560.00 лева и лихви 268.57 лева; за 2019 г. - главница 837.00 лева и лихви 316.31 лева; за 2020 г. – главница 1826.00 лева и лихви 504.92 лева и за 2021 г. – главница 4159.00 лева и лихви 728.32 лева или общо дължима за петте години сума – 7 536.00 лева главница и 1 907.59 лева – лихви, както правилно е прието с издаването на Ревизионен акт № Р-03001822002709-091-001 от 14.11.2023г.

При този изход на изложеното по-горе, съдът приема, че жалбата на К. И. Б., насочена срещу Ревизионен акт № Р-03001822002709-091-001 от 14.11.2023г., потвърден с Решение №315 от 08.02.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, се явява изцяло неоснователна. Не са налице основанията, сочени в нея за незаконосъобразност на оспорения акт.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 1, вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което при материален интерес - главница в размер на 7 536.00 лева и 1 907.59 лева – лихви или общо задължения 9 443.59 лева, е в размер на 1244, 36 лева.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1, вр. с ал.4, изр. 2-ро от ДОПК, Административен съд– [населено място], трети състав,

Р Е Ш И:

Отхвърля жалбата на К. И. Б., от [населено място], [ЕГН], действащата чрез адв. Е. К. К. срещу Ревизионен акт № Р-03001822002709-091-001 от 14.11.2023г., потвърден с Решение №315 от 08.02.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП, с определените с РА задължения на физическото лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ годините : 2017 г. – главница 154.00 лева и лихви 89.47 лева; за 2018 г. – главница 560.00 лева и лихви 268.57 лева; за 2019 г. - главница 837.00 лева и лихви 316.31 лева; за 2020 г. – главница 1826.00 лева и лихви 504.92 лева и за 2021 г. – главница 4159.00 лева и лихви 728.32 лева или общо дължима за петте години сума – 7 536.00 лева главница и 1 907.59 лева – лихви.

Осъжда К. И. Б., от [населено място], [ЕГН], да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна, ЦУ НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 244.36 лева (Хиляда двеста четиридесет и четири лева и 36 ст.).

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.