Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. Сливен, 12.
01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети
декември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Галя Георгиева и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова касационно административнонаказателно
дело № 188 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „Геомекс Инженеринг“ ЕООД
гр. Ямбол, подадена против Решение № 331 от 28.09.2020 г., постановено по АНД №
1076/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 496220-F530392 от 19.02.2020 г., издадено от Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите /НАП/, с което на „Геомекс
инженеринг” ЕООД– гр. Ямбол, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с
ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С
обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски в размер
на 100 лева.
В касационната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че при издаване на
процесното НП са допуснати съществени процесуални
нарушения и като е приел друго Районният съд е постановил незаконосъобразно
решение. В случая се касаело за продажба, която е регистрирана на фискалното
устройство, но сумата по нея била заплатена по-късно. Счита, че в случая следва
да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли решението на Районния
съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
В писмено становище поддържа касационната жалба, моли да бъде уважена.
Ответникът по
касационната жалба - ТД на НАП Бургас, редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище от упълномощен процесуален представител
оспорва касационна жалба, излага съображения за правилност на обжалваното
съдебно решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба
е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди
обжалваното НП като законосъобразно, първоинстанционният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е
направил извод, че по категоричен начин е доказано нарушението на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като дружеството е следвало да използва функциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми и да коригира касовото
несъответствие за регистрирани, но незаплатени продажби на горива.
Решението на
Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е със събраните по
делото доказателства и с приложимото право.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка, на „Геомекс
Инженеринг” ЕООД – гр. Ямбол, е съставен и връчен АУАН серия AN № F530392
от 09.12.2019 г., за това че при извършена проверка на 24.11.2019 г. в 10:30
ч. в търговски обект – б., находящ се в гр. С., ст.
от „Геомекс Инженеринг” ЕООД – гр. Ямбол, отразена в
Протокол за извършена проверка от 24.11.2019 г., е констатирано следното:
разчетена наличност от ФУ в размер на 708,92 лева; служебно въведени – 60,00
лева; служебно изведени -0,00 лева, фактическа наличност в касата на обекта в
размер на 632,34 лева; установена отрицателна разлика в размер на 76,58лева, която
не е отразена по никакъв начин във ФУ към момента на извършването. Актосъставителят е приел, че проверяваното лице не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени”,
„служебно изведени” суми, поради което е нарушило чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на
съставения АУАН, на 19.02.2020 г. е издадено процесното
НП, с което наказващият орган за констатираното с акта нарушение е наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че
при правилно установена фактическа обстановка, въззивният
съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение
приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна инстанция,
поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на
атакуваното решение.
Не са налице твърдяните
от касатора съществени процесуални нарушения,
опорочаващи административно-наказателното производство. По отношение на другото
възражение в жалбата за доказателства, които е следвало да бъдат ценени от
решаващия съд, че е извършено зареждане на гориво, без същото да е било
заплатено, следва да се отбележи, че подобно обяснение по време на извършване
на проверката от длъжностите лица на НАП не е било дадено. Твърдението е било
изложено за първи път в жалбата до РС, не е отразено като възражение нито в
констативния протокол, нито в акта, а и не се подкрепя от никакви други
доказателства по делото. Представеното едва пред касационната инстанция
обяснение от търговския работник е следвало да бъде депозирано в хода на
административно наказателното производство, тъй като същото не може да бъде
ценено в хода на съдебното такова, доколкото не представлява годно доказателствено средство.
Не
са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
случаят не се отличава от обикновените случаи на административно нарушение по
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, нарушението е формално по своя
характер и осъществяването му не е обвързано с определен вредоносен резултат.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че приложената към писмените бележки съдебна практика е неотноснима към конкретния случай.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното, Сливенският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Сливен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
331/28.09.2020г. на Районен съд – Сливен, постановено по АНД № 1076/2020г. по
описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: