№. 1 / 2.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
31.12.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1728 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с. правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с. чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с. чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т. Б. Е. с. Е. 1., със седалище и адрес на управление: г. П.. ж. №. 4. Б. П.. С., сграда 6 твърди в исковата молба, че на 14.06.2016 година между И.К.Б. и „Т. Б. ЕАД с. Е. 1. е сключен Договор за мобилни услуги с. предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца по план НонСтоп 29,99 с. неограничени национални минути, стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лева и 40 % Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Твърди, че Б. не изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 79,53 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 14.06.2016 година - 17.07.2016 година. На същата дата - 14.06.2016г. и по повод горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с. И.К.Б. - лизингополучател, Договор за лизинг, с. който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка A. О. P. S. C. с. обща лизингова цена в размер на 171,77 лева чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 3,99 лв. и първоначална вноска в размер на 80,00 лв. Поддържа също, че по договора за лизинг Б. дължи заплащане на сума в общ размер на 91,77 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 14.06.2016г. - 17.09.2016г., а именно: - 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 14.06.2016г. - 17.06.2016г., начислена във фактура №. **********/18.06.2016г.; - 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.06.2016г. - 17.07.2016г., начислена във фактура №. **********/18.07.2016г.; - 83,79 лв. - сбор от 21 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период 18.08.2016г. - 17.09.2016г., начислени във фактура №. **********/18.09.2016г.
Ищецът твърди, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура №. **********/18.06.2016г. за отчетен период 14.06.2016г. - 17.06.2016г., срок за плащане - 03.07.2016г., издадена за сумата от 24.38 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и лизингова вноска. Твърди, че така дължимите суми са както следва: - 20,39 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; - 3,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********. Твърди, че фактурата я претендира в размер от 22,56 лв., поради извършено частично плащане в размер на 1,82 лв., което погасява задължението за абонаментна такса за предпочетен номер ++359********* до размер 18,57 лв.
2. фактура №. **********/18.07.2016г. за отчетен период 18.06.2016г. - 17.07.2016г., срок за плащане - 02.08.2016г., издадена за сумата от 64.95 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва: - 60,96 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; - 3,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
3. фактура №. **********/18.09.2016г. за отчетен период 18.08.2016г.-17.09.2016г., срок за плащане - 03.10.2016г.. издадена за сумата от 645,99 лв., представляваща неплатени неустойка и лизингови вноски. Така дължимите суми са както следва: - 562,20 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********; - 83,79 лв. сбор от лизингови вноски за предпочетен номер+359*********. Твърди, че фактурата я претендира за сумата от 83,79 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер.
С. оглед на гореизложеното на 14.02.2019г. „Т. Б. ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - Монтана срещу И.К.Б., в което се претендират: главница в размер на 171,30 лева и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Било образувано ч.гр.д.№. 415/2019г. по описа на Районен съд – Монтана и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид на това твърди, че за „Т. Б. ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с. което да признаете за установено, че ,,Т. България” Е. Е. 1. има следните вземания срещу И.К.Б. xxx, а именно: суми в общ размер на 171,30 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с. предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да осъди И.К.Б. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№. 415/2019 година и по настоящото исково производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата И.К.Б. xxx, чрез назначения й особен представител – адвокат М.К. xxx е представила писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че не признава предявените искове нито по основание, нито по размер. Твърди, че оспорва изцяло представените с. исковата молба писмени доказателства. Поддържа също така, че не са налице валидно сключени и действителни договори за мобилни услуги и за лизинг, твърдяни в исковата молба. Същите не са сключени от съответно упълномощени за това представители на ищеца, не са и подписани от такива. Твърди, че тази констатация важи и по отношение на представения Запис на заповед, който и не отговаря на изискванията на закона. Неподписването на договора от кредитора води на практика до липсата на такъв. Представените по делото договори не носят подписа й, както и всички останали приложени по делото книжа. Твърди и това, че в догорите за мобилни услуги и за лизинг с. дата 14.06.2016 година, е посочено, че същите са сключени в град Монтана, а в записа на заповед, който също е от дата 14.06.2016 година, е посочено, че същият е издаден в град С.. Поддържа, че няма как да е присъствала по едно и също време на различни места и в различни градове и да подписва ЛИЧНО договори и записи на заповед. В тази връзка заявява, че не може да се приеме наличието на сключен договор, респ.предсрочна изискуемост. Твърди, че не й е известно обстоятелството, че ищцовото дружество има каквито и да било претенции към нея, още повече, че последното не я е уведомило за това преди да заяви съдебно претенциите си и да я покани доброволно да издължи сумите, ако такива на практика се дължат. Поддържа твърдението, че не е сключила процесните договори, поради което и не дължи каквито и да било суми на ищеца, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни, със законните последици.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу И.К.Б. xxx, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№. 415/2019 година по описа на РС – Монтана. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.7 ГПК. В законоустановения срок ищецът е предявил настоящия установителен иск. Безспорно е установено също така, че на 14.06.2016 година между И.К.Б. и „Т. Б. ЕАД с. Е. 1. е сключен Договор за мобилни услуги с. предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца по план НонСтоп 29,99 с. неограничени национални минути, стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лева и 40 % Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. На същата дата - 14.06.2016г. Т. Б. Е. като лизингодател, сключил с. И.К.Б. - лизингополучател, договор за лизинг, с. който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка A. О. P. S. C. с. обща лизингова цена в размер на 171,77 лева чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 3,99 лв. и първоначална вноска в размер на 80,00 лв.
От заключението на вещото лице З.Л.З. се установява, че подписите от името на И.К.Б. в Договор за мобилни услуги от 14.05.2016 година, Договор за лизинг, Декларация – съгласие и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 14.06.2016 година са изпълнени от нея.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
По делото е безспорно установено, че страните са били в облигационни отношения с. основание сключени договори за предоставяне на мобилни и фиксирани съобщителни услуги от 2016 година със срок на действие 24 месеца от сключването им.
Основните възражения на ответницата са свързани с. твърдението й, че не са налице валидно сключени и действителни договори за мобилни услуги и за лизинг, твърдяни в исковата молба, тъй като не носят подписа й, както и всички останали приложени по делото книжа.
Съдът намира за неоснователни заявените от ответницата възражения. Обстоятелството, че ответницата е била абонат на ищцовото дружество, се установява от представените към исковата молба писмени доказателства - Договор за мобилни услуги с. предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг за устройство марка A. О. P. S. C., които са подписани лично от ответницата в настоящото производство. Това бе установено по безспорен и категоричен начин от заключението на вещото лице З.Л.З., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. По тези съображения съдът приема, че между страните са съществували валидни облигационно правоотношения. Размерът на вземанията и тяхната изискуемост се установява с. представените и приети по делото 3 броя фактури, а именно: №. **********/18.06.2016 година, №. **********/18.07.2016 година и №. **********/18.09.2016 година.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че ищцовото дружество не я е уведомило за съществуващите претенции към нея и не я е известило за намеренията си да ги заяви съдебно. Съгласно т.5 от Договора за мобилни услуги страните са се договорили, всеки месец на 18-то число да се издава фактура, индивидуализираща дължимите суми от ответницата за съответния отчетен период. Подписвайки договора ответницата би следвало да е запозната със задълженията си ежемесечно да изпълнява същите.
Задължението на ответницата да заплаща месечните абонаментни такси произтича от самото сключване на процесните договори и споразумение за мобилни услуги, независимо от потреблението на мобилни услуги. Същото се отнася и за договора за лизинг, който е сключен на 14.06.2016 година със задължение за плащане на 23 месечни вноски. Следователно всички лизингови вноски е следвало да бъдат заплатени от ответницата преди повече от година на основание обща изискуемост.
Твърденията на ищеца са, че ответницата не изпълнила задълженията си по договор за мобилни услуги с. предпочетен номер ++359********* в общ размер на 79,53 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 14.06.2016 година - 17.07.2016 година. Претенцията на ищеца по Договора за лизинг е за заплащане на сума в общ размер на 91,77 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 14.06.2016г. - 17.09.2016г., а именно: - 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 14.06.2016г. - 17.06.2016г., начислена във фактура №. **********/18.06.2016г.; - 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.06.2016г. - 17.07.2016г., начислена във фактура №. **********/18.07.2016г.; - 83,79 лв. - сбор от 21 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период 18.08.2016г. - 17.09.2016г., начислени във фактура №. **********/18.09.2016г. Или общо ищецът претендира сумата от 171,30 лева.
Доколкото ответницата не твърди, респективно не е ангажирала доказателства за връщане на предадените й мобилни устройствата или погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, както и задължението по първия договор, то съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 385,00 лева – разноски в заповедното производство и 625,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Т. БЪЛГАРИЯ Е. Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район М. ж. 4. Б. П.. С., сграда 6 към И.К.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx възлизащо на сумата от 79,53 лева – незаплатени услуги и 91,77 лева – незаплатени лизингови вноски, дължими по Договор за мобилни услуги с. предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 18.02.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 415/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА И.К.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Т. БЪЛГАРИЯ Е. Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район М. ж. 4. Б. П.. С., сграда 6 сумата от 385,00 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.К.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „Т. БЪЛГАРИЯ Е. Е. 1. със седалище и адрес на управление град С., район М. ж. 4. Б. П.. С., сграда 6 сумата от 625,00 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :