О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733/20.3.2019г.
20.03.2019 г., гр. Ямбол
Ямболският районен съд
16-ти
граждански състав
На двадесети март две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Георги Георгиев
като разгледа докладваното
от съдията Георгиев
гражданско дело №
635 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от Ж.Д. *** против Т.М. Тенева, с която се претендира
постановяване на решение, с което на осн. чл. 59,
ал.9 от СК във вр.чл.127, ал.2 от СК бъде изменен
режимът на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете
Дария Живкова Д. и същите бъдат
предоставени на ищеца, с определен режим на лични отношения на майката с детето,
като същата бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв.,
считано от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска , до настъпване на правопроменящи
или правопогасяващи обстоятелства. Представят се
писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който
предявеният иск се оспорва. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът, след като взе предвид, че исковата молба е редовна, а
предявеният иск – допустим, намира, че делото следва да бъде насрочено в
открито с.з. с призоваване на страните.
На Д „СП” – Ямбол следва да се
укаже да изпрати представител в с.з., който да изрази становище по въпроса за
упражняването на родителските права върху детето, а при невъзможност – да
изготви социален доклад,както и да изпратят свой представител във връзка с
изслушване на детето.
На осн.чл.123,
ал.2 от СК, на родителите следва да се укаже да се явят лично в с.з. за
изслушване,като на ответницата следва да се укаже,че за датата на съдебното
заседание следва да води детето за изслушването му от съда,на основание
чл.15,ал.2 Закона за закрила на детето. Решението
да се изслуша детето от съда са,че същото е на навършени осем години ,както и
съда да си изясни фактите и обстоятелствата които са от съществено значение на случая и обсъди
обясненията му.
Представените от ищеца и ответника
писмени доказателства са относими и следва да се
допуснат.
Относимо е
искането на страните за разпит на свидетели и същото следва да се уважи, като
им се даде възможност да доведат по двама свидетели.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140 от ГПК, Ямболският районен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание за 02.05.2019 г. от
09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените от
ищеца и ответника писмени доказателства.
ДА
СЕ ПРИЛОЖИ гр.дело № 1848/2015 г. по описа на ЯРС.
УКАЗВА на Д „СП” – Ямбол да
изпрати представител в с.з., който да изрази становище по въпроса за упражняването
на родителските права върху детето, а при невъзможност – да изготви социален
доклад, както и да изпратят свой
представител във връзка с изслушване на детето.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да доведат в с.з. по двама свидетели за
установяване на твърдяните факти.
УКАЗВА на страните да се
явят лично в съдебно заседание на 02.05.2019 г. за изслушване,като ответницата
следва да се укаже,че за датата на
съдебното заседание следва да води детето за изслушването му от съда.
На ответника да се издаде исканото
удостоверение,след заплащане на Д.Т. в размер на 5,00 лв.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта
за доклад на делото:
Ищецът твърди, че е баща на детето Дария
Живкова Д.,род. на *** г.,като ответницата била бивша негова съпруга,като брака
им е прекратен с решение по гр.дело № 1848/2015 г. по описа на ЯРС. Съгласно
решението по посоченото гр.дело по описа на ЯРС,родителските права по отношение
на малолетното дете били предоставени на ответницата,като на ищеца бил
определен режим на лични контакти с детето. Веднага след развода ответницата
заживяла на съпружески начала с друг мъж,заедно с неговите две деца и майка
му,като детето се чувствало некомфортно в средата на чужди хора. Същото било
записано в училище,където имало проблеми с адаптацията в новата среда. След
пет-шест месеца ответницата се разделила с мъжа с който живеела и заминала за
гр.София,където се установила при майка си.Детето също заминало с нея,като било
записано на училище в гр.София,като новата му среда се отразила изключително
негативно върху психиката му. Същото трудно се адаптирало,като по телефона
споделяло с баща си отрицателните си изживявания,плачело непрекъснато и искало
да го вземе и върне при приятелите му в гр.Ямбол. В тази връзка ищеца провел
разговор с ответницата,като същата категорично отказала да уредят доброволно
отношенията си. След два месеца заминала да работи в Холандия,като оставила
травмираното им дете при майка си,като поведението й било безотговорно и
лекомислено. В следващите месеци ищеца трудно виждал детето си,като баба му го
укривала или намирала причини да му отказва контакти с него. След шестмесечно
отсъствие ответницата се върнала от Холандия,като се върнала в гр.Ямбол при
мъжа с който живеела и с който се били разделили. Междувременно детето се било
адаптирало в гр.София,било спокойно,завишило успеха си,но ответницата отново я
поставила в стрес,като я записала в ново училище,сред пълно непознати деца.
Твърди се,че в резултат на действията на ответницата детето било поставено под
непрекъснат стрес и нямало сигурност,като това се отразявало негативно.Ищеца
твърди,че разполага с битови условия за отглеждане на детето,като живее в
тристаен апартамент в който детето имало самостоятелна стая и може да разчита
на подкрепа от близките си,включително и от помощта на бащата на ответницата с
когото било в отлични отношения. Отделно от това се твърди,че битовите условия
в които се отглеждало детето при ответницата били изключително лоши,налагало се
три деца да ползват една стая,като детето му споделяло,че се налагало едно от
тях да спи на пода,като в повечето случаи това била тя.Банята и тоалетната били
на двора,като хигиената била изключително занижена,като децата се къпели
рядко,като през зимния период това било лукс. В резултат на това и на
действията на ответницата детето страдало непрекъснато,била наплашена,трудно
споделяла,като от разговорите с него усещал,че в дома в който живеело имало
насилие,като при случайна реплика от негова страна изпаднало в необяснима
уплаха,че ще го бият в къщи. Счита,че
ответницата не може да осъществява пълноценно отглеждане и възпитание на
детето,като в резултат интересите на детето са застрашени,което налагало
промяна на първоначалното решение относно упражняването на родителските
права.
Поради това, иска от съда да постанови решение, с което да измени
режима на упражняване на родителските права върху детето и предостави същите на
него, като определи подходящ режим на лични отношения на детето с майката и
осъди последната да му заплаща месечна издръжка от по 200,00 лв.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 59, ал.9 от СК.
Ответницата оспорва изложените в
исковата молба твърдения и претенции, като сочи, че не е заживяла на семейни
начала с посоченото лице веднага след развода,като ищеца пък от своя страна по
същото време е създал връзка с бившата съпруга на това лице почти по едно и
също време. От решение № 381/2016 г. по гр.дело № 3368/2015 г. по време на
процеса ответницата е живяла с Теодор Борисов и двете му деца,като е полагало
адекватни грижи за трите деца,които били в техен интерес,като ищеца живеел на
семейни начала с Т. Димитрова,което обстоятелство не се споменавало в исковата
молба,като в тази насока представлявали мотивите на съда по посоченото решение.
Нищо от това,че детето се чувствало некомфортно в това семейство не било вярно.Не
се оспорва,че известно време ответницата и другото лице били разделени и тя
известно време е била в гр.София,но в това време това обстоятелство не било
неудобно за ищеца.Заминаването на ответницата да работи сезонна работа в
Холандия било със знанието на ищеца,като това обстоятелство несъздало никакви
проблеми нито за него,нито за детето,като контактите им били редовни. В момента
ответницата отново живеела с Теодор Борисов,като съжителството им било без
сътресения за децата. Оспорват се твърденията на ищеца,че детето се чувствало
притеснено,че живеело в непрекъснат стрес и несигурност,като преместването на
детето в различни училища не са се отразили негативно спрямо него. Напротив
детето било жизнено и позитивно настроено,било общително и се чувствало прекрасно в училище. Оспорват
се твърденията на ищеца относно битовите условия,като се твърди,че децата имали
самостоятелна стая,живеели в сговор и разбирателство и за тях била създадена
благоприятна и в изключителен техен интерес битова среда. Двамата родители
работели,децата ходили на училище и детска градина и били обезпечени във всяко
отношение. Също така се твърди,че когато ищеца вземал детето не го водил в
жилището в което живее а при родителите си,като не споменавал,че работи на
смени и не бил в състояние сам да отглежда и възпитава детето си.Родителите му
живеели в отделни жилища и в тази връзка помощта им била затруднена.Също така бащата
на ответницата били разведени с майка й,като първия не поддържал никакъв
контакт с ответницата,като дори не си говорили.Оспорват се част от приложените
писмени доказателства и по точно приложения нотариален акт,както и приложеното
удостоверение за наследници,като не било ясно в каква връзка ги представя.
Непълно било съдържанието на приложеното удостоверение за трудови доходи,като в
него не било посочено като какъв работил във фирмата. Невярно било съдържанието
за приложената декларация за семейно и материално положение в която вписал
детето,което не било в неговото домакинство.Причина за завеждането на делото
била,че ответницата поканила ищеца доброволно да увеличи издръжката на детето
на 140 лв. съгласно установения миниум.
Иска се отхвърляне на иска като
неоснователен,както и отхвърляне на иска за издръжка и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже спорните факти, а именно – че има
възможност да полага адекватни грижи за детето, че е по-пригодният родител и
че са се променили обстоятелствата относно предоставяне упражняването на
родителските права.
В тежест на
ответницата е да докаже, че притежава нужният родителски капацитет и
условия за отглеждането и възпитанието на детето, както и че се е грижела за
него и го е възпитавала добре.
Препис
от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното
заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: