№ 20663
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110103383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗEАД „Б...” против ЗК „Л...” АД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 263,63 лв., представляваща
регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди на влекач
„Мерцедес актрос“, рег. № Т9933АК от ПТП, настъпило 28.07.2022 г. в Белгия, Стенокерзел,
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
„Мерцедес” с рег.№ Т 7733 АК.
В исковата молба ЗEАД „Б...” твърди, че на 28.07.2022 г. в Белгия, Стенокерзел,
застрахован при ответника водач на „Мерцедес” с рег.№ Т 7733 АК, при маневра излизане
от паркинг удря МПС – влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № Т9933АК, управляван от ... и
собственост на „Н.М. ...“ ЕООД. Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на
влекач „Мерцедес актрос“, рег. № Т9933АК – счупен десен заден фар и нагънат калник, за
който към момента на процесното ПТП има сключена имуществена застраховка при ищеца,
който твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 238,63 лв. Към
ответника била предявена претенция в посочения размер с включени разноски в размер на
25 лева. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното
ПТП е застрахована при ответника, който, след отправена покана за заплащане на платеното
обезщетение, постановил отказ да бъде изплатена претендираната сума. Поради това ищецът
претендира заплащане на обезщетение, доколкото за причинените вреди отговоря другият
участник в процесното ПТП (и съответно застрахователят на гражданската му отговорност),
която е в размер на 263,63 лв., заедно със законната лихва върху застрахователното
обезщетение от датата на предявяване на иска - 23.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК
„Л...” АД който признава, че във връзка с процесното ПТП е била образувана щета № 0000-
1
5103-22-5-05097, която е приключила с отказ. Оспорва иска с доводи, че не дължи
заплащане на обезщетението, тъй като процесното МПС „Мерцедес актрос“, рег. №
Т9933АК е собственост на „Н.М. ...“ ЕООД. От протокола за ПТП се установявало, че
другото МПС „Мерцедес актрос“, рег. № Т7733АК също е собственост на „Н.М. ...“ ЕООД.
След като щетите по процесното МПС са възникнали в следствие на удар от МПС,
собственост на същото дружество липсвало основание за ангажиране на отговорността на
застрахователя по гражданската отговорност, тъй като не било налице трето увредено лице
по смисъла на чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1 КЗ. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
обусловено от установяването на следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните
и поради това за ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: настъпването
на ПТП на 28.07.2022 г. в Белгия, Стенокерзел между участниците, посочени в исковата
молба при посочения в исковата молба механизъм, Гражданската отговорност на другия
участник в процесното ПТП е била застрахована при ответника, както и извършено плащане
на посочената в исковата молба стойност на лицето, извършило ремонт на автомобила на
сумата от 238,63 лв., настъпването на вреди за „Мерцедес актрос“, рег. № Т9933АК
изразяващи се в счупен десен заден фар и нагънат калник на стойност 238,63 лв.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно двустранен констативен
протокол за ПТП от 28.07.2022 г. се установява, че собственик и на двете моторни превозни
средства е едно и също лице, а именно „Н.М. ...“ ЕООД. В тази част протоколът има
характера на частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила по
чл.180 ГПК, която не е опровергана от останалите събрани по делото доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с ПТП
била образувана застрахователна преписка по щета № 470422222241756 при ищеца по
подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 59-07030-
00283/02.08.2022 г. От представените по делото писмени доказателства се установява, че е
извършен оглед и опис на причинените щети, за което са съставени опис на претенция № 59-
07030-00283/22/02.08.2022 г. и опис-заключение по претенция № 59-07030-
00283/22/02.08.2022 г. С доклад на застрахователя от 27.09.2022 г. е одобрена за плащане
сумата от 238,63 лв. и с платежно нареждане от 29.09.2022 г., сумата е преведена по сметка
на увреденото дружество. По делото не е спорно и наличието на облигационно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на
увредения влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № Т9933АК, към датата на настъпване на ПТП.
Основният спорен въпрос по делото е налице ли е основание за ангажиране
отговорността на ответника с оглед възражението, че в случая не се касае за причинени на
трето лице вреди по смисъла на чл. 493, ал. 1 КЗ, тъй като собственик и двете моторни
превозни средства, участвали в процесното МПС е едно и също лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
2
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Съгласно ал. 2 застраховани по смисъла на чл. 1 са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. В чл. 477, ал. 3 КЗ
изрично е посочено, че трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат
на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които
произтичат само от качеството им на пострадали лица. Аналогична е и уредбата в чл. 257,
ал. 3 КЗ (отм.), съгласно която за трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди.
Следователно всяко лице, извън делинквента, се явява трето лице по смисъла на цитираната
разпоредба и като пострадало от деликт разполага с правото на пряк иск срещу
застрахователя. За допустимостта на прекия иск е ирелевантно дали лицето е собственик на
увреждащото моторно превозно средство и дали в това си качество е сключило договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по който е страна.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е самата същност на имуществената
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, една от специфичните
особености на която е, че застраховано е всяко лице, което ползва моторно превозно
средство на законно основание и в този смисъл е отговорно за причинените при
управлението му вреди – чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.) и чл. 477, ал. 3 КЗ. В този смисъл са
задължителните указания за съда в Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС,
като съгласно т. 3 на същото собственикът на превозно средство, сключил задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл.
257, ал. 3 КЗ (отм.) и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на
собственото му моторно превозно средство от друго лице. Следователно в разглеждания
случай собственикът на процесното МПС влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № Т9933АК,
независимо, че е и собственик на МПС „Мерцедес” с рег.№ Т 7733 АК, управлявано от
виновния за настъпване на ПТП водач, се явява трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 КЗ и
е легитимиран да предяви иск по чл. 432 КЗ, респ. ищецът като застраховател по
имуществена застраховка за увреденото МПС след заплащане на обезщетение по същата,
встъпва в правата на същия срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" – в случая ответното дружество – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални предпоставки
за уважаване на предявения иск за регресно вземане в цялост.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда, по който размер страните в производството не спорят и същият е обявен с доклада за
безспорен. Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане се
налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова на
основание чл. 411 КЗ е в размер на платеното обезщетение от 238, 63 лева. Към тази сума
следва да бъде добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение за направените
3
обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната сума от 25
лева е в обичайния размер за такива. При това положение предявеният от ищеца иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимата сумата, следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 23.01.2023 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л...” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „..., да заплати на Застрахователно дружество „Б...“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „..., сумата от 263,63 лева на основание чл.411 КЗ,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за
вреди по влекач „Мерцедес Актрос“, рег. № Т9933АК от ПТП, настъпило 28.07.2022 г. в
Белгия, Стенокерзел, причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на „Мерцедес” с рег.№ Т 7733 АК, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба 23.01.2023 г. до изплащането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗК „Л...” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..., да заплати на Застрахователно дружество
„Б...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., сумата от 450 лева
деловодни разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4