Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Владислав Т,
като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева касационно к.а.д. № 515 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 285,
ал. 1, второ изречение от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Образувано е по касационна жалба от М.М.М.,
ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
- Пловдив, срещу Решение № 1679/17.09.2019 г. на Административен съд – Варна,
ХХVI състав, постановено по адм.д. № 1528 по описа на съда
за 2018 г., с което е отхвърлен предявеният от М. иск с правно основание чл.
203 и сл. От АПК, вр. Чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на сумата
79 876 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
създадена непосредствена опасност за здравето и живота му, претърпени в
резултат от незаконосъобразни действия на служители на Затвора – Варна,
изразяващи се в лишаването му от вегетарианска храна, съответно на храна
изобщо, за периода 20.01.2017 – 13.07.2017 г. включително.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
По-конкретно касаторът оспорва извода на съда, че не е доказано предприемането
на действия пред администрацията на затвора за заявяване на вегетарианска
храна. Посочва, че претърпените вреди са доказани от показанията на разпитаните
по делегация свидетели, както и обстоятелството, че подаваните от М. молби не
са били вземани предвид от администрацията на затвора. Изложени са твърдения,
че ищецът е доказал безспорно фактите в исковата молба. Оспорва се и осъждането
на ищеца да заплати на ответника разноски по делото. Иска се отмяна на
решението на едноличния състав на административния съд и произнасяне по
съществото на спора.
Ответникът в производството, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София счита касационната жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Посочва, че
М. не е имал предписан специален хранителен режим с оглед на заболяването му,
че не е твърдял, че заболяването му се повлиява от приеманата храна, а
самостоятелно е взел решение да не консумира храна от животински произход, за
което администрацията на Затвора – Стара Загора не е била надлежно уведомена.
Посочва още, че не е било установено лошо физическо състояние на ищеца в
резултат на недохранване. Моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли
решението на едноличния състав на Административен съд – Варна да бъде оставено
в сила.
Административен съд – Варна, като взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на
посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваното решение е постановено в
производство по чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.
284 от ЗИНЗС, образувано по иск на М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София за сумата от 79 876 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в създадена непосредствена опасност за
здравето и живота му, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на
служители на Затвора – Стара Загора, изразяващи се в лишаването му от
вегетарианска храна, съответно – на храна изобщо, за периода 20.01.2017 г. -
13.07.2017 г. включително.
За да отхвърли исковата претенция,
административният съд е приел за установено от фактическа страна, че М. е
постъпил в Затвора – Стара Загора на 20.01.2017 г. и е преведен в Затвора –
Варна на 13.07.2017 г., в който период са настъпили претендираните
неимуществени вреди в резултат от
твърдяното от него лишаване от вегетарианска храна, изразяващи се във влошаване
на физическото и психическото му здраве, и по-конкретно на системно състояние
на главозамайване, световъртежи, ниско кръвно налягане, стрес, понижено
самочувствие, неспокоен съд, припадания, чувство за дезориентация, частичен
косопад, усещане за специфично негативно отношение на затворническата
администрация, сърдечна аритмия в съчетание с повишен сърдечен пулс, органично
разстройство на личността – Епилепсия, за което му е било предписано лечение с
антидепресанти и многократно е бил настаняван за стационарно лечение. Пред
първоинстанционния съд са били изложени са и твърдения, че М. е консумирал само
храна от растителен произход, каквато не му е била предоставяна и вследствие
липсата на вегетарианска храна на 25.05.2017 г. се наложило да бъде
транспортиран до Центъра за неотложна медицинска помощ /ЦНМП/ в гр. Стара
Загора, при което било направено заключение, че ищецът страда от системно
недохранване.
В хода на съдебното производство административният съд
е събрал доказателства относно твърденията на ищеца за лишаване от
вегетарианска храна и от храна изобщо и за здравословното състояние на ищеца.
От писмените и гласните доказателства по делото съдът е приел за установено, че
М. няма диагноза „сърдечен порок – междукамерен дефект“, а „Аритмия,
неуточнена“ и „Органично разстройство на личността. Епилепсия“. Констатирал е,
че в медицински документи, съставени след процесния период, М. се самоопределил
като вегетарианец, но по време на престоя му в Затвора – Стара Загора не е
депозирал пред администрацията молба с искане за осигуряване на вегетарианска
храна, респективно - такава не му е осигурявана. Не е установил по време на
престоя в Затвора – Стара Загора лишеният от свобода М. да е бил транспортиран
до ЦНМП – гр. Стара Загора. От разпитите по делегация на свидетелите К. и И.
административният съд приема, че не се потвърждават твърденията на М. за
влошено здравословно състояние в резултат от липсата на вегетарианска храна, а
само че М. не е бил забелязван да консумира храна от животински произход и че е
имал припадъци, за които не може да се определи безспорно, че са от глад, а не
от основното му заболяване епилепсия, както и че от страна на администрацията в
Затвора – Ст. Загора е имало негативно отношение към М.. Не установява данни до
администрацията на Затвора – Стара Загора да е достигала молба от М. за вегетарианска
храна.
При така установените факти, от правна страна
административният съд приема, че не е доказано наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно, 1) незаконни действия,
извършени от длъжностни лица на ответника, в случая - служители и/или
длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, които
представляват административна дейност по смисъла на специалните ЗИНЗС и ППЗИН; 2)
реално претърпяна от ищеца вреда; и 3) пряка причинно-следствена връзка между
незаконните действия/бездействия и вредата.
Според твърденията на ищеца, претърпените неимуществени вреди за периода от
20.01.2017 г. до 13.07.2017 г. са били последица от незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на полагащата му се
безплатно дневна хранителна дажба, която да е съобразена с неговите хранителни
навици, определящи го като вегетарианец, както е записано в исковата му молба,
или като веган.
Съдът е приел, че между страните не е спорно, че М. е
получавал храна по общото меню като останалите лишени от свобода, а не
вегетарианска храна. Въпреки това приема, че не са събрани доказателства от
страна на М. да е направено такова искане с изрична писмена молба. Преценил е, че
представената молба вх. № 150/ 28.02.2017 г. не съдържа изрично и недвусмислено
изявление на М. до компетентната администрация, че е вегетарианец/веган, и искане
да получава конкретно такава храна, а с нея ищецът е поискал да получи входящ
номер към негово писмо, адресирано до окръжния прокурор, и други 11 броя молби,
искови молби, частни жалби, частни тъжби и писмена защита, като между
изброените документи с различно мастило е попълнен текст „Веганска храна!!!“, който е преценен за некореспондиращ с текста
на молбата и несъдържащ конкретно твърдение и конкретно формулирано искане за
предоставяне на вегетарианска храна.
Изрично направено искане за вегетарианска храна не е
установено и от разпитите на свидетелите по делегация, които посочват, че не са
виждали М. да консумира животинска храна, но не и че са видяли написана молба/жалба
с твърдение, че М. е вегетарианец/веган, и искане за осигуряване на такава
храна. За недоказани са приети и твърденията на М., че поради невъзможността да
консумира храна от животински произход е изнемощял от глад до припадък,
доколкото данни за такова изнемощяване или лошо физическо състояние от
недохранване в медицинските документи липсват, а според свидетелските показания
не може да се твърди категорично дали припадъците, които М. е получавал в Затвора
– Стара Загора, се дължат именно на липсата на предпочитаната от него храна и
продължително гладуване, или са специфична проява на неговото заболяване -
епилепсия.
От доказателствата по делото не е било установено на
ищеца да е предписан специален хранителен режим във връзка със заболяването му
от епилепсия, а само медикаментозна терапия, не са изложени и твърдения, че
заболяването му се повлиява от храната, която приема, или че лекар му е препоръчал
да спазва определен хранителен режим, тоест твърденията и доказателствата по
делото са били в смисъл, че М. самостоятелно е взел решение да не консумира
храна от животински произход.
Предвид това, и с оглед на липсата на доказателства администрацията
в Затвора – Стара Загора да е била надлежно сезирана било от ищеца или от
специализиран медицински орган за желание или необходимост на М.М. да се
предоставя храна, различна от общото меню, е обосновала извода на първоинстанционния
съд, че за ответника не е възникнало задължение да му се осигури такава,
респективно – не е налице бездействие на ответната администрация да изпълни
това си задължение.
Съответно съдът е приел за недоказани и трите
материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на
държавата по реда на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил предявения
иск като недоказан по основание и размер. Съобразно изхода от производството е
уважил направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер по чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, или 100 лева.
Касационният състав възприема установената
от първоинстанционния състав фактическа обстановка и правните му изводи.
Твърденията в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство са общи.
При служебната проверка не се констатират пороци, относими към правото на
защита на въззивника, или към събирането и цененето на доказателствата. Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че гласните
доказателства съдържат данни за отправени до затворническата администрация
искания за вегетарианска храна. От показанията на свидетелите К. и И. се
установява единствено общият факт, че М. е имал епилепсия и други здравословни
проблеми и се е чувствал разстроен, че непрекъснато е писал молби и жалби до
затворническата администрация, но тези показания не съдържат конкретни
пояснения, че тези молби и жалби са съдържали информация за самоопределянето на
М. като вегетарианец и искания за предоставяне на съобразена с това храна.
Жалбите и молбите, за които свидетелства И., са били подавани „до конкретни
институции срещу затвора“, а не до самата затворническа администрация, но
такива жалби и молби не са установени и събрани в производството. В исковото
производство съдът събира доказателства съобразно фактическите твърдения на
ищеца и се произнася по основателността на конкретно обвързания с фактическите
твърдения иск. Поради това твърденията в касационната жалба, че от събраните
доказателства се установяват други незаконосъобразни действия на
затворническата администрация, които обаче са без връзка с исковата претенция,
не могат да обосноват извод за нарушения на съда при цененето на
доказателствата.
При така установените факти, първоинстанционният
съд е направил единствения логичен и обоснован извод, че не е доказано нито
възникването на задължение на затворническата администрация да осигурява
конкретно определена храна на М., нито бездействието й да осигурява именно
такава храна, нито увредено в резултат от недохранване или несъответстваща храна
здравословно състояние на М., нито пряка причинно-следствена връзка между
здравословното му състояние и консумираната от него храна.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не се установяват твърдените в жалбата нарушения на първоинстанционния
административен състав, представляващи касационни основания, и жалбата следва
да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1679/17.09.2019 г. на Административен съд – Варна, ХХVI състав, постановено по адм.д. № 1528 по описа на съда за 2018 година.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.