О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...09.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 1378 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба с вх.№ 45720/24.06.2019 г. на С.В.И.,
гр. Варна, чрез адв. П.Р., срещу решение №
2350/29.05.2019 г., постановено по гр. дело № 15981/2018 г. по описа на ВРС,
31-ви състав.
І. По допустимостта на въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Препис от въззивната жалба е
връчен на насрещната страна – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, която в срока по чл. 263 ГПК не
е депозирала писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът
обосновава оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие с
материалния закон на решението в отхвърлителната му
част досежно претенцията за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Жалбоподателят счита
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лева за занижено и несъобразено с
критериите по ППВС № 4/68 г. на ВС и трайната съдебна практика по приложение на
чл. 52 ЗЗД. Като се позовава на събраните в производството пред ВРС гласни и
писмени доказателства, твърди, че вследствие на процесното
ПТП са му били причинени контузия в лявото бедро, навяхване на шията, травма на
нервни коренчета в поясния отдел, които причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Изброените травми, установени с представена по делото епикриза, станали причина за продължителни страдания и
неудобства, а също и безсъние, кошмари, силен стрес и страх от шофиране, като
част от настъпилата обща психотравма. Излага, че му
била поставена диагноза „Разстройство в адаптацията, тревожно-депресивна
реакция“, което предпоставило и лечение с Deanxit – по 1 табл.дн. сутрин, Stimulaton t. 50 mg. 1-0-0. От приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза се установило,
че причинените травми са лечими, но може да се обострят
при големи физически натоварвания, рязка промяна на времето или претърпяване на
други травми. Сочи, че от изслушаните свидетелски показания на св. И. се
разкривали характера и интензитета на преживените физически болки и страдания,
но наред с тях е следвало да се вземат предвид и психическите такива. Пояснява,
че в продължение на повече от 3 месеца след инцидента не се е качвал в
автомобил, поради страх да не приживее отново същия
инцидент, което като цяло се отразило върху цялостния му ритъм на живот и
ежедневни занимания. Сочи, че неприятните преживявания вследствие на инцидента
продължават и към настоящия момент, поради което претендираното
обезщетение в размер на 4000 лв. /частичен иск от целия в размер на 6000 лева./
се явява съобразено с практиката на съдилищата по сходни казуси. В този смисъл
се позовава на решения, постановени по: гр.д.№ 1788/2017 г. по описа на ВРС,
8-ми с-в; по гр.д.№ 18344/2017 г. по описа на ВРС, 33-ти с-в; по гр.д.№
2410/2017 г. по описа на ВРС, 8-ми с-в. Моли за отмяна на решението в частта, с
която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди и постановяване на друго
решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ.
да се уважат в цялост предявените искове, както и да се присъдят извършените
съдебни разноски и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е постъпил отговор
на депозираната въззивна жалба.
III. По доказателствата: С въззивната
жалба не са направени доказателствени искания.
Не са констатирани от въззивния
съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно
указания по разпределение на доказателствената тежест между страните.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.№ 45720/24.06.2019 г. на С.В.И., ЕГН **********,***, срещу решение №
2350/29.05.2019 г., постановено по гр. дело № 15981/2018 г. по описа на ВРС,
31-ви състав, в частта, с която е
отхвърлена предявената от жалбоподателя срещу ЗК „Лев Инс” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.„Черни връх“ № 51, вх.Д, претенция за обезщетение
за неимуществени вреди над присъдените 1000 лева до претендираните
4 000 лева, търсени като частичен иск от целия иск в размер на 6 000 лева,
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.10.2019 г. от 15,00 часа, за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.