Решение по дело №1604/2018 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е   

гр. К., 02.07.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия в публично заседание  на 02.07.2018 година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 1604 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за налагане на мярка за защита от домашно насилие и има правното си основание в чл. ** и сл. от ЗЗДН.

Молителката Т.Г.Т. твърди, че  ответникът   К.Т.К. е неин син. Живеели в една къща в село Б., като тя и съпругът й обитавали първия етаж, а ответникът и съпругата му – втория етаж от къщата.

Твърди, че на *****.2018 г. около 17,00-17,30 часа в двора на къщата им след спор със снаха й – М. Д. К.относно преместване на саксия, синът й се приближил към нея, наплюл я по лицето, след което й нанесъл удари с главата по нейната глава, продължил да я удря в областта на врата, главата и кръста и накрая взел пръст и напълнил устата й с нея. Заплашил я с думите: „Ще те убия, бе боклук такъв, другия път няма да те бия, а ще те убия“. Това се случило в присъствието на съпруга й – Тодор К.Т. и снаха й М. К.. Потърсила незабавно помощ на тел. 1**, след което дошли служители на МВР и Спешна помощ.

Сочи, че синът й притежавал законно оръжие – пушка и пистолет.

Моли съда да постанови решение, с което и на осн. чл. 5 т.1, т.1, т.2 и т.3  от ЗЗДН да наложи мерки за защита от домашно насилие, както следва: да задължи К.Т.К. занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея – Т.Г.Т.; да отстрани К.Т.К. от съвместно обитаваното от тях жилище – къща в село Б., общ. К., ул. „*****“ № ** за срок от 18 месеца; да забрани на К.Т.К. да я приближава за срок от 18 месеца.

На осн. чл. 18 ал.1 от ЗЗДН прави искане да бъде издадена заповед за незабавна защита.

 

В откритото съдебно заседание молителят  Т.Г.Т., редовно призована, се явява лично и поддържа молбата чрез процесуалния си представител.

В съдебно заседание ответникът - редовно призован, чрез процесуалния си представител моли съда молбата да бъде отхвърлена.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

 

Безспорно по делото е, че молителката и ответникът са майка и син.

В декларация по чл. 9 от ЗЗДН, приложена по делото /без дата/,  молителката твърди, че на *****.2018г. в с. Б., ул. „*****“ № **,  около 17,00 – 17,30  часа в двора на къщата й била подложена на физическо насилие от страна на сина й – К.Т.К., изразяващо се в наплюване по лицето, нанасяне на удари с глава по нейната глава, нанасяне на удари с юмруци в областта на врата, главата и кръста, напълване на устата й с пръст, както и психическо насилие, изразяващо се в отправяне на обида и заплаха за здравето и живота на молителката.

По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № **1-I/2018г./15.06.2018 г. , издадено от специализиран лекарски кабинет, съдебна медицина д-р Т.П., град С.. По данни от същото, преглеждащият д-р Т.П. е записал, че при прегледа на Т.Г.Т., на ** г. установил, че същата е получила първа помощ от екип на ФСМП-К., била транспортирана до болницата в град К. и била обслужена амбулаторно, като представила фиш за спешна помощ, констатирал, че молителката имала контузия на главата, контузия и оток на скулната област в дясно, контузия на врата, кръвонасядания, охлузвания и отоци по десния горен крайник, оток и ограничение на движенията по двете колена.

Приета като доказателство в съдебно заседание е докладна записка до началника на РУ Полиция град К. относно посетен сигнал в село Б.,  установява се, че на *****.2018 г. около 18.20 часа бил посетен адрес в село Б.  на ул.  „***** *****“ № **, по повод семеен скандал между Т.Г.Т. и К.Т.К.. На ответника бил съставен протокол за предупреждение, а на Т. бил разяснен реда за подаване на жалба.

От приетата като доказателство жалба от К.Т.К. е видно, че същият е сезирал РП-К. на дата 14.06.2018 г., като моли да бъдат предприети действия по установяване дали Т. Г. Т. страда от психическо заболяване. Подробно е изложил мотивите си в жалбата.

От приетия като доказателство нотариален акт № ***/, рег. № ****, дело *** от 2008 г. на нотариус Р. Б.– рег. № ***при НК-София, е видно, че ответникът К.Т.К. е придобил недвижим имот в село Б., ул. ***** *****“ № ** като е запазено правото на ползване на продавачите Т.Г.Т. и Тодор К.Т. върху първия етаж от двуетажната жилищна сграда.

 

По делото са събрани гласни доказателства:

Молителката Т.Г.Т., въпреки уваженото й искане от съда  да допусне гласни доказателства, същата не доведе свидетели в откритото съдебно заседание. Соченият като свидетел очевидец – неин съпруг и баща на ответника не е пожелал да свидетелства и да се яви в съдебно заседание. В доказателствената тежест на молителката е да осигури свидетелски показания, подкрепящи факти и обстоятелства, изложени в молбата й.

От показанията на свидетеля Ц. К. Ц., водим от ответника, желае да свидетелства, без родство със страните, се установява, че ответникът е негов съсед, като ги делял един дувар. Същият сочи, че ответникът постоянно живеел в къщата в село Б., докато молителката рядко се прибирала в село, същата живеела в град К.. Свидетелят заявява, че когато молителката Т. си идвала в селото, цялата махала разбирала - провокирала кавги  и  разправии. На деня на инцидента-  *****.2018 г. си бил у тях и чул  за разправии в дома на съседа си К., като разпознал и гласа на молителката.  Същата се била заяла с М.- съпругата на ответника.  

От показанията на свидетел И. Х. И., водим от ответника,  желае да свидетелства, без родство  със страните, се установява, че в деня на инцидента е бил пряк свидетел и очевидец на случилото се. Същият сочи, че молителката Т.Т. ***, рядко я е виждал в Б..  На *****.2018г. ремонтирали джипа на К., чул викове, К. казал на майка си да се прибира. Самият той бил на 20 метра от молителката и ответника и не видял да има  допир между тях, сочи, че ответникът не е  удрял майка си. Тя си прибрала, след това  дошли полицаи, не знае кой им се е обадил.  

На основание чл. 176 ГПК ответникът в съдебно заседание заяви,  че единственото му жилище се намира в село Б., на ул. „***** *****“ № **.

 

От така приетото за установено, съдът прави следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по смисъла на чл. 3, т.3  ЗЗДН и чл. 8, ЗЗДН, като няма спор по делото, че ответникът е син  на молителката, както и че към дата *****.2018 г. молителката и ответникът са живеели в едно жилище.  Същевременно, сезиралата съда молба от 21.06.2018 г., е основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на *****.2018 г., поради което е депозирана в предвидения в чл. 10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/.

            Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи, в условията на пълно и главно доказване извършения от ответника акт на домашно насилие с неговите обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.

            В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН остават недоказани. Те се подкрепят единствено от депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочено, че при процесния инцидент от *****.2018 г. ответникът наплюл по лицето молителката,  нанесъл  й удари с глава и удари с юмруци в областта на врата, главата и кръста, както и й напълнил устата с пръст. Съгласно изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН обаче, особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства. При наличието на други такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не.

Съдът не кредитира и представеното към молбата и прието като доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение № **1-I/2018 г. от 15.06.2018 г., издадено от д-р Т.П., специалист по съдебна медицина при Съдебна медицина- гр. С., тъй като същото удостоверение не е издадено непосредствено след твърдяното насилие, а едва на 15.06.2018 г.   – два дни след твърдения акт на домашно насилие.  Това означава, че в промеждутъчния период молителката е могла да получи описаните в удостоверението наранявания и по друг начин и други причини. По данни на същото удостоверение, молителката съобщила на преглеждащия лекар, че на *****.2018г. около 17.30 часа в село Б. й бил нанесен побой от две познати за нея лица – синът й и снаха й. В същото време, молителката е сезирала съда с  молба за защита от домашно насилие само срещу сина си  К.Т.К., като на съда не става ясно кои телесни увреждания от кого и как са причинени. Също така в молбата се сочи, само за удари, които молителката е получила в областта на главата и шията, докато в съдебно медицинското удостоверение се сочи: „Кръвонасядания, охлузвания и отоци по десен горен крайник. Оток и ограничение на движенията по двете колена“, т.е. получени телесни увреждания извън посочените в молбата.

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетел И., тъй като същият  е бил очевидец и пряк свидетел на случилото се на *****.2018 г. в село Б.. Същият заявява, че не е видял ответникът да удря молителката, а е имало само разправия между тях.

От гореизложеното следва, че:

По смисъла на закона, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права (чл. 2 ЗЗДН). За съда е безспорно, че със закона се дава защита срещу агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадало лице.

Настоящият съдебен счита, че не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие, т.е. не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие. За да се приеме, че е налице такова, следва по делото да се представят или посочат и съберат доказателства относно факти за състояние и типични реакции на пострадалия, от които да се изведе извод, че жертвата е преживяла насилие, като в процесния случай следва тези факти да сочат за физическо и психическо насилие. Съдът счита, че основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадал, почиват на целенасочено деяние, с което са нанесени вреди в правната сфера на физическото лице, надхвърлящи тези, свързани с изострени отношения между близки.

В конкретния случай, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за неустановеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита. Събраните за целта доказателства /декларация,  медицинско удостоверение  и свидетелски показания/ установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника, породени по повод битов и семеен скандал. По делото липсват обаче доказателства, успешно обосноваващи изводите на решаващия състав за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие, имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Конфликтните отношения между страните по съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл. 4 от специалния закон ред, страните да уреждат отношенията си по евентуален спор за  имущество.

Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН, е да даде адекватна и бърза защита от домашно насилие, засягащо живота и здравето на пострадалите лица и не урежда разрешаване на семейни спорове и конфликти, както и не служи за уреждане на междуличностни спорове. В противен случай вместо да предостави закрила законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и противоправни ограничения на човешките права.

Нещо повече, иска се от съда да отстрани ответника от жилището в село Б.. Съдът не може да сподели това искане на молителката, тъй като за ответника това е единствено жилище, в което живее със съпругата си, а за  молителката,    видно от материалите по делото, а и неоспорено обстоятелство в съдебно заседание, постоянният адрес на молителката е в град К., на бул. „*******“ № **, вх. * ет. * ап. *.

 

При обсъждане на събраните доказателства може да се направи извод, че поведението на ответника към неговата майка, дори и да е създало негативни емоции у молителя, не може да се квалифицира като домашно насилие и да обуслови по отношение на ответника да се използва държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде адекватна и бърза защита от домашно насилие, засягащо живота и здравето на пострадалите лица и не урежда разрешаване на семейни спорове и конфликти, както и не служи за уреждане на междуличностни спорове.

При тази съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на съдебен състав, че в конкретния случай акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН спрямо молителката от страна на ответника, не е извършен. Касае за възникнал домашен /битов/ инцидент между майка и син, който не може да бъде определен като домашно насилие, а относно получените телесни увреждания няма пречки за молителката да си потърси правата по съответния  гражданско  правен ред.  В производството по настоящото гражданско дело молителката не успя да проведе пълно и главно доказване на твърдения от нея акт на домашно насилие, поради което молбата й следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

С оглед изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителката следва да заплати държавната такса по настоящото производство в размер на 25,00 лева по сметката на РС- К..

Молителката Т.Г.Т. следва да заплати на ответника К.Т.К. направените по делото съдебни разноски за един адвокат в размер на 300,00 лв.

 

Водим от гореизложеното, съдът

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Т.Г.Т., ЕГН ********** ***  за издаване заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие срещу К.Т.К., ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана.

ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която по отношение на К.Т.К., ЕГН ********** *** да бъдат наложени мерки по чл. 5 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. на осн. чл. 11 ал.3 от ЗЗДН  сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева и 00 стотинки), представляваща дължима държавна такса за разглеждане на подадената молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН ********** ***  да заплати на  К.Т.К., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300,00 лв. (триста  лева и 00 стотинки)

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С. в 7-дневен срок от обявяването му.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: