Р Е Ш Е Н И Е
№ 468/20.9.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Пазарджик
Административен съд - Пазарджик, в публично съдебно заседание на осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
При секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Живко Пенев
като разгледа докладваното от съдия
Шотева
административно дело № 213/16г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по жалба на Н.Н.
Азис ЕГН ********** , с която е направено искане да бъде осъден
Началникът на Затвора - Пазарджик да извърши
действия, произтичащи от разпоредбата на чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС, а
именно да изпрати по реда на чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС /за сметка на Затвора гр.Пазардвжик/ две писма – едното адресирано до Главния прокурор на РБ,
а другото до ЕСПЧ Страсбург . След назначаване на служебен защитник , исковата
молба е трансформирана като такава по ЗОДОВ , като се твърди, че тези
бездействия са незаконосъобразни и са причинили вреда на ищеца. Поискана е сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от Н.Н.А. неимуществени вреди - яд, страдание, нерви,
безпокойство, стрес, унижение на човешкото достойнство през периода от
11.02.2016 г. до 30.03.2016 г. (след
направеното изменение в
съдебно заседание, проведено
на 05.05.2016 г.)вследствие на незаконосъобразни бездействия и действия
на служители от администрацията на Затвора - гр.Пазарджик, изразяващо се в
незаконосъобразни бездействия по повод на предадена от Н.Н.А., ЕГН **********, кореспонденция за
изпращане по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС в Затвора гр.Пазарджик - неизпращане на
писмата му до Главния прокурор на Република България и ЕСПЧ - Страсбург, както
и действия по връщане на кореспонденцията на Азис, ведно със законната лихва
за забава, считано от 30.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът – Началник на Затвора Пазарджик чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. оспорва исковата молба като неоснователна, счита , че след като ищецът е разполагал с парични средства и не е
заделил от тях за кореспонденцията си, то сам се е поставил в невъзможност да
изпрати писмата до ЕСПЧ и до Главна прокуратура.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Видно от Писмо изх.№ 1867 от 16.05.2016 г. - т.3 ,
издадено от Началника на затвора - гр.Пазарджик, ищецът А. през периода от
11.02.2016 г. до 15.02.2016 г. е предал за изпращане на ИСДВР (инспектор по
социални дейности и възпитателна работа) 3 броя писма, адресирани съответно до
Административен съд - гр.Пазарджик, до Главен прокурор на РБ и до ЕСПЧ
-Страсбург като разходите по изпращането им е искал да са за сметка на затвора
-гр.Пазарджик по аргумент на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, поради липса на негови
каквито и да били лични парични средства. На 15.02.2016 г. тези 3 броя писма не
са изпратени до адресатите си и са върнати от ИСДВР на ищеца, с аргумент, че за
периода от 25.04.2014 г. до 29.06.2015 г. последният е получил сума около 420
лв. Впоследствие на 19.02.2016 г. писмото, адресирано до АС-гр.Пазарджик е
изпратено, за да не се нарушат права на А. по вероятно висящо административно
производство. Останалите две писма - до Главен прокурор на РБ и до ЕСПЧ -Страсбург
- не са изпратени, тъй като не са обвързани със срокове и могат да бъдат
изпратени, във всеки един момент, когато А. има налични средства по сметката
си. С оглед неизпращането на писмата до ЕСПЧ и до ГП , ищецът депозира жалба вх.№ ВЖ-39 от 26.02.2016
г. до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр.София, с която обжалвал по административен ред решението на
началника на затвора - гр.Пазарджик за отказа му да му изпрати писмата до
Главен прокурор на РБ и до ЕСПЧ - Страсбург. По - късно на 23.03.2016 г.
писмото на А. до Главен прокурор на РБ
както и на 30.03.2016 г. писмото до ЕСПЧ -.Страсбург са изпратени от началника
на затвора -гр.Пазарджик до адресатите си за сметка на затвора по
административен път.
От Писмо изх.№
1867 от 16.05.2016 г., на
Началника на Затвора Пазарджик се установява липса на парични средства след 29.06.2015 г. към м.02.2016 г., както и към
м.03.2016 г. . Липсата на средства се
потвърждава и от Писмо рег.№ 2525 от
23.06.2016 г. на началника на затвора - гр.Пазарджик.Видно от справката от
затвора Пазарджик, последната сума която е получил А. е 9.00 лева на
29.06.2015г, а общо за периода от 25.04.2014г. до 29.06.2015г. е получил сума в
размер на 411.31 лв..
По делото е разпитан и св.Г., който също твърди, че А.
през този период – месец февруари е пускал три писма , но от администрацията на
затвора му ги връщали. Св.Г. твърди , че ищеца се ядосвал, викал, твърди , че
не бил добре, дори отказвал храна.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира
иска за допустим, като предявен от активно легитимиран субект срещу пасивно
легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.128,
ал.1, т.5 и чл.132, ал.1 от АПК/. Разгледан по същество е основателен, по следните съображения:
Основателността на иска за вреди с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки:
1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на
администрацията на МЛС или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца,
имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а
отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В конкретният казус , се твърди, че бездействие и
действие на Началника на затвора са довели до причиняване на неимуществени
вреди на ищеца. Твърди се, че Началникът на Затвора Пазарджик незаконосъобразно
не е изпратил на съда в Страсбург и на Главния прокурор на РБ два броя
писма.Обстоятелството , че тези две писма не са изпратени и са били върнати на
ищеца през месец февруари , и че същите са били изпратени съответно на
23.03.2016г. до главния прокурор на РБ и на 30.03.2016г. до ЕСПЧ не се спори от
ответника , видно от справка от Затвора Пазарджик № 1867/16.05.2016г./л.48/.
Предвид посочената по-горе правна
регламентация в настоящето производство следва да се установи и : 1. съществувало ли е задължение за Началника на
Затвора Пазарджик по силата на закона да извърши твърдяните
в жалбата фактически действия (да изпрати кореспонденцията на А. за сметка на затвора), 2. направено ли е искане от
страна на А. за извършването им и 3. ако е направено -
извършени ли са същите в 14-дневен срок от направеното искане до компетентния
за това орган.
В разпоредбата на чл. 90 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да подават
молби и жалби, както и да се явяват лично пред началника на затвора. Уредено е
също, че пощенските разходи за кореспонденция на тези лица е за тяхна сметка, а
за тези от тях, за които е установено, че нямат средства, разходите за
кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Също така
разпоредбата предвижда, че молби и жалби, подадени повторно, се разглеждат, ако
съдържат нови обстоятелства.
В контекста на тази нормативна
уредба е безспорно правото на лишения от свобода да подава заявления, молби и
жалби, които при доказана липса на средства у подателя трябва да се придвижват
до адресата за сметка на затвора. Освен това тези документи задължително следва
да бъдат регистрирани и администратирани по силата на чл. 15 от Правилата за
документооборота, деловодната и архивна дейност в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби, съгласно която
на регистрация подлежат всички входящи, вътрешни и изходящи документи, получени
по пощата, чрез куриер, на ръка, по факс и чрез официалната електронна поща.
По делото се установи по
безспорен начин , че жалбоподателя е дал , да му бъдат изпратени до ГП на РБ и до ЕСПЧ две писма , които са били върнати и
неизпратени с мотива, че ищецът е бил длъжен да задели от средствата си от
предходната година и да планира изпращането на писмата . Писмата се пуснати
един месец след молбата за изпращане на писмата.
Съдът счита, че мотивът
за връщане на писмата е неправилен. Установи се, че ищецът е получил последните
си пари на 29.06.2015г., като този паричен превод е бил в размер на 9.00 лева ,
а от 25.04.2014г. до 29.06.2015г. размерът на всички преводи е 411 лв..Писмата
ищецът е поискал да бъдат пуснати през месец февруари 2016г., т.е. 8 /осем/
месеца след последният получен от него запис от 09.00 лв..Не е имало как ищецът
да планира осем месеца преди това, че ще пуска писма до ЕСПЧ и до ТП на РБ.С
оглед данните за имущественото състояние
на ищеца, същият е освободен и от ДТ за завеждане на настоящето дело.
Съдът счита, че
бездействието на Началника на Затвора Пазарджик, изразяващо се в неизпращане на
два броя писма до ГП на РБ и до ЕСПЧ , както и действието му – връщане на
писмата обратно на А. са незаконосъобразни . Писмата не са изпратени в
четиринадесет дневен срок, същите са изпратени с едномесечно закъснение.
Не пускането на писмата
в срок и връщането на същите на А. , с мотив , че последният е следвало да
планира разходите на средства, за да има пари да пусне писмата за собствена
сметка, както и указанието, че ще бъдат пуснати, когато ищецът има пари/ а той
не е получавал пощенки запис осем месеца преди това/ са незаконосъобразни.
Тези бездействия и действия се установи от
разпита на св.Г. причинили на ищеца нематериални вреди – същият се е ядосвал,
викал, тормозел , като дори е отказал храна .
Съдът счита, че чрез
проведено от ищеца пълно и главно доказване се установи и втората предпоставка за основателността на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпила неимуществена вреда в правната му
сфера – претърпени
негативни емоции, стрес, депресия, довели дори до отказ от храна .
Доказа се и третата предпоставка – наличие на пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и бездействие
и настъпилата вреда – св.Г. е категоричен, че ищецът „се е тормозел“ именно за
непускането и връщането на тези две писма – до ЕСПЧ и до ГП на РБ, тъй като той
не е имал пари да ги пусне сам. Установи се, че няма семейство, има само майка,
която е спряла да му изпраща пари от месец юни 2015г..
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че искът с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Н.А.
е доказан по основание относно претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в психически страдания и унижения, вследствие
на незаконосъобразно действие и бездействие на администрацията на Затвора
Пазарджик. Доказаният факт, че ищеца на практика е бил поставен в положение да
претърпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират
като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл.3 от
ЕКПЧОС, чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.29 от Конституцията на РБългария, тъй като му е отказан достъп до съд и
прокуратура. В този аспект се кредитират и
показания на св.Г., които свидетелстват за негативни емоции на ищеца – тъй като си е търсил правата , но администрацията го била лишила от тях ,
ищецът отказал да се храни. Относно размера на дължимото обезщетение във
връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, приложима на осн. §1 от ЗР ЗОДОВ, преценявайки критерия за
справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността
на увреждането – все пак
писмата са пуснати , както до ЕСПЧ така и до ГП РБ, времевия период на отшумяване на негативните последици от непускането на писмата- писмата са
пуснати след един месец,
обема на вредите намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 200лв. – по 100 лв. за всяко непуснато
и върнато писмо, в
какъвто искът се явява основателен и доказан. С оглед акцесорността на иска за присъждане и на лихва,
същият се явява основателен от датата на която са върнати писмата 15.02.2016г.
- до изплащане на сумата в цялост / съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 2004 г., ОСГК, докладчик съдия Жанета Найденова /.В останалата част до претендираната
сума от 1000 лв. и за вреди – болки, искът ще
бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не се установи да е било засегнато здравето на
ищеца или неговата психика в по-голям размер . По делото не са представени
доказателства – писмени , от които да е видно, че се е наложило ищецът да
посети психолог или лекарско заведение към съответния затвор.
Воден от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр.
София, бул. "Ген.Н.Столетов" №21 да заплати на Н.Н.А. изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Пазарджик сумата от 200/ двеста лева/ в едно със законната лихва от 15.02.2016г.
до окончателното изплащане насумата ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания и унижение, настъпили като резултат от незаконосъобразно бездействие и действие на административен орган – неизпращане и връщане на писма – до
ЕСПЧ и ГП на РБ . За
разликата до 1000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ №6523/17.05.2018 Г. ПО АД №12764/2016 Г. НА ВАС
ОТМЕНЯ Решение № 468 от 20.09. 2016 г.,
постановено по адм. дело № 213/ 2016 г. на Административен съд- гр.Пазарджик в
частта, с която е ОСЪДЕНА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" да
заплати на Назъм Назми Азиз сумата от 200 (двеста лева) ведно със законната
лихва от 15.02.2016г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили като резултат от незаконосъобразно
бездействие и действие на административния орган И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Назъм Назми Азиз иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията" за сумата от 200 (двеста лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди през периода от 11.02.2016 г. до 30.03.2016 г.,
вследствие на незаконосъобразни бездействия и действия на служители от
администрацията на Затвора - Пазарджик.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му
част, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 200 лв до предявения размер от
1000 лв.
ОСЪЖДА Назъм Назми Азиз, да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"- гр.София сумата от 200 лв.
(двеста лева) разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.