О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 26.11.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.
с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева в.гр.д. № 4881 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
267 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба с вх. № 5167988 от 16.10.2019 г. от Б.А.Р. чрез
адв. Х.П. срещу решение № 222810 от 20.09.2019 г., постановено по гр. д. № 60997/2018
г., по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав,
с което предявеният от ищеца Б.А.Р. срещу В.Н.Я. иск с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр, с чл. 538, ал. 1 от ТЗ за
заплащане на сумата от 20000 лева – представляваща част от дължима главница по
запис на заповед, издаден на 12.09.2015 г. за сумата от 25000 лева, с падеж на
14.09.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 17.04.2018 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. дело № 24272/2018 г. по опис на СРС, 40 състав, е
уважен. С решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът В.Н.Я. е
осъден да заплати на ищеца Б.А.Р. сумата от 400 лева – разноски в заповедното
производство и 1530 лева – разноски в исковото производство.
При
извършване преценка за допустимостта и редовността на подадената по делото
въззивна жалба, Софийски градски съд констатира, че същата е погрешно изпратена
на въззивния съд, доколкото в молба с вх. № 276849 от 22.10.2020 г. и молба с
вх. № 286323 от 11.11.2020 г., постъпили в изпълнение на указанията на съда, е
заявено искане за допълване на
постановеното от СРС решение, по реда на чл. 250 ГПК, по отношение на присъдената
в полза на ищеца сума, като се твърди, че дължимата по записа на заповед сума е
в размер на 25000 лева, а не само на поисканите в исковата молба 20000 лева, за
които се е произнесла първата съдебна инстанция. Същевременно въззивникът-ищец
е завил, че не обжалва постановеното решение № 222810 от 20.09.2019 г. по гр.
д. № 60997/2018 г., по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав,
с което исковата му претенция е уважена.
Компетентен
да проведе процедурата по чл. 250, ал. 1 от ГПК е първоинстанционният съд, на
когото делото следва да бъде върнато за произнасяне по допустимостта и
основателността на искането за допълване на решението по отношение на сумата от
още 5000 лева.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че
съдебното производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото
изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на
настоящото определение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 4881 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „В“ въззивен състав.
ВРЪЩА делото
на СРС, ГО,
40-ти състав за произнасяне съгласно мотивите на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.