Р Е Ш
Е Н И Е
|
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 12.11.2018г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд Наказателно отделение
На деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
В открито съдебно заседание в следният състав :
Председател: АНГЕЛ ПАВЛОВ
Членове: МИРОСЛАВ
МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Атанасова
Прокурор:Моллов
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВ, ВНОХД № 189 по описа за
2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК
Постъпила е жалба от адв.Р.К. *** и адв.А.М. от ТАК,
действащи в качеството си на защитници на
Д.А.О. ЕГН-**********, против Присъда
№26/21.06.2018година, постановена по НОХД № 1109/2017г. на ТРС. В
жалбата се твърди, че присъдата на ТРС е неправилна, незконосъобразна,
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание явно несправедливо. Моли се да се извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда, като същата бъде отменена, а подсъдимия бъде
признат за невиновен. Алтернативно, при явна несправедливост на наказанието да
се приложи чл.55 от НК, и се замени наложеното наказание „лишаване от свобода“
с „пробация“ в предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание защитниците
на О.
подържат жалбата.
Пострадалият В.Б.В.
- конституиран като частен обвинител по делото, редовно призован не се явява,не
ангажира становище по жалбата. Не се явяват и
упълномощените защитници.
Представителят на Окръжна прокуратура
счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като провери жалбата и изцяло
правилността на обжалваната Присъда прие
за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложените по делото доказателства, подсъдимия е бил обвинен в
това, че на
05.10.2016 г. в гр. Търговище, кв. Въбел, поради немърливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност –
управление на електрокар, 13 тона, модел „ITALCARELLI“ № 9, причинил на В.Б.В. ***, ЕГН **********,
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на ляв крак на ниво средна трета
на лявата подколенница като:
-
Не е дал
сигнал, когато е имало застрашено лице, а именно за да предупреди В.Б.В., че се движи към
него, и не е подал своевременно звуков сигнал при движение на кара, като е бил
длъжен да го стори – т. 35 от „Инструкция по безопасност на труда при
експлоатация на електрокари и мотокари“ и т. 13 от „Инструкция за безопасност
на труда при вътрешно заводски транспорт“;
- Не е гледал по посока на движението на
електрокара и не е следил постоянно за чистотата на пътя, а именно на него да
няма хора и предмети /т.15 от Инструкция за безопасност на труда при
вътрешнозаводския транспорт/.
-
Не е проявил
висока съобразителност и внимание, управлявайки електрокара, и не е извършил
маневра вляво, като по този начин не е предпазил В.Б.В. от злополука и не е
избегнал сблъсъка с него – т. 18 от „Инструкция за безопасност на труда при
вътрешно заводски транспорт“.
- Не
е преминал с особено внимание покрай вратата на рампа № 2, която се явява
кръстовище за движение на кари, които идват или
отиват към рампите, както и се явява невралгично място, където се пресичат и
преминават работници – т. 35 от „Инструкция по безопасност на труда при експлоатация
на електрокари и мотокари“ и т. 18 от „Инструкция за безопасност на труда при
вътрешно заводски транспорт“;
- Не се е
погрижил за здравето и безопасността на В.В., в
съответствие с квалификацията си и с дадените от работодателя инструкции като е
бил длъжен да го стори – чл.33 от „Закона за здравословни и безопасни условия
на труд“.
- Не
се е движил със съобразена скорост при работа в склад, преминавайки покрай
работници, и не се е движил с безопасна скорост, която се изисква при движение
на кари без товар, за да може да спре своевременно и
да предотврати произшествието – т. 12 от
„Инструкция за безопасност на труда при вътрешно заводски транспорт“ и
чл.7 ал.1 от Наредба №10-„за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари“ – престъпление по чл.134 ал.1 т.1 във вр. с
чл.28 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Съобразявайки
повдигнатото на подсъдимия О. обвинение, и събраните по делото доказателства,
ТРС е постановил обжалваната присъда, като е го е признал за виновен в това, че на 05.10.2016 г. в гр.
Търговище, кв. Въбел, поради немърливо изпълнение на
занятие, представляващо източник на повишена опасност – управление на
електрокар, 13 тона, модел „ITALCARELLI“ № 9, причинил на В.Б.В. ***, ЕГН **********,
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на ляв крак на ниво средна трета
на лявата подколенница като:- Не се е движил със
съобразена скорост при работа в склад, преминавайки покрай работници, и не се е
движил с безопасна скорост, която се изисква при движение на кари без товар, за да може да спре своевременно и да
предотврати произшествието – т. 12 от
„Инструкция за безопасност на труда при вътрешно заводски транспорт“; - Не
е преминал с особено внимание покрай вратата на рампа № 2, която се явява
кръстовище за движение на кари, които идват или
отиват към рампите, както и се явява невралгично място, където се пресичат и
преминават работници – т. 35 от „Инструкция по безопасност на труда при
експлоатация на електрокари и мотокари“ и т. 18 от „Инструкция за безопасност
на труда при вътрешно заводски транспорт“; - Не е дал сигнал, когато е имало
застрашено лице, а именно за да предупреди В.Б.В., че се движи към него, и не е подал
своевременно звуков сигнал при движение на кара, като е бил длъжен да го стори
– т. 35 от „Инструкция по безопасност на труда при експлоатация на електрокари
и мотокари“ и т. 13 от „Инструкция за безопасност на труда при вътрешно
заводски транспорт“; - Не е проявил висока съобразителност и внимание,
управлявайки електрокара, и не е извършил маневра вляво, като по този начин не
е предпазил В.Б.В. от злополука и не е избегнал сблъсъка с него – т. 18 от
„Инструкция за безопасност на труда при вътрешно заводски транспорт“, поради
което и на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК му е наложил наказание три месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът е признал подсъдимия за невиновен в това да е
извършил горепосоченото деяние и посредством нарушаване на т. 15 от „Инструкция
за безопасност на труда при вътрешно заводски транспорт“ - че не е гледал по посока на движението на
електрокара и не е следил постоянно за чистотата на пътя, а именно на него да
няма хора и предмети, чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари и чл. 33 от „Закона за здравословни и безопасни условия
на труд“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
предявеното му обвинение в тази част.
С обжалваната присъда ТРС е осъдил подсъдимия О., да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище
сумата от 819.46 лева, представляваща разноски за експертизи, направени в
досъдебното производство. Както и да заплати по сметка на Районен
съд – Търговище сумата от 1138,80 лева, представляваща разноски за експертизи,
направени в съдебното производство.
По отношение на веществените доказателства, съдът е
постановил – 1 бр. CD-R, 700 МВ,, съдържащ 1 бр. видеоклип и архивирания файл
на същия клип, да остане по делото.
За да постанови
присъдата си в горния смисъл, ТРС е изложил фактическа обстановка която се
подкрепя и възприема изцяло и от настоящият съдебен състав.
По делото е безспорно доказано, че О. е неосъждан, притежаващ
правоспособност за работа с електрокари и мотокари, като от 2015 г. работи към
„МЕКС" ЕООД гр. Търговище по трудов договор № 1634/11.05.2015 г. на
длъжност „водач електрокар - електрокарист". Съгласно връчената му
длъжностна характеристика основните му функции обхващали безопасен превоз на
товари, поради което на 12.05.2015 г. му
бил проведен начален инструктаж за безопасност по ЗБУТ. Трудовите си задължения
подсъдимият О. осъществявал в Завод за домакинско стъкло при „Тракия Глас
България” ЕАД гр. Търговище. Във връзка Заповед на работодателя от 08.01.2016
г. подс. О. бил инструктиран срещу подпис с
"Инструкция по безопасност на труда при експлоатация на електро - и
мотокари" и "Инструкция за безопасност на труда при вътрешнозаводския
транспорт" в завод за плоско стъкло при „Тракия Глас България” ЕАД. Последно бил инструктиран на 18.09.2016 г.
Пострадалият по делото - В. работил
като шофьор на товарен автомобил от 31.08.2009 г. по сключен трудов договор към
„М-1-Манев, Колева" ООД гр. Трявна. В изпълнение на трудовите си
задължения В. няколко пъти бил посещавал завод за плоско стъкло при „Тракия Глас
България” ЕАД. На 03.10.2016 г. пристигнал пред завода в гр. Търговище и изчаквал да
натоварят управлявания от него товарен автомобил с готова продукция. При
пристигането му същият бил инструктиран за безопасността на външни лица
опериращи на територията на заводите от свидетеля Недялко Димов, които правила
определяли да се носят защитни облекла и престоят да се осъществява до рампите
за товарене. Късно вечерта на 04.10.2016 г. товарния автомобил на свидетелят
бил натоварен, но не били оформени необходимите документи за да отпътува,
поради което пострадалия В. и неговия колега останали да спят в кабината на
автомобила на територията на завода. На
05.10.2016 г. в изпълнение на трудовите си задължения подс.
О. работел по график първа смяна, от 00.00 ч. до 08.00 ч., и управлявал
електрокар „ITALCARELLI" с щампован номер 9, който бил в изправност. До
тук описаната фактическа обстановка не се
оспорва от страните по делото.
На 05.10.2016
г. около 7,00 часа, преди да потегли на път, пострадалия се отправил към
тоалетната в завода, но без изискващите се лични предпазни средства - светлоотразителна жилетка и защитни обувки. За целта минал
през входа на II товарна рампа и се насочил към единствените на територията на
завода санитарни помещения в склада за готова продукция, намиращи се срещу
входа за рампа I, които обичайно се ползвали както от работниците там, така и
от водачите на товарните автомобили от външни фирми. Навлизайки в помещенията,
тъй като познавал района, В. се движил между вратите на II - ра и I - ва рампи, откъм стената,
в близост до очертания с жълта линия пътен маршрут за движение на електрокарите
в цеха. До стената между двете врати на рампите имало машина за кафе и ел.
табло, като пред таблото, извън очертания пътен маршрут за движение на
електрокарите, в зоната за пешеходци, бил паркиран малък мотокар, който
препречвал пътя на пешеходците, които за да преминат следвало да го заобиколят, и по този начин -навлизайки в зоната на
движение на електрокарите. Така вървейки със скорост 4.1 км/ч, св. В., за да заобиколи мотокара, без да се огледа назад, навлязъл в
зоната на движение на електрокари. В този момент, в същата посока на движение -
към входа за рампа I, по очертания пътен маршрут за движение на електрокарите, в добре осветена работна среда, със
скорост 6.995 км/ч се придвижвал подсъдимият О. с ненатоварен електрокар - 13
тона, модел „ITALCARELLI" № 9. Подсъдимият гледал по посока на движение на
електрокара, но последният бил с вдигнати до крайно горно положение палци за
захващане на стъклата, при което пред водача по посока на движение бил вдигнат
и предпазния найлон, който бил силно замърсен и прашен. В момента, в който В. навлязъл в зоната на
движение на електрокари, бил на 3.2 метра пред електрокара, управляван от
подсъдимия. Електрокара го застигнал, блъснал го и застъпил странично обувката
и ходилото на левия му крак с предно дясно сдвоено колело. Това блокирало
предното дясно сдвоено колело (което не е задвижващо) и то провлачило
под себе си няколко метра крака на пострадалия докато електрокара окончателно
спрял. Пострадалия В., въпреки, че крака му бил застъпен от колелото на
електрокара, успял да се задържи прав, като се подпирал на електрокара.
Подсъдимият се опитал да освободи крака на пострадалия като дал на заден ход,
но блокиралото колело се влачело назад заедно с крака на пострадалия. Тогава О.
слязъл от електрокара и в този момент на място пристигнал и Мустафа Хасанов,
който помогнал на пострадалия да се задържи прав до машината. Подсъдимият
отново се качил на електрокара и отново дал на заден ход, но крака на
пострадалия отново се провлачил назад заедно с
блокиралото колело. Преценявайки, че по този начин няма да могат да освободят
крака на пострадалия, свидетелят Хасанов изтичал да повика на помощ свидетелите
Исмаил Исмаилов и Юсеин Юсеинов. Последните веднага се отзовали и докато свидетеля
Юсеинов придължал пострадалия, Исмаилов привел в
движение спрения до ел. таблото мотокар, с който повдигнал предницата на
електрокара и така освободил крака на пострадалия. По-късно линейка
транспортирала пострадалия В. до болницата в Търговище. В ортопедичното
отделение на болницата е установена травматична ампутация на дисталните фаланги на петте пръста на ходилото, които са
отделени от ходилото заедно с кожата до нивото на глезена, пълна липса на кожа
по вътрешната страна на ходилото и глезена, плантарната
част на ходилото и гръбната страна на същото, като на
практика цялото ходило до глезена е било с размачкана кожа и меки тъкани. По
спешност е извършено хирургическо почистване на травматичния участък, промиване
и мазивна превръзка, като същите поцедури
са извършени и на следващите дни и е започнато антибиотично
лечение. На 10.10.2016 г. пострадалия В. е изписан и
по негово желание насочен към УМБАЛ „Н. И. Пирогов“, гр. София. Там била
установена по кожата на лявото ходило гангрена, като „кожата по дорзалната повърхност на ходилото е некротична
с гнойна секреция, липсва кожно покритие на плантарната
повърхност и петата, гноевидна секреция с мирис“.
Поставена била диагноза – открито размачкване на лявото ходило с гнойно некротични промени. Поради животозастрашаващата
инфекция на меките и костни тъкани на лявата подколенница
била извършена ампутация на лявата подколенница на
ниво средна трета. Това е довело до загубата на левия долен крайник и загуба на
основните му функции – ходене и опорна. От назначената на ДП допълнителна
съдебно медицинска експертиза се установява, че дори и при наличие на предпазна
обувка, нараняванията на пострадалия биха били същите, което е предопределено
от огромната тежест на затисналото го превозно-товарно средство, а от назначената
на съдебното следствие нова съдебно медицинска експертиза се установява, че при така установените телесни увреждания -
травматична ампутация на петте пръста на ходилото, пълна липса на кожа на
ходилото и глезена, винаги съществува опасност от усложнения и няма методи на
лечение, които да гарантират предотвратяване на гангрена. Според заключението
на вещото лице предвид липсата на кожа и размачкването на меките тъкани не е
била възможно извършване на ампутация на по ниско ниво, тъй като при тези
увреждания ходилото е нефункционално дори без възникване на гангрената, а на
това място кожата е специална и не може да се възстанови чрез присаждане.
Гореизложената фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е установил, след
внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Всички
доказателства са анализирани от ТРС, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата
са изложени подробни съображения относно кредитирането на едни и отхвърлянето
на други гласни доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от
съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във
връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по
разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата
обстановка на деянието е очертана в нужния обем. Описаните по-горе факти по
отношение на развитието и протичането на събитията са убедително изведени при
анализа на събраните по делото доказателствени
материали, като въззивната инстанция не намира
основание да променя констатациите на първостепенния съд. ТОС изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници,
подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията
на разпитаните по делото свидетели и експертизи, и фактите изведени от тях,
чрез използване на правилата на формалната логика. Поради това, въззивният съд намира, че не е нужно да бъдат повтаряни доказателствените изводи на първостепенния съд.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14,
18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства -
свидетелски показания, видео-техническа експертиза, видеозапис, съдебно
медицинската и допълнителната такава експертизи, изготвени на досъдебното
производство, назначените на съдебното следствие нова съдебно медицинска и
техническа експертизи, и писмените доказателства по делото. Първостепенният съд
е изложил много подробни и задълбочени мотиви, обстойно се е мотивирал кои
свидетелски показания и експертизи кредитира и защо, съответно кои не кредитира.
Подсъдимият не е дал обяснения.
ТОС възприема описаната фактическа обстановка въз основа
на обстоен анализ на събраните доказателства- видеозаписа,
показанията на пострадалия и св. Мустафа Хасанов, св.Исмаил Исмаилов и св.Юсеин
Юсеинов. Хасанов има непосредствени впечатления от случилото се, пръв се е
отзовал на виковете за помощ на пострадалия, и при пристигането си е видял, че
подсъдимият е бил до електрокара. Правилно ТРС е коментирал и приел за
доказано, че от видеозаписа се установява, че преди да слезе от електрокара
подсъдимият се е опитал с маневра заден ход да освободи крака на пострадалия, а
след това отново се е качил и е направил нови такива опити. Във връзка с
горното, правилно ТРС не е дал вяра на показанията
на пострадалия в частта им, в която същият
твърди, че подсъдимия е избягал от местопроизшествието. Съдът обосновано не е
кредитирал показанията на пострадалия, и в частта им в която същият е заявил,
че се е огледал преди да навлезе в зоната за движение на електрокари, тъй като
от видеозаписа по категоричен начин се установява, че той пресича
непрекъснатата жълта линия, очертаваща тази забранена за пешеходци зона, без
преди или след това да се огледа назад. От
приложения по делото видеозапис се
установява, че пострадалия е бил без предпазни обувки, което се доказва
и от огледния протокол и приложения към него снимков
материал на обувката, с която е бил премазан крака му. Правилно ТРС е обсъдил и
коментирал назначената повторна техническа експертиза от която по безспорен начин се установява скоростта на движение на
пострадалия и електрокара, от която и е направил извод, че „при тази скорост и
от разстоянието, в което е навлязъл
зоната за движение на електрокари, пострадалия е бил в опасната зона за
спиране на същия“. Взел е предвид изводите на вещото лице- „че подсъдимият е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, като предприеме
маневра завой на ляво или подаде звуков сигнал“,като правилно от същото
заключение ТРС е възприел механизма на настъпилото произшествие, причината за
блокиране на предното дясно сдвоено колело, застъпило ходилото на пострадалия,
както и оставената от колелото върху настилката следа, имитираща спирачна
следа. .
Правилно и обосновано ТРС не е кредитирал и ползвал в
мотивите си заключенията на възложените на досъдебното производство технически
експертизи, за което и е изготвени от инж. Пенка Тодорова и инж. Николай
Андреев, което е логическа последица от некредитирането на заключението на първоначалната съдебно техническа експертиза. Анализирайки
заключението на медицинските експертизи на д-р Горанов и д-р Христов съдът
правилно е дал вяра на същите и е приел канстатациите им по отношение на получените непосредствено
при инцидента травматични увреждания на пострадалия, възможността за ограничаване
на щетите при носене на защитни обувки, адекватността на проведеното лечение, и
настъпилия краен вредоносен резултата - загубата на левия долен крайник и
загуба на основните му функции на ходене и опора.
След като правилно е възприел фактическата обстановка
по делото, ТРС правилно и
законосъобразно е приел, че за да бъде осъществен състава на чл.134 ал.1 т.1 от НК
следва да се констатира, че е налице – незнание или немарливо изпълнение
на правнорегламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност като елемент от обективния състав на това
престъпление, както и че незнанието, респ. немарливото изпълнение на правилата
на професията, може да се вмени във вина на подсъдимия, като между тях и
вредоносния резултат е налице причинна връзка. Следователно, няма да е налице
престъпление по този текст, ако не се установи, че подсъдимият е нарушил
определено правило или норма от съответен нормативен акт, вменено му да
изпълнява и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Затова субекти на престъплението
може да бъдат лица, които упражняват занятие или друга правно регламентирана
дейност, източник на повишена опасност, като тези престъпления могат да бъдат
извършени както от работници, така и от лица с отговорни функции във фирмата.
Следователно субекти могат да бъдат както преките изпълнители на правнорегламентираното занятие или дейност, така и лицата,
които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или
контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение.
Отговорността им не може да отпадне, когато и други длъжностни лица не са
отстранили предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, щом като това
тяхно бездействие или неправилно действие е съставка от обстоятелствата за
неговото настъпване. Изпълнителното деяние е причиняване на тежка телесна
повреда поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност. С оглед на горното, правилно е прието, че подсъдимият
е изпълнявал трудовите си задължения на водач на електрокар-електрокарис
и е извършвал правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност. По делото е безспорно установено,
че при управлението на електрокара,
непосредствено преди инцидента скоростта на машината не е била съобразена за работа в склад, преминавайки покрай работници,
и не се е движел с безопасна скорост, която се изисква при движение на
електрокари без товар, за да може да спре своевременно и да предотврати
произшествието, с което е нарушил т. 12 от "Инструкция за безопасност на
труда при вътрешнозаводския транспорт", и т. 9 от "Инструкция по безопасност на
труда при експлоатация на електро- и мотокари", където изрично е посочено,
че водачите на електрокари следва да движат, преминавайки през врати и проходи,
при завиване и пресичане на релсови пътища със скорост не по – голяма от 3
км/ч. Ако не бе с превишена /несъобразена/ скорост електрокарът не застигнал
пострадалия и не би се стигнало инцидента. Правилно ТРС е констатирал и изложил
мотиви за това, че Рампа 2 без
съмнение се явява кръстовище за движение на кари,
които идват откъм или отиват към рампите, както и се явява невралгично място,
където пресичат и преминават работници - т. 35, предложение трето от
"Инструкция по безопасност на труда при експлоатация на електрокари и
мотокари" и т. 18 от "Инструкция за безопасност на труда при
вътрешнозаводския транспорт“, и ако О. би сторил това, щеше своевременно да
установи, че движещия се покрай зоната за движение на електрокари пострадал
представлява опасност и може да навлезе в тази зона, и най – малко би подал
своевременно звуков сигнал да предупреди неправомерно движещия се св.В.. Правилно първоинстанционният
съд е съобразил и разпоредбата на т. 35, предложение второ от "Инструкция
по безопасност на труда при експлоатация на електро- и мотокари" и т. 13
от "Инструкция за безопасност на труда при вътрешнозаводския
транспорт" от които е видно, че подсъдимият
е бил длъжен да подаде сигнал, когато има застрашено лице, с което да
предупреди св. В., че се движи към него, и не е подал звуков сигнал при
движението на кара. Съобразявайки констатациите на техническата експертиза
правилно е прието, че подсъдимият е
имал техническа възможност да предотврати произшествието. По делото е безспорно доказано, че крака на пострадалия е бил
застъпен странично, с края на сдвоеното дясно колело, и с лек завой на ляво,
подсъдимият би предотвратил настъпването
на крайния вредоносен резултат- нарушил е т. 18 от "Инструкция за
безопасност на труда при вътрешнозаводския транспорт“ - не е проявил висока
съобразителност и внимание, управлявайки електрокара, и не е извършил маневра в
ляво, като по този начин не е предпазил пострадалия В.
ТРС правилно е приел, че в случая е налице значителна степен на съпричиняване
от страна на пострадалия В.- като външно лице същият не е следвало да навлиза в
това помещение,бил е без изискващите се лични предпазни средства - светлоотразителна жилетка и защитни обувки, навлязъл
съзнателно в зоната за движение за електрокари без да се огледа, като по този
начин сам не се е предпазил.Въпреки това ТРС правилно е коментирал възражението
на защитата , а и едно от възраженията
пред настоящата инстанция, че щом пострадалия не е работник в завода, спрямо
него подсъдимият няма задължения да опазва живота и здравето му в съответствие
с действащата в завода нормативна уредба за безопасни условия на труд. От допълнителната медицинска експертиза се
установява, че дори и пострадалия да е бил със защитни обувки, предвид тежестта
на затисналия го електрокар и влаченето напред при спиране, а впоследствие и
на назад в опитите да се освободи
крака, крайния резултат е щял да бъде
същия – размачкване на меките тъкани и кожата на ходилото.
След анализ на
доказателствата по делото, ТРС правилно, обосновано и законосъобразно, е
приел, че на 05.10.2016 г. в гр.
Търговище, кв. Въбел, в завод за плоско стъкло на "Тракия глас България
" ЕАД, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност - управление на електрокар 13 т. модел „ITALCARELLI" №
9, подсъдимият О. е причинил на В.В. тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на ляв крак на ниво средна трета на лявата подколенница, като деянието е извършено под формата на вината-
непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал крайния вредоносен резултата,
но е бил длъжен и е могъл да го предвиди и предотврати.
След внимателен и детайлен анализ на доказателствата
по делото, и правилно възприета фактическа обстановка, ТРС е признал за виновен подсъдимия О. за
извършено престъпление по чл.134 ал.1 т.1 във вр. с
чл.128 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като му е наложил
наказание от три месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години. При правилни изводи , съдът
правилно е признал и за невиновен и е оправдал подсъдимия, деянието да е
извършено при нарушаване на правилото на т. 15 от "Инструкция за
безопасност на труда при вътрешнозаводския транспорт", в нарушение на чл.
33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и в чл.7 т.1 от
Наредба №10/07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари, какво и е било обвинението на
подсъдимия. За да определи вида и размера на наказанието съдът е отчел много
ниската степен на обществена опасност на дееца, смегчаващите
вината обстоятелства- чисто съдебно минало, липсата на предишни
противообществени прояви, констатираното съпричиняване
от страна на пострадалия. ТРС не е отчел отегчаващи вината обстоятелства, а и
не са налице такива.
В жалбата на подсъдимия, против
присъдата на ТРС се възразява, че същата
е неправилна, незконосъобразна, постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание
явно несправедливо, поради което се моли присъдата да бъде отменена, а
подсъдимия да бъде признат за невиновен. Алтернативно, при явна несправедливост
на наказанието да се приложи чл.55 от НК, и се замени наложеното наказание
„лишаване от свобода“ с „пробация“ в предвидения в
закона минимум.
Запознавайки се с възраженията на подсъдимия, настоящата
инстанция отново анализира всички събрани доказателства и изцяло се
присъединява към изводите на РС – Търговище. Атакуваният съдебен акт е постановен след внимателен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства. В мотивите към присъдата са изложени
подробни съображения относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други
гласни доказателства. Неоснователно е възражението, че при постановяване на
присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при
извършената проверка такива не се констатираха. Настоящият съдебен състав
счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Фактическата
обстановка на деянието е очертана в нужния обем, всички доказателства са
анализирани и съобразени в пълен обем. Аргоментирано
съдът е мотивирал защо дава вяра и кредитира едни доказателства, а
други-не. Възражението на подсъдимия, че
наказанието е явно несправедливо и молбата да се приложи чл.55 от НК, и се
замени наложеното наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“
в предвидения в закона минимум е неоснователно. Тази защитна теза на подсъдимият е била подложена на
внимателен анализ и от страна на първоинстанционният
съд, като правилно и обосновано е била отхвърлена. В тази насока следва да се отбележи , че по делото не
са събрани изключителни или многобройни смегчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия,а правилно ТРС е отбелязал и
факта, че към момента О. е изпълнявал дейност представляваща сериозен източник
на повишена опасност, и за изпълнение целите на наказанието следва да му бъде
наложено наказание, което да го накара да е по-внимателен, отговорен и
концентриран. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ е е
правилно и справедливо имайки предвид констатираните смегчаващи
вината обстоятелства, и липсата на отегчаващи такива, същото е в минимален
размер за предвиденият такъв в чл.134
ал.1т.1 вр. чл.128 ал.2 вр.
ал.1 от НК . Отново следва да се
отбележи, че при разглеждане на делото от ТРС, не се констатират допуснати
процесуални нарушения, , които да водят до отмяна на първоинстанционната
присъда.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда
на чл.314 от НПК, настоящата инстанция
счита, че не са налице основания, налагащи отменяване или изменяване
на обжалваната присъда. Същата следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №26/21.06.2018 год. постановена
по НОХД № 1109/2017 год. по описа на РС – Търговище, като правилна и
законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.