РЕШЕНИЕ
№ 2101
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110102466 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по предявени от „Т. - В.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ..., срещу Т. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В, ул. ...., № ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 591,71 лева,
представляваща дължима главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г., за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. ...
№ ..., вх. ..., ап. ....., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда - 21.09.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена Заповед № 6866/07.11.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13292/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-
ри състав;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 93,41 лева, представляваща лихва
за забавено плащане върху горното задължение за периода от 31.12.2020 г. до 21.08.2023 г.,
за която сума е издадена Заповед № 6866/07.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение
1
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13292/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав.
В исковата молба се излага, че между ищцовото дружество и ответницата, в
качеството й на собственик на имот, находящ се в гр. В., ул. ... № ..., вх. ..., ап. ....., са налице
облигационни отношения, уредени с ОУ за продажба на топлинна енергия. Сочи, че имотът е
разположен в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа на „Т. - В.“ ЕАД. Твърди, че в имота са монтирани върху отоплителни тела два
индивидуални уреда за отчитане на топлинна енергия за отопление и един уред - водомер,
отчитащ потреблението на топла вода, като за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. на
ответницата е начислена сумата от 591,71 лева, представляваща дължима главница за
консумирана и незаплатена топлинна енергия.
За горната сума, както и за сумата от 93,41 лева, представляваща лихва за забавено
плащане върху горното задължение за периода от 31.12.2020 г. до 21.08.2023 г., ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д.
№ 13292/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав, и издадена Заповед № 6866/07.11.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу издадената Заповед
настоящата ответница е депозирала възражение, поради което ищцовото дружество завежда
в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване съществуването на
вземанията си.
Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Т. Г. М. е депозирала отговор на исковата молба,
в който сочи, че със Заповед за изпълнение № 4252/08.07.2022 г. по ч. гр. д. № 5531/2022 г.
по описа на РС – Варна, 52-ри състав, ищцата е осъдена да плати сума в размер на 456,52
лева, представляваща консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2018
г. до 30.06.2021 г., и е налице застъпване на периодите, доколкото част от периода, за който е
издадена горецитираната заповед, е включен в настоящата претенция. Счита горното за
недопустимо. Освен това счита, че за претендираните задължения за периода от 31.12.2020 г.
до 30.06.2021 г. е изтекла погасителната давност. Оспорва предявените претенции по размер.
Настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът „Т. - В.“ ЕАД не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата Т. Г. М. не се явява лично, не се представлява.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание Разпореждане № 42881/07.11.2023 г. по ч. гр.д. № 13292/2023 г. по
описа на РС – Варна, 52-ри състав, е издадена Заповед № 6866/07.11.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът разпорежда длъжникът Т. Г. М., ЕГН
**********, да заплати на заявителя „Т. - В.“ ЕАД сумата от 591,71 лева, представляваща
дължима главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
30.11.2020 г. до 30.06.2023 г., за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. ... № ..., вх. ...,
ап. ....., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
2
подаване на заявлението в съда - 21.09.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 93,41 лева, представляваща лихва за забавено плащане за
периода от 31.12.2020 г. до 21.08.2023 г., както и сумата от 75,00 лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски.
Срещу издадената заповед в срок е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ищцовото дружество.
В случая безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че страните се
намират в облигационни правоотношения по повод доставка на топлинна енергия до
процесния обект, собственост на ответницата, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост, както и че ответницата има качеството на потребител на енергия за битови
нужди. С оглед на това отношенията им се уреждат със ЗЕ, Наредба № 5 от 23 януари 2014 г.
за регулиране на цените на топлинната енергия (наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ) и Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. - В.“ ЕАД на
потребители в град Враца, одобрени с Решение № ОУ-004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 298, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ,
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са представени
публикации на ОУ от 16.01.2008 г. във в. „Шанс експрес“ и от 25.01.2008 г. във в. „24 часа“.
Не е оспорено от ответницата и качеството на „Т. с.“ ЕАД като лице, извършващо
услугата дялово разпределение на основание чл. 139б от ЗЕ.
С оглед предмета на предявените претенции, за успешното провеждане на исковете
ищецът следва да установи, че действително в посочения период на обекта на ответницата е
доставена топлинна енергия, начислена съобразно относимата законова уредба и по
утвърдените от КЕВР цени, размера на задължението по чл. 79, ал. 1 от ГПК, изпадането на
потребителя в забава, размера на дължимата лихва за забава. В тежест на ответницата е да
докаже правопогасяващите си възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Ал. 6 от същия законов член урежда, че клиентите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. В чл. 142, ал. 2 от ЗЕ е регламентирано, че
топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145 ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти (ал. 1); топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната
3
енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за
отопление на имотите, определена по ал. 1 (ал. 2); топлинната енергия по ал. 2 се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти (ал. 3).
От заключението на вещото лице Т. А. по допуснатата съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, се установява, че в имота на
ответницата има монтирани индивидуални топломери на две отоплителни тела и водомер за
топла вода, като съгласно документите на търговеца, извършващ дялово разпределение - „Т.
с.“ ЕАД, за процесния период в имота не е използвана топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване. Разпределяна и начислявана е топлинна енергия за сградна
инсталация, съобразно т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост, към Наредба № 16-334/06.04.2007 г., издадена от
Министъра на икономиката и енергетиката, в последната й редакция, като сумите са
начислени в съответствие с изискванията на нормативната уредба. За процесния период
начислената с 21 фактури сума възлиза на 474,22 лева – енергия за сградна инсталация, и
30,44 лева – корекция изравнение, без вкл. ДДС, или общо 591,71 лева с вкл. ДДС. Общото
обезщетение за забавено плащане върху вземанията по фактурите от датата на падежа по
всяка от същите до 21.08.2023 г. възлиза на 93,20 лева. Вещото лице не е установило да са
подавани жалби и възражения от потребителя относно начислените суми до „Т. - В.“ ЕАД
или „Т. с.“ ЕАД. Не са извършвани плащания по горните задължения.
Съдът следва да посочи, че към исковия период посочената от вещото лице Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. е отменена, като действаща е Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, издадена от Министъра на енергетиката. Това обаче не се отразява на
извода за съответствие на изчисленията с относимата законова уредба, доколкото т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост,
и формулите за изчисление в Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. са идентични с тези в
последната редакция на отменената Наредба № 16-334/06.04.2007 г., използвана от вещото
лице.
При така установеното правилно начисляване на задълженията, следва да бъдат
разгледани правопогасяващите възражения на ответната страна.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото при
подадено заявление по чл. 410 от ГПК на дата 21.09.2023 г., предвиденият с чл. 111, б. „б“
тригодишен срок не е изтекъл включително и за най-старото задължение - с падеж
31.12.2020 г.
Основателно е възражението за недопустимост на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ относно задълженията за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2021 г., за
които задължения е издадена Заповед № 4252/08.07.2022 г. по ч. гр. д. № 5531/2022 г. по
описа на РС – Варна, 52-ри състав. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжника, като за установяване на вземането е образувано гр. д. № 11448/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, 20-и състав, прекратено поради неизпълнени указания на
съда. След неуспешно проведеното и нереализирано до край заповедно производство обаче,
4
единственият способ за реализиране на вземането е предявяване на осъдителен иск, а не
подаване на ново заявление по чл. 410 от ГПК и впоследствие предявяване на установителен
иск (Определение № 230 от 23.03.2010 г. по т. д. № 83/2010 г., ВКС, II ТО). Установява се от
заключението на вещото лице, че начислените задължения за посочения период са в размер
на 192,88 лева с вкл. ДДС. В тази част производството следва да бъде прекратено на
основание чл. 130 от ГПК. На същото основание следва да бъде прекратено и
производството в частта за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху
горните задължения, начислено за периода от датата на падежа на всяка фактура до
21.08.2023 г., претендирано в размер на 48,02 лева.
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск поради
съвпадение на исковия период с периода по в. гр. д. № 2276/2024 г. по описа на Окръжен съд
– Варна. Видно от материалите по посоченото въззивно гражданско дело, образувано по
жалба на настоящата ответница срещу Решение № 2470/15.07.2024 г. по гр. д. № 315/2024 г.
на Районен съд – Варна, 10-и състав, същото касае друго задължение на Т. М. към „Т. - В.“
ЕОД – за заплатени от дружеството, вместо потребителя, суми на „Т. с.” ЕООД,
представляващи цена за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
По изложените съображения, искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ се явява
основателен до сумата от 398,83 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за обекта на ответницата с вкл. ДДС за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2023 г. и
следва да бъде уважен до него.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв
за установяване дължимостта на горната сума ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.09.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен до сумата от
45,28 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва,
начислени за периода от 30.11.2021 г. до 21.08.2023 г. върху главниците за незаплатена
топлинна енергия на обща стойност 398,83 лева за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2023 г.
Размерът на дължимото обезщетение за забава е установен със заключението на вещото
лице. Тъй като е налице разлика между изчисленията на вещото лице, които съдът
кредитира, и предявената претенция, искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 45,28
лева до претендирания размер от 45,39 лева за посочения период.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски на ищцовото дружество се следват съразмерно с
уважената част от исковете. Процесуалният му представител претендира с исковата молба
такива за заповедното и исковото производства. В заповедното производство сторените
разноски са в размер на 75 лева, включващи 25 лева – държавна такса, и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство са налични доказателства за
заплащане на държавна такса в размер на 75 лева и внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът определя на
страната юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изложеното, на
5
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 48,63 лева за заповедното
производство и 308,00 лева за исковото такова.
Ответницата не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 от ГПК, производството по гр. д. 2466/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, в частта, с която са предявени от „Т. - В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ..., срещу Т. Г.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ул. ...., № ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, както
следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 192,88 лева,
представляваща сбор от дължими главници за консумирана и незаплатена топлинна енергия
за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2021 г., за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул.
... № ..., вх. ..., ап. ....., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда - 21.09.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 6866/07.11.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13292/2023 г. по описа на
РС – Варна, 52-ри състав;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 48,02 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, начислено за периода от
31.12.2020 г. до 21.08.2023 г. върху задължението в размер на 192,88 лева за незаплатена
топлинна енергия за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2021 г. за обект на потребление,
находящ се в гр. В., ул. ... № ..., вх. ..., ап. ....., за която сума е издадена Заповед №
6866/07.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
13292/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 422
ГПК, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че Т. Г. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ул. ...., № ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., дължи на „Т. -
В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ..., сумата от
398,83 лева (Триста деветдесет и осем лева и 83 ст.), представляваща сбор от главници за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2023 г. за обект на
потребление, находящ се в гр. В., ул. ... № ..., вх. ..., ап. ....., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда -
21.09.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
6
Заповед № 6866/07.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 13292/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл. 422
ГПК, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т. Г. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ..., ет. ...., ап. ..., дължи на „Т. - В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ..., сумата от 45,28 лева
(Четиридесет и пет лева и 28 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава в размер
на законната лихва, начислени за периода от 30.11.2021 г. до 21.08.2023 г. върху главниците
за незаплатена топлинна енергия на обща стойност 398,83 лева за периода от 01.07.2021 г. до
30.06.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. ... № ..., вх. ..., ап. ....., за която
сума е издадена Заповед № 6866/07.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 13292/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. - В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. .... № ..., срещу Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.
.... № ..., вх. ..., ет. ...., ап. ..., иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено за периода от 30.11.2021 г. до 21.08.2023 г. върху главниците за незаплатена
топлинна енергия на обща стойност 398,83 лева за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2023 г., в
частта за разликата над 45,28 лева до пълния претендиран размер от 45,39 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Т. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ..., ет. ...., ап....., да заплати на „Т. - В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ... № ...., сумата от 356,63 лева
(Триста петдесет и шест лева и 63 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, от
които 48,63 лева за заповедното производство и 308,00 лева за исковото такова, съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, както следва: в
прекратителната част, която има характер на определение – с частна жалба, в едноседмичен
срок от връчването му; в останалата част – с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7