Решение по дело №25/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 99
Дата: 31 май 2023 г. (в сила от 31 май 2023 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20237110700025
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

     99                                                     31.05.2023г.                                   град Кюстендил

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на десети май                                                                  две хиляди двадесет и трета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ                                                             

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                      2.АСЯ СТОИМЕНОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КнОП

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

касационно административно-наказателно дело № 25 по описа за 2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Адв. В.П. ***, като пълномощник на Е.И.К., със съдебен адрес:***, обжалва Решение № 282/09.12.2022 г. по а.н.д.№ 139/2022 г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на виновно поведение поради незнание за прекратената регистрация на автомобила - неуведомяване по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, както и с Тълкувателно постановление № 2 по Тълкувателно дело № 3/2022 г. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира сторените  разноски за адвокатско възнаграждение.

            В с.з. пълномощникът на ответния началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.     

            Представителят на КнОП дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че въззивния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 22-1139-000004/07.01.2022 г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на  Е.И.К. за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 23.09.2021 г. около  18.30 часа в с. С по ул.“ Г К“, при дом № 104, в посока на движение от центъра на селото към път 2-62, нарушителят е управлявал лек автомобил „М Д“ с рег. № ***, негова собственост. При спиране за проверка полицейските служители са установили, че МПС е с прекратена регистрация от 23.05.2018 г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След съставяне на АУАН срещу водача, по реда на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН преписката е прекратена и изпратена по компетентност на РП – Кюстендил. С Постановление от 30.12.2022 г. на прокурор от РП – Кюстендил е отказано образуване на досъдебно производство. На основание на Постановлението на прокурора е издадено оспореното пред съда НП.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. За да формира извода по съществото на спора районният съд е съобразил актуалната практика на касационната инстанция, съгласно която не е необходимо уведомяване на нарушителя за служебно прекратената регистрация на МПС поради недопустим косвен съдебен контрол на прекратяването в рамките на процедурата по ЗАНН. Съдът е установил валидно прекратяване на регистрацията на МПС и осъществено управление на автомобила от дееца на посочените в НП дата, място и час. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, обаче е неправилно. Съображенията за това са следните:

Касационният съд споделя изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по ЗАНН.

Липсва твърдяното в касационната жалба разминаване между описанието на нарушението и дадената за него правна квалификация. Обвинението срещу дееца е за управление на лек автомобил, негова собственост, който е с прекратена регистрация към 23.05.2018 г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Фактическите обстоятелства по обвинението съответстват на правилото по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, посочено като нарушена правна норма в АУАН и НП. Липсата на изписване в НП на приложимото към обвинението предложение първо на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП не е съществено нарушение на формата, поради ясното и безпротиворечиво обвинение, което не води до нарушаване, респ. засягане правото на защита на дееца.

Налицие е наличие на компетентност на актосъставителя и АНО. АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица по см. на чл. 189 ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, предвид приетата от въззивния съд като писмено доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и да издават НП. По силата на посочената заповед, ОДМВР са определени като служби за контрол по спазване на ЗДвП в рамките на обслужваната територия, като полицейските органи от секторите „Пътна полиция“, включително заемащите длъжността „младши автоконтрольор“, имат право да съставят АУАН, а началниците на групи „Пътен контрол“ са с делегирани правомощия за издаване на НП /вж. т.1.3.1, т.1.3.2, т.2.1 и т.3.7 и 3.12 от заповедта/. Следователно, съставителят на АУАН по силата на заеманата от него длъжност е лице от служба за контрол по чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, във вр. с регламентацията по чл. 165 от ЗДвП, а издателят на НП е с надлежно предоставена делегация по чл. 189 ал. 12 от ЗДвП.

Изводът на районния съд по съществото на спора обаче е неправилен с оглед приетото в хода на касационното производство Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк.д.№ 3/2022 г. С Тълкувателното постановление е установено, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственика на МПС. В мотивите на Тълкувателното постановление е застъпено становище, че уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическият състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона, а се извършва след автоматизирано уведомяване от Гаранционния фонд, поради което собственикът на превозното средство няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС, което знание е от значение за субективната съставомерност на деянието и е факт от обективната действителност, т.е. знанието е фактическо обстоятелство от състава на административното нарушение. Незнанието изключва виновното поведение на дееца в двете му проявни форми – умисъл и непредпазливост. Според указанията в Тълкувателното постановление, уведомяването на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията е изпълнимо както с получаване на съобщението от органа, така и с всякакво друго узнаване, доказано от органа.

На основание чл. 130 ал. 2 от ЗСВ Тълкувателното постановление е задължително за съда. Прилагайки указанията в Тълкувателното постановление спрямо казуса по делото, касационният съд установява наличие на елементите от обективна страна на нарушението по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП и отсъствие на субективната страна на деянието. От приобщените показания на св. С и св. В районният съд правилно е установил от обективна страна, че на посочените в НП дата, място и час нарушителят е управлявал лекия автомобил и че автомобилът не е регистриран по надлежния ред – неговата регистрация е служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. От св. показания на К Ко, съсобственичка на автомобила заедно със съпруга си, обаче се установява, че същата като съсобственик на автомобила, както и самият жалбоподател, не е била уведомена за прекратената регистрация на МПС, като не е получавала никакво известие за това. Липсата на валидни доказателства за уведомяване на собствениците на автомобила е констатирана и в Постановлението на прокурора от РП – Кюстендил, с което е отказано да се образува досъдебно производство. По делото няма доказателства за редовно съобщаване на собствениците за прекратената регистрацията на МПС, нито, че тези собственици са узнали по друг релевантен начин за това прекратяване. Изложеното, определя поведението на дееца като ненаказуемо по санкционния състав на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП.

Задължителната сила на Тълкувателното постановление налага касационния съд да изостави практиката си, цитирана в решението на районния съд. Изложеното определя оспореното НП като незаконосъобразно.

На основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 от АПК решението на районния съд ще се отмени като неправилно и вместо него касационния съд ще отмени НП.

На основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 1 и §1 т. 6 от ДР на АПК ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на касатора на деловодни разноски в размер от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делата договор за правна защита и съдействие. Възнагражденията са заплатени в брой, под минималния размер по чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36 ал. 2 от ЗА.

 

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 282/09.12.2022 г. по а.н.д. № 139/2022 г. на РС – Кюстендил И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 22-1139-000004/07.01.2022 г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на Е.И.К. за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на Е.И.К. /с посочени лични данни/ деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в  размер от 300 лв. /триста лева/.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                 2.