Определение по дело №554/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20207060700554
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 350

 

гр. Велико Търново, 7.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на седми  октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

изслуша докладваното от председателя адм. дело № 554 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.

 

Жалбоподателят М.Д.Д. ***, ЕГН **********, е обжалвал акт за прекратяване на административното производство №13760/01.09.2020 г. на НЕЛК – София.

Оплакванията в жалбата са, че неправилно са били прекратени производства по обжалване на две експертни решения, с които според жалбоподателя е намалена оценката на неговата работоспособност от 72 % на 50 %. Според жалбоподателя в оспорения акт липсват мотиви досежно основния спорен според него въпрос – защо е намален процента му на трайно намалената работоспособност. Сочат се и житейски причини за незаконосъобразност на приетото от ответника, като финансовото и здравословно положение на жалбоподателя. Аргументира се и, че НЕЛК не спори редовността на административната жалба, а е следвало да го предупреди за тази нередовност, преди да се произнесе с процеснния акт.

Ответникът по жалбата Националната експертна лекарска комисия - София, в съпроводителното писмо, с което представя на съда част от административната преписка сочи, че жалбата е неоснователна, като в случая става въпрос за решение на ТЕЛК под №0513/05.02.2020, с което се коригирали две точки от друго ЕР на ТЕЛК под №0397/23.01.2020 година, като първата корекция касае номера на личната карта на пациента, а втората корекция касае местоживеенето на лицето. С оглед на изложеното релевира, че в случая става въпрос за технически поправки на допуснати в решението на ТЕЛК от 23.01.2020 година очевидни фактически грешки, а не за акт по същество. Това решение е било получено на 23.01.2020 година и не било обжалвано пред НЕЛК,  като в жалбата, по повод на която е произнесен процесния акт, жалбоподателят не оспорвал допуснатата с решението от 05.02.2020 година технически неточности, а съдържанието на решението на ТЕЛК от 23.01.2020 година. При това на обжалване по реда на АПК подлежало само волеизявлението на органа, извършил поправката, като е недопустимо с жалба срещу решение за поправка на ЯФГ да се обжалва основния административен акт, който  е поправен. При това положение се отрича основателността на настоящата жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане. Следва да се посочи, че видно от приложеното известие за доставяне, актът на ответника е връчен на жалбоподателя на 04.09.2020 година. Жалбата срещу него е подадена в съда на 10.09.2020 година, т.е. в срока, посочен  в чл.88, ал.3 от АПК. Жалбоподателят е легитимиран да оспори посочения акт, тъй като е негов адресат от една страна, а от друга страна разпорежда неблагоприятни за него процесуални последици.

По същество жалбата е основателна.

Какво констатира съдът от представената му преписка?

С експертно решение №0307 от заседание №14, проведено на 23.01.2020 година, ТЕЛК по Общи заболявания при МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“, след преглед на жалбоподателя, го е преосвидетелствал, като е определил оценка на работоспособността от 50% трайно намалена, вместо 72% до експертизата.

Това решение е получено от настоящият жалбоподател на същата дата, видно от подписа, положен от него в разписката за получаването му, която е част от самото решение.

Няма спор, а и от преписката се установява, че това решение не е оспорено пред НЕЛК по предвидения в разпоредбите на чл.112 от ЗЗ процесуален ред.

Със заявление – декларация от 5.02.2020 година, жалбоподателят иска да бъде представен на ТЕЛК за, цит. “частична: други“, като с ръкописен текст е посочено, че корекцията касае личната карта и град.

С експертно решение №0513 от заседание №23, проведено на 5.02.2020 година, същият ТЕЛК сочи, че става въпрос за частична експертиза, решението се взима по документи, оценката на работоспособността е 50% трайно намалена. Видно от изложените в края на това решение мотиви, в т.1 от обсъжданото ЕР номера на ЛК на лицето следва да се чете *********, а в т.2 на обсъжданото ЕР следва да се нанесе корекция досежно мястото, на което лицето живее, като се посочи гр. Долна Оряховица, ул***. Посочено е изрично, че ТЕЛК издава това ново ЕР по повод на вече отбелязаното по-горе заявление – декларация от 5.02.2020 година, като се обсъжда именно ЕР на ТЕЛК №0307 от заседание №14, проведено на 23.01.2020 година.

Не става ясно от преписката кога ЕР №0513 от заседание №23, проведено на 5.02.2020 година е връчено на жалбоподателя. В самото ЕР е отбелязано, че то е влязло в сила на 25.03.2020 година.

Междувременно, на 13.03.2020 година /видно от приложения в преписката пощенски плик, съдържащ щемпел с тази отбелязана дата/ жалбоподателят подава жалба до НЕЛК, като поддържа, че е получил това решение, с което му е определен нов процент трайна намалена работоспособност, без да му се каже защо.

На 01.09.2020 година е издадено процесният понастоящем акт.

Следва да се отбележи на първо място, че обжалването на решение на ТЕЛК от осигуреното лице се извършва по специфичния процесуален ред, предвиден в разпоредбите на чл.112 от ЗЗ.

Тези разпоредби обаче не предвиждат хипотези досежно поправката на допусната в решение на ТЕЛК очевидна фактическа грешка и досежно реда за обжалването на такова решение, като следва да се приеме, по аргумент от чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, че приложим е АПК.

Според разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК „Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.“.

Очевидно е, че в случая жалбоподателят обжалва решение №0513 от заседание №23, проведено на 5.02.2020 година на ТЕЛК по Общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, което по правните си параметри е решение за поправка на очевидни грешки, допуснати от този орган, които не засягат валидно формираната воля на издателя, а представляват несъответствие между тази воля и външното и изразяване, като в конкретният случай те касаят технически пропуски и неточности в отбелязани в решението данни.

След като от една страна чл.62, ал.2, изречение второ от АПК разпорежда, че актът за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда на АПК, а от друга страна според ЗЗ актовете на ТЕЛК подлежат на задължителен административен контрол от НЕЛК, то жалбоподателят е легитимиран да оспори решението на ТЕЛК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и то пред настоящият ответник.

Специалният Закон за здравето не предвижда дерогационни правила за производството по административно обжалване, към което разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК препраща в случаи като процесния. Следователно, приложими са разпоредбите на Глава Шеста от АПК в процесният случай.

Видно е от преписката, че подадената до ответника жалба не е отговаряла на изискванията на чл. 85, ал.1, т.6 и т.7 от АПК, тъй като не е посочено какви са основанията за направените срещу решението възражения, и какъв е петитума /искането/ на тази жалба.

Ответникът не е приложил процесуалните разпоредби, разписани в нормата на чл.87 от АПК, а директно е прекратил производството по обжалването поради недопустимост на жалбата. С оглед охраняване на интересите и правата на лицето е следвало ответникът да съобщи на лицето за нередовностите на жалбата му, като му даде 7 дневен срок за отстраняването им, като едва след това  - в зависимост от това дали те са отстранени или не, се произнесе по реда на чл.87, ал.3 или на чл.88, или – при редовна и допустима жалба, се произнесе с акт по същество. Нарушаването на императивните изисквания на нормата на чл.87, ал.1 от АПК във връзка с чл.62, ал.2, изречение второ от АПК е довело до процесуална незаконосъобразност на оспорения акт.

Следва оспорения акт да се отмени, като преписката се върне на ответника за администриране на жалбата на  М.Д.Д. *** срещу експертно решение №0513 от заседание №23, проведено на 5.02.2020 година на ТЕЛК по общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – В. Търново.

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

О П Р Е Д Е Л И   :

ОТМЕНЯ акт за прекратяване на административното производство №13760/01.09.2020 г. на НЕЛК – София.

ИЗПРАЩА преписката по жалбата на М.Д.Д. *** срещу експертно решение №0513 от заседание №23, проведено на 5.02.2020 година на ТЕЛК по общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – В. Търново, на ответника НЕЛК - София за ново произнасяне  при спазване на указанията по прилагането на процесуалния закон, дадени в мотивите на определението.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :