Определение по дело №102/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано въз основа на внесен протест от РП-Г.П. против присъда №1109/27.ІХ.2010 г., постановена но НОХД №.5/2009 год. по описа на РС – Г.П..

Сочи се в същия, че атакуваният съдебен акт се явява необоснован. Направените от съда изводи не кореспондирали със събрания доказателствен материал. Моли се съда да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която признае въззиваемия за виновен по повдигнатите му обвинения.

В съдебно заседание представителят на ОП поддържа изцяло протеста. Не сочи нови доказателства.

Въззиваемият се явява лично и с адвокат. Молят съда да потвърди присъдата на РС като правилна и законосъобразна. Също не сочат доказателства.

ОС, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С протестираният съдебен акт първата инстанция е признала И. М., с ЕГН *, за невиновен в това, че на 29.04.2005 г. в Г. П., в сградата на Данъчно подразделение, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – платежно нареждане от 28.04.2005г. на ПИБ – клон - Г. П. за плащане на сумата от 2000 лева по сметка на ТДД - Б., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1 от НК във вр. с чл.308, ал.1, пр.1 от НК и чл.304 НПК го оправдал по това обвинение.

Признал М. за невиновен и в това, че по същото време и на същото място съзнателно се ползвал от неистински официален документ – платежно нареждане от 28.04.2005г. на ПИБ – клон - Г. П. за плащане на сумата от 200 лева по сметка на ТДД - Б., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1 от НК във вр. с чл.308, ал.1, пр.1 от НК и чл.304 НПК го оправдал и по това обвинение.

За да постанови присъдата си съдът приел за установено следното:

М. е на 41години, със средно образование, разведен, с две деца, неосъждан, безимотен. Живее в Б., собственик е на апартамент в същия Г., работи като управител на пресевна инсталация.

На 27.01.2005 г. контролни органи на ТДД-Б., Данъчно подразделение – Г.П. извършили проверка в търговски обект, представляващ дискотека „Антик”, находящ се в село М. п., община П. и стопанисван от „М.”, със седалище и адрес на управление Г. Б. и управляван от подсъдимия И. С. М.. При проверката било установено, че в търговския обект не се използва фискално устройство, с което да се регистрират и отчитат извършените продажби на стоки, както и че се съхраняват и предлагат за продажба спиртни напитки – 1 бр. джин „Гордън” – 0.7л., 1бр. узо „Пломари”- 0.7л, 1 бр. бренди „Амфора”-0.650л, 1 бр. узо „Дри”- 0.2л., без да са облепени с акцизен бандерол. Стоката без бандерол била иззета от обекта, като за действията на контролните органи при проверката и за резултатите от нея е съставен протокол № 0168989/27.01.2005година. Тъй като подсъдимият не присъствал при извършване на проверката, той бил поканен да се яви на 28.01.2005година в Данъчна служба – Г.П. за представяне на документи във връзка с осъществяваната в проверения обект търговска дейност.

Във връзка с констатираното при проверката съхранение и предлагане на спиртни напитки без бандерол в процесния търговски обект срещу „М.”, представляван от подсъдимия, на 27.01.2005 г. свидетелят П. В. съставил акт № 0849799 за нарушение на чл.17, ал.2 от Закона за акцизите. Препис от акта бил връчен на собственика на фирмата-нарушител – И. М. на 27.01.2005 г. На 31.03.2005 г., въз основа на акта Директорът на ТДД -Б. издал наказателно постановление № 158 срещу „М.”, с което на основание чл.17, ал.1, т.1 от Закона за акцизите му наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лева и с отнемане в полза на държавата на стоките-предмет на нарушението, наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност в проверения обект /дискотека „Антик”, село М. п., община П./ за срок от 1 месец”, както и принудителна административна мярка „запечатване на обект /горепосочения/ и забрана за достъп до него” за срок от 1 месец. Било постановено предварително изпълнение на наказанието „лишаване от право да упражнява търговска дейност” и „запечатване на обекта и забрана за достъп до него”. Видно от разписка (вж.лист 33 в кориците на ДП и лист 185 СП) препис от наказателното постановление е връчен от актосъставителя – свидетеля П. В. на 27.04.2005година на И. С. М., в качеството на представител на търговеца –нарушител.

Във връзка с констатираното при описаната по-горе проверка в процесния търговски обект неползване на фискално устройство, с което да се регистрират и отчитат извършените продажби на стоки срещу „М.”, свидетелят В. съставил акт № 0849798 /27.01.2005 г. за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба № 4/16.02.1999година. Препис от акта бил връчен на М. на същата дата.

На 31.03.2005година въз основа на този АУАН Директорът на ТДД -Б. издал НП № 159 срещу „М.”, с което на основание чл.137а, ал.1, т.1, б.”б” ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 200 лева, наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност в проверения обект /дискотека „Антик”, село М. п., община П./ за срок от 1 месец” , принудителна административна мярка „запечатване на обект /горепосочения/ и забрана за достъп до него” за срок от 1 месец, като постановил предварително изпълнение на наказанието „лишаване от право да упражнява търговска дейност” и „запечатване на обекта и забрана за достъп до него”. Препис от наказателното постановление е връчен от актосъставителя – свидетеля П. В. на 27.04.2005година на М. в качеството на представител на търговеца.

На 29.04.2005 г. В. попълнил два броя молби от името на въззиваемия за отмяна на наложени с НП № 158/31.03.2005 г. и НП № 159/31.03.2005 г. принудителни административни мерки.

На 12.05.2005година в ТДД-Б. постъпили молби с вх. № 4993 и вх. № 4992, и двете, от името на И. М., в качеството му на управител на „М.”, с искане за прекратяване на изпълнението на административните наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност и принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп до него” – дискотека „Антик”, находящ се в село М. п., община П., наложени с НП № 158/31.03.2005 г. и НП № 159/31.03.2005 г. поради заплащане на наложените със същите имуществени санкции в размер съответно на 2000 лв. и на 200 лева. В молбата било отразено, че сумите били заплатени на 28.04.2005година. Към молбите били приложени платежни нареждания от 28.04.2005година.

На 13.05.2005 г., по повод всяка от молбите и платежните нареждания към тях, Директорът на ТДД-Б. издал постановления за отмяна на наложените по отделните НП принудителни административни мерки поради заплащане на наложените имуществени санкции. Преписи от постановленията били връчени на М. на 01.06.2005 г.

Заключението на експертиза № 51/03.07.2008 г. е в насока, че отпечатъците от кръгли мокри печати върху платежните нареждания от 28.04.2005 г., приложени към молби с вх. № 4992 и № 4993/12.05.2005година по описа на ТДД-Б., не са положени от оригиналните печати на Първа инвестиционна банка, клон П., както и че ръкописният текст и подписите на мястото на „наредител” в тях не са изписани от лицата И. С. М. и П. А. В..

От заключенията на експертиза № 32/04.07.2010 г. и тройна графологична експертиза от 29.07.2010 г. се установява, че подписите срещу записването „С уважение” в молба вх. № 4993/12.05.2005година и молба вх. № 4992/12.05.2005година – двете по описа на ТДД-Б., не са положени от подсъдимия И. С. М.. Същевременно ръкописният текст в тези молби е изписан от свид. П. В. (вж. експертиза № 35/30.07.2010 г.).

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел, че не са налице обективните и субективните признаци на престъпния състав, в осъществяването на който е обвинен М., поради което и го оправдал.

Предвид така изложеното, ОС намира протеста на РП – Г.П. за неоснователен.

Фактите по делото са правилно установени и анализирани. Същите определено би следвало да се допълнят с обясненията на М. в насока, че след като получил уведомление за повторно заплащане на сумите, представляващи имуществени санкции в размер общо на 2200 лв. и по двете влезли в сила НП на ТДД-Б., същият инициирал извършването на вътрешноведомствена проверка чрез проведени разговори с директора на службата Я. и свид. К.. В хода на тези разговори въззиваемият изрично подчертавал, че по никакъв начин не е съпричастен към изготвянето на молбите за отмяна на наложените временни административни мерки, приложените към тях банкови бордера и тяхното депозиране в ТДД-Б.. Разпитан допълнително в съд.заседание М. заяви, че никога не се е интересувал, а и не са му били известни номерата на банковите сметки на данъчната дирекция, попълнени в тези документи.

Законосъобразни са изводите на РС, че по делото не са налице доказателства, установяващи съзнателно ползване от неистински официални документи от страна на въззиваемия, когато за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Показанията на свид. В. не са достатъчни, за да се приеме тезата на прокуратурата. Същите били предмет на подробен и задълбочен анализ, който въззивната инстанция възприема изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. Единствено за пълнота на изложението следва да се подчертае, че тези свидетелски показания се разколебават значително с оглед противоречието им (относно обстоятелството, че въззиваемият поставил пред него подписи под молбите за отмяна на временните адм. мерки) със заключението на графологичните експертизи. Същите са категорични в насока, че М. не е автор на положените под тях подписи.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейната отмяна.

Като правилна и законосъобразна, същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила присъда №1109/27.ІХ.2010 г., постановена но НОХД №.5/2009 год. по описа на РС – Г.П..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :