Р
Е Ш Е
Н И Е № 260566
гр. Бургас, 05.04.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8888 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – и
осъдителни такива, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД против М.С.Г.
и Н.Ю.А..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответниците, въз основа на което е било образувано ч. гр.
дело № 6463/2019г. на БРС. По него е била издадена такава за сумата 18 760.21
лв. – главница по 117 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
01.01.2018г. до 01.09. 2027г., дължими по Договор
за потребителски паричен кредит с №
2875149, сключен на 08.09.2017г. с “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД с индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.08.2018г. към рамков та-къв от
20.12.2016г., като по отношение на същия, на основание
чл.13, ал.2, б.“а“ от ОУ, е била обявена
предсрочна изискуемост, считано от 03.06.2019г., ведно
със законната
лихва, начиная от 01.08.2019г. до окончателното
плащане; сумата 1 062.08
лв. – възна-градителна
лихва за периода от 01.01.2018г. до
20.08.2018г.; сумата 1 258.82
лв. – обез-щетение за забавено плащане за периода 01.01.2018г. –
31.07.2019г., както и за разнос-ките. Твърди и че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжниците при условия-та на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Иска от Съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по от-ношение на Г.,
като кредитополучател, и А., като поръчител, че му дължат солидарно горните
суми, а евентуално и да осъди двете да му ги заплатят. Претендира разноски.
Ответницата Г., чрез назначения й особен представител – адв. А., признава
претенцията по отношение на главницата, но оспорва исковете за договорна и за
мораторна лихви. Излага съображения за недействителност на договора за кредит, на
основание чл.22, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като е изписан на шрифт с
по-малък раз-мер от 12, както и че клаузата, с която е уговорено обезщетението
за забава е нищожна, поради противоречието й на морала и добрите нрави, и е
неравностойна по смисъла на ЗЗП. Иска от Съда да разсрочи плащането на
задължението, поради недоброто й финан-сово състояние, както и наличието на друго
задължение към ищеца, което изплаща.
Ответницата А. не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира за установено следното:
По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М.С.Г. и Н.Ю. А, за солидарно
заплащане на исковите суми по ч. гр. дело № 6463/2019г.
на РС Бур-гас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответниците при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит с №
2875149, сключен на 08.09.2017г. между “УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Г., по силата на който дружеството й е предоставило
сумата от 19 000 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с възнаградителна
лихва от 10 076.85 лв., както и да му заплати такса за разглеждане на
кредита от 190 лв. и застрахователна премия от 1 761.60 лв. – общо
31 028.45 лв., на 120 месечни вноски – 119 от по 258.57 лв. и последната
от 258.62 лв., в срок до 01.09.2027г. А., пък, е поела задължение да
отговаря солидарно с нея за дълга – като поръчител.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20. 08.2018г. към
рамков такъв от 20.12.2016г. “УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило вземанията
си по процесния договор за кредит на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
По делото са представени уведомителни писма за
прехвърляне на вземанията от ”Агенция
за събиране на вземания” ЕАД до Г. и А., както и съобщение до първата от тях, в
което е отразено от призовкар при ЧСИ Т. М, че същата не е открита на адреса и на
03.06.2019г. е залепил уведомление. Изявленията, обаче, не изхождат от
първоначалния кредитор, поради което дори и да се приеме наличие на ре-довно
връчване на книжата по реда на чл.47 от ГПК, не може да се направи извод, че преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и завеждане на
исковата молба, цесията е била
съобщена надлежно от “УниКредит Кънсюмър Файнен-синг” ЕАД на ответниците, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие
спрямо тях – ал.4.
С исковата молба ищцовото дружество е представило уведомление,
писмено по-твърждение за извършената цесия от цедента, както и пълномощно, с
което последният го е упълномощил да уведоми от негово
име длъжниците за нея.
Предвид горното, следва да се приеме, че с
получаването на преписи от книжата по делото ответниците са били надлежно
уведомени за извършената цесия, на основа-ние чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД –
обстоятелство, което следва да бъде зачетено при поста-новяването на решението,
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент ище-цът се явява
техен кредитор.
В чл.12, ал.2, б.”а” от Общите условия
към договора е предвидено, че ако креди-тополучателят просрочи две месечни
вноски, кредиторът има право да обяви всичките си вземания по кредита за
предсрочно изискуеми.
При тяхна доказателствена тежест,
ответниците не са ангажирали доказателства да са заплащали на “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД уговорените вноски след
01.01.2018г., поради което следва да се приеме, че действително към 03.06.2019г. са би-ли
налице условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, както се
сочи в исковата молба.
Ищецът твърди,
че е обявил на ответниците предсрочната изискуемост на креди-та с обсъдените
по-горе уведомителни писма, но както беше посочено, те не са ги полу-чили лично
– от една страна, а от друга – към датата 03.06.2019г. той не е имал качест-вото на кредитор по отношение на тях, за да може да
стори това.
В Решение №
123 от 09.11.2015г., постановено по т. дело № 2561/2014г., II т. о., на ВКС на РБ, е прието, че т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013г. – относно изискването за
уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост от страна на
кредитора, се прилага и в хипотезата на предявен иск за уста-новяване вземане
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
За
настъпването на предсрочната изискуемост следва да се уведоми и длъжни-кът по
правоотношение, по което страна е небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3 от ЗКИ, каквито се явяват и “УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, и ищцо-вото дружество, тъй като същият не следва да
бъде поставян в по-неблагоприятно поло-жение от кредитополучателите по договор
за кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от ЗПК, който се прилага по отношение
на процесния договор, целта на закона е да осигу-ри защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето
на такива.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, вследствие раз-валянето му от
изправната страна, което настъпва само с нейно волеизявление и се под-чинява на
общите принципи на ЗЗД – чл.87 и сл., а датата на настъпването й играе ро-лята
на нов падеж, отнемащ привилегията на длъжника да плати разсрочено. Затова, за
да може договорното изменение да прояви действието си, е необходимо длъжникът
да бъде уведомен, включително и от небанковите финансови институции
– р.№123-2015-II т. о.
Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изис-куем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг начин,
но след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, няма
как да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска и от зна-чение
за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, за основателността на установи-телния иск
по чл.422, ал.1 от ГПК нито може да промени с обратна сила момента на на-стъпването
на изискуемостта. И това е така, тъй като е недопустимо в производство по
чл.422 от ГПК да се изменя основанието на вземането по издадената заповед за
изпъл-нение – т.11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК.
Т.е., в хипотезата на
иск по чл.422 от ГПК – за суми, дължими по договор за кре-дит, ако
фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната
изискуе-мост, не са се осъществили преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането в заявения размер не е изискуемо,
респективно, не е възникнало на предявеното основание.
Със заявлението и исковата молба
вземанията за главница, договорна и моратор-на лихви са претендирани в общи
размери, въз основа на твърдение за настъпила пред-срочна изискуемост на
кредита. Поради обусловеността на предмета на делото по уста-новителния иск по
чл.422, ал.1 от ГПК от основанието и размера на заявеното в запо-ведното
производство вземане и с оглед факта, че задълженията не са сочени като кон-кретни,
неплатени вноски и акцесорни вземания, Съдът не би могъл да се произнесе по
отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би
означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което
обаче, както вече беше казано, е недопустимо.
И тъй като по делото не се
установи “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД да се е
възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по договора
за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника или впоследствие това да е
било сторено от новия кредитор – ”Агенция за събиране на вземания” EAД, следва да се приеме, че към момента на подаване
на заявлението – 01.08.2019г., не е
настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора.
Предявените установителни искове
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С получаването на
исковата молба и приложенията й от особения представител на ответницата Г. на 02.06.2020г. обаче, следва
да се приеме, че кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем, с оглед
изрично направеното от ищеца изявление за това.
Тук следва да се посочи, че отпуснатият заем на ответницата Г. като физи-ческо лице представлява
предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има
качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП.
Предвид това,
следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потреби-телски кредит,
чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба
на чл.24 от същия – и в ЗЗП.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с
договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на чл.10
и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
до-говорът за потребителски кредит е недействителен.
Във връзка с възраженията на
особения представител, по делото е допуснато из-вършване на СТЕ. От
заключението на вещото лице Щ.П., което като обек-тивно и компетентно изготвено
Съдът изцяло кредитира, се установява, че в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК,
размерът на използвания шрифт в процесния договор за кредит и приложенията му е
по-малък от 12 пункта или 4.23 мм.
Доводите на ищцовото дружество,
че според Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити вътрешното зако-нодателство на държавите-членки
на ЕС не можело да съдържа разпоредби, предвижда-щи засилена защита на потребителите,
каквато е цитираната по-горе, не могат да бъдат споделени.
Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че съгласно чл.22, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК процесният договор
за потребителски кредит е недействителен.
Последиците от обявяването на
тази недействителност са регламентирани в раз-поредбата на чл.23 от ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чис-тата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая – само главницата
от 18 760.21
лв.
При тяхна доказателствена тежест, ответниците не са
ангажирали доказателства да са заплатили на ищеца горната сума.
Предявеният осъдителен иск за главницата е основателен и
следва да бъде ува-жен изцяло.
Върху главницата се дължи законната лихва от 02.06.2020г. – датата на обявява-не на предсрочната
изискуемост на кредита на кредитополучателя, до окончателното й изплащане.
Осъдителните искове за договорната
и мораторната лихви следва да се отхвър-лят като неоснователни.
На ищеца следва да се присъдят деловодните разноски за
настоящото производ-ство, съразмерно с уважената част от исковете: 375.20 лв.
за ДТ и 517.23 лв. възнаграж-дение за особения представител. Разноски за
възнаграждението на вещото лице по СТЕ не следва да се присъждат, тъй като
исковете, във връзка с които такава е допусната, се отхвърлят изцяло, като
неоснователни.
Ответниците следва да заплатят на дружеството и
юрисконсултско възнагражде-ние в размер на 100 лв.
С оглед високия
размер на дълга и затрудненото материално състояние на ответ-ниците, както и
наличието на други задължения към ищеца, които Г. изплаща, Съ-дът намира, че
искането за разсрочване на плащането следва да бъде уважено, на осно-вание чл.241, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”, офис-сграда “Л”, ет., офис , с ЕИК:
*********, искове за установяване по отношение на М.С.Г., ЕГН: **********,***, и Н., ЕГН: **********,***, че същите дължат солидарно
сумата от общо 21 081.11 лв. – по Договор за потребителски
паричен кредит с № 2875149/08.09.2017г., сключен с “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от
последното на дружеството с индивидуа-лен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.08.2018г. към
рамков такъв от 20.12.2016г., в това число: 18 760.21
лв. – предсрочно изискуема, считано от 03.06.2019г., главница по 117 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.01.2018г. до 01.09.2027г., ведно
със законната
лихва, начиная от 01.08.2019г. до окончателното
плащане; сумата 1 062.08
лв. – възнаградителна лихва за периода от 01. 01.2018г. до
20.08.2018г., и сумата 1 258.82
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г.
до 31.07.2019г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6463/2019г. на РС Бургас, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН: **********,***,
и Н.Ю.А., с ЕГН: **********,***, да
заплатят солидарно на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: град С, бул.”, офис-сграда “Л, ет.,
офис , сумата 18 760.21 лв., представляваща главни-ца,
дължима по Договор за потребителски
паричен кредит № 2875149, сключен на 08. 09.2017г. с “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвър-лени от последното на дружеството с
индивидуален договор за продажба и прехвърля-не
на вземания /цесия/ от 20.08.2018г. към рамков такъв – от 20.12.2016г., ведно
със за-конната лихва върху нея, считано от 02.06.2020г. до окончателното й изплащане, като по отношение на сумите 1 062.08
лв. – възнаградителна лихва за периода 01.01.2018г. – 20.08.2018г. и 1 258.82
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2018г. – 31.07.2019г., както и за законната лихва върху главницата за времето от 01.08.2019г. до 01.06.2020г., ОТХВЪРЛЯ исковете за солидарното им заплащане, като неоснователни.
РАЗСРОЧВА изпълнението
на горното задължение на седемдесет и две равни месечни вноски от по 260
лв. всяка,
начиная от влизане в сила на настоящото решение, и последна
– в размер на 40.21 лв., ведно с цялата дължима мораторна лихва.
ОСЪЖДА М.С.Г. и Н.Ю.А. да заплатят на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумите 375.20 лв. – разноски по делото и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а първата от тях и 517.23
лв. – за възнагражде-нието на особения представител.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.