Решение по дело №280/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 147
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 5 август 2019 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20191870100280
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 147

гр. Самоков, 05.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

             РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ        

при участието на секретаря Параскева Георгиева сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 280 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

П.Д.П. ***, е предявил срещу „Мототехника І” АД, гр. София искове за заплащане на следните суми: 497,85 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2018 г.; 256,64 лв. – неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.; 3849,48 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от завеждане на исковата молба на 28.03.2019 г. до окончателното им изплащане, както и на сумата 37,34 лв. – обезщетение за забавено плащане на трудовото му възнаграждение за м. май 2018 г., дължимо в размер на законната лихва за периода от 01.07.2018 г. до подаване на исковата молба на 28.03.2019 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че е работил по сключен с ответното дружество трудов договор в периода от 07.02.2005 г. до 01.06.2018 г., когато договорът бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. До прекратяване на договора ищецът работил в ответното дружество 13 години, 3 месеца и 24 дни, като полагал труда си в гр. Самоков в автосервиз „Експресо” на ул. „Софийско шосе” № 44, при последно уговорено месечно трудово възнаграждение в размер 510 лв. ведно с коефициент за прослужено време 0,6 %, платимо до 30-то число на следващия месец. На 05.11.2017 г. ищецът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава му била отпусната с разпореждане по протокол № N01043 от 16.02.2018 г. на ТП на НОИ – София-област, а той информирал за това ответника. При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът оформил трудовата книжка на ищеца и вписал в нея, че му е заплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер 256,64 лв., както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер 3849,48 лв., равняващо се на брутното му трудово възнаграждение /641,58 лв./ за шест месеца. До предявяване на исковете обаче ответникът не изплатил на ищеца тези обезщетения, както и трудовото му възнаграждение за положения труд през м. май 2018 г. С исковата молба се претендират и сторените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

В насроченото открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Е. Константинова, която заявява, че поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени с неприсъствено решение. Пълномощникът на ищеца представя и списък на претендираните разноски.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. Същият не е заявил становище по исковете и не е отправил искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, а по същество следва да бъдат уважени с неприсъствено решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.

На ответника е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда от 02.04.2019 г., в което са му указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа; изискванията към формата, съдържанието и приложенията на отговора; последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в съдебно заседание, както и предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение по исковете. Съобщението, ведно с гореописаните съдебни книжа, е връчено на ответника на 22.04.2019 г. – чрез члена на съвета на директорите на дружеството и негов представител Даниела Стефанова Десподова на адреса му на управление по неговото седалище. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Редовно призован за насроченото открито съдебно заседание ответникът не е изпратил свой представител пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Исковете са вероятно основателни с оглед неоспорените от ответника обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените доказателства.

Постановяването на предварително изпълнение на решението при предпоставките на чл. 242, ал. 1 от ГПК е безпредметно, тъй като настоящото решение влиза в сила с обявяването му и изпълнението му в нито един момент не би се явило предварително.

По разноските.

С оглед цената на исковете общият размер на дължимите държавни такси по тях е 303,98 лв. – по 50 лв. по всеки от исковете по чл. 128, т. 2 от КТ, по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и 153,98 лв. – по иска по чл. 222, ал. 3 от КТ. Тези държавни такси следва да бъдат платени от ответника по сметка на РС – Самоков на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, тъй като ищецът е освободен от заплащането им при предявяване на исковете.

С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в размер 560 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Мототехника І” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин”, бл. 122, вх. Г, ет. 3, ап. 178 да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: сумата 497,85 лв. /четиристотин деветдесет и седем лева и 85 ст./, представляваща дължимо на основание чл. 128, т. 2 от КТ и неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2018 г.; сумата 256,64 лв. /двеста петдесет и шест лева и 64 ст./, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.; сумата 3849,48 лв. /три хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 48 ст./, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от датата на предявяване на исковете – 28.03.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 37,34 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото му възнаграждение за м. май 2018 г., дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от 01.07.2018 г. до предявяване на иска на 28.03.2019 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Мототехника І” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин”, бл. 122, вх. Г, ет. 3, ап. 178, да заплати по сметка на РС – Самоков сумата 303,98 лв. /триста и три лева и 98 ст./, представляваща дължимата държавна такса по уважените искове по чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата 5,00 лв. /пет лева/  за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Мототехника І” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин”, бл. 122, вх. Г, ет. 3, ап. 178, да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 560,00 лв. /петстотин и шестдесет лева/ за разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: