Р Е Ш
Е Н И Е
№
30
Гр.
Перник, 26.01.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АЛЕКСОВА
при
съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 264 по описа
за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН /.
Образувано
е по касационна жалба на К.В.К. с ЕГН:**********,***, местност „****“ № 13, бл.
„А“, ет. 3, ап. 18, чрез
адвокат С.Д.С., със съдебен адрес: гр. С.*** срещу Решение № 585 от 01.11.2022 година,
постановено по АНД № 20221720200986 по описа за 2022 година на Районен съд
Перник.
С
оспореното решение е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 22-1158-000862
от 19.04.2022 година, издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Перник, с което на К.В.К. с ЕГН:**********,***, местност „***“ № **** на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178ж, ал.
1, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1 000 /хиляда / лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 3 /три/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила. По същество излага доводи за допуснато нарушение на императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, досежно издаването на акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, доколкото липсват доказателства,
въз основа на които да се счита, че деянието е доказано по безспорен и
категоричен начин. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В
проведеното съдебно заседание на 25.01.2023 година съдебно заседание, касаторът
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В
проведеното съдебно заседание на 25.01.2023 година ответникът по касационната
жалба, редовно призован не се представлява.
В
проведеното съдебно заседание на 25.01.2023 година, представителят на Окръжна
прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно.
Административен
съд – Перник, касационен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218а
от АПК, след съвещание намира следното.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
С
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 568809 от
02.04.2022 година е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.В.К.
за това, че на 02.04.2022 година, в 13:35 часа, в община Перник по ЛОТ - 0 на
АМ „Струма“, с посока на движение към град Дупница управлява лек автомобил „***“
с рег. № ***, като в района на км 19+ 800 се движи в лентата за аварийно спиране
без да има повреда по МПС или здравословен проблем. Деянието е квалифицирано
като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3, предл. първо от ЗДвП.
АУАН е връчен на нарушителя, който го е подписал без възражения.
Тези
констатации са обективирани в Наказателно постановление № 22-1158-000862 от 19.04.2022 година,
издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП на К.В.К. с
ЕГН: ********** и адрес: ***, местност „***“ № **** е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/ месеца за извършено
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на
16.05.2022 година.
С
Решение № 585 от 01.11.2022 година, постановено по АНД № 20221720200986 по описа
за 2022 година на Районен съд Перник наказателното постановление е потвърдено.
Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по
налагане на административното наказание и след приобщаване на преписката съдът
е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Счел е също така, че касаторът е извършил
деяние, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 58,
т. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, поради което
е приел, че правилно и законосъобразно срещу него е образувано
административнонаказателното производство, а в последствие е ангажирана и
административнонаказателната отговорност, респективно е наложено предвиденото в
закона административно наказание.
Съобразно
чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Обжалваното
решение на районния съд е валидно, допустимо като постановено от компетентен
съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото обаче е
неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила.
Настоящият
касационен състав споделя доводите на касатора досежно липсата на
доказателства, които по безспорен начин да докажат вмененото административно
нарушение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от Закона
за административните нарушения и наказания в производството следва да се
събират и проверяват както доказателства, които отегчават отговорността на
нарушителя, така и такива, които смекчават неговата отговорност, като всички
доказателства подлежат на внимателна проверка. От друга страна, разпоредбата на
чл. 14 от НПК повелява съдът да взима решението си по вътрешно убеждение, което
е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото, след като по аргумент от чл. 13 от НПК е взел мерки, за да осигури
разкриването на обективната истина, като е без значение дали са налице
доказателствени искания от страна на някоя от страните по делото. Задължение на
съда е да събере по свой почин доказателства по делото, когато това се налага с
оглед разкриване на обективната истина и би дало възможност да се отговори на
доводите на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл. 13 и чл. 14 от НПК
принципи, а и не може да доведе до извод за реализиран справедлив процес.
Районният
съд не е събрал необходимите безспорни
и относими доказателства, посредством които да се стигне до категоричен извод,
че касаторът е управлява процесното моторно превозно средство на пътен участък,
който е със статут на автомагистрала. Установяването на този факт от
обективната действителност е от основополагащо значение, доколкото разпоредбата
на чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, съобразно която е ангажирана и
административнонаказателната отговорност на касатора, изисква лицето да се е
движело именно в лента за принудително спиране, с каквато за пълнота настоящият
касационен състав ще спомене, че съобразно чл. 3, ал. 7 от Закона за пътищата,
разполагат именно и само пътища със статут на автомагистрала. Позоваването само
и единствено на свидетелските показания на полицейските служители, констатирали
административното нарушение, което е вменено на касатора не е достатъчно, за да
се направи безпристрастен и категоричен извод досежно разкриването на обективната
истина и доказването на този, изискуем от законодателя факт.
С
оглед на изложеното, порокът в оспореното решение не може да се преодолее по
реда на чл. 221, ал. 1 от АПК с отмяна на решението и решаване на делото по
същество. Следва оспореното решение да бъде отменено и делото да се върне за
ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд Перник.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 585 от 01.11.2022 година, постановено по АНД № 20221720200986 по
описа за 2022 година на Районен съд Перник.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд Перник, при
съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ /п/