Решение по дело №7403/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4185
Дата: 25 юни 2018 г. (в сила от 4 май 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20171100107403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.....

 

гр.София, 25.06.2018год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 7403 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от Д.П.Д. срещу ЗАД „ОЗК- З.“ АД, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 100000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 11,01,2016год., ведно със законна лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че на 11,01,2016год., в гр. Велико Търново, на кръстовището между ул. „Константин Кисимов“ и ул. „Есперанто“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“, с рег. № ********, управляван от М.Й.И.,*** в ул. „Константин Кисимов“, блъска и прегазва пешеходеца В.И.П.– майка на ищеца. Посочва се, че след дълъг възстановителен период, включващ болнично и домашно лечение, тя е починала. Поддържа се, че смъртта ѝ е в причинна връзка изцяло с настъпилото произшествие. Излагат се съображения, че на ищеца е нанесена необратима загуба и неимуществени вреди, които ще търпи до края на живота си. Сочи във връзка с процесното произшествие да е образувано наказателно производство, завършило с одобрено от съда споразумение по чл. 381 от НПК от 03.08.2016г., постановено по НОХД № 1457/2016г. по описа на РС – В. Търново, 15 с-в. Твърди гражданската отговорност на водача на процесния автомобил да е застрахована при ответното дружество, като пред него е заведена извънсъдебна претенция на 13.02.2016г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди  във връзка с настъпилото произшествие, по която е постановен отказ, поради недоказаност на претенцията - обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът-ЗАД ОЗК З. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди да не е осъществен фактическият състав на отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Оспорва механизма на ПТП, като посочва, че представеният по делото констативен протокол от 11.01.2016г., не удостоверява този механизъм, доколкото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителите му. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на В.П.. Твърди, че е налице опосредяване на тази връзка поради неправилно лечение на пострадалата, наличието на придружаващи заболявания, както и напредналата ѝ възраст. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и при несъобразяване със скоростта и посоката на движение на  моторното превозно средство. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва и началния момент, от който се дължи законна лихва за забава.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства – Констативен протокол  №42/11,01,2016год. на МВР-ОД Велико Търново, се установява да е настъпило пътно -транспортно произшествие на 11.01.2016год., около 08,55часа в гр.Велико Търново, на кръстовището на ул.К.Кисимов и ул.Есперанто между лек автомобил, с марка Мазда “, модел 6, с peг. ********управляван от М.Й.И. и В.И.П.–пешеходец, на която са  причинени травматични увреждания.

Приложено е влязло в сила на 03,08,2016год. споразумение по описа на  Великотърновски  районен съд, 15 състав по НОХД  №1457/2016год.,  от което се установява  М.Й.  И. да е признат за виновен в това, че на 11,01,2016год., в гр.Велико Търново  на Т-образно кръстовище  оформено от ул. Константин Кисимов и ул.Есперанто, при управление на  лек автомобил, с марка „Мазда 6“, с peг. № ********,  е нарушил  правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДВП -не намалил скоростта и не спрял незабавно при възникнала опасност за движението –пресичаща  косо платното за движение  на ул. Константин  Кисимов, в зоната на кръстовището  в посока  чешмите  на Община В.Търново В.И.П., чл.25, ал.1 от ЗДВП-преди да предприеме движение напред и маневра  завиване на ляво за навлизане в  Константин Кисимов не се убедил, че няма да създаде  опасност  за участниците в движението, които се движат  преди него –пресичащата улицата пешеходка П.  като извършил маневрата  без да се съобрази  с нейното положение посока и скорост на движение, чл.119, ал.4  от ЗДВП- не пропуснал преминаващата  пешеходка  П., в резултат на което блъснал П.  и по непредпазливост причинил тежка  телесна повреда, изразяваща  се в пълна загуба на зрението на дясното око, поради  причинено  травматично  разкъсване на дясната очна ябълка, предвид което за извършеното  престъпление  по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.1-в, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.128, ал.2, пр.2, алт.1, вр.ал.1 от НК , вр.чл.20, ал.2, чл.25, ал.1, чл.119, ал.4 от ЗДВП му е наложено наказание.

Видно от приложената справка от ИЦ на Гаранционен фонд се установява за процесния лек автомобил да е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност към датата на застрахователното събитие при ответника.-стр.80 от делото.

Видно от удостоверение за наследници на Община Пловдив ищецът се легитимира като законен правоприемник на починалото лице –син.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се  установява, че при пътнотранспортното произшествие пострадалата  е получил следните травматични увреждания:

 - разкъсноконтузна рана в тилна област на главата, разкъсноконтузна  рана на  дясна очна ябълка с пролапс на вътреочното съдържимо, пълна загуба на  зрението на дясното око, кръвонасядания  по лицето, по лявата  мишница и предмишница, кръвонасядания  по гърба на лява китка,  кръвонасядане по дясната  мишница, кръвонасядане по гърба и тилната част  на шията, счупване на дясната лъчева кост на типично място, счупване на костите на  лицевия череп/носни кости, двата максиларни синуса, двете зигоматични-ябълчни кости/, наличие на кръв в синусите на горната челюст и челните  синуси, фрактура с деформация на костите  на дясната  очница, счупване на 6-то ребро по задната аксиларна  линия.

Причинените травматични увреждания  са  в  пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Пострадалата е хоспитализирана и лекувана по спешност, изписана в задоволително състояние, с ясно съзнание, без общо мозъчна отпадна и огнищна  неврологична симптоматика, насочена към ЛЧХ за специализирано лечение. Получените травматични увреждания са причина за залежаване на  пострадалата, задълбочаване на  придружаващите  заболявания-сърдечносъдови и по косвен път са могли  да повлияят на леталния изход в рамките на 2,5месеца след произшествието.  При изслушване на заключението по съдебномедицинската експертиза в съдебно заседание се уточнява, че не придружаващите заболявания на ищцата са водещи, а получените травматични увреждания.

При така обосновано заключение настоящия състав приема настъпилата смърт на пострадалата да е в причинна връзка с произшествието. Тежките травматични увреждания, предвид липсата на данни за предхождащи произшествието здравословни проблеми, обуславящи залежаване, съдът приема да са в пряка причинна връзка с обездвижването на лицето, което е от естество да спомогне за настъпването на леталния изход при пострадалата. Аргумент за този извод е и фактът смъртта на пешеходеца да е настъпила в рамките на възстановителния период от получените травматични увреждания, предвид  което съдът приема да е не е прекъснат причинно-следствения процес относно резултата от увреждането.

   От заключението на съдебната автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява, че към момента на настъпване на произшествието пострадалата се е движила със скорост от 3,2км.ч. или 0,89м./сек. На мястото на  настъпване на  произшествието не е имало  налична обозначена  пешеходна пътека, не е имало изградена  светофарна уредба. Този факт се установява и от събраните гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля М.Й.  И.. Показанията на свидетеля, в частта касаеща механизъм на ПТП, съдът не кредитира, тъй като не кореспондират с установеното в споразумение по НОХД №1457/2016год., от  което се установява, че  пострадалата В.И.е пресичала обособеното кръстовище и се е намирала пред увреждащия автомобил, водачът нарушил разпоредба на ЗДВП –„преди  да предприема движение  напред, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат  преди него-пресичащата пешеходка, не се съобразил  с нейното положение посока и скорост на движение“. Ето защо съдът намира, че водачът  се е намирал в кръстовището и е възприел пресичащата пешеходка и не реагирал на възникналата опасност  като не предприема  движение напред.   

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Татяна Йорданова  Д., от които се установяват неимуществените вреди за  ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед наличието на одобрено споразумение по НОХД №1457/2016год. по описа на Районен съд  Велико Търново, което е задължително за гражданския съд по аргумент на чл. 300 от ГПК,  съдът приема за установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищецът, в качеството на низходящ на увреденото лице е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.

             При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11,  според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера  на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 80000.00лв.. При определяне на същите съдът съобрази  възрастта на починалото лице-82години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищеца и пострадалия/пълнолетно дете -родител/, възрастта на ищеца/45год. /, пълнолетен към момента на пътнотранспортното произшествие със собствено семейство, живеещ в отделно домакинство/виждали се на 2-3 месеца/, който по причина на неочаквания и нелеп инцидент е загубил възможността да усещат морална опора и родителска подкрепа. Не са ангажирани доказателства относно обществено положение на пострадалия налагащо завишаване размер на обезщетението. Ето защо  съобразявайки горните критерии, както и икономическата обстановка в страната към датата на застрахователното събитие и лимитите на застрахователното покритие, съдът определи размер на обезщетението от  80000лв.

За неоснователно, съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Действително  заключението на  съдебнотехническата експертиза сочи пострадалата да е пресичала на необозначено за целта място, на което няма пешеходна пътека или светофарна уредба, в нарушение на чл.113 от ЗДВП. Въпреки това, с оглед установеното, че произшествието е предизвикано от водача на лек автомобил, който предприел движение напред, без да изчака преминаването на пресичащата платното за движение В.П., и за който пострадалата е била видима, съдът намира да не е установено поведение на  пострадалата допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие или увеличаващо уврежданията. Не е налице нарушение на чл.113, т.1 от ЗДВП, тъй като при предприемане на пресичането на платното за движение увреждащия автомобил е бил в покой. Няма данни пострадалата да удължила ненужно пътя и времето за пресичане, както и да е спирала без необходимост на платното за движение. Неоснователно е възражението  на ответното дружество леталния изход за пострадалата да е настъпил по причина проведено неправилно лечение или с оглед придружаващите заболявания на  лицето. Ето защо и съобразно чл.154 от ГПК, съдът приема възражението за съпричиняване за  недоказано.

Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата е дължима  от датата на  смъртта, когато са настъпили неимуществените вреди за ищеца -29,03,2016год. до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.

По разноските:

Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 3624,00лв., от които 3200,00лв.- държавна такса и 424,00лв.- от общо 530,00лв.-в.л.

На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв.Р.  С.  Р. се дължи адв.хонарар, който съобразно уважената част от исковата претенция е  в размер на 2824,00лв. от общия размер 3530,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 855,20лв. от общо 4276,00лв., от които 40,00лв.-свидетел и 4236,00лв.-адв възнаграждение/3530,00лв. + ДДС в размер на 20%, с оглед данните за регистрация по ЗДДС в размер на 706,00лв./ Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършени процесуални действия, брой проведени съдебни заседания, поради което и на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ определя адв. възнаграждение в минимален размер от 3530,00лв./

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.П.Д., с ЕГН **********, със съд.адрес ***. ********на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от  80 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В.И.П.,  причинена по повод възникнало на 11.01.2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция за горницата над 80000,00лв. до пълния предявен размер от 100000,00лв., както и за законна лихва за периода от 11,01,2016год. до 28,03,2016год. като неоснователна.

ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***  да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от  3624,00лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.П.Д., с ЕГН **********, със съд.адрес ***. ********да заплати на ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 855,20лв. -разноски.

ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на  адв.Р.  С.  Р. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 2824,00лв. -адв.хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: