№ 11880
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110163365 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т.”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 2 081,74
лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Солунска” № 37, ет.5, ап.13, с абонатен №
261202, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; 401,93 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията
за периода от 15.09.2018г. до 25.02.2021г.; 15,04 лв, представляващи цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.02.2018г. до 30.04.2019г., и 3,68
лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение”
за периода от 31.03.2018г. до 25.02.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.03.2021г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 18471/2021г. по
описа на СРС,68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 17.05.2024г. юрисконсулт на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът Д. П. Д. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му
1
в депозирания в срока по чл.131,ал.1 ГПК на 07.04.2023г. отговор на исковата молба.
Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от
претендираните вземания за главница и за лихви. Признава се , че ответникът е собственик
на процесния имот , но през пр оцесния период не е получавал фактури от ищцовото
дружество за цената на доставената в имота топлонерегия , нито информация за начислените
суми , тъй като партидата на имота на основание чл.61,ал.3 от Общите условия за продажба
на топлоенергия от месец януари 2017г. се е водила служебно от ищеца на името на друго
лице – Г.Л.П. , който въпреки изпратеното до него писмо с рег. индекс № Г-1220
/18.01.2017г. от ищцовото дружество не е предприел действия за промяна на партидата.
Твърди се , че едва с решение № 6810/07.10.2019г. на СГС , І ГК , 24 състав по гр.д. №
3303/2018г. , влязло в закона сила на 09.10.2020г. съдът е признал за установено , че Г.Л.П.
не е собственик на процесния имот. Поради тази причини ответникът не дължи плащане на
вземанията за процесния период, удостоверени с фактурите , в които като потребител е
посочен Г.Л.П..
В хода на съдебното производство адвокатът на ответника поддържа оспорването на
исковете. При устните състезания в заседанието на 17.05.2024г. адвокатът на ответника е
пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са посочени и в
представените на 22.05.2024г. писмени бележки от адвоката на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
По заповедното гр.д. № 18471/2021г. по описа на СРС , 68 състав са издадени заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК , както и изпълнителен лист по чл.416 ГПК на заявителя за сумите
, присъдени с тази заповед. Изпълнителният лист е връчен на заявителя , което е
удостоверено с негов подпис , и е инициирал образуването на изпълнително дело №
20228580400013 на ЧСИ Уляна Димоларова-
Длъжникът е предявил възражение по чл.423 ГПК , разгледано от СГС , ЧЖ-VІ-3 състав
по ч.гр.д. № 9641/2022г. по описа на СГС.
СГС , ЧЖ-VІ-3 състав с определение № 9937/10.10.2022г. по ч.гр.д. № 9641/2022г.е
ПРИЕЛ ВЪЗРАЖЕНИЕТО ПО ЧЛ.423 ГПК на длъжника , СПРЯЛ Е ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
заповедта по чл.410 ГПК и е ВЪРНАЛ ДЕЛОТО В СРС за изпращане на указания по чл.415
ГПК до заявителя.
След връщане на делото в СРС до заявителя е изпратено съобщение с указания по
чл.415 ГПК да предяви иск по чл.422 ГПК , които той е изпълнил, като е предявил искова
молба по чл.422 ГПК срещу длъжника.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването на исковете по чл.422 ГПК , тъй
като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради приемането от СГС на
2
подаденото от длъжника възражение по чл.423 ГПК.
Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и
чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2018г. и №
**********/ 30.06.2019г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.” ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2018г.., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. е 14.09.2018г.
3
според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/
30.06.2019г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия
през останалата част от процесиня период – от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е 14.08.2019г.
според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с
чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.” ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно
погасителната давност за задълженията по първата фактура № **********/31.07.2018г.
е започнала да тече от 14.09.2018г. , и е изтекла на 14.09.2021г. , а за втората фактура
№ **********/ 30.06.2019г. е започнала да тече от 14.08.2019г. и е изтекъл на
14.08.2022г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1
ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 31.03.2021г.,
т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
С протоколно определение , постановено в съдебното заседание на 22.03.2024г. , с
оглед чл.153 ГПК по искане на страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване доставката на топлинна енергия в процесния имот през процесния период ,
размерите и периодите на начислените от ищеца суми във връзка с доставена топлинна
енергия в процесния имот за процесния период.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът дължи начислените от ищеца вземания
във връзка с доставката на топлинна енергия през процесния период в процесния имот.
Ответникът възразява относно дължимостта от него на тези суми, като твърди ,че през
процесния период партидата на имота и издаваните фактури са се водили на името на друго
лице – Г.Л.П. макар да не оспорва , че през процесиня период е бил собственик на имота ,
както и , че е обитавал имота. Възраженията на ответника са неоснователни. Това е така по
следните причини:
По делото е безспорно , а и е доказано чрез представените с исковата молба документи
– нотариален акт № 121, том VІІІ, рег. № 30357, дело № 1370/07.08.2008г. на нотариус И.Д.
и съдебно решение № 1721/10.08.2016г. по гр.д. № 1447/2015г. на Софийски апелативен съд,
Гражданска колегия , Х-ти състав , че ответникът е бил собственик на процесния
апартамент през процесния период от 01.01.2017г. до 30.04.2019г.
Не се спори по настоящото дело , а и е доказано чрез представения нотариален акт №
22, том ІІ, рег. № 8726, дело № 208/2010г. на нотариус В.Я. че през същия период като
собственик на процесния имот се е легитимирал и Г.Л.П. , който го е закупил от Ю.К.Н.М.
която не е била собственик на имота. Това обстоятелство е установено със съдебно решение
№ 1721/10.08.2016г. по гр.д. № 1447/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска
4
колегия , Х-ти състав.
Няма спор по настоящото дело , че през процесния период от 01.01.2017г. до
30.04.2019г. процесния имот не е владян нито от Г.Л.П. нито от друго лице , а негов
собственик и владелец е бил само ответникът, който е бил уведомен както за претенциите
на Г.Л.П. към имота, така и за претенците на други лица , дружества, банки и съдебни
изпълнителни към същия имот, а също и за съдебно установеното негово право на
собственост със съдебното решение № 1721/10.08.2016г. по гр.д. № 1447/2015г. на
Софийски апелативен съд, Гражданска колегия , Х-ти състав.
Ответникът нито твърди ,нито представя доказателства през процесния период от
01.01.2017г. до 30.04.2019г. да е уведомил ищцовото дружество , че е собственик и
ползвател на процесния имот и да му е представил съответните документи , доказващи
правото му на собственост , за да бъде променен титуляра на партидата на имота. Поради
тази причина ответникът не може да се позовава на неправомерното си поведение, за
да отказва изпълнение на задълженията му като потребител на топлинна енергия за
плащане на задълженията, възникнали във връзка с доставката на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот. Представеното от ответника Заявление–декларация за
откриване на партида от 11.11.2008г. е частен документ , изходящ от него , който не носи
нито печат , нито подпис на длъжностно лице от ищцовото дружество, доказващо
получаването му от ищеца. Това заявление няма входящ номер , нито каквото и да е друго
удостоверяване , че е подадено в ищцовото дружество. Освен това посоченото заявление
касае период, предществащ с години процесния период, поради което е неотносимо към
настоящото дело. Същото се отнася и за представения от ответника касов бон от
11.11.2008г.
Фактът , че през процесния период партидата на имота в ищцовото дружество , се
е водила на името на друго лице , не променя длъжникът по възникналите задължения ,
който е действителният собственик на имота и потребител на доставената топлинна
енергия – ответникът.
Поради посочените причини ответникът е задълженото лице относно плащането на
вземанията , начислени от ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия
в процесния имот през процесния период.
Според представените по делото счетоводни документи за периода от месец май
2017г. до месец април 2019г. дължимата от ответника сума за доставена топлоенергия в
процесния имот е 2 081,74 лв , и за периода от месец февруари 2018г. до месец април
2019г. дължимата от ответника сума за услугата дялово разпределение за процесния имот
е 15,04 лв. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца , тъй като не са представени
доказателства да са платени от ответника (което е в негова доказателствена тежест
съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК). Главният иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да
бъде уважен изцяло.
Като не е изпълнил главните си задължения на съответните падежи, ответникът е
5
изпаднал в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за
него са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници.
Мораторната лихва върху общата цена на доставената топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 25.02.2021г. е с общ размер от 401,93 лв, определена съгласно чл.162
ГПК , а мораторната лихва върху общата сума за дялово разпределение за периода от
31.03.2018г. до 25.02.2021г. е с общ размер от 3,68 лв, определена съгласно чл.162 ГПК.
Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Акцесорният иск по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1, предл.1 ЗЗД също следва да
бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (83,82 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като исковете са уважени изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(50,05 лв) и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК
(50 лв).
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски по заповедното дело, тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД, че Д. П. Д. ,ЕГН: **********, с регистриран адрес : гр. София, район
„Триадица” , ул. ****, със съдебен адрес : гр. София, ул. „**** , чрез адв. Г. Д., дължи на
„Т.” ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ****, следните
6
суми: 2 081,74 лв (две хиляди осемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки),
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Солунска” № 37, ет.5, ап.13, с абонатен №
261202, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; 401,93 лв (четиристотин и един лева и деветдесет и три стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
15.09.2018г. до 25.02.2021г.; 15,04 лв (петнадесет лева и четири стотинки), представляващи
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.02.2018г. до
30.04.2019г., и 3,68 лв (три лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
31.03.2018г. до 25.02.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.03.2021г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 18471/2021г. по описа на
СРС,68 състав.
ОСЪЖДА Д. П. Д. ,ЕГН: **********, с регистриран адрес: гр. София, район
„Триадица” , ул. ****, със съдебен адрес : гр. София, ул. „**** , чрез адв. Г. Д., ДА
ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, следните суми: 83,82 лева ( осемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки),
представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство–
платените държавна такса, депозити за съдебно-техническа и за съдебно-счетовода
експертиза (чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство
(чл.78,ал.8 ГПК); 50,05 лева ( петдесет лева и пет стотинки), представляващи направените
от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 18471/2021г. по описа на
СРС,68 състав– платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК
(т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв ( петдесет лева), представляваващи
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 18471/2021г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7