№ 615
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110207576 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. К., ЕГН ********** против Наказателно
постановление /НП/ №КПК-НП-37/ 22.04.2024г., издадено от А. Т. С., за
председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, съгласно
чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с
паргр. 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията /ПЗРЗПК/, с което на жалбоподателя на
основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като необосновано, недоказано и незаконосъобразно. Подробни
съображения излага в жалбата си и депозирани писмени бележки. Претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Наказващият орган се представлява от юрк. Р., която в хода на делото по
същество моли съдът да остави жалбата без уважение и потвърди издаденото
наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, като същевременно моли съдът да намали до минимума
претендираното адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в
депозирани писмени бележки.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
1
С акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-
ПР-616/ 06.02.2024г., на Г. Н. Т., на длъжност главен инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ е
установено, че в качеството си на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т.
18 от ЗКП жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр.
с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, тъй като в едномесечен срок от влизане в сила на
ЗПК- до 06.11.2023г. не е депозирала Декларация за имущество и интереси
съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП. Така съставения
АУАН е бил връчен лично на жалбоподателката на 20.03.2024г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН / с изключение на разпоредбата съгласно която жалбоподателката е
задължено лице по ЗПК/. Така например в съставения АУАН е посочено, че
жалбоподателката е административнонаказателно отговорно лице по реда на
чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПК. В различие от това в издаденото въз основа на АУН
НП е посочено, че жалбоподателката е задължено лице по реда на чл. 6, ал. 1,
т. 50 от ЗПК.
Горното несъответствие освен, че води до липсата на правно единство
между АУАН и НП, така също сочи на извода, че административно
наказващият орган не е сигурен относно служебните качества на
жалбоподателката- дали тя е задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. т.18 от
ЗПК или по чл. 6, ал. 1 т. 50 от ЗПК. Този извод се налага и от материалите по
преписката, а именно писмо на „За председател на КПК“, изх. № КПК-7190-2/
10.05.2024г., адресирано до жалбоподателката, от което се установява, че
административно-наказващият орган счита жалбоподателката за задължено
лице по чл. 6, ал. 1, т. 23 от ЗПК.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 6 от ЗКП е от съществено
значение, тъй като тя сочи основен съставомерен белег- качеството на лицата /
техните характеристики, с оглед заеманата от тях длъжност/, съобразно които
същите се считат задължени да съобразяват своето поведение с нормите на
ЗПК, касателно депозиране на декларация по образец за имущество и
интереси. В този смисъл съдът намира, че следва да е налице правно единство
в АУАН и НП досежно качеството /характеристиките/ на административно
отговорното лице, тъй като това е един от основните релевантни за делото
факти, касаещи субекта на нарушението. Посочването на различни
характеристики на субекта на нарушението в АУАН и наказателното
постановление води до нарушаване на процесуалните правила и ограничава
правото на защита на жалбоподателя, което не може да бъде преодоляно по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере точно в какво качество му е вменено процесното
административно нарушение и по този начин да организира своята защита в
производството. Посочените процесуални нарушения правят обжалваното
наказателно постановление незаконосъобразно и същото следва да бъде
отменено.
2
Предвид този изход на делото е основателна и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподетелката за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява
искането на юрк. Р. за намаляване до минимум на адвокатския хонорар, тъй
като съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
минималният размер на възнаграждението възлиза на стойност от 400 лева.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и е
пропорционално на оказаната адвокатска помощ, като съдът взе предвид
освен изготвяне на депозираната срещу НП жалба, така също и явяване в едно
съдебно заседание и депозиране на писмени бележки от страна на адв. Н.-
САК. В този смисъл съдът намира претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева за пропорционално на оказаната правна
помощ и затова то се явява обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с чл.
58д, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №КПК-НП-37/
22.04.2024г., издадено от А. Т. С., за председател на Комисия за
противодействие на корупцията /КПК/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за
противодействие на корупцията във връзка с паргр. 7, ал. 4 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията
/ПЗРЗПК/, с което на жалбоподателя Д. Н. К., ЕГН ********** на основание
чл. 115, ал. 1 от ЗКП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2
от ЗКП.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на Д.
Н. К., ЕГН **********, ЕГН ********** сумата 500 /петстотина/ лева,
представляващи разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд, С.-град от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3