№ 2047
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110106091 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен установителен иск с правно
чл.99, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК от „***“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 срещу АС. Д. Д.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Д. № 1, ет. 6, ап. 140 за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 45,74 лева
/четиридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща главница,
начислена за периода от 08.05.2018г. до 08.08.2018г., по договор за далекосъобщителни
услуги с № 16968129001 от 27.04.2018г. и допълнително споразумение към него от
23.05.2018г. за ползване на мобилна гласова услуга за номер **********, сключен
между АС. Д. Д. и „***“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „***“ ЕАД в полза на
„******“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г. и прехвърлено от „******“
ЕАД в полза на „***“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 22.12.2020г., до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК № 260181/13.01.2021г.,
постановена по ч.гр.дело № ******/2020г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ответницата и „***“ ЕАД е
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за далекосъобщителни
услуги с № 16968129001 от 27.04.2018г. и допълнително споразумение към него от
23.05.2018г. за ползване на мобилна гласова услуга за номер **********, по което
ответницата не е заплатила стойността на използваните от нея услуги. Вземането е
прехвърлено от „***“ ЕАД в полза на „******“ ЕАД по силата на договор за цесия от
16.10.2018г., а след това същото вземане епредмет на втора цесия от „******“ ЕАД в
полза на „***“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г.
По отношение на уведомяването на длъжника за цесията се подържа, че към
1
исковата молба са представени уведомления до длъжника и за двете цесии, поради
което счита, че с връчване на препис от същата ведно с приложенията към нея, цесиите
са редовно съобщени на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който предявеният иск се
оспорва по основание и размер. Счита, че ответника не доказва валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за далекосъобщителни услуги с №
16787749001. Оспорва автентичността на декларация за предоставяне на общи условия
по договор за мобилни услуги от 27.04.2018г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представени по делото са договор за мобилни услуги с клиентски номер
16968129001 от 27.04.2018г., както и допълнително споразумение към него от
23.05.2018г. за ползване на мобилна гласова услуга за номер **********, сключен
между АС. Д. Д. и „***“ ЕАД.
С фактура от 08.06.2018г. е начислена сумата от 61,48 лева, от които 34,31 лева
задължения от предходен месец и 27,17 лева текущи задължения. С фактура от
08.07.2018г. е посочено задължения в размер на 88,47 лева, от които 61,48 лева –
задължения от предходен период и 26,99 лева текущи задължения. С фактура от
09.08.2018г. е начислена сумата от 70,74 лева, от които 70,18 лева съставляват
стойност на дължимо плащане от предходни периоди. Представена е фактура от
08.09.2018г., с която са начислени 325,81 лева, от които 70,74 лева задължения от
предходни периоди, съответно сумата от 254,52 лева начислена на основания –
корекция, дарения от партньори.
Представен е договор за цесия от 16.10.2018г., по силата на който „***“ ЕАД
прехвърля своето вземане в полза на „******“ ООД.
Представено е уведомление от „***“ ЕАД, чрез пълномощникът си „******“ ООД
до ответника, на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД.
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземането от БТК ЕАД, с което се
удостоверява, че задължението срещу ответницата в размер на 45,74 лева е предмет на
договор за цесия от 16.10.2018г.
Представен е договор за цесия от 01.10.2019г., по силата на който ищецът „***“
ЕООД придобива от „******“ ООД вземанията на последния, които са предмет на
договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с „***“ ЕАД.С приложение №1/13.04.2021г.
се индивидуализира процесното вземане са сумата 45,74 лева, което е предмет на
договора за цесия от 01.10.2018г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по
реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение, по
силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
2
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на
ищеца е да установи, че процесното вземане е придобито от него по силата на договор
за цесия, съответно че цесията е съобщена на ответника.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото
облигационно правоотношение, оформено в договор за мобилни услуги с клиентски
номер 16968129001 от 27.04.2018г. Договорът от 27.04.2018г., ведно с допълнителното
споразумение към него от 23.05.2018г. са представени по делото, като същите носят
подписа на страната, по отношение на която се сочи, че е техен автор, а именно на
ответницата по делото. Съдът споделя възраженията на особения представител на
последната, че липсват по делото доказателства, че декларация за получени общи
условия е подписана от ответницата, предвид това, че в съдържанието на документа
липсва подпис на потребителя. Самата декларация от своето съдържание удостоверява,
че на потребителя на телекомуникационни услуги са предоставени общите условия на
оператора. Липсата на предоставени общи условия, обаче не може да бъде
разглеждано, като липса на запознаване със съдържанието на последните. Видно от
договора за телекомуникационни услуги, така и от допълнителното споразумение към
него, абоната е запознат с общите условия на оператора. Това обстоятелство се
извежда от изявлението на абоната включено както в договора така и в допълнителното
споразумение към, в които се посочва, че преди полагане на подпис абоната се
запознава както със съдържанието на самия договор, така и със съдържанието на
общите условия. Подписите л.28 и л. 31 положени от ответника (в договора за
телекомуникационни услуги и допълнителното споразумение към него) не са оспорени
от насрещната страна, при което съдът приема, че възникналото облигационно
правоотношение е валидно. Посоченият договор е представен от ищеца, същия носи
подпис на ответника, поради което волеизявлението, с което последната е приела
условията на договора за мобилни услуги следва да се счита за валидно, при което от
така сключения договор за нея се пораждат и задължения да заплаща дължимата
месечна абонамента такса за предоставеният й достъп до мобилната мрежа на
оператора, така и стойността на услугите, които е изразходвала.В изпълнение на
договореното между страните, операторът ежемесечно е осъществявал отчитане на
предоставените и използвани от ответника услуги, за което обстоятелство е издавало и
съответната данъчна фактура, която е адресирана на адреса за контакт, който е посочен
от абоната при сключване на договора.
От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема, че
ответницата е неизправна страна, като в рамките на уговорения в съответния договор
срок не е осъществявала заплащане на дължимите месечни абонаментни такси,
съответно размера на изразходваните от нея услуги. Операторът е изправна страна,
като е предоставил съобразно уговореното достъп до телекомуникационната си мрежа
на ответника в качеството й на абонат, като по делото не са налице данни за
релевирани от страна на абоната искания до оператора да временно прекъсване
достъпа до мобилната мрежа или други форсмажорни обстоятелства, които да водят до
невъзможността на ответницата да използва услугите, които са остойностени в
съответната фактура. Не се установява и оспорване размера на фактурираните
телекомуникационни услуги, който операторът ежемесечно е определял чрез
съставянето на съответната месечна фактура. При тези съображения съдът намира, че
операторът е изправна страна, като за процесния период от време е предоставил
3
достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни услуги по вид и в количество
посочено в съответната месечна фактура, а абоната – ответник в производството по
делото не е осъществил задължението си да заплати същите.
По изложените съображения съдът намира, че в полза на „БТК“ ЕАД е
възникнало по силата на договор за мобилни услуги с клиентски номер 16968129001 от
27.04.2018г.,вземане срещу ответницата, което възлиза на 45,74 лева, същото
формиращо се от предоставени мобилни услуги за периода от 08.05.2018г. до
08.08.2018г.
От представените по делото доказателства съдът приема, че кредиторът „БТК“
ЕАД се е разпоредил с договор за цесия от 16.10.2018г. с вземането си срещу
ответника, което вземане произтича от договор от 27.07.2018г. в полза на „******“
ООД. От представеното по делото уведомление по чл. 99, ал.3, с което „БТК“ ЕАД,
чрез пълномощникът си „******“ ООД уведомява ответницата във връзка с договора за
цесия от 16.10.2018г., съдът приема, че вземането срещу ответницата е придобито от
цесионера „******“ ООД. Макар и да няма данни за връчване на уведомлението на
ответницата, същото индивидуализира в достатъчна степен задължението на
последната по вид и размер, за да бъде направен непротиворечив извод, че това
вземане срещу ответницата е предмет на договора за цесия от 16.10.2018г.
В последствие след придобиване на вземането „******“ ЕООД по силата на
договор за цесия от 01.10.2019г. прехвърля това свое вземане на настоящия ищец.По
делото е представено Приложение №1 от 13.04.2021г., с което се индивидуализира
вземането, което е предмет на договора. От същото непротиворечиво се установява, че
длъжник е ответницата, а вземането възлиза на 45,74 лева.
По изложените съображения съдът достига до извода, че в полза на „БТК“ ЕАД е
възникнало вземане срещу ответницата в размер на процесната сума, за процесния
период под формата на незаплатена стойност на използвани от нея
телекомуникационни услуги, с което вземане кредитора валидно се е разпоредил с
договор за цесия от 16.10.2018г., след което вземането е придобито от „******“ ООД,
което от своя страна по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. е прехвърлило
вземането на ищеца. Тук изрично следва да бъде посочено, че по силата на т.2 от
последния в поредицата договори за цесия - този от 01.10.2019г., страните уговорят, че
предмет на това облигационно правоотношение е прехвърляне на вземане, което е
придобито от цедента „******“ ООД по силата на договор от 16.10.2018г. с „БТК“
ЕАД, от където съдът извежда и правният си извод, че предмет на поредицата договори
за цесия имат за предмет задължението на ответницата в процесния размер,
произтичащо от горепосоченото основание.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да осъществи
уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението в полза на
новия кредитор, като това уведомление няма действие по отношение редовността на
цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого следва да продължи за
заплаща задължението си. Съдебната практика е константна при разбирането си около
това, че новия кредитор може да осъществи тази дейност по уведомяване на длъжника,
стига да бъде надлежно упълномощен от стария кредитор. Именно в такава насока са и
ангажираните по делото писмени доказателства, от които се установява, че „БТК“ ЕАД
е упълномощила „******“ ООД да уведоми длъжниците във връзка с първата
осъществена цесия, съответно това задължение е уговорено и в тежест на ищеца по
силата на вторият сключен договор за цесия от 01.10.2019г. – виж. чл. 6, ал.2 от същия.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдебната практика приема, че
4
уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането може да бъде осъществено
и в хода на съдебното производство с получаване на препис от исковата молба и
придружаващите от документи, като бъде прието, че надлежно на длъжника е
съобщена цесията, включително и в хипотезата, при която последния в съдебното
производство се представлява от назначен от съда особен представител. Към исковата
молба е представено нарочно пълномощно, по силата на което цесионера, като
упълномощен от цедента може да осъществява дейност по уведомяване на длъжниците
във връзка с цесията.Представени са и договорите за цесия. Препис от исковата молба
вено с доказателствата към нея е връчен на ответника, чрез особеният му представител
поради което следва да бъде прието, че цесията е съобщена.
Приема се от съдебната практика, че е допустимо в случай, че уведомлението по
чл. 99, ал.3 ЗЗД не е връчено предварително на длъжника, то това да бъде осъществено
с връчване на препис от исковата молба, в която има изявления в тази насока, което
връчване да бъде осъществено чрез назначеният от съда особен представител на
ответника. В случая исковата молба, от ищеца съдържа изявление за връчване на
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, представените са договорите за цесия в посочената по-
горе поредност, същите са надлежно връчени на 26.08.2021г. на ответницата чрез
особеният й представител.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде
прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 45,74 лева
/четиридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща главница,
начислена за периода от 08.05.2018г. до 08.08.2018г., по договор за далекосъобщителни
услуги с № 16968129001 от 27.04.2018г. и допълнително споразумение към него от
23.05.2018г. за ползване на мобилна гласова услуга за номер **********, сключен
между АС. Д. Д. и „***“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „***“ ЕАД в полза на
„******“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г. и прехвърлено от „******“
ЕАД в полза на „***“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 22.12.2020г., до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК № 260181/13.01.2021г.,
постановена по ч.гр.дело № ******/2020г. на ВРС.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат разноски, които са сторени в
заповедното и исково производство. В заповедното производство сторените разноски
за ищеца следва да се редуцират съразмерно частта, за която ищецът – заявител в
заповедното производство не предяви установителен иск. Това е сумата от 8,93 лева –
мораторна лихва, за която бе издадена заповед за изпълнение, която поради
непредявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, бе обезсилена в
посочената част с разпореждане №3212/27.04.2021г. така съразмерно уважената част от
45,74 лева, в заповедното производство на ищеца са дължат разноски в размер на
171,51 лева. В исковото производство в полза на ищеца се дължат разноски в размер на
505 лева, от които 25 лева доплатена в исковото производство държавна такса, 300
лева заплатен депозит за особен представител на ответника и 180 лева възнаграждение
за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АС. Д. Д.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Д. № 1, ет. 6, ап. 140 ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД,
ЕИК ********** със седалище и адрес на потребление гр. С., 1404, р-н Т., бул. „Б.“ №
81, вх. В, ет. 8 сумата от 45,74 лева /четиридесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща главница, начислена за периода от 08.05.2018г. до
08.08.2018г., по договор за далекосъобщителни услуги с № 16968129001 от
27.04.2018г. и допълнително споразумение към него от 23.05.2018г. за ползване на
мобилна гласова услуга за номер **********, сключен между АС. Д. Д. и „***“ ЕАД,
което вземане е прехвърлено от „***“ ЕАД в полза на „******“ ЕАД по силата на
договор за цесия от 16.10.2018г. и прехвърлено от „******“ ЕАД в полза на „***“
ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
22.12.2020г., до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК № 260181/13.01.2021г.,
постановена по ч.гр.дело № ******/2020г. на ВРС, на осн. чл.99, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по
реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА АС. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Д. № 1, ет. 6, ап.
140 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
потребление гр. С., 1404, р-н Т., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 сумата от 171,51 ( сто
седемдесет и един лева и 51 ст.) лева съдено – деловодни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство в заповедното производство, като и сумата от 505
(петстотин и пет) лева съдено – деловодни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6