Р Е Ш Е Н И Е
№_________
гр. Варна_____________2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 76 на Административен съд - Варна по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Виас“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ***, представлявано от управителя В.В., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03002715001327-091-001/23.09.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП в частта потвърдена с решение № 567/15.12.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна, с която в резултат на непризнати ВОД по фактури, издадени на „7 ЕVEN S.R.L“ и „EASY INVEST S.L.R“ за д.п.м.4.2011 г., м.5.2011 г., м.6.2011 г., м.7.2011 г., м.8.2011 г., м.9.2011 г. м.10.2011 г.,. на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 137 935,43 лв. и лихви 57 535.70 лв.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваните задължения. Твърди, че решението на директора на ОДОП изцяло преповтаря ревизионния акт, не са обсъдени доводите в жалбата. В уточняваща молба от 28.01.2016 г., сочи, че наличието на вътреобщностна доставка е обусловено от кумулативната даденост на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на България до територията на друга държава-членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени в ППЗДДС – респективно нормата на чл. 45 от правилника. По отношение на всички процесни доставки и по отношение на всички контрагенти изискването за наличие на фактура в която е посочен издадения при регистрацията за целите на ДДС идентификационен номер на получателя са налице. Относно изпращането/транспортирането на стоката са представени доказателства. Неправилно органът по приходите е абсолютизирал неоткриването от местните данъчни власти на контрагентите, тези изводи не кореспондират и с практиката на СЕС. Твърди, че неправилно са извършени насрещни проверки по некоректен ЕИК. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли да се отмени РА и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си представител Д., оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на ВОД към румънските дружества. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки развива конкретни съображения по материалната законосъобразност на обжалвания акт.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Ревизията на „Виас“ ЕООД е възложена със ЗВР № Р-03002715001327-020-001/5.03.2015г. за срок до три месеца, считано от датата на връчването й – 10.03.2015г., и е обхващала задълженията за ДДС за периода 01.04.2011г. – 30.09.2011г. Със ЗВР № Р-03002715001327-020-002/5.03.2015г. периода на ревизията е изменен и обхваща периода от 1.04.2011 г. до 30.09.2011 г. и от 1.10.2011 г. до 31.03.2013 г. За издадената заповед жалбоподателя е уведомен на 10.03.2015 г. Със ЗВР № Р-03002715001327-020-003/5.05.2015 г. е изменен срока за извършване на ревизията до 10.06.2015 г. Със ЗВР № Р-03002715001327-020-004/9.06.2015 г. е изменен срока за извършване на ревизията до 10.07.2015 г. Със ЗВР № Р-03002715001327-020-005/9.07.2015г. е изменен срока за извършване на ревизията до 10.08.2015 г. Заповедите са издадени от Ш.А.С., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, оправомощен да възлага ревизии със Заповед № Д-731/2014г. на директора на ТД на НАП – Варна. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен РД № Р-03002715001327-092-001/24.08.2015 г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03002715001327-091-001/23.09.2015 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 567/15.12.2015г. го е потвърдил в оспорената пред съда част.
В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период жалбоподателят е извършвал дейностите: производство и търговия с ПВЦ профили, търговска дейност – продажба на аксесоари и армировка. Дейността на дружеството е упражнявана в обекти - складове в гр. Шумен, Варна, София, Русе, Велико Търново, Благоевград, Сливен, Смолян, Плевен, Хасково, Пазарджик. Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП гр. Шумен, регистрацията по ЗДДС е от 1997 г. Дружеството има запазена търговска марка VIVA PLAST, има лиценз за международен превоз на товари издаден от МТ.
При преглед на подадените справки-декларации по ЗДДС и регистри е установено, че ревизираното лице извършва облагаеми доставки с данък 20% ДДС за периода от 1.04.2011 г. до 31.03.2013 г. За същия период дружеството е декларирало и извършени доставки със ставка 0% по смисъла на глава втора от ЗДДС свързани с вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗДДС за лица регистрирани за целите на ДДС в държави членки на ЕС.
В хода на
ревизията е установено разминаване между декларираните от ревизираното
дружество ВОД и данните от информационната система VIES, поради което са изпратени молби за
административно сътрудничество до данъчната администрация на Румъния.
Установено е, че „Виас“ ЕООД е декларирало вътреобщностни доставки към „7 ЕVEN S.R.L“ с VIN RO14750827 през ревизирания период както следва: фактура № ********** от 18.05.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 1648.06 лв., фактура № ********** от 8.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 1740.41 лв., фактура № ********** от 19.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 1922.89 лв., фактура № ********** от 4.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 2556.04 лв., фактура № ********** от 22.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 1481.15 лв., фактура № ********** от 7.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 1938.74 лв., фактура № ********** от 23.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 1954.89 лв., фактура № ********** от 31.10.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 1739.98 лв. На горепосочения доставчик са издадени и фактури с № ********** от 27.02.2012 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 1454.36 лв., фактура № ********** от 1.06.2012 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 1656.98 лв., фактура № ********** от 18.06.2012 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 2137.49 лв., фактура № ********** от 28.08.2012 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 2241,11 лв., които не са предмет на настоящото производство.
Ревизиращите са установили, че на всички фактури, като условие на доставката е посочено ЕХW Русе, към фактурите са приложени Раcking list, на инфойсите има печат на „7 ЕVEN S.R.L“ и подпис без име и длъжност на получателя, на фактурите, като получатели са записани лицата: А.С., Г. Тогу, Б.М., към фактурите са приложени потвърждения за получени стоки и VIES потвърждение за номер по ДДС, разплащанията са извършени в брой в касата на жалбоподателя, като не са представени ПКО от които да се види ФЛ предоставило паричните средства и в качеството си на какъв е извършило плащанията. Съгласно представените от жалбоподателя документи транспорта е за сметка на получателя, няма представени транспортни документи. В счетоводството на дружеството стоките са изписани от счетоводна сметка 303 продукция, счетоводна сметка 304 стоки, приход е отчетен по счетоводна сметка 701 приходи от продажба на продукция и по сметка 702 - приходи от продажба на стоки. Като основание за неначисляване на ДДС във фактурите е посочен чл. 53 ал.1 вр. чл. 7 ал.1 от ЗДДС. При проверка в информационните масиви на ТД на НАП Варна обменените файлове с румънската приходна администрация за деклариран ВОП от румънски търговец е установено, че румънския търговец „7 ЕVEN S.R.L“ не е декларирал ВОП, както за съответните данъчни периоди, така и в последствие до издаване на РД.
От приобщения в хода на ревизията протокол серия АА № 018445/10.08.2015 г. е видно, че е изпратена молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Румъния за установяване на факти и обстоятелства с референтен №Е ВG RO 20110621 007798 003045, да се потвърди, че стоките действително са получени от румънския търговец, кой е приел стоките, налични ли са същите, да потвърди, че придобиването е правилно декларирано, че е деклариран ДДС, да представи списък на превозните средства използвани от доставчика или клиента, имената на превозвачите, лицето внесло сумата за извършване на разплащането в брой. В получения отговор от данъчната администрация на Румъния е посочено, че управителя на „7 ЕVEN S.R.L“ Мирсеа е декларирал, че никога не е закупувал стоки от българското дружество, както и че не е декларирал и не е отразил в счетоводството си ВОП от „Виас“ ЕООД. Румънското дружество развива дейността хотелиерство и друго обекти за настаняване.
Съдът констатира, че изпратения SCAC е свързан със запитване за извършено ВОП за м.8,9,10.2010 г. и м.2 и м.3 2011 г. Запитването е изпратено на 21.06.2011 г., а датата на изпращане на отговора е 25.07.2011 г. Въпреки това съдът намира, че съдържащата се информация в запитването е относима, доколкото управителя на дружеството „7 ЕVEN S.R.L“ е категоричен, че НИКОГА не е закупувал стоки от българското дружество, а още към самото изпращане на запитването съгласно представените от жалбоподателя документи би следвало„7 ЕVEN S.R.L“ да е получил доставката по фактури от м.5.2011 г.
При тези
установявания и представените от жалбоподателя документи, ревизиращите са
преценили, че на потвърждението за получаване е посочено само име на град, без
да е конкретизиран точния адрес на обекта където е извършено разтоварването на
стоката, кои лица и в качеството на какви са положили подписи за получаване на
съответните стоки, от което да бъде потвърдено, че транспортираните стоки са
предадени действително, както и не е посочено името на лицето предало стоките.
Писменото потвърждение следва да е документ изходящ от получателя или упълномощено
от него лице. От представените
потвърждения не може да се установи къде точно е разтоварена стоката и кои лица
в качеството им на какви са положили подписи за получаване на съответните
стоки. Прието е, че липсват годни доказателства удостоверяващи, че стоките по
посочените фактури са получени от контрагенти от Румъния, както и че липсват
доказателства за фактически извършен ВОД от ревизираното дружество по отношение
на същите. Фактурираните количества са изписани по счетоводни данни и не са
налични към края на съответните данъчни периоди, при което е прието, че със
същите са извършени облагаеми доставки на територията на сраната по смисъла на
чл. 6 от ЗДДС вр. с което на осн. чл. 82 ал.1 от ЗДДС и чл. 86 от ЗДДС е
начислен ДДС върху извършените от жалбоподателя облагаеми доставки по
фактурите, върху данъчните основи и периоди.
Установено е, че „Виас“ ЕООД е декларирало вътреобщностни доставки към „EASY INVEST S.L.R“ с VIN RO22536710 както следва: фактура № ********** от 1.04.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7133.38 лв., фактура № ********** от 6.04.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9488.55 лв., фактура № ********** от 10.05.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7710.23 лв., фактура № ********** от 12.05.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8339.19 лв., фактура № 3681 от 25.05.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 11040.39 лв., фактура № 3684 от 27.05.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9039.26 лв., фактура № ********** от 1.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 8940.29 лв., фактура № ********** от 7.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7409.29 лв., фактура № ********** от 7.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9278.97 лв., фактура № ********** от 14.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9597,35 лв., фактура № ********** от 16.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8404.24 лв., фактура № ********** от 17.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7419.79 лв., фактура № ********** от 20.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9161.38 лв., фактура № ********** от 21.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8403.89 лв., фактура № ********** от 22.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10766.65 лв., фактура № ********** от 24.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9236.52 лв., фактура № ********** от 27.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9365.45 лв., фактура № ********** от 29.06.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9584,43 лв., фактура № ********** от 1.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10232.16 лв., фактура № ********** от 2.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 5813.04 лв., фактура № ********** от 5.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8195.01 лв., фактура № ********** от 5.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10439.20 лв., фактура № ********** от 6.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8416.91 лв., фактура № ********** от 07.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили и аксесоар на стойност 10354.24 лв., фактура № ********** от 9.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 10568.41 лв., фактура № ********** от 11.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10989.26 лв., фактура № ********** от 13.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9290.17 лв., фактура № ********** от 14.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10290.33 лв., фактура № ********** от 14.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 6914.25 лв., фактура № ********** от 16.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10370.32 лв., фактура № ********** от 18.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9949.15 лв., фактура № ********** от 20.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9383.41 лв., фактура № ********** от 20.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8011.71 лв., фактура № ********** от 21.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7146.13 лв., фактура № ********** от 26.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7897.17 лв., фактура № ********** от 26.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8247.66 лв., фактура № ********** от 27.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8801,55 лв., фактура № ********** от 29.07.2011 г. с предмет ПВЦ профили и армировка на стойност 9970.47 лв., фактура № ********** от 1.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 9326.73 лв., фактура № ********** от 2.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8703.51 лв., фактура № ********** от 3.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 6703.84 лв., фактура № ********** от 5.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9441,77 лв., фактура № ********** от 8.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9405,00 лв., фактура № ********** от 10.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7545,12 лв., фактура № ********** от 10.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 12183.76 лв., фактура № ********** от 11.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7853,17 лв., фактура № ********** от 11.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10204.39 лв., фактура № ********** от 12.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 9160.21 лв., фактура № ********** от 16.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 8116.77 лв., фактура № ********** от 16.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7328.14 лв., фактура № ********** от 10.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9025.96 лв., фактура № ********** от 18.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8466.15 лв., фактура № ********** от 18.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10845.47 лв., фактура № ********** от 19.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9984,77 лв., фактура № ********** от 19.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7823,24 лв., фактура № ********** от 20.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8090.06 лв., фактура № ********** от 22.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7084,64 лв., фактура № ********** от 22.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7177.82 лв., фактура № ********** от 24.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9277.87 лв., фактура № ********** от 24.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7838.03 лв., фактура № ********** от 25.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7074,08 лв., фактура № ********** от 27.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7451,13 лв., фактура № ********** от 30.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9571,91 лв., фактура № ********** от 31.08.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9825,66 лв., фактура № ********** от 7.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 9212,55 лв., фактура № ********** от 09.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9131,34 лв., фактура № ********** от 09.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 7865,25 лв., фактура № ********** от 10.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7362,06 лв., фактура № ********** от 10.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 5912,90 лв., фактура № ********** от 12.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10769.19 лв., фактура № ********** от 12.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 3723,04 лв., фактура № ********** от 14.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили и стоки на стойност 9460.43 лв., фактура № ********** от 14.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 224.92 лв., фактура № ********** от 14.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 7456,52 лв., фактура № ********** от 15.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9621,05 лв., фактура № ********** от 16.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 10001.49 лв., фактура № ********** от 16.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 9045,13 лв., фактура № ********** от 20.09.2011 г. с предмет ПВЦ профили на стойност 8194.07 лв.
Ревизиращите са установили, че на всички фактури, като условие на доставката е посочено ЕХW Русе, към фактурите са приложени Раcking list, на инфойсите има печат EASY INVEST S.L.R“ и подпис без име и длъжност на получателя, на фактурите, като получатели са записани лицата: Б.Й., А.Д., Е.П., М.Д., Р.К., към фактурите са приложени потвърждения за получени стоки и VIES потвърждение за номер по ДДС, разплащанията са извършени в брой в касата на жалбоподателя, като не са представени ПКО от които да се види ФЛ предоставило паричните средства и в качеството си на какъв е извършило плащанията. Съгласно представените от жалбоподателя документи транспорта е за сметка на получателя, няма представени транспортни документи. В счетоводството на дружеството стоките са изписани от счетоводна сметка 303 продукция, счетоводна сметка 304 стоки, приход е отчетен по счетоводна сметка 701 приходи от продажба на продукция и приходи от продажба на стоки - сметка 702. Като основание за неначисляване на ДДС във фактурите е посочен чл. 53 ал.1 вр. чл. 7 ал.1 от ЗДДС. При проверка в информационните масиви на ТД на НАП Варна обменените файлове с румънската приходна администрация за деклариран ВОП от румънски търговец е установено, че румънския търговец „EASY INVEST S.L.R“ не е декларирал ВОП, както за съответните данъчни периоди, така и в последствие до издаване на РД.
От приобщения в хода на ревизията протокол серия АА № 018445/10.08.2015 г. е видно, че е изпратена молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Румъния на установяване на факти и обстоятелства с референтен №Е ВG RO 20120312 009564 001500 R за„EASY INVEST S.L.R“ . В запитването са изискани данни дружеството да потвърди, че стоките в действително са получени от румънския търговец, да се потвърди придобиването на стоките от търговеца за периода м.4.2011 г.- до м.9.2011 г. от „Виас“ ЕООД, запитано е дали румънския търговец има помещения за съхраняване на профилите, налични ли са закупените стоки или са продадени, изискана е информация кой е приел стоките, адресите на които са доставени стоките, да се потвърди, че е бил деклариран ДДС, да се представи списък на МПС, използвани от доставчика или от клиента, данни за наличие на сключени договори за превоз, за чия сметка е транспорта, налице ли са фактури за транспорта, да се установи кое лице е внесло сумата за извършеното разплащане в брой на територията на България. В получения отговор от данъчната администрация на Румъния е посочено, че румънското дружество е заличено на 6.02.2013 г. и неговия ДДС номер RO22536710 ще бъде направен невалиден. По тази причина не може да бъде потвърдено получаването на стоките, плащанията и транспорта. Съгласно базата данни VIES, румънския търговец не е декларирал никакви вътреобщностни придобивания от жалбоподателя и от който и да е друг търговец. Съгласно базата данни на румънската администрация „EASY INVEST S.L.R“ няма декларирани никакви вторични обекти и банкови сметки.
В хода на ревизията, с цел установяване на реалността на извършения превоз на стоките са приобщени писмени доказателства относно транспортните фирми „Аlex milk impex S.R.L.“ и „VIVAMAR SISTEM“: с протокол серия АА № 018445/ 10.08.2015 г. са приобщени изпратена молба за административно сътрудническо до данъчната администрация на Румъния за установяване на факти и обстоятелства с референтен номер VAT ВG 14346 RO 32 201501054 G RI за „ Аlex milk impex S.R.L.“. Съгласно получения отговор румънското дружество не извършва никаква стопанска дейност на декларирания адрес и никой от представителите не може да бъде открит. Преценено е, че е налице „липсващ търговец“ съгласно румънското законодателство и е започнала процедура по обявяването му за неактивен данъкоплатец. ДДС номера на дружеството ще бъде обезсилен и ще започне наказателно производство. В отговора е посочено, че ДДС номера на търговеца е бил валиден за периода от 1.11.2005 г. до 1.08.2010 г. Според информацията румънския данъкоплатец не е подавал никакви обобщени декларации от Q3 2009. Не са представени конкретни документи по искането. Във връзка с „EASY INVEST S.L.R“ румънския търговец е декларирал само едно придобиване през второто полугодие на 2011 г. в размер на 51 469 RON, но „EASY INVEST S.L.R“ не е декларирал доставка. Превозното средство с номер В90LUR е Ван и е бил собственост на лизингова фирма до 5.02.2013 г., като от тази дата е собственост на „ Аlex milk impex S.R.L.“ Не са представени и документи във връзка с МПС „Дачия“, лиценз за извършване на международен превоз от „ Аlex milk impex S.R.L.“, документи за платени такси във връзка с превоза от България до Румъния.
С протокол серия АА № 018445/ 10.08.2015 г. са приобщени изпратена молба за административно сътрудническо до данъчната администрация на Румъния за установяване на факти и обстоятелства с референтен номер VAT ВG 14345 RO 34 20150211 G RI за „VIVAMAR SISTEM. От получения отговор е видно, че румънското дружество не извършва никаква стопанска дейност на декларирания адрес и никой от представителите не може да бъде открит. Преценено е, че е налице „липсващ търговец“ съгласно румънското законодателство и е започнала процедура по обявяването му за неактивен данъкоплатец. ДДС номера на дружеството ще бъде обезсилен и ще започне наказателно производство. В отговора е посочено, че ДДС номера на търговеца е бил валиден за периода от 13.08.2009 г. до 1.08.2012 г. Румънския търговец е декларирал допълнителни помещения на адреси в Букурещ и банкови сметки. Във връзка с изисканата документация свързана с транспортната дейност на дружеството – лицензи за международен транспорт, документи за платени винетни и пътни такси за превоза – не са представени такива.
При тези установявания ревизиращите са приели, че не са налице данни, сведения и доказателства, удостоверяващи, че стоките по процесните фактури са получени от „EASY INVEST S.L.R“. Фактурираните количества от изследваните доставки са изписани по счетоводни данни и не са налични към края на съответните ревизирани периоди, предвид на което ревизиращите са приели, че със същите са извършени облагаеми доставки на територията на страната, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. На осн. чл. 82 ал.1 и чл. 86 от ЗДДС е установено допълнително задължение за ДДС в общ размер на 134 938.99 лв. върху извършените от жалбоподателя облагаеми доставки за м.04, 05, 06, 07, 08, 09.2011 г.
В хода на производството са изискани данни от Агенция – Митници за преминаване на посочените в потвърждението МПС през ГППП „Дунав мост“. Установено е, че МПС с посочените ДКН са преминавали на част от датите посочени в потвържденията. От ревизиращите органи е изготвена справка – л. 1322-1385 от преписката.
При така установените факти, органите по приходите са приели, че жалбоподателят не притежава необходимите документи за доказване на ВОД, поради което декларираните доставки към „7 ЕVEN S.R.L“и „EASY INVEST S.L.R“ следва да се считат с място на изпълнение на територията на страната, за които съгласно чл.86 от ЗДДС, следва да се начисли 20% ДДС.
В хода на съдебното производство е разпитан св. П. работил във „Виас“ ЕООД като началник склад, вкл. и в ревизирания период. П. сочи, че преди да се извърши продажба на стоки е извършвал справка дали румънската фирма е регистрирана по ДДС, изисквал е пълномощно и едва токава е продавал стоката. Плащането е ставало по банков път или в брой. След това общи работници са натоварвали стоката в МПС, обикновено продажбите са били на профили, които са 6 бр. в пакет. Транспорта ставал с румънски камиончета. С изготвяне на фактурата се подготвяла и декларация потвърджение, тъй като на същата нямало печат на получателя, практиката била при следваща покупка от същата фирма да представи първо предходното потвърждение. П. сочи, че „EASY INVEST S.L.R“ е закупувала профили от дружеството, същия е виждал лицата М.Д. и М.Д., които били представители на фирмата. Началник на склада бил П. и само той извършвал проверка дали конкретния клиент е регистриран по ДДС. В някой от случайте П. е съпровождал стоката до границата, но не винаги. Твърди, че закупените профили са напуснали страната. Сочи, че лично с автомобила си в някой от случаите е ходил до „Дунав мост“, като при отсъствието му останалите работници в склада не можели да продават стоки.
По делото е разпитан и св. С., работник във „Виас“ ЕООД, като отговарял за румънския пазар. В задълженията му било да настройва машините на дружествата, които са закупили профили от жалбоподателя, за да могат да изработят отделните дограми. Според С. „EASY INVEST S.L.R“ са закупували дограма от дружеството и той е контактувал с М.Д., като е посещавал обекта на купувача, за да настройва машини на дружеството. Според С. от „Изи инвест“ са идвали с микробус „Ивеко“, като в последствие е виждал, че стоката напуска страната. Сочи, че дружеството е имало склад за дограма в близост до гр. Букурещ. По отношение на „7 ЕVEN S.R.L“ свидетеля сочи, че дружеството има склад в Клуж-Напока и свидетеля го е посещавал.
Съдът кредитира частичко показанията на разпитаните свидетели. Съдът не кредитира показанията на П. в частта, че често е съпровождал МПС на румънското дружество „EASY INVEST S.L.R“ до Дунав мост. Показанията на в П. тази част са нелогични и взаимноизключващи се. Веднъж П. твърди, че само той отговаря за продажбата на стоки в склада и извършва всички проверки, т.е. ако същия не е в склада би следвало да не могат да се извършват продажби. Предвид представените справки за продажби за процесния период, видно от които продажбите са множество за един ден, съдът приема показанията на свидетеля П. в тази част за целящи да подкрепят защитната теза на работодателя му. Съдът не кредитира показанията на св. С., че е посещавал цех на „7 ЕVEN S.R.L“ , тъй като от събраните по делото доказателства е видно, че дружеството се занимава с хотелиерска дейност, а не с производство и продажба на дограма, а самия му управител е заявил, че никога не е получавал доставки от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и в частта потвърдена с Решение № 567/2015г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.
При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизията, както изисква разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Спорът между страните е формиран по въпроса дали са изпълнени условията доставката по фактурите с получатели „7 ЕVEN S.R.L“и „EASY INVEST S.L.R“ за периодите отразени в решението да се признае за вътреобщностна по смисъла на чл.7 от ЗДДС.
За разрешаване на този спор, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностните доставки по чл.7 са облагаеми с нулева ставка.
Съгласно
чл.138, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава
4, озаглавена „Освобождавания на вътреобщностни сделки”, държавите-членки
освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение
извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за
сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено
лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в
държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза
на стоката. Разпоредбата възпроизвежда съдържанието на чл.28в, част А, буква а)
от Шеста директива и е част от преходния режим за облагане на търговията между
държавите членки, регламентиран в раздел XVIа от тази директива, чиято цел е да
се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява
крайното потребление на доставените стоки - Решение по дело Teleos и др.,C-409/04, Решение
по дело Collée, C-146/05, Решение
по дело Twoh International,
C-184/05.
Механизмът, създаден с този преходен режим, се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане. По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните държави членкии позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС. Съгласно постоянната практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката- Решение по делото Teleos и др. Тоест, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки и следователно като освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика – условие, присъщо за всяка доставка на стоки и следователно недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на доставката; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице.
Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки, с уточнението, че понятието за вътреобщностна доставка, също като понятието за вътреобщностно придобиване, има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки.
Без съмнение, в тежест на доставчика на стоките - който е лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС - е да докаже, че са изпълнени условията за това. В конкретния казус, органите по приходите са приели, че не е доказано извършването на ВОД поради това, че не е доказано изпращането и получаването на стоката на територията на Румъния, т.е. оспорва се изпълнението на второто от горепосочените условия. Конкретно този извод е обоснован с представения от жалбоподателя протокол-потвърждение, в който е посочено, че стоката е получена в гр.Русе и липсват доказателства да е била изпратена или транспортирана в Румъния.
От практиката на СЕС следва, че при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят - в съответствие с член 131 от Директива 2006/112 - условията, при които освобождават вътреобщностните доставки от ДДС, с оглед да гарантират правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. При упражняване на своите правомощия обаче държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, част от правния ред на Съюза, сред които фигурират по-конкретно принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалност. Както е приел СЕС в Решение от 6 септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona, С-273/11, точка 38, при тези условия възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично заложени в националното право и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции.
В тази връзка, разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗДДС посочва, че документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.45 от ППЗДДС, в относимата му редакция от 1.02.2011г., за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. Документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117 ал.2 от закона-в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7 ал.4 от закона; в) документ по чл. 168 ал.8 от закона-когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. Документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Така формулираните правила за доказване на ВОД са пряко свързани с изпълнението на материалноправните изисквания следващи от принципите на прилагане на Общата система на ДДС, поради което държавите членки нямат право да поставят пред доставчика други формални изисквания и задължения. В противен случай би се стигнало до надхвърляне на необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка Освен това от практиката на СЕС произтича, че принципът на правната сигурност изисква данъчнозадължените лица да знаят своите данъчни задължения, преди да сключат дадена сделка (Решение по дело Teleos и др., т.48).
Важно в тази връзка да се уточни, че ако приобретателят се ползва от правомощието за разпореждане със съответната стока като собственик в държавата членка на доставката и поема грижата да превози тази стока към държавата членка на местоназначението, следва да се държи сметка за факта, че доказателството, което продавачът може да представи на данъчните органи, зависи основно от доказателствата, които той е получил от приобретателя за тази цел. Поради това СЕС приема, че след като веднъж продавачът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка, въпреки че приобретателят не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози съответната стока извън държавата членка на доставката, именно последният следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава членка (вж. в този смисъл Решение по дело Euro Tyre Holding, посочено по-горе, точка 37 и точка 38; Решение по дело Teleos и др., посочено по-горе, точки 66 и 67, както и Решение от 6 септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona Kft, С-273/11, т.42 и т.43.).
В конкретния случай, не е спорно, че доставчикът разполага с доказателството по чл.45, т.1, буква а) от ППЗДДС, а именно с фактура за доставката, както и че към момента на издаване на фактурите, двамата получатели са били регистрирани за целите на ДДС в Румъния. Няма спор и че към момента на извършване (и документиране) на доставките, VIN номерът на получателите посочен във фактурите, е валиден. Не се спори и че транспортът е бил за сметка на получателите „7 ЕVEN S.R.L“ и „EASY INVEST S.L.R“.
Спорно е дали представените от жалбоподателя писменни потвърждения от получателите доказват изпращането или получаването на стоката в Румъния, като настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на органите по приходите, изложени в РД.
Във всички представени потвърждения е налице подпис на получател, но никъде не е посочено лицето положило подписа, както и в качеството на какво е приело стоката. В потвържденията представени от двете дружества видимо подписите са на различни лица. В потвържденията не е посочено точно вида и количеството на стоката, налице са обобщени данни в метри и кг., които не винаги съответстват на данните от фактурите. Не на последно място съдът взе предвид и показанията на св. П., видно от които потвържденията като текст се оформят от „Виас“ ЕООД, като в последствие били връщани при следваща продажба. В случая липсва посочване на лицето подписало потвържденията, т.е липсват данни за лицето получило стоката и връзката му с дружествата получатели. От така представените доказателства не може да се направи връзка с издадените от жалбоподателя фактури към румънските контрагенти и потвържденията. В някои от фактурите /например №**********/20.07.2011 г. е посочено, че получател е Дуця, за което лице липсват данни, че е представляващ „EASY INVEST S.L.R“, в потвърждението по фактурата това лице не е посочено като предало стоката, аналогични разминавания има и в представените фактури от „7 ЕVEN S.R.L“ - фактура № **********/4.08.2011 г. , като получател е посочен М., за който няма данни да е представляващ држеството, в потвърждението към фактурата липсва името на лицето предало стоките или име на представляващия дружеството. При тази неяснота относно физическото лице положило подпис върху потвържденията липсва и възможност да бъдат обвързани издадените фактури и приложените към тях приложения.
Твърденията в жалбата, че стоката е натоварена и транспортирана до държавата на получателя, се опровергават от показанията на св. П., който заявява, че потвържденията се изготвят във „Виас“ ЕООД и се предават на шофьора, като в последствие след полагане на печат и подпис от получателя потвърждението се връща. След като в представените потвърждения не са налице всички реквизити вложени в разпоредбата на чл. 45 от ЗДДС, то същите не са годни доказателства да докажат, че процесната стока е напуснала страната и е получена от румънските дружества, от заявеното от Претров се налага и извода, че самите потвърждения се изготвят от доставчика, а не от получателя на стоката. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства удостоверяващи транспорта предмет на процесните фактури издадени на двете румънски дружества. Липсват и документи относно начина на осъществяване на транспорта, напускане границите на страната и предаването на стоките. Нито в хода на административното производство, нито пред съда са представени доказателства за транспортирането на стоките предмет на фактурите до Румъния. От получения СКАК е видно, че управителя на „7 ЕVEN S.R.L“ е заявил, че никога не е закупувал стоки от „Виас“ ЕООД, Дружеството не е декларирало и отразило в счетоводството си ВОП от българския търговец, отделно от това дружеството развива дейност хотелиерство и настаняване. В отговор на изпратената молба за административно сътрудничество е получен отговор от румънската администрация, съгласно който „EASY INVEST S.L.R“ е заличено на 6.02.2013 г. и по тази причина не може да се потвърди получаването на стоките, плащанията и транспорта. Съгласно базата данни румънския търговец не е декларирал ВОП от жалбоподателя или който и да е друг търговец. По отношение извършените превози са приобщени писмени доказателства за транспортните фирми „Аlex milk impex S.R.L.“ и „VIVAMAR SISTEM“. От получения отговор по молби за административно сътрудничество е видно, че румънската администрация е приела, че са налице „липсващи търговци“ и е започнала процедури по обявяването им за неактивни данъкоплатци. ДДС номера на първото дружество е бил валиден до 1.08.2010 г., а на второто до 1.08.2012 г. Не са представени документи за собственост на МПС „Дачия“ от „Аlex milk impex S.R.L.“ документи за платени пътни такси във връзка с превоза от България, не са представени и документи и лицензи за международен транспорт на двете дружества.
По отношение представената по делото информация от Агенция Митници, съдът прецени следното: за вписаните МПС в потвържденията от „7 ЕVEN S.R.L“няма данни същите да са преминавали ГППК „Дунав мост“. Вписаните в потвържденията МПС от „EASY INVEST S.L.R“ от изготвените справки се установява, че МПС с рег. № *** и с рег. № *** са преминавали през Дунав мост през поцесния период. От справката се установява, че едни и същи МПС са преминавали на част от датите посочени в потвържденията, а на други няма данни, същите са преминавали през моста. Отделно от това в справката е посочено, че и на други дати различни от посочените във фактурите и потвържденията тези превозни средства са преминавали граничния пункт. По отношение на МПС с рег № ***, отразено в потвърждението, че с него е транспортирана стоката до Румъния, например няма данни да е преминало на 1.04.2011 г., на 10.05.2011 г., на 25.05.2011 г., на 5.07.211 г., на 26.07.2011 г., на 10.08.2011 г., на 11.08.2011 г., на 16.08.2011 г., на 18.08.2011 г., на 24.08.2011 г., на 12.09.2011 г. и др., но въпреки това в потвържденията е отразено, че транспорта е станал именно с това превозно средство. По отношение на МПС с рег. № *** макар и отразено в потвържденията, че на посочените дати, транспорта е извършен с това МПС, няма данни да е преминало ГКПП „Дунав мост“ на 27.05.2011 г., на 7.06.2011 г., на 22.06.2011 г., на 5.07.2011 г., на 9.07.2011 г., на 14.07.2011 г., на 20.07.2011 г., на 21.07.2011 г., на 27.07.2011 г., на 5.08.2011 г., на 12.08.2011 г., на 16.08.2011 г., на 19.08.2011 г., на на 7.09.2011 г. и др., които дати са посочени в потвържденията. От друга страна съдът констатира, че е налице противоречие между така събраните доказателства, например в представените два броя потвърждения от 16.09.2011 г. е посочено, че МПС с рег. № ***, стоката е получена в Букурещ. От представената справка от Агенция Митници е видно, че МПС-то е излязло от България в 11.57 ч., но няма отразено последващо влизане в страната, в 18.07 ч. има отразено ново излизане от България. С оглед разстоянието и вписания в потвърждението товар като количество физически е невъзможно за такъв кратък период МПС да извърши два курса за това време, да се натовари и разтовари с посоченото количество стока.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не откриването на търговците от Румънските данъчни власти е абсолютизирано от приходната администрация. Напротив в случая е прието, че жалбоподателя не е ангажирал доказателства установяващи фактическото преминаване на стоките в Румъния, което е предпоставка за признаването на ВОД, а не по причина, че търговците не са открити.
По доводите, че насрещните проверки на дружествата са неправилни, тъй като представените ЕИК са некоректни не се споделя от съда. В случая съдът констатира неправилно посочен VIN на едно от дружествата от страна на в РД, но от приложените протоколи, с които е изискана информация от Румънската администрация, е видно, ч са посочени данните за двете румънски дружества, такива каквито са и във фактурите представени от самия жалбоподател.
С оглед гореизложеното правилно органите по приходите са приели, че доставката е извършена на територията на страната и на основание чл.86 от ЗДДС са начислили ДДС.
Предвид изхода на спора, на основание чл.161 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 4 484,71 лв. (четири хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки).
Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виас“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ***, представлявано от управителя В.В., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03002715001327-091-001/23.09.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП в частта потвърдена с решение № 567/15.12.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна, с която в резултат на непризнат ВОД по фактури, издадени на „7 ЕVEN S.R.L“и „EASY INVEST S.L.R“ за д.п.м.4.2011 г., м.5.2011 г., м.6.2011 г., м.7.2011 г., м.8.2011 г., м.9.2011 г. м.10.2011 г.,. са му установени задължения за ДДС общо в размер на 137 935,43 лв. и лихви 57 535.70 лв.
ОСЪЖДА „Виас“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ***, представлявано от управителя В.В. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 484,71 лв. (четири хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: