О
П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №550
гр.
Кюстендил, 18.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
осемнадесети септември
през две
хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при
секретаря Р. С.
с
участието на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като
разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 486
по описа
за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел
І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения Е.А.А. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата
администрация-юрисконсулт Г., упълномощена
със заповед №685А/02.07.2018г., изразява становище за неоснователност на
молбата и иска отхвърляне й.
Същото становище се изразява от
представителя на КнОП.
Служебният защитник на лишения от
свобода- адв.А.П. пледира за уважаване на молбата за УПО.
Лишеният от
свобода Е.А.А. поддържа молбата си.
Кюстендилският
окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от
фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за
установено следното:
Лишеният от свобода Е.А.А. е постъпил в Затвора -
Бобов дол на 25.07.2017 г.
Понастоящем изтърпява наказание, постановено
с присъда № 7779 от 19.09.2017 г. по НОХД №1438/2017 г. на БлРС в размер на 4
ЛС при първоначален „строг“ режим за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“
и „б“, вр. чл. 54 от НК. С решение от
22.05.2018 г. по ВНОХД №480/2017 г. на БлОС се изменя посочената пиръсда, като наложеното наказание
ЛС е намалено на 3 г. и 6 м. при
първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в законна сила на 22.05.2018 г.
С решение
№289 от 11.07.2018 г. по НД №801/2018 г. по описа на САС на основание чл. 422,
ал. 1, т.5 от НПК е възобновено наказателно производство по НОХД №1438/2017 г.
по описа на БлОС и ВНОХД №480/2018 г. по описа на БлОС в частта на наложеното
наказание ЛС, като същото е намалено на
1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, влязло в законна сила на 11.07.2018
г.
На
основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК се приспада времето, през което е бил
задържан по мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 31.05.2017
г.
Начало на
наказанието 31.05.2017 г.
Към датата
на произнасяне на КнОС – 18.09.2018 г. А. е изтърпял фактически – 1 година, 3 месеца и 17 дни; с остатък – 2 месеца и 13 дни.
От представените от
затворническата администрация доказателства се установява, че при постъпване в
затвора е изготвен скрининг за риск от вреди. Изготвен и първоначален доклад по
чл.154 ЗИНЗС, план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както
и психологическо изследване. Отчетено е,
че лишения от свобода има предходни криминални осъждания; че е в недобро
здравословно състояние; че не приема
категорично отговорността за извършеното правонарушение, че с лекота
пренебрегва правила и норми, не приема постановена присъда; не се наблюдава мотивация
за промяна на криминалното поведение; отчетен е и повишен риск от сиуцид.
Процесът на адаптация е протекъл безпроблемно, но лишения от свобода често се
въвличал в конфликти с останилте лишени от свобода; наблюдават се враждебни и
агресивни тенцденции, както и дискриминационни нагласи. Дефицитни зони са:
отношение към правонарушението, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и
умения за мислене. Ресурсите са зрялата
му възраст, и подкрепа от близките. Рискът от вреди е среден за лишения
от свобода, останалите лишени от свобода, персонала и обществото.
След
настаняването си в затвора не е допуснал нарушения на ППЗИНЗС и ЗИНЗС. В
изготвения план на присъдата са набелязани цели и задачи по проблемните зони.
Лишеният от свобода е приел плана, в който е отразено, че след постигане на
резултати по проблемните зони и активно участие
в културно масовите мероприятия и недопускане на дисциплинарни
нарушения, при доказани трайни положителни промени и при спазване на
прогресивната система ще бъде включен в трудов процес и ще се смени режима. Към
настоящия момент режима не е сменен.
На 12.06.2018 г. е изготвена схема за оценяване на
вероятност за ново осъждане и профил на нуждите, при което е отчетен среден
риск от вреди в размер на 60 точки.
На
20.08.2018 г. е изготвено психологическото изследване от инспектор – психолог е, чието заключение е, че у лишения от
свобода е налице висок риск от агресивно поведение; сериозни затруднения за
контрол върху враждебните и агресивни импулси; склонност към фиксиране върху
откази и незачитане на чужди потребности; емоционална лабилност и дисбаланс;
нисък фрустрационен праг и несъответна реакция на предизвикателства.
Препоръката е да се продължава работата
по акцент върху проблемните му взаимоотношения и да се насочи корекционната
работа към преодоляване на негативизма му, към снемане на необоснованите
претенции към другите и прекомерния егоцентризъм; да се работи по посока
овладяване на гнева.
В справката
от затворническата администрация е отбелязано, че А. не разпознава изцяло
проблемите си, среща трудности в
осъзнаването на последствията и действията си, склонен е да приема немотивиран
риск; отношението към пенитенциарния състав не е добро. Подчертано е, че към
настоящия момент не са постигнати целите на наказанието, не работи в затвора,
като има здравословен проблем, за който му е назначен социален асистент. Становището
на затворническата администрация за молбата е отрицателно, като мотивите се
свеждат до това, че не са налице доказателства за поправянето му.
Предвид гореизложеното, КнОС
намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави
без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително А. е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание,доколкото
постановената спрямо него присъда е в условията на рецидив, респ.
първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК е налице. Не е изпълнена обаче
втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане
на УПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал
ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата
за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата
по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира,
че поправянето на осъдения не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
плана за изпълнение на присъдата.
Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на
лишения от свобода.
Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, А.
няма наказания. Същевременно няма и
награди, което е обяснимо с оглед наличните данни за влошеното му здравословно
състояние и невъзможността да упражнява трудова дейност. От този факт съдът не
прави изводи в негова вреда, тъй като от друга страна счита, че доказателствата
за поправянето му могат да се съдържат и в участие в други дейности в затвора-
като социални, възпитателни, културни и т.н., в които обаче няма данни лишеният
от свобода да е участвал. Според настоящия състав по- същественото е, А. не е
осъзнал в пълна степен сериозността на правонарушението и причинените вреди.
Свидетелство за това е, че рискът от вреди е във високите стойности на средните
граници- 60 точки. Видно от материалите в затворническото досие е, че престоя в
затвора в размер над 1 година и 3 месеца е бил недостатъчен по посока на
снижаването му. Това обстоятелство не представлява индикация за наличие на
добро поведение по смисъла на закона. Свидетелство за необходимостта от
продължаване на работата с лишения от свобода по посока работа с дефицитните зони е и
психологическото изследване от 20.08.2018 г., свидетелстващо са незатвърдено
отношение към възпитателните дейности в затвора и в липса на разпознаване на
проблемите.
Изминалият фактически период на
лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната
генералната превенция на наказанието. В
този аспект КОС счита, че процесът на поправително въздействие в насока промяна
на мисленето му, повишаване на уменията
за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието на лишения
от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по
категоричен начин да обосноват извод за
настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода.
Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя
не само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. В случая освен, че лишения от свобода няма
награди, които биха били външно проявление на процеса на превъзпитание, от
значение е и обстоятелството, че същият не е достигнал до състояние, което може
да се определи като крайна фаза за този
превъзпитателен процес. Липсата на наказания не е достатъчна, за да
обоснове категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо поправяне на
осъденото лице.
Постигнатите резултати са
частични и не са достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето по
смисъла на чл.439а от НПК, за да се мотивира извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото
лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Необходимо да се постави акцент на
необходимостта от повишаване на самоконтрола върху поведението, изграждане на
критичност към собствените действия,
повишаване на отношенията по хоризонтала и вертикала и повишаване на
уменията за мислене. Необходимостта от формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне на
вредите последици от миналото поведение и извличане на поуки от негативен
опит са факти, които, преценени в
съвкупност не могат да представляват достатъчно доказателство за
превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат
да мотивират извод за наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е
така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с
ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва
да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за
постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението
на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по
посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на
осъдения, характер и поведение, които да
сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, израз на което би била и
снижаване на риска от вреди.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения Е.А.А. за
допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Представените
доказателства относно здравословното състояние на А. / което впрочем е било
една от причините на намаляване на наказанието от САС по реда на чл.422 НПК/, не са сред кръга обстоятелства,
подлежащи на преценка съгласно чл.439а от НПК, поради което няма и да бъдат
обсъждани от настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения
от свобода Е.А.А., ЕГН **********, роден на *** г. в гр.
С., с постоянен адрес ***, разведен (във фактическо съжителство), със средно
образование, осъждан, българин, категория РЦ за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1
г. и 6 месеца, определено по присъда № 7779 от
19.09.2017 г. по НОХД №1438/2017 г. на БлРС, изменено решение от 22.05.2018 г.
по ВНОХД №480/2017 г. на БлОС и възобновено с решение №289 от 11.07.2018 г. по
НД №801/2018 г. по описа на САС на основание чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК, влязло в законна сила на 11.07.2018 г., за остатък в размер на 2
/два/ месеца и 13 /тринадесет/ дни.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК
може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва или протестира
пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението
затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора - Бобов
дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: