№ 1337
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20201100509692 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение
от 15.04.2020г. по гр. дело № 24521/2019г. на Софийски районен съд, 141
състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от дружеството -
жалбоподател срещу Г. ЛЮБ. В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата 367. 52 лв. до
пълния предявен размер от 1 435. 15 лв. – незаплатена топлинна енергия и за
разликата над сумата 31 лв. до пълния предявен размер от 33 лв. – вземане за
незаплатена услуга дялово разпределение относно топлоснабден имот с аб. №
168744, както и искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
сумата 352. 54 лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2015г. –
19.09.2018г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия и
за сумата 5. 94 лв. - - обезщетение за забава за периода 01.10.2015г. –
19.09.2018г. върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта за отхвърляне на
исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради
неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че СРС неправилно е
1
анализирал заключението на приетата СТЕ, както и нормата на чл. 155 ЗЕ, тъй
като при наличие на сума за възстановяване в резултат на изравнителни
сметки, с нея се погасяват незаплатени задължения. Поддържа, че съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014г., клиентите дължат заплащане на
дължимите суми в 30 - дневен срок от публикуване на общите фактури на
интернет страницата на продавача за съответния отоплителен сезон. Твърди,
че има издадени констативни протоколи по реда на чл. 539 ГПК,
удостоверяващи, че общите фактури от 31.07.2015г., 31.07.2016г. и
31.07.2017г. са публикувани на съответните дати. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи исковете до пълните предявени
размери, като му присъди разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият – ответник оспорва жалбата по подробно изложени в
депозиран писмен отговор съображения. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част като правилно, с присъждане на разноски.
Третото лице - помагач не заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като
необжалвано.
Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното
производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК,
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното решение,
съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1435. 15 лв. – главница за незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2015г. – м.04.2017г., сумата 33 лв. –
главница за незаплатена услуга дялово разпределение за периода м.08.2015г.
– м.04.2018г.; сумата 352. 54 лв. – мораторна лихва за забава за периода
01.10.2015г. – 19.09.2018г. и сумата 5. 94 лв. – лихва за забава за периода
2
01.10.2015г. – 19.09.2018г.
С оглед влязлото в сила решение в частта за уважаване на исковете за
главница и лихва, предмет на въззивното производство е единствено размера
на претендираните главници за топлинна енергия и дялово разпределение над
присъдените до пълните предявени размери, с оглед начина на изчисляване на
дължимите суми, когато е налице резултат от изравняване, както и
дължимостта на лихви за забава върху двете главници.
СРС е уважил частично исковете за главница за незаплатена топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение, като е приел, че по делото е
проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по продажба на
топлинна енергия, като е кредитирал заключението на приетата СТЕ.
Съгласно заключението на приетата СТЕ, за процесния период в имота
не е имало отоплителни тела, като е осигурен достъп за отчет на уредите за
дялово разпределение за всеки от отоплителните сезони и е начислена ТЕ
само за сградна инсталация. ТЕ за БГВ и ТЕ за отопление не е начислена.
Съгласно констатациите на вещото лице, за процесния период е начислена
прогнозно по фактури общо сумата 808.17 лв., а дължимата сума след
приспадане на суми от изравнителни сметки за процесния период е в размер
общо на 367. 52 лв., за която сума СРС е уважил иска.
Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ, потребителите на топлинна енергия в сграда
- етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска /считано от изм. 15.05.2015г/, респ. на 10 равни вноски и
2 изравнителни – в предходната редакция на ЗЕ 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
3
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края
на периода, това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие.
По принцип изравняването на начислените прогнозни количества
топлинна енергия води единствено до корекция на дължимата сума за
съответния отоплителен период, не и до възникване на вземане за ответника
за връщане на суми, които не е платил. Тъй като не е възникнало насрещно
вземане за потребителя на топлинна енергия, не е възможно това вземане да
бъде служебно прихванато по правилата на чл. 103 ЗЗД, нито по правилата на
цитирания от въззивника чл. 32, ал. 2 от ОУ, с вземания на „Т.С.“ ЕАД срещу
него. В този случай корекцията „за възстановяване“ следва да бъде отнесена
към начислената прогнозна сума по фактури за съответния период, обект на
корекцията, като прогнозната сума бъде редуцирана до действителната
стойност на реално потребената топлинна енергия. Поради изложеното,
поддържаното оплакване в жалбата в тази връзка за неправилен анализ на
заключението на СТЕ е неоснователно.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал стойността на
топлинната енергия, посочена в експертното заключение по СТЕ, тъй като
вещото лице е определил същата въз основа на реалната консумация за
процесния период.
По отношение на главницата за услугата дялово разпределение СРС е
отхвърлил претенцията за сумата 2 лв., тъй като е начислена за период извън
процесния – м.08.2015г. – м.09.2015г. Предвид изложеното и липса на
конкретни доводи в жалбата в тази връзка, решението е правилно в
посочената част.
По отношение на исковете за мораторни лихви:
СРС е отхвърлил иска за мораторна лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015г. – 19.09.2018г. като е
4
приел, че съгласно ОУ от 2014г. за изпадане на длъжника в забава е нужна
покана за плащане, но по делото не е представена такава, а съгласно
действащите за останалата част от периода ОУ от 2016г. не може да бъде
доказана забава, тъй като е определен срок за доброволно изпълнение на
вземане, което възниква сигурно след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ от 2014г., в сила от м. март 2014г.,
действали за част от процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
Публикуването има характер на покана, относима към настъпване на забавата
на длъжника, но по делото не са ангажирани доказателства за публикуването
на сумите по смисъла на визираната клауза. Настоящият въззивен състав
намира, че представените по делото констативни протоколи, съставени на
основание чл. 593 ГПК, не налагат различен извод. Същите не съдържат
конкретна информация за точен размер на публикувана главница за
процесния абонатен номер за претендирания период, за да се свърже
съставянето им с последиците на настъпила забава по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД.
Съобразно приложимите за останалата част от процесния период норми
на чл. 33, ал. 2 и 3 вр. ал. 5 от Общите условия от 2016г., публикувани м. юли,
в сила от 11.08.2016г. /по арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/, месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки /чл. 32, ал. 3 ОУ/, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /прогнозни и изравнителни/ в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал. 1 ОУ/. В
5
разпоредбите на чл. 33, ал. 4 и 5 от ОУ от 2016г. е предвидено, че продавачът
начислява лихва за забава само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на
дължимата сума за топлинна енергия. Предвид изложеното, задължението за
плащане на дължимата топлинна енергия при действието на ОУ от 2016г. е
срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 -
дневен срок, считано от издаване на общата фактура. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав не споделя изводите на СРС, че правилата за
изпадане на потребителите в забава съгласно ОУ от 2016г. са практически
неприложими, тъй като за сумите по общите фактури се дължи мораторна
лихва.
Независимо от изложеното, съгласно представените писмените
доказателства и констатациите на вещото лице, в случая за процесния период
издадените общи фактури касаят само суми за връщане на абоната –
съответно сумата 432. 55 лв. за периода 01.10.2015г. – 30.04.2016г.; сумата 4.
01 лв. за периода 01.10.2016г. – 30.04.2017г. и сумата 4. 09 лв. за периода
01.10.2017г. – 30.04.2018г. По изложените съображения, в случая не е налице
главница по обща фактура, върху която да бъде начислена лихва за забава за
периода при действието на ОУ от 2016г.
По отношение на вземането за лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение, не се твърди и доказва да е настъпила забава
по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вземането не е срочно, поради което Общите
условия са неприложими, а за изпадане на длъжника в забава следва да е
изпратена и връчена покана. Такава в случая не е налице, поради което следва
да се приеме, че не е налице настъпила забава и искът правилно е отхвърлен
от СРС.
Предвид гореизложеното, жалбата е изцяло неоснователна и решението
следва да бъде потвърдено като краен резултат в обжалваната част за
отхвърляне на исковете.
При така изложеното, с оглед изхода на спора, на въззиваемия – ответник
следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в размер
общо на сумата 320 лв., съобразно представения договор за правна помощ.
Възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК
е неоснователно, тъй като възнаграждението е в минимален размер с оглед
6
обжалвания материален интерес, по арг. от чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.04.2020г. по гр. дело № 24521/2019г.
на Софийски районен съд, 141 състав в обжалваната част за отхвърляне на
исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на Г. ЛЮБ. В., ЕГН , на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 320 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е постановено при участие на третото лице „МХ Е.” ООД –
помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7