Р Е Ш Е Н И
Е № 1041
ПЛОВДИВ 19.06.2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ гр.с-в, в публичното заседание на осми
март през две хиляди и тринадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и
при секретаря Е.К. разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 2117 по
описа за 2011 година и констатира следното:
Предявени са обективно съединени искове от А.А.К.,
ЕГН **********,*** 21; съдебен адрес: *** – адв. М.С. - Д. против А.Д.Д., ЕГН **********,***
и „Агенция за сигурност и охрана” ЕООД Пловдив, ЕИК *********, ул.”Бугариево”
41, ет.8, ап.23 с правна квалификация чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че на 28.07.2008 в гр.***пред ***
Д. е нанесъл побой на ищеца, при което са му причинени травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата с травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на дясното око, лекостепенно мозъчно сътресение,
гръдно – коремна травма /с по-късна клиническа проява на двумоментна руптура на
слезката – загуба на слезката/, охлузване на лявата раменна област;
След побоя ищецът изпитвал силни болки и потърсил
медицинска помощ; при прегледа специалистите не открили сериозни наранявания и
не хоспитализирали ищеца; той обаче продължавал да търпи силни болки, не бил в
състояние да се обслужва и това налагало близките му да му помагат; колабирал
често, кръвното му налягане непрекъснато падало, а той бил хипертоник и това му
състояние го безпокояло и му предизвиквало сериозни неудобства;
Състоянието на ищеца не се подобрявало и той
освен силните физически болки изпитвал и притеснение, че се налагало близките
му да го обгрижват и за най-елементарните нужди, безпокояло го обстоятелството,
че състоянието му не се подобрява, а ако състоянието му не се подобри, това ще
доведе до допълнителни трудности за семейството му както по отношение на
грижите, така и във финансовото състояние;
На 01.08.2008 ищецът почувствал сериозен
дискомфорт и екипът на „Бърза помощ” констатирал, че състоянието му е критично
и налага хоспитализация; след направените в УМБАЛ”Св. Георги” ЕАД Пловдив
изследвания се оказало, че ищецът има двустранно спукан далак и коремната
кухина е пълна с кръв, което наложило спешно да се оперира; след операцията
ищецът изпитвал силни физически болки, състоянието му изисквало употреба на
памперси и катетър, което предизвиквало неудобство и срам у ищеца; на
05.08.2008 бил преместен в отделението по Неврохирургия; ищецът не бил
комуникативен, не говорел свързано, буйствал и трябвало да го връзват.
На 13.08.2008 ищецът е изписан от болницата, но
болките продължавали, не можел да се обслужва, отслабнал; въпреки че раната му
заздравяла, ищецът изпитвал силни болки при захлаждане на времето, при вдигане
на по-тежки предмети; наложило се да напусне работа, тъй като не бил в
състояние физически да издържи на натоварването.
Със споразумение по НОХД 6500/2009 на ПРС
ответникът Д. е признат за виновен в това, че на 27.07.2008 е причинил виновно
на К. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката;
Към 27.07.2008 ответникът Д. е бил в трудови
правоотношения с ответника „Агенция за сигурност и охрана” ЕООД Пловдив и е
изпълнявал трудови задължения по *** **********.
Ето защо ищецът моли да се постанови решение, с
което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер от 35 000 лв, изразяващи се в
болки и страдания, преживени неудобства и трудности поради причинената му
телесна повреда и процеса на лечение и възстановяване от травмата, ведно с
обезщетение за забава от датата на увреждането 27.07.2008 до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „Агенция за охрана и сигурност” ЕООД
Пловдив не взема становище по исковете.
Ответникът Д. дава становище за неоснователност
на предявените искове; твърди, че се е признал за виновен и е подписал
споразумението по НОХД 6500/2009 на ПРС, поради което и не оспорва
обстоятелството, че е причинил на ищеца твърдяната в исковата молба телесна
повреда, но никога не е бил в трудови правоотношения с ответника „Агенция за
сигурност и охрана” ЕООД Пловдив; оспорва иска по размер, като твърди, че
претърпените от ищеца вреди не са в претендирания размер. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение претенцията за заплащане на
обезщетение за забава;
Предвид доказателствата по делото Съдът приема за
установено:
От приложеното НОХД 6500/2009 на ПРС, се
установява, че със споразумение, одобрено с Протокол от 24.02.2010 по НОХД
6500/2009 на ПРС, А.Д.Д. се признава за виновен в това, че на 27.07.2008 е
причинил на А.А.К. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката в
резултат на разкъсване на същата и кръвоизлив в коремната кухина, съставляващо
престъпление по чл.128,ал.1 НК.
От заключението на СМЕ с в.л. Д-р Д., което Съдът
възприема като компетентно и неоспорено, се установява, че на 27.07.2008 при
нанесен побой А.К. е получил следните телесни увреждания: руптура /разкъсване/
на далака, проявило се на два етапа и се
наложило оперативното и отстраняване; контузия на главата с травматичен оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око и мозъчно сътресение; контузия на
гръдния кош в лявата гръдна половина отпред; охлузване по лявата раменна
област; след руптурата на слезката и оперативното и отстраняване К. е ползвал
общо 37 дни отпуск поради временна нетрудоспособност; при обичаен ход на
болестта и оздравителния процес и при
съответните усложнения Законодателят е приел срок на временна нетрудоспособност
– до една година ; болките и страданията при това заболяване са значителни –
мощни, силни, постоянни в острите периоди; оперативната интервенция сама по
себе си е болезнена в първите часове и дни, като постепенно болките намаляват
до пълното им изчезване; в конкретния случай е налице остра следкръвоизливна
анемия.
От показанията на свидетелите К. и М., които
Съдът кредитира като непосредствени, като отчита близката родствена връзка на св.К. с ищеца – негова
съпруга и възможната и заинтересованост от изхода на делото, се установява, че
след нанасянето на побоя състоянието на ищеца е било тежко, изпитвал силни
болки в коремната кухина; след влошаване на състоянието се установило, че има
спукване на далака и се наложило да го отстранят; след операцията се оплаквал
от силни болки, трудно се възстановил, отслабнал, не трябвало да извършва тежка
физическа работа; след изтичане на периода на болничните ищецът се върнал на
работа, непрекъснато охкал, пъшкал; когато се налагало служебно пътуване молел
да се управлява автомобила по-бавно, тъй като изпитвал болки, когато се
налагало да вдига нещо по-тежко му помагали;
От постъпилото по делото Писмо изх.№
11-02-30/22.02.2012 от НАП – ТД Пловдив се установява, че А.Д.Д. към 27.07.2008
не е бил в трудово правоотношение с ответника „Агенция за сигурност и охрана”
ЕООД, а от друга страна в хода на производството не се ангажират доказателства
към 27.07.2008 от „Агенция за сигурност и охрана” ЕООД да са му били възложени
задължения, при и по повод на изпълнението на които Д. да е причинил на ищеца
изложените в исковата молба увреждания, поради което Съдът приема тези
обстоятелства за недоказани.
Съдът не кредитира показанията на св.П., тъй като
впечатленията на същия са епизодични и не са в резултат на непосредствен
контакт с ищеца; дори и да се приеме, че ищецът през 2012 година, когато е бил
видян от свидетеля П., е носил туби с вода и торби с продукти, не се оборва
установеното от ищеца относно неблагоприятните последици от причиненото му от
ответника Д. увреждане.
При така установеното от фактическа страна
Съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От
одобреното с Протокол от 24.02.2010 по НОХД 6500/2009 на ПРС Споразумение,
което съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на
влязла в сила присъда, се установяват три от елементите на фактическия състав
на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД -
налице е деяние /действие/, изразяващо се в причинена на ищеца на 27.07.2008 г.
тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката в резултат на
разкъсване на същата и кръвоизлив в коремната кухина, което деяние е
противоправно и е извършено виновно от ответника Д.. От заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелите К. и М. се
установява, че тежката телесна повреда и последвалата медицинска интервенция са
причинили на ищеца душевни и физически болки и страдания, които са в пряка
причинна връзка с деянието на ответника, поради което следва да се ангажира
отговорността на ответника Д. за заплащане на обезщетение.
Съдът, след като прецени характера на
увреждането, степента и продължителността на причинените физически страдания и
техния интензитет, възрастта на пострадалия и съобразявайки се с разпоредбите
на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, както и
с обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента на настъпването
им, намира, че следва да се определи
обезщетение в размер на 35 000 лв.
Съдът не кредитира показанията на св.П., тъй като
впечатленията на същия са епизодични и не са в резултат на непосредствен
контакт с ищеца; дори и да се приеме, че ищецът през 2012 година, когато е бил
видян от свидетеля П., е носил туби с вода и торби с продукти, не оборва
установеното от ищеца и прието от Съда настъпване на неблагоприятни последици
от увреждането.
Тъй като главният иск се явява основателен,
основателна е и претенцията по акцесорното вземане за лихви, като обезщетението
за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД се дължи
в размер на законната лихва, считано от извършването на деликта; с писмения
отговор ответникът Д. е направил възражение за погасяване на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава поради изтичане на тригодишен давностен период; съобразно
разпоредбата на чл.111, ал.1,б.В ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви; в случая вземането за лихви започва възниква от
настъпването на увреждането – 27.07.2008; исковата молба е подадена на
28.07.2011 и поради това обезщетение за забава следва да се дължи от
28.07.2008, а не от 27.07.2008.
Предвид обстоятелството, че не се ангажират
доказателства от страна на ищеца относно обстоятелството, че към 27.07.2008
ответникът Д. е бил в трудови правоотношения с ответника „Агенция за сигурност
и охрана” ЕООД, нито че към 27.07.2008
на ответника Д. са му възложени задължения, при и по повод на изпълнението на
които Д. да е причинил на ищеца изложените в исковата молба увреждания,
искането за солидарно осъждане на ответниците е неоснователно, тъй като не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника „Агенция за
охрана и сигурност” ЕООД Пловдив; доколкото обаче безспорно се установиха
предпоставките за ангажирането на отговорността на ответника Д., същият следва
да се осъди да заплати на ищеца определеното обезщетение, а иска по отношение на
ответника „Агенция за сигурност и охрана” ЕООД солидарно да се осъди с А.Д.Д.
да заплатя на А.К. обезщетение за вреди следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
Д. дължи на ищеца направените разноски в размер на 650 лв.
Ответникът Д. следва да се осъди на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК да заплати по бюджетната сметка на
ВСС общо сумата 1550 лв., от които 1400 лв. - държавна такса и 150 лв. -
разноски за експертиза.
Предвид гореизложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на А.А.К.,
ЕГН **********,*** 21; съдебен адрес**** – адв. М.С. – Д. сумата 35 000 лв
/тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от К.
неимуществени вреди вследствие на причинената му на 27.07.2008 г. тежка телесна
повреда - загуба на слезката, изразяващи се в претърпени физически болки,
страдания и неудобства от нанесеното му травматично увреждане на здравето и от
последвалата медицинска интервенция, затруднение при обслужването, ведно със
законната лихва от 28.07.2008 г. до окончателното плащане, както и сумата 650
лв. /шестстотин и петдесет лева/ разноски по делото
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати по
бюджетната сметка на ВСС общо сумата 1550 лв., от които 1400 лв. - държавна
такса и 150 лв. - разноски за експертиза
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.А.К., ЕГН **********,*** 21; съдебен адрес: **** – адв. М.С. – Д.
иск да се осъди „Агенция за сигурност и охрана” ЕООД Пловдив, ЕИК *********,
ул.”Бугариево” 41, ет.8, ап.23 солидарно с А.Д.Д., ЕГН **********,*** да
заплатят на А.А.К., ЕГН **********,*** 21; съдебен адрес: *** – адв. М.С. – Д.
сумата 35 000 лв /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпените от К. неимуществени вреди вследствие на причинената му на 27.07.2008
г. тежка телесна повреда - загуба на слезката, изразяващи се в претърпени физически
болки, страдания и неудобства от нанесеното му травматично увреждане на
здравето и от последвалата медицинска интервенция
Решението може да се обжалва пред ПАС в
двуседмичен срок от съобщението до страните
СЪДИЯ: