Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието
на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Господинова, като разгледа докладваното
от председателя гр. дело № 595 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на прокурор при Окръжна прокуратура-София срещу И.А.М.
***, с която е предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето й под запрещение. Твърди, че ответницата, родена
на *** год., страда от вродено заболяване на костната система – ахондроплазия, съпроводено с умствена изостаналост и
епилепсия с редки парциални пристъпи. Към настоящия момент същата живее в
Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания – гр.
Ботевград, като СОП е сезирана с молба от управителя на центъра за иницииране
на процедура за поставянето й под пълно запрещение. Поради заболяването си
ответницата не е в състояние, макар и пълнолетна, да се грижи за себе си и да
защитава интересите си, като се нуждае от постоянен надзор и подпомагане в
обслужването й. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 5 от ЗЛС за
поставянето й под пълно запрещение.
Ответницата, действаща чрез особен представител адв. К.П.,
е подала отговор на исковата молба с твърдение, че искът е допустим и следва да
бъдат събрани поисканите от ищцата доказателства. В о.с.з. изразява становище
за основателност на молбата.
При
преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:
Ответницата И.М. е роден на *** год.
С експертно решение на ТЕЛК № 1180/188/01.11.2018 год.
на ответницата е определена 100% неработоспособност поради заболяването умерена
умствена изостаналост, ахондроплазия, придружена с
епилепсия с изоставане във физическото и умственото развитие. Посочено е, че за
психичното заболяване се определя пожизнен срок на инвалидността
По делото е изслушана и приета съдебно-психиатрична
експертиза на в.л. Р., от която след извършен преглед на ответницата се установява,
че последната страда от умерена умствена изостаналост. Завършила е девети клас
в гр. П.. Психомоторно е неспокойна, контактна, грубо ориентирана за собствена
личност, време и място; знае на колко е години и кога е родена – датата и деня
от седмицата, но не знае годината; има лоша артикулация, като не всички думи
изговаря ясно; трудно се задържа активното й внимание; интересите й са
ограничени до слушане на музика и гледане на детски предавания; не разпознава
всички парични знаци; не знае годината, в която живее; чете, сричайки; трудно
събира числа, а изваждането на числа за нея е невъзможно; не знае от колко
време е настанена в центъра; непрекъснато прекъсва лекаря – вещо лице и
повтаря, че е много нервна и че обижда и бие останалите младежи в центъра;
наказвана е за словесна и физическа агресия чрез изолация за около един час в
т.нар. „мека стая“; незряла е преценката й и отношението към обкръжението;
базисните й умения са минимални; функционирането й е възможно единствено и само
под контрол; има примитивно мислене с конкретно-образен характер. Изводът на
вещото лице е, че степента на заболяването при освидетелстваната е такава, че
силно ограничава възможността й пълноценно да се грижи за своите работи.
Според етапна епикриза от 30.10.2018 год. на д-р С. ответницата е израснала в социални институции,
като от 2012 год. след закриване на ДДУИ с. В. е в приемно семейство на член на
персонала на същия дом; по данни на приемния родител била много раздразнителна,
често избухвала по незначителен повод, при което ставала двигателно
хиперактивна и се самонаранявала; училищните й умения се ограничавали в
познаване на букви, четене на кратки думи, но не е в състояние да прави
елементарни аритметични действия; трудно се справя с цифрите; сама поддържа личната
си хигиена; не може да общува с деца и няма приятели; състоянието й може да се
квалифицира като умерена умствена
изостаналост.
Според показанията на св. М. – управител на центъра, където
е настанена ответница, последната е неспособна да общува пълноценно с околните,
агресивна е на моменти по отношение на другите младежи в центъра, лесно
раздразнителна, понякога употребява вербална и физическа агресия; има
елементарни навици за самообслужване, но в социален аспект не може да се грижи сама
за себе си и интересите си.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на И.М.. Същата отговаря с
кратки изречения на зададените й въпроси, някои думи изговаря неясно, нервна е и реагира
прибързано, като отговаря, преди да чуе зададения й въпрос; лесно се отклонява
вниманието й; не познава парите и отговаря, че не може да пазарува сама.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
прокурор при СОП, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед
вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставен
под пълно запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние
не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на
чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал.
1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се
прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под
запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ
място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответницата страда от психично заболяване, съпроводено с умерена
умствена изостаналост, невъзможност за полагане на труд и с минимални умения за
самостоятелно обслужване. Същата не
може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е. налице е първият критерий- медицински за признаването
му за недееспособен по чл.5 от ЗЛС.
Налице
е и втората предпоставка, а именно - ответницата не може пълноценно да се грижи
за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. От приетата
експертиза се установява, че здравословното състояние на ответницата е сериозно
увредено, като при тази степен на
умствено изоставане освидетелстваната не може да преценява и защитава личните и
имуществените си интереси. Това
състояние се потвърждава и от разпита на свидетеля, според който ответницата не може сама да се справя с ежедневните си
нужди, като с оглед на състоянието й се налага ежедневна помощ в бита -
пазаруване, приготвяне на храна, общуване с околните.
С
оглед изложеното съдът намира, че ответницата следва да бъде поставена под
пълно запрещение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ И.А.М. с ЕГН ********** с адрес *** – Център за настаняване от
семеен тип на деца и младежи с увреждания,
на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от
същото да се изпрати на органа по настойничество при община Б, обл. С за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ: