Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №28

                       

                                             Гр . Видин  04.06.2020г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесети май

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.                    

                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.  С. С.

                                                                                                   2.Г. Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         Н.К.           И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

       съдия  С. С.               в.  ГР.Д. №   58      ПО ОПИСА

ЗА    2020      ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по жалба на „У….“АД-С. против Решение №531 от 11.11.2019г. по гр.д. №3222 по описа за 2018 г. на ВРС в частта,  в която  е  уважен  иска по чл.20 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени щети в резултат  от трудова злополука. Иска от съда да отмени решението  в обжалваната част като неправилно и необосновано и постанови друго, с което отхвърли исковата претенция   в пълния  размер. Нови доказателства не са ангажирани.  Претендирал е разноски  за двете инстанции.

Счита,че обезщетение по чл.200 КТ не се дължи на ищцата,тъй като трудовото правоотношение с нея е прекратено на основание чл.331,ал.1 КТ,т.е не е във връзка с трудовата злополука,поради което счита,че не е налице причинно-следствена връзка между оставането без работа на ищцата и претърпяната трудова злополука.

Ответната по жалба страна – Б.Б.Г.  оспорва същата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като й присъди разноски за настоящата инстанция .

От данните по делото във връзка с направените оплаквания,съдът приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ като се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди ,настъпили в резултат на трудова злополука,претърпяна от ищцата на 05.09.2014г.,както следва:

- Обезщетение за претрпените  имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала на заеманата длъжност при ответника и обезщетението за безработица,което получава за периода от м. декември 2015г. до м. ноември 2016г. в размер на 13 454,88 лева, ведно с лихвата за забава считано от  датата на подаване на исковата молба-28.12.18г. до окончателното издължаване,

-2 834,74 лева лихва  за забава за периода 01.12.2016г. до 28.12.2018г.

-610лв. ,представляваща сбора на изтеклите лихви за забава върху всяко ежемесечно обезщетение за исковия период

Установено е, че Б.Б.Г. е била в трудовоправни отношения с ответника .Вследствие претърпяна от ищцата  трудова злополука на 05.09.2014г-,установено по надлежния ред – с разпореждане №17248 от 24.09.2014г. на ТП на НОИ-С...Със Заповед №144/25.05.15г. тр. отношение между страните е прекратено на основание чл.331,ал.1 КТ,считано от 01.06.15г.

 С ЕР №3698 от 21.10.2016г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „С….”-В. на ищцата е определена 20% трайна неработоспособност поради общо заболяване и 30% трайна неработоспособност поради тр. злополука за срок от две години-до 01.10.18г.С ЕР №4399 от 12.12.16г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „С…”-В. на ищцата е определена 76% трайна неработоспособност поради общо заболяване и 30% трайна неработоспособност поради тр. злополука за срок от две години-до 01.12.18г.

След трудовата злополука и прекратяване на тр. отношения с ответника  ищцата се е регистрирала в БТ-В… и не е успяла да си намери подходяща работа поради установената неработоспособност.

С  решение по гр.д. №1677/2016г.на ВРС ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди , вследствие на трудовата злополука от 05.09.2014г.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че общия размер на разликата между трудовото възнаграждение, което би получила ищцата на заеманата при  ответника длъжност и получаваното от нея обезщетение за безработица за исковия период , възлиза на стойност  12 143,55 лева, като е посочена и  лихвата за забава върху всяка ежемесечна разлика между трудовото възнаграждение и обезщетението за безработица. Вещото лице  е изчислило тази разлика и на база нетно тр. възнаграждение и на база основно тр. възнаграждение ведно с добавките за стаж.

При тези данни ВРС е приел иска за основателен отчасти и го е уважил до размер от 7 099,35лв. за периода 10.05.2016г.,когато е приел че е настъпила инвалидностт до 30.11.2016г.,ведно със законните лихви за периода като в останалата част е отхвърлил иска като неоснователен.

Пред  втората инстанция не са събирани нови доказателства предвид разпоредбата на чл.266 ГПК

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

ВРС правилно е преценил събрания доказателствен материал и  е направил правилни и законосъобразни изводи.

Установено  от данните по делото и не е спорно между  страните, че Б.Б.Г. е претърпяла трудова злополука докато е била в трудово-правни отношения с ответника,установено по надлежния ред.

 По делото е събран  достатъчно доказателствен материал- съдебно икономическа експертиза,ЕРешения нао ТЕЛК и др. ,от които може да се направи извода, че ищцата действително е претърпяла имуществени вреди в резултат  на тр. злополука .

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, тъй като определената 30% неработоспособност е  във връзка с претърпяната тр. злополука по време на трудово правоотношение с него и това е безспорно установено. Въззивният съд споделя мотивите на ВРС в тази насока,а именно,че искът е доказан и основателен .

Възражението във въззивната жалба се свежда до твърдението,че поради прекратяване на тр. отношение на основание чл.331,ал.1 КТ  не е налице пряка причинно-следсдтвена връзка между прекратяването на тр. договор и тр. злополука,поради което не се дължи обезщетение по чл.200 КТ.

ВОС не споделя тези съждения.За да се ангажира отговорността на работодателя по чл.200 КТ следва да се установи по безспорен начин претърпяна от работодателя тр. злополука,установено по надлежния ред и претърпени от него имуществени или неимуществени вреди. В случая безспорно е установено наличие на тр. злополука,установено с с разпореждане №17248 от 24.09.2014г. на ТП на НОИ-С….С Решение на ВРС са присъдени неимуществени вреди като резултат от тр. злополука,а със заключението по икономическата експертиза по настоящото производство са установени имуществените вреди за исковия период.

Няма никакво значение на какво основание е прекратен тр. договор между работника и работодателя за ангажиране отговорността по чл.200 КТ.В самата законова разпоредба не е предвидено такова условие за да се изплащат предвидените обезщетения. Установено е,че ищцата не е могла да си намери работа именно поради установената трайна неработоспособност следствие на тр. злополука и това е довело до имуществени вреди за нея,изразяващи се в разликата между тр. възнаграждение,което би получавала на заеманата при работодателя длъжност и получаваното обезщетение за безработица.

Други доводи относно неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба не са наведени,поради което  въззивната инстанция не следвада обсъжда правилността на обжалваното решение в останалите му части.

По изложените съображения Окръжният съд намира жалбата на „У…“АД-С. за  неоснователна и следва да потвърди решението на ВРС в обжалваната  му част .

Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените  разноски за настоящата инстанция в размер на 763лв. съгласно представен и договор за правна помощ и списък на разноските като се отчете действително внесените суми ,заявени от адв. пълномощника на ответната страна адв. А. М.

Водим от горното съдът

 

Р    Е     Ш     И     :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  Решение  №531 от 11.11.2019г. по гр.д. №3222 по описа за 2018 г. на ВРС в обжалваната част,с която  е  уважен  иска по чл.20 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени щети в резултат  от трудова злополука ведно със законните лихви.

 В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „У…“АД,ЕИК …,със седалище и адрес на управление гр.С…,пл.“С…“№… да заплати на Б.Б.Г.,ЕГН ********** *** направени от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 763лв.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: