№ 275
гр. В., 22.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20243100500107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на О., с административен център гр. В.,
представлявана от о.ния управител срещу Решение № 3432 от 25.10.2023г. по гр.д. №
2362/2023г. по описа на ВРС, 43-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 285 вр.
чл. 140, ал. 3 от КТ и л. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на В. М. Ф. с ЕГН
********** сумата от 802 лева, заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане
от 1632 лева, представляваща паричната равностойност на безплатна храна, за периода от
27.02.2020г. до 31.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.02.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 120 лева,
заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 482.14 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на паричната равностойност на безплатна храна,
дължимо за периода от 27.02.2020г. до 31.12.2022г., начислено за периода от 01.04.2020г. до
26.02.2023г
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваните части, поради неправилно възприемане от първоинстанционния съд, че
полагането на труд под формата на нощни смени нарушава нормалния режим на хранене на
работника. Посочено е, че приемането на храна през нощта не е съвместимо с обичайните
стандарти, но дори да се приеме за нормално, то ищецът разполага с възможност да носи
храна със себе си, щом навиците му предполагат използването на храна и през нощта.
Съответно ако липсват такива нужди, то не е налице необходимост и от паричното им
компенсиране. В случая о.ният управител, в качеството му на работодател е издал Заповед
№ РД-23-7706-35/21.02.2023г., с която на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11 от
21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна е
определил служителите, на които се полага безплатна храна и нейната стойност. След като
1
за претендирания минал период такава заповед не е имало, то работодателят не дължи
средства за времето преди 21.02.2023г. Само организацията на труда не е основание за
приложение на чл. 2 от цитираната наредба, а специфичният характер на труда и
специфичната организация на труда са кумулативно изискуемите фактори, които съгласно
чл. 285, ал. 1 от КТ пораждат задължението на работодателя за осигуряване на безплатна
храна. В случая не са налице рискови фактори, няма изискване за работа на открито, нито
вредни условия, дискредитиращи здравния статус на работника, нито нормалният режим на
хранене е възпрепятстван от трудовите задължения на ищеца. Работата на ищеца няма
специфичен характер. Освен това след като ищецът е получавал ваучери за храна, то
безплатна храна не му се дължи на друго основание съгласно чл. 9 от Наредба № 11/2005г.,
без значение на какво основание о.ният управител е предоставил ваучерите на всички
служители в администрацията му. Отправя в тази връзка искане решението в обжалваните
части да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
В отговор на жалбата от В. М. Ф. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и отговора й
не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 20.02.2024г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3