№ 2825
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100507856 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20078043 от 06.02.2023 г. по гр.д. № 45149/2018 г.
Софийски районен съд, 44 състав отхвърлил предявения от В. С. Т., ЕГН
**********, срещу „Е.П.“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК ****, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните недължимостта на вземане на ответника от ищеца за сумата
от 387.71 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа
енергия за имот, находящ се в с. Дивотино, община Перник, ул. ****,
съгласно извършена корекция въз основа на констативен протокол №
3022111/28.03.2018 г., за периода от 29.12.2017 г. до 28.03.2018 г. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
от 360 лв. – деловодни разноски. Решението е постановено при участието на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД),
ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на ответника.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. С. Т., който
1
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон. Първоинстанционният съд не взел предвид, че издадената
фактура е на името на починало лице, и то много години преди извършването
на проверката и приел за доказано, че ищецът е страна по договор за
продажба по открита партида за обект с. Дивотино, община Перник, ул. ****,
след като това обстоятелство било оспорено с молба-становище по отговора
на исковата молба. Към момента на издаване на процесната фактура С.Т.М.
нямал качеството на клиент на ответното дружество, тъй като същият бил
починал на 27.10.2012 г., такова качество имали вече неговите наследници.
Фактура № **********/22.06.2018 г. обаче била издадена на починало лице,
не бил част от наследството на С.Т.М. и нямало как за това задължение да
отговаря ищецът като наследник. На второ място, ответникът не доказал по
безспорен начин, че е изпълнил императивните разпоредби на ПИКЕЕ
относно връчването на КП и на протокола на БИМ, уведомяването на абоната
за резултатите от проверката, за да може при несъгласие абонатът да упражни
своето право на защита. Ответникът не представил доказателства след
влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да е приел нови ОУ
или да е изменил действащите такива, като включи в тях клауза,
предвиждаща ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметки при доказано неточно отчитане на потребена електрическа енергия.
Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за
двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Е.П.“ АД не е депозирала отговор на жалбата по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 17.04.2024 г. чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно по съображения в писмени бележки от
17.04.2024 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ответника - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
2
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 387.71 лв., представляваща начислена по
констативен протокол № 3022111/28.03.2018 г. стойност на електрическа
енергия за минал период - 29.12.2017 г. до 28.03.2018 г., за имот на адрес: с.
Дивотино, община Перник, ул. ****.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира,
че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, то е правилно и на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, а с оглед
доводите в жалбата следва да посочи следното:
Съгласно § 1, т. 27г ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „краен клиент” е клиент, който купува електрическа енергия
или природен газ за собствено ползване. Според § 1, т. 2а ДР ЗЕ, „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
98а ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител
без изрично писмено приемане. Съгласно чл. 4, ал. 2 от представените Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД (одобрени от КЕВР с решение от 07.11.2007 г.,
изменени и допълнени с решение от 26.04.2010 г.), потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електроенергия за
3
домакинството си.
С оглед така очертаната уредба, договорът за продажба на електрическа
енергия, сключен с крайни клиенти на електрическа енергия, е неформален и
консенсуален, със съдържание по общите условия.
Противно на поддържаното в жалбата, с молбата-становище по отговора
на исковата молба от 23.07.2020 г. не е оспорено обстоятелството, че именно
ищецът се явява клиент на електрическа енергия за битови нужди за имота на
процесния адрес. Нещо повече – в исковата молба самият ищец твърди, че
към процесния период потребител/клиент са били наследниците на починалия
на 27.10.2012 г. С.Т.М.. Видно от приетото удостоверение за наследници,
ищецът е единствен наследник на починалия си баща. Ето защо правилно
районният съд е приел, че след смъртта на С.Т.М. ищецът, в качеството му на
собственик на електроснабдения имот, е потребител/клиент на електрическа
енергия за имота на процесния адрес. Поради това ищецът в лично качество, а
не в качеството му на наследник на С.Т.М., дължи цената на доставената в
имота електрическа енергия.
Неоснователен е и поддържаният в жалбата довод, че ищецът не дължал
исковата сума, тъй като фактура № **********/22.06.2018 г. за сумата 387.71
лв. била с получател починало лице. Фактурата е издадена първоначално с
получател С.Т.М., тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да
уведоми доставчика на електрическа енергия за промяната в собствеността на
имота. След узнаване от ответника на този факт обаче фактура №
**********/22.06.2018 г. е сторнирана с кредитно известие №
**********/25.10.2018 г. и е издадена нова фактура № **********/25.10.2018
г. за процесната сума с получател – ищецът.
Противно на твърдяното в жалбата, констативният протокол за
извършената проверка, както и констативният протокол на БИМ с
уведомление, че ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана
електрическа енергия са били връчени лично на въззивника на процесния
адрес – съответно на 16.04.2018 г. и на 27.08.2018 г., видно от приетите
известия за доставяне, неоспорени относно тяхната автентичност в частта им
за положения за „получател“ подпис. Що се отнася до довода, че в ОУ на
ответника не бил предвиден ред за уведомяване на клиента, налице е трайна
практика на ВКС относно изискването на ЗЕ в ОУ на доставчика да е
4
предвиден ред за уведомяване на клиента при предстояща корекция на
сметки. Съгласно тази практика (решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г., ІІІ ГО на ВКС; решение № 60200 от 13.12.2021 г. по гр. д. №
2774/2020 г., ІV ГО на ВКС; решение № 61 от 16.07.2021 г. по гр. д. №
2051/2020 г., ІV ГО на ВКС; решение № 77 от 08.04.2021 г. по гр. д. №
2862/2020 г., ІV ГО на ВКС; решение № 60223 от 18.08.2022 г. по гр. д. №
598/2021 г., ІV ГО на ВКС и др.), ако в общите условия в противоречие с чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената
от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20078043 от 06.02.2023 г., постановено
по гр.д. № 45149/2018 г. на Софийски районен съд, 44 състав.
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН **********, с. Дивотино, община Перник, ул.
****, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****, БенчМарк Бизнес център, на основание чл.
78 ГПК сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********,
като трето лице помагач на страната на ответника-въззиваем „Е.П.“ АД, ЕИК
5
****.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6