МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 28 по
НОХД № 173 / 2019 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД –…19.04.2019 г.
Против подсъдимия Д.С.И., роден на *** ***, , ром, български гражданин,
постоянен адрес:***, неженен, с начално образование, работи като овчар, ЕГН: **********
неосъждан, е повдигнато обвинение
за това, че: при условията на
продължавано престъпление, на дати 02.03.2018 год. и 27.03.2018 год. в
местността „Канаклийска кория“, в землището на гр. Свиленград, отдел 440,
подотдел „х“, без редовно писмено позволително сякъл от горския фонд по един
кубичен метър дървета за огрев от дъб, на всяка дата, всичко на обща стойност
150 лева - престъпление по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс
Обвинител
Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована, изпращат представител:
Прокурор Цветослав Лазаров .
Подсъдимия
Д.С.И. , осигурен от органите на ОЗ „Охрана „ се явява лично. За него се явява
адв.Митко Добрев от ХАК .
Пострадал
не е конституиран по делото.
Даде се ход
на делото за провеждане на
Разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи
се към снемане самоличността на подсъдимия.
Председателят
на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът –изрази становище по т.1 до т. 8 , като не направи искания .
Адв.Добрев изрази становището
напълно аналогично.
Адв. Добрев направи искания,
обаче производството да продължи по реда на особените правила , а именно по
глава 27 от НПК по чл. 371 т. 2 от НПК
Подсъдимият– изрази съгласие с казаното от защитника по въпросите по чл.
248 от НПК.
Съдът като изслуша становището на страните намира, следното: Делото е
подсъдно на настоящия Съд. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не
е допуснато на Досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия /респективно и на пострадалия или на неговите наследници/. Налице са
основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила предвидени в НПК, а именно за разглеждането му по
реда на глава
двадесет и седма, чл. 371 т. 2 от НПК. Не се налага разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен Съдия и Съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални
действия по делегация. Не се налага изменение на мярката за неотклонение взета
спрямо подсъдимия. Не се налага събирането на нови доказателства и следва незабавно след приключване на
разпоредителното заседание да се премине към разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие чл. 371
т. 2 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.5, т.4 от НПК във вр. с
ал.6, Съдът с определение обяви на страните, че по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съда приема следното:
1. Делото е подсъдно на Съда.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
3. Не са допуснати на Досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
4. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила предвидени в НПК, а именно за разглеждането му по реда на глава
двадесет и седма, чл. 371 т. 2 от НПК
5. Не се налага разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен Съдия и Съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални
действия по делегация.
6. Не се налага изменение на мярката за
неотклонение взета спрямо подсъдимия в предходно съдебно заседание по
настоящото дело.
7. Не се налага събирането на нови доказателства.
Съдът посочи , че това определение
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд - Хасково в седемдневен срок, считано от произнасянето
Съдът, като взе предвид становището на
процесуалния представител на подсъдимия намери следното: съгласно разпоредбата
на чл.370, съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция
и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези: първата- служебно от съда и втората- по искане на подсъдимия. В случая съдът следваше да прецени дали са
налице предпоставките и условията за
разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК,
а именно: когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия
процесуален представител е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се
констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371
т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително
изслушване на подсъдимия.На основание
чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение
разпореди предварително изслушване на страните в частност на
подсъдимия.Подсъдимия призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като
заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и
желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът
разясни на подсъдимия правата и по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на присъдата.Съдът с
оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия,
дали признава фактите изложени в Обвинителния акт и дали е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.Отговорът на подсъдимия бе следния „Да,
признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт
и давам своето категорично съгласие да не се събират доказателства за тези
факти”. При това положение след като
съдът установи съобразно изискванията на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия направи
в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния
акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът след като се убеди , че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.След
даване ход на съдебното следствие ,съдът докладва , че е образувано НОХД по
описа на РС Свиленград по внесен обвинителен акт в съда. Предостави
възможност на прокурора да изложи обстоятелствата включени в обвинението.
Отговорът бе следния „Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от мен
становище по време на предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
бъдат събирани доказателства за тези факти. Не желая да давам обяснения по
фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, които изцяло
признавам”
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата
по делото протоколите и другите писмени
материали, намиращи се в ДП № 464/2018 г. по описа на РУ – Свиленград, които
имат характер и значение на
доказателства, т. с. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по
делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по
реда на НПК.След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото , съдът намери , че делото е
изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие
за приключено и даде ход на съдебните прения.След приключване на съдебните
прения се даде и осигури възможност за
последна дума на подсъдимия.След прочитане на присъдата, съдът потвърди МН „подписка „
Досъдебното производство по
делото е протекло изцяло при адекватно
упражнени правомощия на наблюдаващия прокурор.Представителят на прокуратурата е
формулирал обвинението, като е изнесъл
всички факти очертаващи предмета и
основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване правото на
защита. Съдът след преценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,като вменена престъпна
фактология ,представляваща фактологически императив , както и писмените
доказателства по досъдебно производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
приема за установено следното:
От фактическа страна –
Подсъдимият
Д.С.И. ***, бивш квартал „6-5“. През отоплителния сезон подс. И. се отоплявал
на твърдо гориво и предимно използвал дърва от категорията за горене. Същият
обаче не се снабдявал с дърва за горене по законен ред – чрез закупуване или
чрез лично добиване, след снабдяване с необходимото му позволително за сеч и
превозен билет за извоз на добитата дървесина, а извършвал незаконна сеч от
горските територии в землището на гр. Свиленград. Подс. И. в края на 2017
година бил залавян няколкократно от служители от ТП на ДГС гр. Свиленград или
да извършва сеч на дърва за горене от горския фонд, които не били маркирани с
контролна горска марка /КГМ/ и без редовно писмено позволително или да
транспортира дървесина немаркирана с КГМ и не придружена с превозен билет. За
тези нарушения на подс. И. били съставени АУАН и в последствие наказателни
постановления, като му били наложени административни наказания „Глоба“ за
извършени нарушения по Закона за горите. Незаконната сеч извършва в землището
на град Свиленград, в един и същи отдел 440.Въпреки наложените му
административни наказания „Глоба“ за извършени нарушения по Закона за горите,
подс. И. не спрял да извършва незаконна сеч.
През
месец март 2018 год., на две различни дати /в началото на месеца и в края му/
подс. И., решил да си набави дърва за огрев, без да ги заплаща. Нямал
позволително за сеч, извоз или транспорт на дървесина от гори, държавна
собственост. Макар през отоплителния сезон, горските стражари усилено да пазели
горите, подс. И., решил да отреже дърва от гората, намираща се в местността
„Канаклийска кория“, в землището на гр. Свиленград. В изпълнение на
намисленото, на 02.03.2018 год., сутринта отишъл с конската си каруца в гора -
държавна горска територия /ДГТ/, в землището на гр. Свиленград, местността
„Канаклийска кория“, отдел 440, подотдел „х“. Чрез бензиномоторен трион /БМТ/,
подс. И. отрязал немаркирани дървета от дървесен вид „дъб“, като ги нарязал на
метрови секции. Събрал отрязаните от него дърва и се приготвил да ги натовари
на каруцата си и да ги закара в дома си. Междувременно в отдел 440 били
свидетелите Пламен Митков Гогов и Атанас Николов Колев, горските надзиратели в
ТД на ДГС гр. Свиленград, които чули шума от БМТ. Тръгнали по посока на шума и
установили подс. Д.И., който бил отсякъл дърва за горене от „дъб“. Дървата се
намирали на земята в близост до каруцата на подсъдимия. Дървата били подредени
и измерени с рулетка от горските надзиратели, като било установено, че са 1 пр.
куб. метър За констатираната незаконна сеч в ДГТ бил съставен от горски
надзирател Пламен Гогов констативен протокол серия СВ № 000283 от 02.03.2018
год., а на нарушителя – подс. И. АУАН с №000245 от 02.03.2018 год. за извършено
от него нарушение по чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ. Поради факта, че терена бил
пресечен дървесината обект на нарушение не била извозена от страна на горските
надзиратели, а останала на място.
Въпреки,
че подс. И. бил заловен на 02.03.2018 год. докато извършвал сеч на немаркирани
дърва от горска територия и без позволително на 27.03.2018 год. отново решил да
отиде до местността „Канаклийска кория“, в землището на гр. Свиленград, в отдел
440, подотдел „х“ за да сече дърва за огрев, без да има позволително за сеч.
Така вечерта около 20:30 часа с конската си каруца отишъл отново в отдел 440,
подотдел „х“ в землището на гр. Свиленград и на същото място, където бил
извършвал сеч на 02.03.2018 год. отново започнал да сече дърва от дъб без да
има редовно позволително за сеч. Сечта отново извършвал с БМТ. В отдела били
свидетелите Георги Трифонов и Атанас Николов Колев, горските надзиратели в ТД
на ДГС гр. Свиленград, които чули шума от БМТ. Тръгнали по посока на шума и
установили подс. И. да извършва незаконна сеч. Незаконно отсечените дървата
били подредени и измерени с рулетка от горските надзиратели, като било
установено, че отново са 1 пр. куб. м. За констатираната незаконна сеч в ДГТ
бил съставен от горски надзирател Атанас Колев констативен протокол серия СВ №
000257 от 27.03.2018 год., а на нарушителя – подс. И. АУАН с №000195 от
27.03.2018 год. за извършено от него нарушение по чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ.
Дървесината обект на нарушение отново не била извозена от страна на горските
надзиратели, а останала на място. В последствие при извършена проверка в отдел
440, подотдел „х“ в землището на гр. Свиленград, от страна на горски
надзиратели от ТП на ДГС гр. Свиленград, било установено, че дървесината
предмет на незаконна сеч от страна на подс. И. била изчезнала.
В хода
на образуваното досъдебно производство било установено от предоставен отговор
от РДГ-Кърджали, че подс. Д.И. не притежава редовно позволително за сеч и че за
извършените нарушения по чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ на дати 02.03.2018 год. и
27.03.2018 год., за които му били съставени АУАН с №000245 от 02.03.2018 год. и
АУАН с №000195 от 27.03.2018 год. нямало издадени наказателни постановления и
съответно наложени административни наказания.
В
хода на досъдебното производство била назначена оценъчна експертиза, която
определила, че стойността на незаконно добитата дървесина от подс. Д.И. на дати
02.03.2018 год. и 27.03.2018 год. е 150 лева.
Описаната фактическа обстановка се доказва
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства - свидетелски показания на всички разпитани по делото свидетели,
заключение на вещото лице по назначената експертиза, обясненията на подсъдимия,
писмени доказателства, характеристика, ДСМПИС и справка за съдимост.
Разпитан
в хода на бързото производство подс. Д.И. се признал за виновен по предявеното
му обвинение и разказал подробности около извършената незаконна сеч от негова
страна.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост, подс. Д.И. не е осъждан.
Предвид
гореизложеното и от събраните по делото доказателства считам, че е доказано по
несъмнен и категоричен начин, че с действията си подсъдимия Д.И. от обективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.235, ал.1 вр. с чл.26, ал.1
от Наказателния кодекс, като при условията на продължавано престъпление на дати
02.03.2018 год. и 27.03.2018 год. в местността „Канаклийска кория“, в землището
на гр. Свиленград, отдел 440, подотдел „х“, без редовно писмено позволително
сякъл от горския фонд по един кубичен метър дървета за огрев от дъб, на всяка
дата, всичко на обща стойност 150 лева.
Престъплението
е осъществено чрез формата на изпълнителното деяние „сечене на дърва от горския
фонд, без редовно писмено позволително”. При тази форма на изпълнителното
деяние е достатъчно от обективна страна да е установен факта, че подс. И. няма
издадено позволително за сеч на дървесина от горския фонд, което е установено в
хода на досъдебното производство чрез изискана справка от РДГ гр. Кърджали
/л.61/. Също така е установена и изискуемата предпоставка дървесината предмет
на сечене да е от горския фонд, съгласно легалната дефиниция на това понятие.
От
субективна страна подсъдимия Д.И. е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от
страна на подсъдимия, че се касае за предмети, за които с оглед техните
специфики – дърва, той не разполага с издадено позволително за отсичането им от
горския фонд, а оттам, че действа в нарушение на установените правила от
законодателството на страната.
Извършеното
престъпление от подс. Д.И. е свързано със засягане на обществени отношения,
свързани с правилното и законосъобразно осъществяване на ползването на дървесни
видове от горския фонд. В случая, обществените отношения, обект на защита се
оказват засегнати в значителна степен, а от това следва, че конкретното деяние
има характера на престъпно и не може да бъде разглеждано като маловажен случай,
с оглед количеството на отсечената дървесина от подсъдимия. Също така подс. Д.И.
е извършвал множество нарушения по Закона за горите, за които са му налагани
административни наказания „Глоба“ и въпреки това подсъдимия не е престанал за
извършва нарушения свързани с ползването на дървесни видове от горския фонд,
което сочи за завишена обществена опасност не само на деянието, но и на дееца.
Д.С.И.
е роден на *** ***, ЕГН: **********, ром, български гражданин, постоянен адрес:***,
неженен, с начално образование, работи като овчар, неосъждан.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието,
следва да бъде посочено, чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното
съжаление за извършеното, а като отегчаващи отговорността обстоятелства следва
да се отбележат извършените нарушения по Закона за горите, за които са му
налагани административни наказания „Глоба“.
Общите
правила относно определяне на наказанието са дадени в чл.54 и 55от НК. Те биват
три вида: съдът на тази плоскост трябва да се ръководи: от наказанието
предвидено в специалната част и в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на
този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието
и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко
наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание.
Първите две категории правила визират еднакви
за всички положения. Третата категория е свързана вече с индивидуалните
особености на конкретното извършено престъпление и неговия деец, те са израз на
особено съществения принцип в разглежданата материя – принципа на
индивидуализацията Тези принципи за определяне на наказанието не са нещо
самостоятелно.
На първо място наказанието, което може да се
наложи на конкретния деец за извършеното от него престъпление, трябва да бъде
определено в пределите на предвиденото от съответната норма на особената част.
Това всъщност е началото за законоустановеност на наказанието. Така
установеното ограничение е абсолютно, що се касае до възможно максимално
наказание за даден вид престъпление. По отношение на минимума обаче съобразно с
изразените в принципа на индивидуализацията изисквания за хуманност и
демократизъм е възможно при предпоставките на чл.55 да се слезе под минимума и
по-ниско респ. да се наложи по-леко по вид наказание.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият., съдът прецени
следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372
ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на
подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си, нова редакция, предвижда, че при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК предвижда
възможност съдът да определи наказанието
при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на
предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да
приложи тази на чл. 55 НК.
При
обсъждане на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия съобразно разпоредбите на Общата част на НК и съответното намаляване
на така определеното наказание с една трета, то съдът намира, че така
определеното наказание по размер ще бъде по-неблагоприятно за него от
приложението на чл. 58а ал. 4 НК – наличие на предпоставки за приложение на чл.
55 НК. Законодателят с разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК е дал възможност на
решаващият съд да избере коя норма да приложи, при едновременното наличие на условията
по чл. 58а,ал.1 – 3 и условията на чл. 55 от НК, като е поставил условие
приложението на чл. 55 от НК да е по- благоприятно. Действително към настоящия
момент подсъдимия не се отличава с
трайно установена склонност да дерогира разпоредбите на закона. Подсъдимия е извършил инкриминираното
деяние, но следва да се отчете смекчаващото вината обстоятелство, че същия няма
необходимите средства за издръжка на семейството си и е
материално затруднен и не разполага с имущество, той е с ниска правна култура и ограничени
възможности да прецени рисковите
последици от извършеното;подбудите ,като движещ мотив, които са го мотивирали и
подтикнали към извършване на деянието описващо признаците от състава на престъпление
за което и е повдигнато и предявено обвинение.
Съдът
дължи да отбележи , че пробацията е комплексна наказателна мярка, която включва
мерки за надзор и подкрепа.Осигурява се възможност да се адаптира към нормален
живот и разумно поведение в обществото. Пробацията може да се разглежда и като
“правоограничение”, което е наложено на осъдения от съдебния орган и при
неспазване на неговите разпореждания и на модел, който трябва да следва,
зададен му предварително, пробационното наказание може да бъде заменено във
всеки един момент с друго по тежко и неблагоприятно за осъдения. По този начин
заплахата от налаганото на по-тежката наказателна репресия, стимулира
извършителите да се придържат към пробационния режим .По своята същност
пробацията представлява налагане на строги мерки,ограничаващи,част от правата
на осъдения,без той да бъде настаняван в затворническо заведение и да бъде
изолиран изцяло от обществото. Като безпричинното неизпълнение на една или
повече пробационни мерки води до задължителното налагане на наказанието "лишаване
от свобода". Предназначението на пробацията е да служи като алтернатива на
наказанието "лишаване от свобода", а не като допълнение към него. При
замяна на наказанието "пробация" с наказание "лишаване от
свобода" лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода.
Изнесените характеристики на наказанието «пробация« сочат за ролята
която може да изпълни с оглед постигане
на специалната и генерална превенция на самото наказание.
С оглед на приетия ред за разглеждане на
делото, съобразявайки се с критериите за индивидуализация на наказанието и
отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства , съдът
постанови присъдата си .
От
правна страна -
За
да обоснове извод за авторство на деянието
и неговата съставомерност, съдът
се базира на самопризнанието на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които установи ,че го подкрепят с оглед приетата и реализирана
диференцирана процедура представляваща отклонение от стандартната
форма за провеждане на съдебното
следствие.Съдът намира за безспорно и по несъмнен начин доказано, авторството
на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и елементи от обективна и субективна страна на
престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено съответно
обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4 , съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени в
обвинителния акт , като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство , които го
подкрепят.
Съдът дължи следните съждения
-Подсъдимия е осъществил признаците от състава на престъплението за
което му е повдигнато и предявено обвинение, както от обективна , така и от
субективна страна.
От
субективна страна подсъдимия е осъществил престъплението при пряк умисъл -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.Имал е ясното съзнание,
че върши престъпление. Подсъдимия е
съзнавал, че извършеното от него действие е престъпление и от закона е
наказуемо.
Що се отнася до умисъла и кога той е формиран следва да се отбележи , че
събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност налага категоричния
извод за наличие на пряк умисъл.От
субективна страна очевидни са елементите на прекия умисъл обективиран в действията и поведението на
подсъдимия.Обективните обстоятелства безспорно
установени и доказани по делото, сочат и за субективния елемент от
състава на престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено обвинение. От
субективна страна наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и
обективиран в неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен
и категоричен начин . Касае се за деяние с определена степен на обществена опасност.Степента на обществената опасност като основно , определящо , обективно
неюридическо качество на деянието е в
зависимост от редица обстоятелства, а именно значимостта на обекта на
посегателство – родовия и непосредствен обект на посегателството -обществените
отношения свързани с дейността на държавните органи и реда на управлението ;
със степента на засягане на този обект;
начина и средствата за осъществяване на престъплението; условията,времето,
място и обстановка при осъществяването на престъпната деятелност.Изхождайки от
характера и динамиката на този вид престъпления показващи една открояваща се и стабилна тенденция към
завишение , не само се наблюдава особен обществен интерес, но и те ерозират
нормалното функциониране на дейността на държавните органи и установения ред на държавно управление.Тези
престъпления не само застрашават и увреждат определен вид обществени отношения
, но и влошават и без това сложната криминогенна обстановка в региона..
Относно наказанията-
При определяне на наказанието на подсъдимия , съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
– и другите отегчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в
този смисъл ,поведение по време на съдебното заседание, не следва да се цени
повторно,като смекчаващо отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата
на самата процедура и е взето предвид
при определянето на размера на
наказанието.
Съдът
, счете че следва да се приложи чл. 55 , като по благоприятен , предвид
разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК и реда на проведеното съдебно следствие.
Според настоящия състав не само са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства , но и най лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Самопризнанието направено от подсъдимия подкрепящо се от събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност е взето предвид и инкорпорирано в начина и реда на
разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като една по
благоприятна , нестандартна , диференцирана процедура и не следва да се цени повторно.Въпреки
това,редица обстоятелства намиращи се извън състава на престъплението сочат
за многобройност на същите и то като
смекчаващи отговорността.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения
към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. Причини за
извършване на престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна
култура на дееца,стремеж за облагодетелстване по неправомерен път , както и
незачитането от негова страна на правовия ред в страната.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си
Районен
съдия
