№ 5
гр. Шумен, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900031 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от ХР. СТ. ХР., ЕГН
**********, живущ в гр. Разград, ж.к. „....“, № 3, вх. Б, ет.3, ап.3, чрез процесуалния си
представител адв. В.Н. от АК – София със съдебен адрес в гр. София, ул. „Иван Денкоглу“,
№ 7, ет.5, ап. 9 срещу „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“, № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.. Ищецът твърди, че на 09.06.2019 г., около 12.30
ч. П.С.Д. при управление на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № .... на кръстовището на
републикански път І-7, км. 136+987 с републикански път ІІ-74 не спрял на пътен знак Б2,
отнел е предимството на движещия се по републикански път І-7 мотоциклет „Хонда ГЛ
1800“ с рег. № .... и го ударил. Вследствие на ПТП, ищецът, който е управлявал
мотоциклета, е изгубил съзнание и получил телесни увреждания – мозъчно сътресение без
открита вътречерепна травма, луксация на раменна става вдясно, синдром на „пагона“
(изкълчване на акромиоклавикуларната става). На мотоциклета са нанесени вреди, които са
довели до тотална щета на МПС. Ищецът е бил приет първоначално за лечение в „МБАЛ-
Шумен“ АД, а впоследствие по-късно през годината е проведено ново планово оперативно
лечение в МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД. Ищецът е търпял продължителни болки и
страдания, като негативните последици от ПТП все още не са преодолени, като със
сигурност няма да може да се възстанови както във физически, така и в емоционален аспект.
За МПС управлявано от П.С.Д. е имало сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
полица със срок за валидност от 16.12.2018 г. до 15.12.2019 г. Ищецът в качеството си на
увредено лице е отправил до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените
1
от него неимуществени и имуществени вреди, като е представил документите, с които
разполага. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищецът
претендира ответното дружество да му заплати сума в общ размер на 104 941.40 лв., от
които застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
70 000.00 лв., обезщетения за имуществени вреди в размер на 4 941.40 лв., представляващи
направени разходи за лечение и 30 000.00 лв., представляващи тотална щета на мотоциклет
„Хонда ГЛ 1800“ с рег. № .... ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2019
г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД изрично заявява, че не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, касаещо посочения лек автомобил, по силата на
застрахователна полица, валидна към датата на ПТП. Но оспорва предявените от ищеца
искове, поради тяхната неоснователност и недоказаност. Оспорва твърденията на ищеца,
съдържащи се в исковата молба. Счита, че вината за настъпването на ПТП не е само на
водача на лекия автомобил. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради управление на мотоциклета с превишена скорост, неправилно проведени
лечение и рехабилитация и поради неизправни или невключени светлини на мотоциклета.
Размерът на претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
е прекомерен. Действителната стойност на процесния мотоциклет към датата на ПТП е
значително по-ниска. Изложени са подробни доводи за неоснователност на акцесорния иск
за лихва.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 10.02.2021 г. Присъда № 260000 от 25.01.2021 г. на
Великопреславския районен съд, постановена по НОХД № 195/2020 г. по описа на съда,
П.С.Д. е бил признат за виновен в това, че на 09.06. 2019 г., на входа на гр. Велики Преслав
(кръстовище между първокласен път І-7 км. 136+987 с второкласен път ІІ-74) при
управление на МПС – лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ...., нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.37, ал.1, чл.47 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП, като водач на МПС при завиване на
ляво и навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещо се МПС – мотоциклет
„Хонда ГЛ 1800“ с рег. № .... с водач ХР. СТ. ХР., не се е движел със скорост, при която да
спре при необходимост и да пропусне движението на мотоциклета, който е бил с
предимство, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ХР. СТ. ХР.,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник, като деецът
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия –
престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“, предл. ІІ във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, предл. ІІ във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
На основание чл.305, ал.5, пр.3 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК подсъдимият
П.С.Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000.00 лв. и на основание чл.78, ал.4 във вр. с чл.343г от НК е лишен
от право да управлява МПС за срок от четири месеца, считано от влизането на присъдата в
2
сила.
Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № .... към датата, на която е осъществено процесното ПТП -
застрахователна полица № BG/30/119001301761 (констативен протокол за ПТП с пострадали
лица – л.10).
От приложеното по делото свидетелство за регистрация (л.76) се установява, че
ищецът е собственик на мотоциклет „Хонда ГЛ 1800“ с рег. № .....
По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска
експертиза. Видно от депозираното заключение и от допълнителните разя- снения на вещите
лица, дадени в съдебно заседание, се установява, че на 09.06.2019 г., около 12.20 ч. л.а.
„Ауди 80“ с рег. № ...., управляван от П.С.Д. се е движил в посока от гр. В. Преслав към гр.
Шумен. Времето е било ясно, с нормална видимост, пътната настилка е асфалтова, суха без
неравности. На изхода от гр. В. Преслав при Т-образно кръстовище с път І-7, водачът на
автомобила не се е огледал и не е възприел движещия се от гр. Шумен в посока гр. Върбица
мотоциклет „Хонда ГЛ 1800“ с рег. № ...., управляван от ХР. СТ. ХР.. Водачът на
автомобила предприема завиване и навлиза с автомобила в кръстовището в
срещуположната лява лента (идваща от гр. Шумен), където по нея срещуположно се е
движел мотоциклета. ХР. СТ. ХР. не успява да реагира по никакъв начин (поради насрещно
движещ се автомобил в насрещната лента за движение) и непосредствено преди удара
отклонява наляво и наклонява мотоциклета на лявата страна, след което се удря в предната
дясна част на л.а. „Ауди 80“. След удара лекият автомобил остава на мястото на удара, а
мотоциклета се завърта по платното, като се измества на няколко метра в дясно от предната
част на автомобила. В резултат на удара, автомобилът е с деформации по предната си дясна
част, а мотоциклета е с множество деформации по корпуса и рамата.
Причината за ПТП се дължи на неправилните действия на водача на лекия автомобил
„Ауди 80“ с рег. № ...., който е навлязъл в кръстовището и в лентата за движение на
движещия се с предимство мотоциклет „Хонда ГЛ 1800“ с рег. № ...., като е пресякъл
траекторията му на движение и е осъществил сблъсък с него. Произшествието е било
предотвратимо, в случай, че водачът на лекия автомобил е изчакал преминаването на
мотоциклета без да навлиза в лентата му за движение.
Скоростта на движение на лекия автомобил при настъпване на ПТП е била 25 км./ч.,
а на мотоциклета 51.3 км./ч. В конкретно създалата се ситуация лекият автомобил е навлязъл
в кръстовището, като се е движел равноускорително. В случай, че водачът му е изчакал
преминаването на мотоциклета, който е бил с предимство и скоростта на автомобила е била
0 км./ч. (в покой) не би възникнало ПТП. Т.е. скоростта на автомобила се е отразила на
механизма на ПТП. За мотоциклетиста удара е бил непредотвратим, независимо дали е бил
в движение или в покой и скоростта му на движение не се отразява на механизма на ПТП.
3
Мотоциклетът е бил оборудван с два броя фарове за къси и дълги светлини. Не са
налице данни мотоциклетът да е бил с неизправни или невключени фарове към момента на
настъпване на ПТП. То е настъпило през деня, при светло и ясно време с добра видимост,
поради което състоянието на фаровете на мотоциклета не са в причинно-следтвена връзка с
настъпването му.
ПТП е можело да бъде предотвратено ако водачът на лекия автомобил беше
погледнал наляво преди да навлезе в кръстовището, да забележи и да изчака преминаването
на мотоциклета, който е бил с предимство и тогава не би могло да възникне ПТП. За
мотоциклетиста настъпването на ПТП е било непредотвратимо с действия от негова страна.
Мотоциклет „Хонда ГЛ 1800“ с рег. № .... е произведен през 2016 г. и действителната
му пазарна стойност към датата на ПТП – 09.06.2019 г., след тригодишна експлоатация, е
36 000.00 лв. В резултат на ПТП са нанесени множество увреждания по корпуса и рамата на
мотоциклета, подробно описани в заключението на вещите лица, същите са в причинно
следствена връзка с механизма на ПТП и са в резултат от ударите с лекия автомобил и
пътната настилка. Разходите необходими за отстраняване на уврежданията са в размер на
28 800.00 лв. Щетата от ПТП за мотоциклета е „тотална“ и възлиза на 25 200.00 лв., след
като се приспадне стойността на запазените части, които могат да се продадат като
употребявани.
В резултат на ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания: съчетана
травма (глава и крайници) включваща контузия на главата: мозъчно сътресение и контузия
на крайниците: изкълчване (луксация) на дясната лопатково-ключична става и контузия
(мекотъканна травма) на дясната ръка и на дясното ходило. При клинично наблюдение е
определена лека степен на черепно-мозъчна травма. Между претърпяното ПТП и
установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка. На ХР. СТ. ХР. е
било проведено консервативно лечение по отношение на лекостепенната черепно-мозъчна
травма и оперативно по отношение на изкълчената дясна лопатковоключична става. В
конкретния случай етапите на лечението по отношение на изкълчената става са били
следните: 1) фиксиране на десния горен крайник с ортеза за 10 дни 09.062019 г.-19.06.2019 г;
2) оперативно лечение – кръвна репозиция на ставата и метална остеосинтеза – 19.06.2019 г.;
3) следоперативна имобилизация на крайника 19.06. 2019 г.-23.07.2019 г.; 4) множествени
рехабилитационни процедури 23.07.2019 г.-15.11.2019 г.; 5) операция по изваждане на
метала 11.12.2019 г. – 12. 12.2019 г. и 6) реконвалесцентен следоперативен период
12.12.2019 г.-11.02.2020 г. Медицинските процедури са извършвани в рамките на
възможното време за извършването им, без забавян с правилен алгоритъм.
Клиничната практика показва, че средният възстановителен период при изкълчване
на акромиоклавикуларна става е до 3 - 4 месеца, а металната остеосинтеза се сваля на 6-та –
7-та седмица. Но в конкретния случай са се развили усложнения - възпалителни (синовит) и
разрастване на фиброзна тъкан на ставата, които причиняват болезненост и обективно са
удължили възстановителния период. Най-силни са били болките, които пострадалият е
изпитвал през първите 3-4 седмици след ПТП, след което би следвало постепенно болките
4
да запознат да намаляват и отзвучават. Освен от частично ограничените и болезнени
движения в областта на десния долен крайник са възникнали неудобства, свързани с
имобилизацията на десния горен крайник преди и след операцията от 09.06.2019 г. до
23.07.2019 г. След втората операция (по изваждане на металната плака) също е налице
възстановителен период, протичащ с болезненост и частично ограничение на движенията
десния горен крайник.
Към датата на изготвяне на експертизата движенията в дясното рамо са възстановени
в пълен обем. Ищецът е споделил за непостоянна болезненост засилваща се при промяна на
времето и физическо натоварване. Обективно е установено леко изместване на долния ъгъл
на дясната лопатка назад, което не се отразява съществено върху биомеханиката на дясното
рамо. В съдебно заседание вещото лице допълни, че се реагира с болезненост само в крайния
стадий на движение на ръката. Налице е остатъчно явление непостоянна болезненост при
промяна на времето и претоварване на ръката с по-големи тежести.
Не всички приложени фактури по делото са съпроводени с медицински документи,
отразяващи вида, обема броя на приложените процедури и резултатите от тях. С оглед на
това, вещото лице се въздържа да даде напълно изчерпателен отговор на въпроса дали
разходите обективирани в приложените по делото фактури са направени във връзка с
лечението на ХР. СТ. ХР. от травмите, причинени от ПТП. От медицинска гледна точка
прилагането на рехабилитационни процедури са широко използвани за възстановяване на
обема на движение след травматични увреждания.
За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищецът
е представила редица писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са
заплатени необходими за лечението му медицински материали или медицински услуги.
Общия размер на разходите свързани с лечението на ищцата възлизат на 4 941.40 лв.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Д.Х.Х..а – съпруга на ищеца и С.Х.С. – дъщеря на ищеца.
От болницата, уведомяват свидетелката Д.Х.Х..а за претърпяното от съпруга и ПТП и
тя веднага отива там. Съпругът й имал синини по цялото тяло, рамото му висяло, изпитвал
нетърпими болки. След тридневен престой в болницата е изписан и впоследствие отново е
приет в болницата за операция на рамото, за поставяне на имплант. През цялото време
ищецът е бил на болкоуспокояващи, поради силните болки и се нуждаел от чужда помощ,
тъй като не можел сам да става и да се обслужва. На следващия ден, след операцията, е
изписан и лечението му е продължило в къщи. Раната му продължавала да кърви, изпитвал
силни болки и в продължение на месец ищецът е бил на инжекции за разреждане на кръвта
и болкоуспокояващи, не можел да движи ръката си имал е нужда от чужда помощ за
задоволяване на хигиенните и битовите си потребности. През м. август 2019 г. отива на
рехабилитация в Павел баня и след провеждането й започнал леко да движи ръката си. След
това до извършването на втората операция през м. декември е провел още няколко
рехабилитации в Павел баня. След втората операция за махане на плаката вече било малко
5
по-спокойно по отношение на болките, можел да прави по-големи движения с ръката си, но
продължава всяка година рехабилитациите в Павел баня за да няма болки. Болките, които
съпругът й изпитва и търпи понастоящем при физическо усилие са причина той да смени
работото си с друга, при която няма голямо физическо натоварване.
Показанията на свидетелката С.Х.С. по същество съвпадат с показанията на Д.Х.Х..а.
По време на лечението си преди и след извръшената първа операция, ищецът е имал нужда
от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битови потребности. Невъзможнастто да
движи ръката си са налижили да отиде на рехабилитеция в Павел баня. След втората
операция баща й редовно ходи на рехабилитация в Павел баня поне два пъти в годината
защото все още при смяната на сезоните изпитва болки.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката род- ствена
връзка между тях и ищеца, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени
впечатления от състоянието на ищеца в периода непосредствено след ПТП. На следващо
място техните показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства,
както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.08.2019 г.
ищецът е уведомил ответника за настъпването на застрахователното събитие (уведомление –
л.80), а на 22.06.2020 г. ответникът е получил писмената застрахователна претенция на
ищеца, като към нея са били приложени констативния протокол за ПТП на ОД МВР Шумен,
епикризи и документи за направените от ищеца разходи за лечението му. С три
допълнителни заявления, получени от ответника съответно на 02.07.2020 г. и 04.02.2021 г.,
ищецът е предоставил на ответника допълнителни медицински и др.документи. С писмо
изх. № 710 от 05.02.2021 г., ответникът е уведомил ищеца, че представените документи не
доказват основателността на претенцията.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предявеният иск е допустим. Разгледана по същество исковата претенция за
обезщетение на претърпените неимуществени и имуществени вреди е частично основателна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
6
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на
застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 09.06.2019 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от П.С.Д., при което е причинена средна телесна повреда на
ХР. СТ. ХР.. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която
съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за
носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила П.С.Д., за
понесените от ищцата неимущетвени и имуществени вреди. Налице са всички предпоставки
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при
условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищеца
и щети на притежавания от него мотоциклет, вследствие, на което той е претърпял
неимуществени и имуществени вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил„Ауди 80“ с рег. № ...., обективиран в
застрахователна полица№ BG/30/119001301761 със срок на валидност от 09.05.2019 г. до
08.05.2020 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от
7
поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ХР. СТ. ХР., който се е движел с превишена скорост. Мотоциклетът, управляван от
него е бил с неизправни или невключени светлини. Налице е съпричиняване и поради
неправилно проведени лечение и рехабилитация. Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на
предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на
пострадалия, неговите конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса
доказателства се установява, че ищецът, с оглед посоката му на движение, се е движел в
съответната пътна лента, съгл. чл.15 от ЗДвП, със скорост, в рамките на разрешената, съгл.
чл.21 от ЗДвП, за съответния пътен участък и в хода на процеса не са събрани доказателства
да е бил с неизправни или невключени фарове към момента на настъпване на ПТП. Т.е.
поведението му е било съобразено с разпоредбите на ЗДвП. Предвид конкретната пътна
обстановка не е налице причинно-следствена връзка между състоянието на фаровете и
настъпилото ПТП. По отношение на проведеното лечение, вещото лице изрично посочи, че е
приложен правилен алгоритъм при лечението, като медицинските процедури са приложени
своевременно. Приоритетно е проведено лечение на сътресението на мозъка, което е по-
застрашаващо от изкълчването на ставата. Следователно ищецът не е допринесъл с
поведението си за причинените му вреди.
Относно размера на претендираните от ищеца обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, касаещо претенцията за
направени разходи за лечение е доказан по своето основание. От събраните в хода на
процеса доказателства, се установява, че във връзка с лечението на получените при
увреждането травми ищецът е понесъл разходи в общ размер на 4 941.40 лв. Предвид на
това претендираната от ищеца сума за претърпените от него имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение в размер на 4 941.40 лв. следва да бъде
възстановена изцяло, включително и направените разходи за рехабилитация в Павел баня.
Независимо, че не към всяка от фактурите са приложени процедурни картони, следва да се
съобрази, че те са проведени в периода на лечение на ищеца от получените травми м. юни
2019 г. – м. февруари 2020 г. и рехабилитационните процедури са необходими и адекватни
при лечение на увреждането, получено от ищеца.
Относно претенцията за имуществени вреди, отнасящи се до нанесените на
мотоциклета щети. Видно от заключението на назначената от съда КСЕ, неоспорено от
страните към 09.06.2019 г. действителната пазарна стойност на мотоциклета е 36 000.00 лв.
Необходимата сума за отстраняване на получените вследствие на ПТП щети е в размер на
28 800.00 лв. и представлява 80% от действителната пазарна стойност на мотоциклета. Т.е.
налице е тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Съгласно тази разпоредба тотална
щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
8
надвишава 70% от действителната му стойност. След приспадане на частите, които могат да
бъдат продадени на пазара за употребявани части и съставляващи 30% от действителната
пазарна стойност на мотоциклета размера на нанесените на мотоциклета, вследствие на
ПТП вреди е в размер на 25 200.00 лв. (70% от действителната пазарна стойност на
мотоциклета), до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до
претендирания размер от 30 000.00 лв. да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то
има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици,
възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на
ищеца, конкретните прояви на увреждане, физически- те и емоционални отрицателни
последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от
допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е в трудоспособна възраст на 54
години. Оздравителният процес е протекъл с усложнения и е продължил 8 месеца, вместо
обичайните, предвид кличинната практика, 3 – 4 месеца. За част от получените травматични
увреждания (мозъчното сътресение) е проведено консервативно лечение с хоспитализация.
За останалите травматични увреждания се е наложило оперативно лечение, като са
извършени две операции. Получената травма е причина за интензивни болки преди по време
и след оперативното лечение. Настъпилите усложнения са удължили възстановителния
период, като също са били източник на силни болки. Ищецът за продължителен период от
време е бил зависим от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ са
създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Съгласно експертното заключение
на вещото лице, ищецът се е възстановил напълно. Но налице е непостоянна болезненост
при промяна на времето и физическо натоварване на крайника. Болките, които ищецът
получава при физическо натоварване на крайника са довели до необходимостта да смени
работата си. На тази основа съдът приема че е справедливо на ХР. СТ. ХР. да се присъди
обезщетението за неимуществени вреди, причинени му вследствие на получените телесни
увреждания в размер на 70 000 лв. С оглед на това претенцията на ищеца за обезщетение на
претърпените от него неимуществените вреди е основателен и доказан и следва да се уважи
изцяло в искания размер.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцецът претендира на основание чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 и във вр. с чл.432,
ал.2, изр.1 от КЗ, присъждането на законна лихва върху исканите обезщетения до датата на
настъпването на ПТП – 09.06.2019 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетенията.
В резултат на деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за
деликвента се поражда задължението да обезщети увреденото лице за претърпените от него
вреди (чл.45 он ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на
увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна
лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е.
9
пострадалият следва да получи парична сума покриваща реалния размер на нанесената му
вреда и начислената върху нея законна лихва, в случай на забава при изпълнението на
задължението за обезвреда. При наличие на валидно сключен застрахователен договор е
налице паралелно облигационно отношение между застраховател и деликвента, което дава
възможност на пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към
застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено
право на пострадалия, което е вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от
деликта, поради, което застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия
причинител на непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и
законната лихва за забава върху нея до датата на изплащането му.
Чл.429, ал.1, т.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на
застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. И при двата случая разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2
от КЗ изрично предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията
на ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения,
но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ
при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на
деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.
В хода на процеса не са представени доказателства, от които да се установи, че
застрахования деликвент е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. Увреденото лице е уведомило застрахователят на 19.08. 2019 г. С оглед на това и
на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо ищеца отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
датата на уведомяването му от увреденото лице 19.08.2019 г. Следователно претенцията за
законна лихва, считано от 19.08.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите
обезщетения е основателна и следва да бъде уважена., а за периода от 09.06.2019 г. до
10
18.08.2019 г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските по делото.
От представения списък на разноските и приложените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът е направил разноски по делото в размер на 3 630.00
лв. с оглед на това на основание ч.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят направените
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 3 463.96 лв.
Ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските по делото в общ размер на
1 450.00 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 66.32 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни
разноски в размер на 3 397.64 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 4 005.66 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на ХР. СТ. ХР., ЕГН .... живущ в гр. Разград, ж.к. „....“, №
3, вх. Б, ет.3, ап.3 сумата от 100 141.40 лв., от които 70 000.00 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживени болки и страдания; 4 941.40
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
на получените от него травматични увреждания и 25 200.00 лв. имуществена вреда,
представляваща тотална щета на мотоциклет „Хонда ГЛ 1800“ с рег. № ...., причинени в
резултат на ПТП, станало на 09.06.2019 г., причинено от П.С.Д., който е нарушил правилата
за движение при управление на МПС – лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № .... на основание
застрахователна полица № BG/30/119001301761 за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.08.2019 г. до окончателното заплащане на обезщетенията, а за разликата от
4 800.00 лв. над уважения размер на обезщетението за тотална щета от 25 200.00 лв. и
претендираните 30 000.00 лв., както и за законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от 09.06.2019 г. до 18.08.2019 г.отхвърля претенциите на ХР. СТ. ХР.,
като неоснователни.
Осъжда „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на ХР. СТ. ХР., ЕГН .... живущ в гр. Разград, ж.к. „....“, №
3, вх. Б, ет.3, ап.3 сумата от 3 397.64 лева, представляващи направените от ищеца разноски
по делото.
11
Осъжда „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от
Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 4 005.66 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
12