№ 10851
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110104731 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от Е. Д. К. с ЕГН**********, чрез
адв. Ф., срещу “С в” АД с ЕИК ххх.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника следните суми: 710,28 лв. - главница за
използвани ВиК услуги за периода от 03.05.2012г., до 07.05.2019г., както и
сумата от 638,33 лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до
27.01.2023г., поради изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока за отговор по чл.131 ГПК, е подал писмен отговор чрез
юрк. П И, с който прави изявление, че признава иска за вземанията за
главница в размер на 643,04 лв., както и за мораторна лихва в размер на
391,94 лв., като за разликата над посочените суми, счита че претенциите се
явяват процесуално недопустими, тъй като такива вземания не се претендират
от ответника.
С протоколно определение от открито съдебно заседание на 31.01.2024г.,
съдът е допуснал изменение в размерите на предявените отрицателни
установителни искове, като е увеличил същите до сумата в общ размер на
1401 лв., от която сумата в размер на 717,02 лв. за главница и сумата от 683,
98 лв. за мораторна лихва.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна следното:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с които се иска от съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника процесните суми за използвани ВиК услуги.
Страните не спорят, че през исковия период ищцата е била страна по
възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК
услуги и потребление за недвижим имот, находящ се в гр. ххх. Ищцата не
оспорва, че през процесния период ответникът е доставял ВиК услуги, както и
не оспорва тяхното качество.
Основното спорно между страните по делото обстоятелство, е свързано с
установяване на действителния размер на начисляваните на ищцата суми за
предоставени ВиК услуги за процесния недвижим имот, респ. каква част от
същите се явяват погасени по давност.
Съдът, съобрази извършеното с отговора на исковата молба от страна на
ответника, изрично признание на факт с правно значение, а именно изтеклата
погасителна давност по отношение на вземанията за главница в размер на
643,04 лв., както и за мораторна лихва в размер на 391,94 лв., за посочените в
уточнителната молба на ищеца периоди.
От констативно-съобразителната част на изготвеното и прието заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че сумата от 1102,25 лв. по фактура №88696031/07.05.2019г., е
била възстановена като дължима по старо салдо във фактура
№*********/04.11.2020г., като вещото лице сочи, че именно върху тази сума
са били начислявани лихви за забава.
От извършените от вещото лице, проверки в счетоводството на ответника, се
установява, че след като се приспаднат извършените корекции и текущи
плащания, за периода от 04.11.2020г. до 04.10.2023г., ищцата не е имала
задължения към ответника. Въпреки това, в тежест на ищцата с последващо
издадени фактури, приети като писмени доказателства по делото, за периода
от 04.11.2020г. до 04.10.2023г., са били начислени суми за главница и за
лихви в общ размер на 348,40 лв. Съдът, изцяло кредитира заключението на
вещото лице, което е прието като неоспорено от страните, като съобрази и
разясненията, дадени при изслушването му в откритото съдебно заседание по
делото.
С оглед на приетото за установено от събраните по делото доказателства, в
т.ч. и експертното заключение по допуснатата СИЕ, както и като съобрази
извършеното от ответника признание за изтекла погасителна давност по
отношение на част от начислените на ищцата суми за главница и за лихви,
намира че исковите претенции са основателни за сумата от 717,02 лв. -
главница за предоставени ВиК услуги и потребление за недвижим имот,
находящ се в гр. ххх, за периода от 03.05.2012г. до 04.10.2023г., както и за
сумата от 666,36 лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до
04.10.2023г., като недължими, а за част от тях - сумите от 643,04 лв. -
2
главница, за периода от 03.05.2012г., до 07.05.2019г., както и сумата от 391,94
лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до 27.01.2023г., като
погасени по давност.
С оглед на посоченото, исковите претенции са основателни за сумата в общ
размер на 1383,38 лв., включваща вземания за главница и за мораторна лихва,
като следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
1401 лв., от която сумата в размер на 717,02 лв. за главница и сумата от 683,
98 лв. за мораторна лихва, за периода 04.11.2020г. до 04.10.2023г.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса, за
депозит на вещо лице и за адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото
производство, за които са представени доказателства, съобразно уважената
част от исковете, в общ размер на 679,42 лв., като възражението за
прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
Неоснователни са и съображенията на ответника, за недължимостта на
разноските в полза на ищеца, поради наличието на предпоставките по чл.78,
ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав не намира за основателни твърденията,
че ответникът не е станал причина за завеждане на производството. Видно от
представените към исковата молба, писмени доказателства, ищцата
многократно е правила неуспешни опити извънсъдебно да уреди отношенията
си с ответника, поради което е завела и исковете, на основание на които е
образувано настоящото дело.
В полза на ответника, с оглед на изрично отправеното искане, на основание
чл.78, ал.8 ГПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
определено в размер на 150 лв., като съобразно с отхвърлената част от
исковете, на ответника се дължат разноски в размер на 2 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от Е. Д. К. с ЕГН**********,
срещу “С в” АД с ЕИК ххх, обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове, че Е. Д. К. с ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на “С в” АД
с ЕИК ххх, сума в общ размер на 1383,38 лв, включваща сумата от 717,02
лв. - главница за предоставени ВиК услуги и потребление за недвижим имот,
находящ се в гр. ххх, за периода от 03.05.2012г. до 04.10.2023г., както и
сумата от 666,36 лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до
04.10.2023г., като част от тях, а именно за сумите от 643,04 лв. -главница, за
периода от 03.05.2012г., до 07.05.2019г., както и сумата от 391,94 лв. -
мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до 27.01.2023г.,, като погасени по
3
давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата от 1383,38 лв.
до пълния предявен размер от 1401 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “С в” АД с ЕИК ххх, да заплати
на Е. Д. К. с ЕГН**********, сумата за разноски, включваща държавна такса,
за депозит на вещо лице и за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 679,42 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК, Е. Д. К. с ЕГН**********, да
заплати на “С в” АД с ЕИК ххх, сумата от 2 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4