Определение по дело №868/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1549
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20213100500868
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1549
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела С. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500868 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 281974 от 16.11.2020
г. подадена от К. Т. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул. „Одрин“ № 8 , с настоящ адрес
Варна, к.к. „Чайка“, хоспис „Св.Викториан“ срещу Решение 260844 от 23.10.2020 г.
постановено по гр.д. № 11063 по опис на ВРС за 2019 г. с което, съдът е развалил договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
07.03.2019г., обективиран в Нот. акт № 61, том І , рег.№ 679, дело № 38 от 07.03.2019г. на
нотариус peг. № 012, с район на действие Варненски окръжен съд , по силата на който Йова
Николова К. ЕГН ********** е прехвърлила на К. Т. К. ЕГН **********, притежаваните от
нея 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 13, намиращ се в сграда №
3, разположена в ПИ с идентификатор 10135.1502.127, с адм. адрес в гр. Варна, бул.
„Сливница“ № 111, ет. 3, ап.13, по КККР одобрен със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г.
на ИД на АГКК, представляващ, самостоятелен обект с идентификатор
10135.1502.127.3.10, с предназначение – жилище - апартамент, със застроена площ 93,15
кв.м., състоящ се от входно антре, дневна -столова, с ниша, килер, две спални, вестибюл,
дрешник, клозет, баня и два балкона, при граници: по кадастрална схема: съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - 10135.1502.127.3.9;
10135.1502.127.3.11; под обекта-10135.1502.127.3.21; 10135.1502.127.3.6;над обекта -
10135.1502.127.3.14, ведно с принадлежащите към апартамента избено и таванско
помещения, както следва: избено помещение, находящо се под апартамент 3, без посочени
номер и площ в документ за собственост, при граници: северозапад - изба №9; североизток
- изба № 17; югоизток - изба №14, югозапад - двор; и таванско помещение, без посочени
номер и площ в документа за собственост, при граници: северозапад - стълбище;
1
североизток - ул. Г. Димитров; югоизток - таванска стая №17, югозапад -коридор, както и
6,344% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, с идентификатор 10135.1502.127 и представляващ по
актуална схема, самостоятелен обект с идентификатор 10135.1502.127.3, при граници
самостоятелни обекти с идентификатори 10135.1502.127.3.9,10135.1502.127.3.11,
10135.1502.127.3.21, 10135.1502.127.3.6; 10135.1502.127.3.14 ДО РАЗМЕР от 1/3 ид.ч. от
недвижимия имот, поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане,
по иск предявен от ищцата К.Т. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "Вилите", 40а,
на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и в частта в която е осъден да заплати разноски в
размер на 3356,30 лв., на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Жалбата се основава на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение и е оправено искане за неговата отмяна, и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В жалбата се излага, че съдът не е
обсъдил установения по делото факт, че след като прехвърлителката сама е поискала да бъде
обгрижвана в хоспис, преобретателят е уважил нейната воля и е продължил да полага грижи
за нея в хоспис, който е негова собственост.
Жалбоподателят счита, че пропускането в мотивите на факта, че е собственик на хосписа е
тенденциозно, защото съвпада и с факта, че необосновано не са кредитирани показанията
на св. И.Ст. Жалбоподателят излага, че съдът не е коментирал и паричните преводи по
сметката на прехвърлителката, което тя е получавала по силата на предоставената
собственост с договор за заем за послужване. Жалбоподателят счита, че събраните по
делото доказателства не са обсъдени в цялост и безпристрастно. Твърди, че съдът е обсъдил
факти, което не са установени с доказателства и счита, че са възприети извънпроцесуално и,
че съдът е дал вяра на свидетелски показания дадени от свидетели, които не са посещавали
дома на прехвърлителката, а тяхната достоверност и тяхната достоверност се опровергава от
неверни твърдения.
Представя документи с искане, съдът да ги приеме като писмени доказателства като
обосновава причина да ги представи пред въззивния съд поради това, че при липса на
фактическо твърдение в исковата молба, съдът в мотивите към постановеното решение е
посочил, че ответникът е ползвал паричните средства от сметката на ответницата и ги е
разходвал за да се грижи за нея. В жалбата се твърди, че показанията дадени от Иван
Минков Ставен и Бисер Емилов Шарбанов се разминават с отразеното в съдебния протокол
от 06.02.2020 г.
В писмен отговор ответницата К.Т. К., представлявана от адв. П.Х. от ВАК оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита,че постановеното решение е правилно и
обосновано. Излага подробни съждения за доказаните факти и моли съдът да постанови
решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт. Противопоставя се на искането за
допускане на гласни доказателства като счита, че реда за проверка на показанията на
2
свидетелите и отразяването им в съдебния протокол е различен. Противопоставя се и на
искането за събиране като писмени доказателства на представените с жалбата документи,
като счита, че искането не може да се обоснове, с която и да е от хипотезите на чл. 266 от
ГПК.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, след служебна проверка за редовност и допустимост на
въззивната жалба, съдът констатира, че е депозирана от активно легитимирана страна, която
е обосновала правен интерес от обжалване. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Не са налице предпоставките за събиране на гласни доказателства, тъй като искането е
обосновано с грешки в съдебния протокол от 06.02.2020 г. отнасящи се до истинността на
възпроизведените свидетелски показания в неговото съдържание. Такова оплакване, може
да обоснове само поправка на протокол, в срока и по реда на чл. 151 от ГПК. По отношение
на документите, които въззивния жалбоподател иска да бъдат събрани като доказателства,
съдът приема, че искането е обосновано.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.06.2021 от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА до събиране като писмени доказателства, представените с въззивната жалба
документи.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата, най-късно до даване ход на делото да оспори
документите и да представи доказателства за оспорването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивния жалбоподател за събиране на гласни
доказателства.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора, чрез съдебна спогодба или медиация.
УКАЗВА на страните, че постигането на спогодба взаимни отстъпки ще доведе до бързо и
ефективно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба, съдът връща половината от
3
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4