Р Е
Ш Е Н
И Е № 152
гр. Пловдив,04.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети
ноември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2227/19г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба на ЕТ“Веталл
Груп-П.Н.“,ЕИК-*********,******** против решение № 182/17.05.19г.на РС-Карлово,3-ти
гр.с.,постановено по гр.д.№ 1775/18г.,с което е осъден едноличният търговец да
заплати на М.С.Г. *** на осн.чл.55,ал.1,предл.второ от ЗЗД сумата от
2880лв.,представляваща получена на отпаднало основание сума по чл.8 във вр.с
чл.9 от договор за продажба на разсад от лавандула от 15.11.2015г,ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване
на иска-14.12.18г.до окончателното плащане.
Жалбоподателят счита решението за неправилно
поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано по
съображения,изложени в жалбата.Моли ПдОС да го отмени и постанови друго,с което
да отхвърли предявения иск изцяло.Претендира разноски.
Въззиваемата страна-М.С.Г.,ЕГН-**********
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.
ПдОС,
след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирана да обжалва осъдителното спрямо нея решение страна,поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред КРС е предявен иск от ЕТ“Веталл Груп-П.Н.“
против М.С.Г. с правно основание чл.55,ал.1,предл.второ от ЗЗД.
По делото е безспорно,че страните са сключили договор за продажба на разсад
лавандула на дата 15.11.2016г,като са договорили изрично отлагателно условие за
влизането му в сила-купувачът (Г.) да
има одобрен проект и подписан договор за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, от мярка 4 „Инвестиции
в материални активи“ по ПРСР, за периода 2014.-2020г.Според чл.6 от договора
купувачът следва да заплати на продавача сумата в размер на 2880лв.(10% от
стойността на разсада с ДДС),представляваща задатък (капаро),до 10 календарни
дни след подписване на договора.Не се
спори,че сумата е била заплатена от Г. още в деня на подписването на
договора.Безспорно е също,че страните се договорили в случай,че купувачът не
бъде одобрен като бенефициент по посочената по-горе подмярка,продавачът да върне дадения задатък.Също така не се спори,
че разсадът от лавандула е бил произведен от ответника,а впоследствие подаден
на трети лица,както и че ДФЗ е отказал да финансира Г.,за което същата е
уведомила ответника.
Районният съд е очертал като спорни въпросите: кога е прекратен договорът-с
изявленията на страните на 23.08.2017г. или с изтичане на посочения в него срок–
31.12.2017г.,сключен ли е между страните нов договор за следващата стопанска
година и ако да-при какви условия е сключен и дължи ли ответника връщане на
задатъка по този договор.
Настоящата инстанция намира за установено следното:
Сключеният между страните договор предвижда постигнатото между тях съгласие
по съществените условия на правоотношението ще влязат в сила под посоченото
по-горе условие,а именно- купувачът да има одобрен проект и сключен договор за
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи по ПРСР за периода
2014-2020г.В чл.9 е уговорено връщане на капарото при отказ на ДФЗ в определен срок-10 календарни дни от оповестяването на отказа.В
чл. 10 и чл. 11 страните са уговорили,че всякакви устни договорки, извън
договора, между страните се считат невалидни и че договорът остава непроменен
до изчерпване на предмета му,а всяко допълнение,изменение и/или промяна в
указаните в него дейности,права,задължения,суми и срокове се договарят
допълнително и се приемат със съгласието на двете страни,изразено в писмена
форма,която е посочена-допълнително споразумение към договора.
По делото е представена от ответника развилата се между страните кореспонденция
по електронна поща касателно договора.Същата не е оспорена от Г..От тази
кореспонденция се установява,че в имейл от дата 23.03.2017г., изпратен от М.С.Г.
до П.Н.Н.,ищцата уведомила продавача,че получила одобрения брой събрани от тях
точки,като неправомерно ѝ били отнети 10 точки,поради което тя била
подала възражение и чакала отговор от ДФЗ.Уведомила ответника,че има голяма
възможност след оспорването да получи необходимото финансиране.На
23.08.2017г.,ответникът изпратил имейл до купувача, предвид наближаването на
крайния срок на договора и опасността от погиване на разсада,а с това и
настъпване на неблагоприятни последици за него като производител,с който поискал
да получи информация относно сбъдването на условието за влизане в сила на
договора.В същия имейл ответникът предложил на купувача няколко възможности за
действие,предвид създалата се ситуация,една от които била той да продаде
разсада на трето лице,а задатъкът да остане в продавача и да бъде използван
като такъв за нов договор и следващ период–2018г.На 23.08.2017 ищцата уведомила
ответника,че няма отговор от ДФЗ, и приема предложението на продавача да
продаде разсада на трето лице,а задатъкът да остане в него и да бъде използван
като такъв по нов договор и следващ период–2018г.На същата дата-23.08.2017г.,едноличният
търговец потвърдил новата договорка между страните,като се ангажирал да
произведе нов разсад през 2018г., и да запази даденият задатък.На 26.12.2017г. М.С.Г.
изпратила имейл до П.Н.Н., с който го информирала, че е получила отказ за
финансиране на проекта,като в тази връзка изразила намерението си да изпрати
уведомление за прекратяване на Договора, касаещ производството на разсад за
2017г.Уведомлението за прекратяване на договора
е изпратено на ответника с куриерска фирма.
Твърденията на ответника са,че с оглед на отказа на ДФЗ да финансира ищцата
и несбъдването на отлагателното условие страните договорили да сключат нов договор,с
който ответникът се задължил да произведе коренчета лавандула за 2018г.,а М.Г.
дала задатък по договора сумата от 2880 лева. С оглед на това, че липсвала
изрична уговорка между страните, че договорът не се новирал, постигнатите нови
договорки за отглеждането на нов разсад за следваща година, представлявали
сключване на нов договор с нови права и задължения по него,като даденият
задатък по новият договор следвало и изпълнявал функцията на задатъка, посочена
в чл. 93 ЗЗД. При наличието на неизпълнение на задълженията на далия задатъка,
даденият задатък следвало да остане при получилия го (чл.93 ал.2 ЗЗД)
Чл.55,ал.1,предл.второ от ЗЗД предвижда обезщетение за нещо,предадено,
респективно-получено с основание,като престацията се извършва с оглед на
очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.
Неоснователно обогатилият се дължи връщане на всичко получено, а не само на
онова, с което се е обогатил, а в случаите, когато е невъзможно връщане в
натура на неоснователно придобито имущество,се дължи заплащането на неговата
стойност.
В случая страните са постигнали договореност,че договорът влиза в сила при
изрично посоченото в чл.8 условие,като в случай на несбъдване на това условие
продавачът следва да върне полученото капаро в определения срок.В чл.11 от
договора е посочено,че срокът на същия след влизането му в сила е до не по-късно
от 31.12.17г.Настоящата инстанция счита,че договорът между страните не е влязъл
в сила,тъй като е безспорно установено,че отлагателното условие не се е
сбъднало и продавачът е бил уведомен за това.Ето защо договорът не би могъл да
бъде прекратен нито към 23.08.2017г.,нито към 31.12.2017г.,независимо от
уведомлението на ищцата,тъй като изобщо не е произвел действие.След като
договорът не е влязъл в сила,продавачът е бил длъжен да върне полученото по
него капаро в 10-дневен срок от
уведомяването си,което не се установява
да е направено,а и ответникът не твърди да е връщал получената от него като
капаро процесна сума.
Неоснователни са доводите на ответника
за сключването на нов договор между
страните въз основа на развилата се между тях кореспонденция по имейл.В тази връзка ответникът,върху когото
лежи доказателствената тежест,не е ангажирал доказателства за условията,при
които е сключен новият договор.Тези условия не могат да бъдат извлечени
единствено на база водената по имейл кореспонденция между страните,тъй като не
съдържат договорка за съществените елементи на договора.
Дори и да се тълкува волята на страните в кореспонденцията в смисъл,че новият
договор е следвало да бъде сключен при същите условия като предишният,то искът
отново се явява основателен,тъй като ответникът не доказва при условията на
пълно и главно доказване да е изпълнил задълженията си по този нов договор.В
тази връзка представеният договор за производство и продажба на резници за
производство на посадъчен материал не се приема от настоящата инстанция като
доказателство за изпълнение на задълженията на ответника по новия договор,тъй
като е сключен с трето лице,има друг предмет и размер.Отделен е въпроса,че ако
се приеме,че новият договор е сключен при същите условия като предишния,то не
са представени никакви доказателства и за сбъдването на отлагателното условие
по него за следващата календарна година-2018г.Няма данни ищцата да е била одобрена като бенефициент от ДФЗ,за да
произведе действие този нов договор.Следователно и в този случай ответникът
дължи връщане на исковата сума,получена на неосъществено основание-несбъднало
се отлагателно условие по новия договор.
Районният съд не е допуснал процесуално
нарушение,като е приел изменение на иска и не е бил предявен нов иск,както
счита жалбоподателят във въззивната жалба.Изменението е направено при
правилното приложение на разпоредбата на чл.214,ал.1 от ГПК,като ищцата-въззиваема в настоящото
производство е прибавила при условие на евентуалност ново основание,без да се
променя първоначалния петитум.Прибавянето на нови правопораждащи юридически
факти вместо или наред с тези по исковата молба,представлява вид изменение на
иска,щом като не се променя петитумът,какъвто е и настоящият случай.
С оглед
на гореизложеното въззивната инстанция намира,че атакуваното решение е
правилно като краен резултат,поради което същото следва да се потвърди.
И двете страни претендират
разноски,като с оглед изхода на спора такива следва да се присъдят на
въззиваемата страна при наличието на доказателства за направата им.В случая е
налице договор за правна защита и съдействие между въззиваемата Г. и пълномощника ѝ,от който е видно,че е
договорирано и заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 700лв.Тази сума
следва да се осъди жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна за разноски
пред въззивната инстанция.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/17.05.19г.на
РС-Карлово,3-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 1775/18г.
ОСЪЖДА ЕТ „Веталл Груп-П.Н.“,ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление: *********** да заплати на М.С.Г.,ЕГН-**********,*** направените
по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 700(седемстотин)лв.за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: