Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
27.12.2019 г. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд- Перник,
гражданска колегия, І-ви въззивен състав, в публичното заседание на 28 ноeмври през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
Рени Ковачка
Членове : Роман Николов
Антон
Игнатов
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното
от съдия Игнатов възз. гр. дело № 698 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1075/08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1728/2018
г. по описа на Районен съд- П., е осъден В.Л.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати на Е.М.М., с ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди – физически /силно главоболие, световъртеж и повръщане/ и психически /посттравматично
стресово разстройство/ болки и страдания, вследствие от черепно – мозъчна травма
и сътресение в резултат от реализиран от ответника удар със скейтборд в областта
на главата, осъществен на *** г. в ***, в градинката зад междублоковото пространство
на бл.** и бл.**, ведно със законната лихва за забава върху главницата, смятано
от деня на увреждането – *** г. до окончателното й изплащане.
С решението е осъден В.Л.Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на Е.М.М. сумата от 780 лв., представляваща сторени разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал В.Л.Н.,
който чрез процесуалния си представител- адв.Р.К. от АК- П. го е обжалвал, като
моли съда да определи обезщетение в пъти по- малко от това посочено в
решението. В жалбата се навеждат доводи, че решението в частта за определяне на
обезщетението е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че
първоинстанционният съд го е постановил в противоречие с представените устни и
писмени доказателства. Твърди се, че нанесеният от ответника, ваззивник в
настоящото производство удар не е бил толкова силен, че да предизвика посочените
в решението увреждания на ищцата, въззиваема в настоящото производство.
Насрещната страна Е.М.М. не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание чрез своя процесуален представител- адв.К.М. от АК- П., е
изразила становище, че решението на Районен съд- П. е правилно и
законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без последствие,
като решението бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването,
в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на
обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е
постановено от съдия от Районен съд- П., в рамките на неговата компетентност и
в предвидената от закона форма.
За допустимостта на решението в обжалваната му част,
въззивната инстанция следи служебно. Решението в обжалваната му част се явява
процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор между процесуално
правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно
компетентен да разгледа делото, се е явявал Районен съд- П.. При предявяването
на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за неговото предявяване
и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените оплаквания в жалбата, доводите на насрещната страна и
събраните доказателства по делото, окръжният съд намира следното:
С влязло в сила решение № 491/2017 г. по АНД № 1683/2017
г. на РС- П., В.Н. е бил признат за виновен в това, че на *** г. в ***, в градинката
зад междублоковото пространство на бл.** и бл.**, извършил непристойна проява, изразяваща
се в оскърбително отношение и държане към гражданин – скарване /влязъл в конфликт
с Е.М./ и в агресивно поведение – нанесъл удар със скейтборд в областта на главата
на М., с което нарушил обществения ред и спокойствие, извън хипотезата на чл.
325 НК, поради което и на основание чл. 1, ал. 1, вр. ал. 2 УБДХ, му било наложено
административно наказание глоба.
С оглед на така установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
Съгласно чл.300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния
съд /но не и постановление за прекратяване на наказателно дело/ е задължителна за
гражданския съд, тоест представлява доказателство и се ползва със сила на пресъдено
нещо относно това, дали е извършено деянието, дали това деяние е противоправно и
дали деецът е виновен. /в този см. Решение №198/20.12.2019 по дело №3093/2019
г. на ВКС/. Съдебното решение, с което по реда на УБДХ посоченият в последващ граждански
спор ответник по чл. 45 ЗЗД е бил признат за виновен в извършване на непристойна
проява, изразяваща се в обиди и заплахи по отношение на пострадали лица, не обвързва
гражданския съд по иска за обезщетение за вреди от същата проява със задължението
по чл.300 ГПК, но съдът не следва да игнорира като доказателства данните за фактическата
обстановка в акта за констатиране на дребно хулиганство, подписан от нарушителя
- ответник в гражданския процес, показанията на полицая, служебно съставил доклад
за възприетите при инцидента обиди и заплахи, а също и изявленията на ответника
относно фактически обстоятелства при инцидента, отразени в протокола от съдебно
заседание в производството по УБДХ или в констативния акт, явяващи се от решаващо
значение за гражданската му отговорност. Преценката на всички относими доказателствата
по делото е задължение на съда /в т.см. - Решение № 166 от 3.08.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1065/2010 г., III г. о., ГК/.
Между страните не се спори относно горните обстоятелства.
Възражението на въззивната страна е свързано с това, че обезщетението е определено
неправилно, като не са взети предвид обстоятелствата, свързани с това, че ударът
не е бил чак толкова силен, че да предизвика сочените увреждания, както и това,
че ищцата, въззивница в настоящото производство е посетила много по- късно
болнично заведение, където не е оставена за лекуване. Отбелязва се също, че
въззивникът е бил задържан от органите на полицията не защото е ударил
въззиваемата, а защото е отказал да се легитимира.
От заключението на вещите лица по изслушаната и приета от
първоинстанционния съд комплексна съдебномедицинска експертиза, с участието на специалист-
невролог и специалист- психиатър, се установява, че при Е.М. е налице разстройство
в адаптацията. Вследствие от преживяната от процесния случай тежка психотравма същата
разгръща остра стресова реакция, а впоследствие е диагностицирано посттравматично
стресово разстройство, свързано със задълбочаване на психопаталогичните прояви,
в частност затруднения в адаптацията, в резултат от преживения стрес. Заключението
достига до извод, че М. е получила уврежданията, описани в исковата молба, конкретно
посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в непрекъснато припомняне на
събитията, безсъние, а през месеците след случилото се и бурна вегетативна симптоматика
– обща слабост, главоболие, световъртеж, изтръпване на крайниците. Същата се консултира
с психиатър амбулаторно и провежда назначена терапия с психотропни медикаменти,
под медицинско наблюдение. Психичната болка и страдание по време на увреждането
и лечението са били с висока степен на интензивност. Изяснено е, че към момента
на изготвяне на заключението е налице тенденция към избледняване на психораталогичната
находка, тъй като проявите на остър стрес и натрапливите симптоми са туширани. Отбелязано
е, че между получените от М. психични увреждания и нанесения удар по главата е налице
причинно- следствена връзка. Получените увреждания поначало отшумяват за период
от 6 до 12 месеца, но след преживения стрес остава траен психичен дискомфорт с повишено
напрежение, несигурност, които от своя страна затрудняват ищцата в ежедневните дейности
и влошават социалното й функциониране. Експертизата достига до извод, че в резултат
от нанесения удар в областта на лява теменна област на М. е установен подкожен хематом,
с главоболие, еднократно повръщане в нощта след инцидента, замайване и гадене, продължило
в следващите няколко дни. Същата е получила сътресение на мозъка без пълна загуба
на съзнание, от типа на зашеметяването. Изяснено е, че в момента на удара болките
са били интензивни, а в следващите дни са отслабнали тези с локализация на мястото
на удара, като се е задържало главоболието в резултат от травмата, гаденето и замайването.
Вещите лица констатират, че М. е провеждала адекватно лечение. Травмената церебрастения
отзвучава за период от около 2-3 месеца, продължаващите главоболие, нарушено равновесие,
паметови и емоционални нарушения са свързани преди всичко с преживения стрес. Районният
съд е кредитирал заключението, преценявайки го по реда на чл.202 ГПК, като компетентно
и обосновано изготвено, въз основа на приетите по делото медицински документи, както
и след направен личен преглед на освидетелстваната, като същото е прието без да
е оспорено от страните.
Районният съд се е позовал и на свидетелските показания
на Д. М., Р. Ф. и Е. Т. – М.. В показанията си св. М. – майка на ищцата, разказва,
че на процесната дата *** г. ***годишната й дъщеря Е. й се обадила по телефона и
разплакана й разказала за словесен конфликт, който е имала с ответника В.Н., както
и, че същият я е ударил със скейтборд в главата. Свидетелката отишла на място скоро
след разговора, при което видяла момичето, което изглеждало зле и плачело. Пред
майка си Е. споделила, че изпитва силни болки в главата и била много притеснена.
Разказва, че вечерта след инцидента посетили спешна помощ, а след два дни, поради
силното главоболие, и специалист. Ищцата била насочена към психиатър и към невролог.
Лечението й продължило в домашни условия около 2 месеца и се изразявало в прием
на медикаменти и посещаване на контролни прегледи. Свидетелката споделя, че заради
случилото се дъщеря й била освободена от присъствие в училище в продължение на
10 дни, както и от занятията по физическо възпитание. Световъртежите й продължили
дълго време след инцидента. Същата продължавала да се страхува от случилото се,
станала по-нервна.
Според свидетелката Ф., която познава ответника В. като неин
съсед, както и ищцата Е., която живее в същия квартал – „***“, в съседен блок,
същата е възприела спор между двамата в момент, в който се намирали пред блока на
свидетелката- бл.**, а същата минавала покрай тях. Разказва, че Е. била заедно с
едно момче и двамата говорели на висок тон и обиждали В.. Ищцата изглеждала добре,
нямало следи да е ударена. По – късно, вечерта, пред блока дошла и майката на момичето,
като двете извикали ответника встрани и започнали спор с него. Свидетелката го възприела,
тъй като заедно с други съседи също се намирала пред блока. И тогава видимо Е. нямала
никакви наранявания.
В показанията си свидетелката М. заявява, че на *** г. от
дома си в блок № ** в *** възприела словен спор между съседа си В. и ищцата, която
живеела в същия квартал. Минути по-късно свидетелката се намирала навън, където
видяла как Е. удряла със скейтборд върху масата на беседката пред блока, обяснявайки
на М., че ответникът я ударил много силно. В разказа си свидетелката е категорична,
че момичето нямало видими наранявания и следи от удар. Случилото се било около
16:30 ч. – 17:00 ч. Няколко часа по-късно Е. се върнала пред блока заедно със своята
майка и продължили да крещят спрямо В.. Впоследствие на място дошли полицейски служители,
които задържали ответника.
В приложената към материалите по АНД № 01683/2017 г. по описа
на РС – П. докладна записка от *** г., изготвена от полицейски служител при ***
РУ при ОД на МВР – гр. П. е отразено, че на *** г., около 21:00 ч., полицейски служители
се отзовали на сигнал от св. М. и нейната дъщеря – ищцата Е. във връзка с процесния
случай. На място, на беседка в междублоковото пространство на бл.** и бл.*** в кв.„***“,
установили ответника В.. С оглед неизпълнение на полицейско разпореждане, същият
бил задържан и му били съставени актове по ЗБДС и ЗМВР.
Въз основан на горното районният съд е достигнал до извода,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че В.Н.
е осъществил описаното от ищцата деяние, както и неговият противоправен характер.
Съдът е достигнал до извода, че по делото са доказани всички елементи от правопораждащия
фактически състав на чл.45 ЗЗД за възникване на деликтната отговорност на ответника,
въззивник в настоящото производство - 1). осъществяването на описаното деяние от
ответника и неговата противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически
осъществено поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата
и място и по описания начин; 2). причиняването на сочените неимуществени вреди и
техния размер; 3). причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди
и за присъждане в полза на ищцата, въззиваема в настоящото производство, на обезщетение
за претърпените от нея вследствие от деликта неимуществени вреди. Районният съд
е достигнал до извода, че претендираната сума от 5 000 лв. е в справедлив размер
и е присъдил обезщетението в неговата цялост.
Окръжният съд намира, че така присъденото обезщетение от
първоинстанционния съд не е завишено и то реално би репарирало пострадалата за
претърпените от нея неимуществени вреди. Сумата от 5 000 лв. би се явила
справедлив еквивалент на неимуществените вреди, предвид констатираните умреждания
от неимуществен характер– физически /силно главоболие, световъртеж и повръщане/
и психически /посттравматично стресово разстройство/ болки и страдания, вследствие
от черепно – мозъчна травма и сътресение в резултат от реализиран от ответника удар
със скейтборд в областта на главата, довели до разстройство в адаптацията,
разгръщането на остра стресова реакция, вследствие от преживяната от процесния случай
тежка психотравма, конкретно посттравматично стресово разстройство, изразяващо се
в непрекъснато припомняне на събитията, безсъние, а през месеците след случилото
се и бурна вегетативна симптоматика- обща слабост, главоболие, световъртеж, изтръпване
на крайниците. Отчетена е психичната болка и страдание по време на увреждането и
лечението, които са били с висока степен на интензивност, както и периодът за
отшумяване на уврежданията- за период от 6 до 12 месеца, но след преживения стрес
остава траен психичен дискомфорт с повишено напрежение, несигурност, които от своя
страна затрудняват ищцата в ежедневните дейности и влошават социалното й функциониране.
С оглед изложеното окръжният съд намира, че искането за
намаляване на присъденото обезщетение се явява неоснователно, поради което въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В този смисъл окръжният съд изцяло възприема
по реда на чл.272 от ГПК аргументираните и обстойни мотиви на Районен съд- П..
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1075/08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1728/2018 г. по описа на Районен съд-
П..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.