РЕШЕНИЕ  

 

№                              14.10.2019 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  тринадесети септември, две хиляди  и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

 

СЕКРЕТАР:  Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №1535  по описа за   2019  година.

 

     

  Предявен  е иск с  правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК от  П.В.Н., ЕГН- **********, с адрес-***, чрез адв. Г. Б.,  срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“**********“№*,Б. ц. „Л.-*“, ет.*, представлявано от  З. Д. – прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П. Я. П. – в качеството им на представляващи дружеството.

  С подадената искова молба, ищецът предявява отрицателен установителен иск срещу взискателя по изпълнително дело № 2017***0400202 по описа на ЧСИ Д.С. , рег.№ ***, с район на действие Пазарджишки окръжен съд - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление на дейността в град София 1336, р.н Люлин, бул."*********“№ *, Б. ц. „Л.“*, етаж *.

Твърди се, че ответникът е инициирал горепосоченото изпълнително дело срещу ищеца въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.12.2010г. по ч.г.д.№ 4478/2010 г. по описа на Районен съд Пазарджик и на заповед за изпълнение на парично задължение от 05.11.2010 г. по същото дело за заплащане на сума от 1 567.48 лв.

Сочи се, че правният интерес от предявяване на иска се обуславя от предприетото от ЧСИ Д.С. , рег.№ ***, с район на действие съдебния район на Окръжен съд Пазарджик , принудително изпълнение срещу семейно имущество на ищеца, находящо се в село Бошуля, ул."*****“ №*, област Пазарджик. Същата е насрочила принудително изпълнително действие на 02.05.2019 г от 10.00 часа - опис и публична продан на движими вещи, които ще се намерят в дома на длъжника П.Н..

Оспорват се претенциите на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по основание и по размер и като неподлежащи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. На основание чл.110 от ЗЗД и чл.111 б."б" и „в" от ЗЗД във връзка с чл.114,ал.1 от ЗЗД и чл.116 от ЗЗД се прави възражение за изтекла погасителна давност на процесното вземане.

Сочи се, че от материалите по делото /заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение/ вземането е обявено за предсрочно изискуемо от 15.07.2008г. от тази дата започва течението на петгодишната погасителна давност, като погасителният срок е изтекъл на 15.07.2013 г. без да бъде прекъснат. Твърди се, че по делото липсват данни за извършени плащания по вземането от длъжника за времето след обявяването му за предсрочно изискуемо, както и за предявяване на иск или възражение в петгодишния погасителен давностен срок.

Твърди се, че вземането по изпълнителния лист, издаден на 21.12.2010 г. от своя страна е погасено по давност към 21.12.2015 г. Погасени са с тригодишна погасителна давност и акцесорните вземания , включени в общата сума от задължения.

Твърди се, че предприетите от ЧСИ Д.С.  действия за принудително изпълнение- налагане на запори, насрочване на опис и продажба на движими вещи на длъжника по изпълнително дело №2017***0400202 се датират едва към 2017 г., т.е. две години след изтичане на петгодишния давностен срок и са ирелевантни по отношение прекъсване на давността изпълнително дело № 2017***0400202 се датират едва към 2017 г., т.е. две години след изтичане на петгодишния давностен срок и са ирелевантни по отношение прекъсване на давността.

Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника по делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че вземането по изпълнителен лист от 21.12.2010 г., издаден от Районен съд Пазарджик по ч.г.д.№ 4478/2010 г. е погасено по давност, и че ищецът П.Н. не му дължи вземане, подлежащо на принудително изпълнение.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар, съгласно представен списък на основание чл.80 от ГПК.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който счита предявения отрицателно установителен иск за допустим, но изцяло неоснователен.

Посочва се, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение давността спира и не тече докато трае заповедното производство. Неподаването на възражение от длъжника по чл. 415 от ГПК води като правна последица до прекъсване на давността, защото по правната си същност представлява "признаване на вземането от длъжника" - чл. 116, б. "а" от ЗЗД. Признаването на вземането от страна на длъжника води до влизане в сила на заповедта за изпълнение, вследствие на което давността се прекъсва и започва да тече нова давност, която винаги е 5 /пет/ години - чл, 117, ал. 2 от ЗЗД. Да се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не установява вземането със сила на присъдено нещо, означава да се приравнява тази заповед на обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно, предвид големите, коренни разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.).

 

Твърди се, че неправилни и неоснователни са доводите на ищеца за погасяване на вземанията, описани в исковата молба, по давност. В случая, относно оспореното задължение, предвидената в чл. 110 ЗЗД обща петгодишна давност не е изтекла, както към момента на образуване на изп, дело № 2585/2012 г, по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, така и при образуване на изпълнително дело № 202/2017 г. по описа на ЧСИ Д. С. .

Излагат се правни съображения. Съгласно изложеното, въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, PC - гр. Пазарджик е образувал ч. гр. д. № 4478/2010 г. и е издал заповед за изпълнение на парично задължение, а след влизане е сила на заповедта иизпълнителен лист от 21.12.2010 г. по описа на PC-гр. Пазарджик в полза на предишния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД („БНП Париба"). Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2585/2012 г. по описа на ДСИ при PC- гр. Пазарджик. След образуване на изпълнителното дело № 2585/2012 г. на 10.04,2013 г. е извършен и опис на движимите вещи, находящи се в дома на г-н Н., с което действие давността отново е била прекъсната. Позовавайки се на константната съдебна практика, от тази дата е започнала да тече нова давност - съгласно т. 10 от мотивите TP №2/2013 ОСГТН на ВКС.

Сочи се, че изпълнителното дело № 2585/2012 г. по описа на ДСИ при PC- гр. Пазарджик е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 д. 8 от ГПК, съгласно получено съобщение с техен изх. № 6808/26.07.2016.

Твърди се, че на 08.02.2017 г. в кантората на ЧСИ Д. С.  е получена молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството на частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист от 21.12.2010 г., молбата за образуване на изпълнително дело е с получен входящ номер 2277/08.02.2017 г. Изпълнителното дело е образувано под № 202/2017 г., като с молбата за образуване е поискано от взискателя насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено да се извършат всички необходимия действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Впоследствие на 17.03.2017 г. е изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими вещи и е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК" ЕАД, където след извършена справка се е установило, че длъжникът има разкрити банкови сметки. На 28.03.2017 г. е получен отговор от банката във връзка с наложения запор. Отново петгодишният давностен срок е бил прекъснат на 07.03.2019 r. с изпратена до кантората молба от взискателя за насрочване на нова дата за опис на движими вещи и извършване на справка е електронния регистър на БНБ. На 27.03.2019 г. ЧСИ Д. С.  отново е изпратила призовка за принудително изпълнение до длъжника във връзка с насрочен опис на движими вещи, находящи се е дома му.

Твърди се, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече.

 

 

Твърди се, че твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност относно вземането са необосновани и недоказани. От предприетите по инициатива на взискателя и съдебния изпълнител изпълнителни действия е видно, че погасителната давност се прекъсва многократно и следва да се направи извод, че противно на твърдението на ищцовата страна, общият давностен срок за процесното вземане не е изтекъл и претенциите на П.В.Н. се явяват изцяло неоснователни.

Моли се съдът да постанови решение, с което предявеният от ищеца П.В.Н. иск да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

          Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

 Не се спори между страните по делото, че на 01.11.2010г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, , е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ищецът П.В.Н., ЕГН- **********, с адрес-***, по което било образувано ч.гр.д. №4478/2010 г., по описа на PC Пазарджик /материалите по което са изискани и приложени по настоящото дело/. По посоченото частно гражданско дело била издадена Заповед за изпълнение №2997 от 09.11.2010г. по реда на чл.410 ГПК. Срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №4478/2010 г., по описа на PC Пазарджик, ищецът Н. не е депозирал Възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

 След влизане е сила на издадената издадена Заповед за изпълнение №2997 от 09.11.2010г. по реда на чл.410 ГПК, съдът е издал  и изпълнителен лист от 21.12.2010 г. по описа на PC-гр. Пазарджик в полза на предишния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД („БНП Париба")  за следните суми:  сумата от 207.36 лв. – главница по погасяване на кредита, договорна лихва в размер на 22.19лв. и законна лихва за забава в размер на 56.27лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2010г.  до изплащане на вземането.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София - като взискател, е образувало срещу ищеца Н. изпълнително дело №2585/2012г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, като дружеството-взискател претендирало, че му се дължали сумите по изпълнителния лист , описани по-горе. Държавният съдебен изпълнител е извършвал проучване за имущественото положение на ищеца. До ищеца Н. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично  на 20.12.2012г.

С разпореждане на ДСИ при РС- Пазарджик от 25.03.2013г.  е бил  насрочен на опис на движими вещи  в дома на длъжника  по изпълнителното дело  П.В.Н...Насроченият опис на движими вещи  се е състоял на 10.04.2013г., за което е бил съставен от съдебният изпълнител и Протокол за опис на движимо имущество. В хода на извършеното принудително изпълнително действие, са били описани от съдебния изпълнител 2 бр. телевизори и 1 бр. лаптоп, собственост на Н.. Горното се установява от приложените по делото материали на ИД №2585/2012г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик.

На 22.04.2016г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК-********* и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, по силата на който, цедентът прехвърлил на цесионера в цялост вземането по изпълнително дело №2585/2012г.

С постановление на държавният съдебен изпълнител от 30.06.2016г. , производството по изпълнително дело №2585/2012г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8  от ГПК. Постановлението на съдебния изпълнител е влязло в законна сила на 24.08.2016г.

Видно от материалите по  изпълнително дело №202/2017г. по описа на ЧСИ Д. С. , на 08.02.2017 г. в кантората на ЧСИ С.  е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството на частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист от 21.12.2010 г., като молбата за образуване на изпълнително дело е с входящ номер 2277/08.02.2017 г. Изпълнителното дело е образувано под №202/2017 г., като с молбата за образуване е поискано от взискателя насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено да се извършат всички необходимия действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Впоследствие на 17.03.2017 г. е изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими вещи и е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК" ЕАД, където след извършена справка се е установило, че длъжникът има разкрити банкови сметки. На 28.03.2017 г. е получен отговор от банката във връзка с наложения запор. На 27.03.2019 г. ЧСИ Д. С.  отново е изпратила призовка за принудително изпълнение до длъжника във връзка с насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му.

Към настоящето дело  са били  приложени изпълнително дело №2585/2012г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, изпълнително дело №202/2017 г. по описа на ЧСИ С. ,  както и ч. гр. д. №4478/2010 г., по описа на PC Пазарджик, които потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:   Предявеният  иск е допустим, поради следните съображения- налице е правен интерес за ищеца в настоящото производство  от предявяване на иска. Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл.439 ал.2 ГПК/. В този смисъл е определение №233/17.04.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 239/09г., II т.о.,ТК. В настоящото производство за такива факти ищецът сочи погасяване на спорното вземане по давност с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.

По отношение основателността на предявения иск:   от приетите по делото доказателсва не се установява, че  процесното вземане е погасено поради изтекла давност. Ищецът твърди,че претендираната сума не се дължи от него  поради настъпване на погасителна давност. Настоящият съдебен състав  не споделя  този извод. Действително, Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не прекъсва давността,като  същата се прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има обратно действие.

Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Освен в тази хипотеза обаче,  давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно практиката на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила , че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение, може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС, IV гр.отделение/. Предвид на това, стабилизираната заповед за изпълнение по чл.410  има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че  срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на  чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за изпълнение. Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила заповед за  изпълнение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение  и издаването на изпълнителен лист  от 21.12.2010 г. по ч.гр. дело №№4478/2010 г., по описа на PC Пазарджик е започнала да тече на основание чл.117,ал.2 от ЗЗД нова петгодишна давност, която към датата на  извършените по  изпълнително дело №2585/2012г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик принудителни изпълнителни действия не е била изтекла.

В конкретният случай, давността е започнала да тече на 21.12.2010г. и не е изтекла, тъй като е била прекъсната с извършването на опис на движими вещи, състоял се на 10.04.2013г., за което е бил съставен от съдебният изпълнител и Протокол за опис на движимо имущество. В хода на извършеното принудително изпълнително действие, са били описани от съдебния изпълнител 2 бр. телевизори и 1 бр. лаптоп, собственост на Н.. Извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.  несъмнено е от категорията изпълнителни действия, който прекъсват давността. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. , назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В горния смисъл е даденото от ОСГТК на ВКС разрешение в т.10 от ТР №2/2013г. Първото изпълнително действие , което е прекъснало давността в случая е  насрочване на опис на движими вещи  в дома на длъжника по изпълнителното дело  Н..

  Впоследствие, по инициатива на ответника в настоящото производство,  е било образувано Изпълнителното дело №202/2017 г. по описа на ЧСИ С. , като още с молбата за образуване е поискано от взискателя насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено да се извършат всички необходимия действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На 17.03.2017 г. е изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими вещи и е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК" ЕАД, където след извършена справка се е установило, че длъжникът има разкрити банкови сметки. На 28.03.2017 г. е получен отговор от банката във връзка с наложения запор. С извършване на гореописаните действия, давността е била прекъсната отново.

  Дори да се приеме съгласно становището на ищцовата страна, че част от вземанията следва да се считат погасени с изтичане на тригодишна давност, то давността на вземанията би изтекла най-рано  на  21.12.2013г.   /съгласно становището на ищцовата страна/,но както вече беше посочено, с извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника, проведен на 10.04.2013г., тази давност следва да се счита за прекъсната.

           Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява,че в процесният времеви период са  били извършвани действия по принудително изпълнение, което са прекъснали давността. Съдът приема ,че в случая давността е била прекъсвана, тъй като  прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В горния смисъл е даденото от ОСГТК на ВКС разрешение в т.10 от ТР №2/2013г.

 Поради горното, предявеният  от  П.В.Н., ЕГН- **********, с адрес-***, чрез адв. Г. Б.,  срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“**********“№*,Б. ц. „Л.-*“, ет.*, представлявано от  З. Д. – прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П. Я. П. – в качеството им на представляващи дружеството, иск с правно основание чл.439 от ГПК, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

             По отношение на разноските : При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложени сторените от ответника разноски  в размер на 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, чийто размер не се явява прекомерен- същият е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от П.В.Н., ЕГН- **********, с адрес-*** , с който се иска  от съда ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“**********“№*,Б. ц. „Л.-*“, ет.*, представлявано от  З. Д. – прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П. Я. П. – в качеството им на представляващи дружеството, че П.В.Н., ЕГН- ********** НЕ ДЪЛЖИ вземането по изпълнителен лист от 21.12.2010 г., издаден от Районен съд Пазарджик по ч.г.д.№ 4478/2010 г. , тъй като същото е  погасено по давност, както и че ищецът П.В.Н., ЕГН- ********** не  дължи на ответното дружество  вземане, подлежащо на принудително изпълнение, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

         ОСЪЖДА П.В.Н., ЕГН- **********, с адрес-***  да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“**********“№*,Б. ц. „Л.-*“, ет.*, представлявано от  З. Д. – прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П. Я. П. – в качеството им на представляващи дружеството, сумата от 300.00 лева /триста лева/ - разноски по делото,  на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8  от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП.

          Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред  ОС-Пазарджик.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: