Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3/6.1.2023 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
шестнадесети декември 2022
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 276 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5
от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.И.М., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0813-000556
от 10.10.2022г. по чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП
издадена от началник сектор Пътна
полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която е
прекратена регистрацията на пътно
превозно средство – л.а. * * за срок от
6 месеца.
Жалбата е бланкетна,
като се сочи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна като постановена от орган без
материална компетентност и в нарушение на материалния закон и се прави искане съдът да отмени същата.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
За ответникът по
делото, своевременно и редовно призован, се явява юрисконсулт А. редовно
упълномощена, която оспорва жалбата. Сочи, че обжалваната заповед е
законосъобразна, като издадена от
компетентен орган, при наличие на материалноправните
предпоставки за това и при спазени процесуални правила. Пледира за отхвърляне на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0813-000556 от 10.10.2022г. по чл. 171,
т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР
–Ямбол, на оспорващата В.И.М. е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство –
л.а. * * за срок от 6 месеца.
В обстоятелствената част на тази заповед е записано, че принудителната
административна мярка се налага против М.
затова,
че „на 08.10.2022г. в 01:45 ч. в Община Ямбол, гр. Ямбол, ул. Ал. Стамболийски
до № 13, в посока към кръстовище с ул.
Ж. Папазов, като собственик на лек автомобил * *, чието МПС е
управлявано от С.В.М. с ЕГН **********, който не притежава свидетелство за управление на МПС –
неправоспособен водач. Нарушението е установено с АУАН серия AД № 405247/08.10.2022г.“
Видно от обстоятелствената
част на процесния АУАН, същия е съставен против С.В.М. затова,
че „на 08.10.2022г. в 01:45 ч. в Община Ямбол, гр. Ямбол, ул. Ал. Стамболийски
до № 13, в посока към кръстовище с ул.
Ж. Папазов управлява лек автомобил *
* собственост на В.И.М.,
като от извършената справка от ОДЧ се
установи, че водача не притежава СУМПС - неправоспособен
водач. Не носи СРМПС – част II“.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка е връчена на жалбоподателя на 19.10.2022
г., като същият е депозирал жалба против нея директно в Административен съд –
Ямбол с вх. № 2562 от 26.10.2022г.
По делото е приета цялата
административна преписка, включително и
Заповед
№ 326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР Ямбол с която са оправомощени длъжностни лица от състава на ОД на МВР –Ямбол
да издават заповеди за прилагане на принудителни мерки по ЗДвП.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на осъществявания съдебен контрол
в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0813-000556 от 10.10.2022г. по чл. 171,
т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник
сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство – л.а. * *,
собственост на жалбоподателя В.И.М., за
срок от 6 месеца.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
с оглед приетата по делото Заповед №
326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР Ямбол – точка 1.3 от същата.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Това законово изискване е спазено при издаване на оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000556 от 10.10.2022г. по
чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП - в същата са посочени както фактическото, така и
правното основание послужили за издаването й. Съдът не констатира при издаване
на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административно
производствени правила. Като правно основание
за издаване на последната е посочена
разпоредбата на чл.171, т.2А, б. А от ЗДвП, съгласно която за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година. Прилагането на процесната ПАМ е
допустимо и възможно при наличието на всяка една от така предвидените от
законодателя хипотези.
За да е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП следва безспорно да бъде установено, че
лицето по отношение, на което същата е приложена е собственик на МПС, което е
било управлявано от неправоспособен водач непритежаващ свидетелство за
управление. Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт
за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за
визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството на
официален свидетелстващ документ АУАН се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно тяхната вярност, а
опровергаването й предпоставя изричното им оспорване,
което е в тежест на жалбоподателя. В случая установената с АУАН серия AД № 405247/08.10.2022г. фактическа обстановка не е надлежно оборена в съдебното
производство. Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват
на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Изложеното налага извода, че
обжалваната заповед е съобразена с материалния закон. Административният орган в случая е действал
при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП не му дава право да преценява дали да приложи процесната мярка - правомощието на органа е едновременно и
задължение и не е обвързано от други изисквания на закона. Срокът за действие
на мярката е изрично посочен в закона от 6 месеца до 1 година. В случая адм. орган е наложил мярката в минималния предвиден в
разпоредбата срок, поради което не е необходимо да излага мотиви в тази насока.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0813-000556 от 10.10.2022г. е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.
Предвид изложеното, съдът счита, че оспорената заповед, като постановена
от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма на акта, и в
съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон, както и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски
е основателно. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените в производството разноски в размер на 100/сто/
лева за юрисконсултско
възнаграждение, който размер е определен на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ЯАС, втори административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.М. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0813-000556 от 10.10.2022г. по чл. 171,
т.2А, б. А от ЗДвП издадена от началник
сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство – л.а. * * за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА
В.И.М., ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на ОД на МВР -Ямбол
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете