№ 21494
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20231110170735 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
А. К. Ф. е предявил срещу „С.“ ЕООД кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 128, т.2 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ за
осъждането на ответника да заплати следните суми: 4667, 94 лв. /четири хиляди шестстотин
шестдесет и седем лева и деветдесет и четири ст./ - представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. септември 2022 г; м. ноември 2022 г.; м. декември 2022 г.; м. юни 2023
г.; м. август 2023 г.; м. октомври 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба (22.12.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата,
405, 27 лв. /четиристотин и пет лева и двадесет и седем ст./ мораторна лихва дължима по
отношение на неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.10.2022 г. до
22.12.2023 г., сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ - обезщетение за неспазено предизвестие
по реда на чл.221, ал. 1 от КТ, и сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ - обезщетение за 12
дни неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че е сключил трудов договор № 00000017 от 02.09.2022 г. на
основание чл. 67, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ със своя работодател „С.“ ЕООД,
който договор бил безсрочен, като заемал длъжност „куриер“. Възнаграждението, което
било уговорено между страните, е било в размер на 1000, 00 лв. с периодичност на
изплащане до края на месеца, следващ месеца, през който е бил положен труда, като е било
уредено и начисляването на допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж при
настоящия работодател в размер на 0.60% за придобития трудов и професионален стаж. В
т.6 от посочения трудов договор е било уредено, че служителят има право на основен платен
годишен отпуск по чл. 155 КТ, който е за срок от 20 работни дни. Срокът за предизвестие
при прекратяване на трудовия договор бил 30 календарни дни. Съгласно договора, а така
също и приложения по делото протокол за постъпване на работа към трудов договор
№00000017 от 02.09.2022г., ищецът постъпил на работа от деня на подписването на
договора. Твърди, че през целия период е изпълнявал задълженията си по договора.
Посочва, че получил първото си възнаграждение на 22.11.2022 г. Твърди, че в периода от
22.11.2022 г. до 31.01.2023 г. не са постъпвали никакви плащания от страна на работодателя,
а освен това той не заплатил възнаграждението на ищеца и за м. юни, 2023 г., както и за
август и месец октомври 2023 г. Посочва, че поради несигурността свързана с нередовното
получаване на трудово възнаграждение, той подал уведомление на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ за прекратяване на трудовия договор, като се възползвал от възможността да
прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. Сочи, че въпросното уведомление е
1
било изпратено за физическа доставка, чрез куриерска фирма „Е. Е.“ ООД, с обратна
разписка и с описание в забележки на пратката какво представляват изпратените документи.
Работодателят на Ф. обаче, с редица разпореждания на пратката, започващи от 08.11.2023 г.
пренасочвал пратката към различни места, с цел именно да не получи въпросното
уведомление. Твърди, че доколкото в пратката е записано, че документите представляват
уведомление за прекратяване на трудовия договор и управителят на ответното дружество се
е разпоредил неколкократно с пратката, то същият следва да се счита за редовно уведомен.
Посочва, че трудовото му възнаграждение е било 1000 лв. като нетното му възнаграждение
за 2022 г. след удръжките е в размер на 775, 98 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и
деветдесет и осем ст./. Твърди, че работодателят изпаднал в забава за заплащане на трудово
възнаграждение на всяко 1-во число на месеца следващ месеца, през който е полаган
работен труд. Претендира заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 12 дни, доколкото бил използвал 10 от тях. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявения иск. Оспорва, че трудовото възнаграждение не е заплащано редовно, като
твърди, че ищецът е получил трудовото си възнаграждение за всеки месец. Оспорва
трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като
твърди, че ищецът е уволнен дисциплинарно. Посочва, че ищецът не се явил на работа два
последователни дни в периода 01.11.2023 г. до 11.12.2023 г. без причина, с оглед на което
била издадена Заповед № 000019/12.12.2023 г. за налагане на дисциплинарно уволнение,
получена от ищеца на 28.12.2023 г. Счита, че ищецът е този, който дължи обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 1000 лв. Признава задължението за неплатен годишен
отпуск, но прави възражение за прихващане с дължимото от ищеца задължение за неспазено
предизвестие. Оспорва исковете по размер.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е да докаже, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е престирал
съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно
трудово възнаграждение, както и размерът на трудовото възнаграждение. В тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава за плащането му и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ е да докаже
прекратяването на трудовия договор на твърдяното основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ чрез
отправяне на волеизявление, което е достигнало до работодателя, размера на брутното му
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на
трудовото правоотношение.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ да докаже
сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на
правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно
трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за
процесния период.
В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба
възражения, а именно, че ищецът е уволнен дисциплинарно, както и да докаже
предпоставките за възникване на вземането му за прихващане, а именно, че ищецът дължи
обезщетение по чл. 221 КТ.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е направил искане по чл. 192 за задължаване на третото неучастващо по
2
делото лице „Е. Е.“ ООД да представи документи. Искането по т. 3 следва да бъде уважено,
тъй като се отнася до релевантни по делото обстоятелства. Искането по т.1 е неоснователно,
доколкото ответникът не оспорва, че ищецът е бил негов служител, искането по т.2 също е
неоснователно, доколкото ответникът не оспорва, че между страните е имало валидно
сключен трудов договор. Искането по т.3 също е неоснователно, доколкото ищецът е
представил документи за движението на процесната товарителница, като ответникът не е
оспорил представените от ищеца доказателства.
Ответникът е поискал допускането на двама свидетели при режим на довеждане за
доказване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, като на основание чл.
159, ал. 2 ГПК следва да бъде допуснат до разпит един свидетел.
Съдът констатира, че към отговора на исковата молба липсва приложено
пълномощно за представителната власт на адв. И., като на ответника следва да бъдат дадени
указания за отстраняване на посочената нередовност.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2024 г. от
14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е било налице валидно възникнало трудово
правоотношение по трудов договор № 00000017 от 02.09.2022 г. с уговорено брутно трудово
възнаграждение в размер на 1000 лв., както и че към момента на прекратяването на договора
ищецът е имал 12 дни платен годишен отпуск, като ответникът не е заплатил обезщетение
по отношение на тях.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да представи пълномощно за валидно
учредена представителна власт в полза на адв. И. или с писмена полза изрично да потвърди
извършените от него действия по подаване отговор на исковата молба. При неизпълнение на
указанията в срок съдът ще счита, че отговор на исковата молба не е подаден.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника за доказване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „Е. Е.“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи извлечение/справка от регистрите на програмите
си относно цялата информация, налична за движението на товарителница № 5300523573148
от 2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца по реда на чл. 192 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3