РЕШЕНИЕ
№ 1867
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ч. АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Ч. АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110218004 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 18004 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Ч. Г. Т. срещу Наказателно постановление
/НП/ № 19-4332-019266 от 04.10.2019 г., издадено от Г В Б – ВПД Началник
на сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР /ОПП-СДВР/, с което на
жалбоподателя Ч. Г. Т. на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/
лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева, за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата от Ч. Г. Т. се иска цялостна отмяна на атакуваното
наказателно постановление, с твърдения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и за изтекла погасителна давност. Претендира се за
1
присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят Ч. Г. Т., редовно уведомен, се
явява лично. Същият поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорваното
наказателно постановление и за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна – ВПД Началник група към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 17.07.2019 г. свид. В. В. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, в присъствието на С С също от ОПП - СДВР, съставил
против жалбоподателя Ч. Г. Т. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA, бл. № 73712 от 17.07.2019 г. за това, че на
същата дата, в 17:30 часа, в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, управлявал
личния си лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № СВ 5363 КТ, с посока на
движение от ул. „Обелски път“ към ул. „Бели Дунав“ и при кръговото
кръстовище на метростанция „Ломско шосе“ бил без поставен задължителен
обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът. При
извършената проверка водачът Т. не представил свидетелство за управление
на МПС и контролен талон, както и свидетелство за регистрация на МПС част
II, а единствено техни ксерокопия. При извършената проверка и след справка
с ОДЧ 99 се установило, че водачът управлявал автомобила с наложена и
незаплатена в законоустановения срок глоба с фиш серия Н №
396555/02.05.2019 г. Водачът Т. управлявал моторното превозно средство и
без включени задължителни къси или дневни светлини. Посочените
фактически констатации са квалифицирани в акта като нарушения на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и
нарушителя, като на последния бил връчен препис. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН срещу акта били подадени писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и при идентичност на описанието на
нарушенията, Г В Б – ВПД Началник на сектор към ОПП-СДВР, издала
обжалваното Наказателно постановление № 19-4332-019266 от 04.10.2019 г., с
което наложила на жалбоподателя Ч. Г. Т. пет административни наказания
„Глоба“ в общ размер на 110 лева, както следва: „Глоба” в размер на 50 лева
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП; „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2
от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „Глоба” в размер на 10
лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП; „Глоба” в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП; както и „Глоба” в размер на 20 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Препис от
НП бил връчен на жалбоподателя на 03.12.2021 г., като на 09.12.2021 г. пред
2
наказващия орган е депозирана жалбата срещу НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля В. В. В., медицинско удостоверение на Ч. Г. Т. от
„Медицински център-I-Банкя“ ЕООД, заповеди на министъра на вътрешните
работни относно компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган, както и останалите съдържащи се по
административнонаказателната преписка и събрани в хода на съдебното
следствие писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свид. В. В., който заявява, че не си
спомня за конкретния случай, но след предявяване по реда на чл. 284 от НПК
на съставения от него АУАН серия GA, бл. № 73712 от 17.07.2019 г. споделя,
че актът е съставен и подписан от него, като изяснява, че тогава, през 2019 г.,
със Стоил Спасов изпълнявали служебните си задължения на бул. „Ломско
шосе“, на кръговото кръстовище до метростанция „Ломско шосе“, където
спрели жалбоподателя за проверка, както и че същият управлявал конкретния
лек автомобил без включени къси или дневни светлини и при поискване на
документи не представил същите в оригинал, а единствено техни ксерокопия.
Свидетелят заявява, че жалбоподателят е извършил и други нарушения на
ЗДвП, за които съставил процесния АУАН, но не си спомня в какво са се
изразявали същите.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Спазена е и процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали актосъставителят и АНО,
не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тези констатации /в
АУАН и НП/ подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-
3
малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за
невиновност. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до положение, при което обвиненото
лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на
презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на
Република България и чл. 6, пар. 2 от ЕКЗПЧОС.
Настоящият съдебен състав счита, че приетите в АУАН и
Наказателното постановление фактически положения относно вменените на
жалбоподателя Ч. Г. Т. нарушения на чл. 137а, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2,
чл. 186, ал. 7 от ЗДвП не са доказани, още повече че с издаденото наказателно
постановление на жалбоподател Ч. Т. на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева,
за нарушение на чл. 70, ал.3 от ЗДвП, без същото да е било посочено в
съставения акт, което е недопустимо и представлява процесуално нарушение,
което нарушение също не е доказано. В тази връзка следва да се посочи, че
свидетелят В. В. не си спомня за конкретния случай, като след предявяване по
реда на чл. 284 от НПК на АУАН серия GA, бл. № 73712 от 17.07.2019 г.,
заявява, че същият е съставен и подписан от него, като изяснява, че тогава,
през 2019 г., със С С изпълнявали служебните си задължения на бул. „Ломско
шосе“, на кръговото кръстовище до метростанция „Ломско шосе“, където
спрели жалбоподателя за проверка, както и че същият управлявал конкретния
лек автомобил без включени къси или дневни светлини, при поискване на
документи не представил същите в оригинал, а единствено техни ксерокопия,
като извършил и други нарушения на ЗДвП. Същевременно, този свидетел не
изяснява датата и времето на извършване на проверката и обстоятелствата
около същата, а именно – автомобилът, при управлението на който се твърди
жалбоподателят Ч. Т. да е извършил вменените му административни
нарушения. Показанията на актосъставителя В., а и останалите
доказателствени материали, не съдържат никакви данни касателно
нарушенията на чл. 137а, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. С оглед на изложеното
се налага изводът, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства
не се установява несъмнено фактическата обстановка, изложена в акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. При това положение административното
обвинение остана недоказано, като следва да се посочи, че в тежест на
административно-наказващия орган е да докаже фактическите констатации,
изложени в АУАН и НП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход от делото правото на присъждане на разноски се
поражда в полза на жалбоподателя, който обаче не представя доказателства
действително да е направил разноски, поради което искането му за
присъждане на такива съдът не намира за необходимо да обсъжда.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 19-4332-019266 от
04.10.2019 г., издадено от Г В Б – ВПД Началник на сектор към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР /ОПП-СДВР/, с което на Ч. Г. Т. на основание чл.183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10
/десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП
и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5