№ 5441
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20243100900378 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. П.,
германски гражданин, роден на 20.06.1963 г. във Франкфурт на Майн, с адрес
в Република България: с. Юнец – 9109, общ. Долни чифлик, обл. Варна, чрез
адв. А. Г., с която са предявени осъдителни искове срещу „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 37513,80 /тридесет и седем хиляди петстотин и тринадесет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща неоторозирани от ищеца банкови
преводи, извършени без изричната воля на титуляря на банковата сметка за
периода от 09.01.2023 г. до 21.03.2023 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.03.2023 г. до 10.07.2024 г. в размер на 6474,86 /шест
хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
С Разпореждане № 3941/26.07.2024 г. съдът е постановил препис от
исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства и уточняваща
молба, да се изпрати на ответника.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът, редовно уведомен, подава писмен
отговор вх. № 21447/27.08.2024 г., с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Препис от отговора и приложените към него доказателства е
връчен на ищеца съгласно Разпореждане № 4430/28.08.2024 г.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова
молба вх. № 21958/03.09.2024 г., като препис от нея е връчен на насрещната
страна.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран допълнителен писмен
отговор от ответника, в който се поддържа изложеното в първоначалния такъв.
Извършена е пълна двойна размяна на книжа.
След запознаване с материалите по делото съдът прецени редовността на
разменените книжа, допустимостта на предявените искове и счита следното:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
1
права:
В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и титуляр на банкова сметка IBAN:
BG92BUIN95611000586542 в лева, по която били издадени две банкови карти:
карта № 516895***0655 и № 516895***0119, като се сочи, че втората поред
карта не била използвана никога от ищеца. На 20.02.2023 г. ищецът забелязал
неправомерно използване на банковата му сметка и карта № 516895***0119 от
дата 09.01.2023 г., след което уведомил банката на обявения в официалния й
сайт телефон 0700 13 014 с цел да блокира сметката си, интернет банкирането
и двете дебитни карти. Седмица по-късно ищецът се явил лично в клон на
банката в гр. Варна, ФЦ „Генерал Колев“ и представил извлечение от сметката
си, на която отбелязал кои операции оспорва. Твърди се в исковата молба, че
банката регистрирала оплакване едва на 28.02.2023 г. с вх. № на същото 911-
209/28.02.2023 г. С отговор, изходящ от ответника, № 911-209Н2/05.05.2023 г.
било констатирано, че се оспорват от ищеца трансакции за периода от
09.01.2023 г. до 26.02.2023 г. по карта № 516895***0119 на стойност 34894,64
лева, като било посочено, че картата била блокирана едва на 28.02.2023 г.
Впоследствие, банката се съгласила да възстанови сумата от 6652,61 лева за
извършени трансакции в периода от 09.01.2023 г. до 18.01.2023 г. с доводи , че
на 18.01.2023 г. бил регистриран първи отказ на ищеца за автентикация на
мобилно приложение smart ID, както и по осъществените рефънди, банкови
такси. За сумата над 6652,61 лева до пълния претендиран размер от 37513,80
лева бил постановен отказ за изплащане от банката с аргументи за наличието
на 44 заявки за автентикация за периода от 18.01.2023 г. до 25.02.2023 г., от
които 24 ищецът отказал изрично, а 18 от тях били неуспешни поради липса
на отговор. Допълнителен аргумент за постановения отказ било
обстоятелството, че на 22.01.2023 г. ищецът извършил проверка за движение
по сметката и трябвало да установи неоторизираните от него трансакции, като
не уведомил банката незабавно след узнаването на неразрешената употреба, с
което нарушил чл. 75, ал. 2 ЗПУПС и чл. 101 от ОУ за откриване, водене и
закриване на платежни сметки на ФЛ и за предоставяне на платежни услуги и
инструменти.
Изложено е в исковата молба, че банката има задължението да следи за
сигурността на банковите операции и да гарантира само такива, изхождащи от
титуляря на сметката. В случай на подаден сигнал за неправомерна употреба
била длъжна да сезира прокуратурата. Ищецът счита, че липсата на изричен
отказ да автентифицира 24 от операциите по банковата му сметка, както и
липсата на отговор по 18 от запитванията за автентикация, обуславяло извод
за несъгласието му с банковите операции и че не ги наредил той. Сочи се от
ищеца, че дори след 13:04 ч. на 20.02.2023 г. /когато било отправено искането
за блокиране на картите/, банката не изпълнила заявеното от него, въпреки
задължението в нейна тежест по чл. 80, ал. 5 ЗПУПС да преустанови всякакви
операции по двете банкови карти след надлежно уведомяване по чл. 75, ал. 2
ЗПУПС. Ищецът счита, че е в задължение на банката да осигури система за
сигурност на банковите преводи, като наличието на 24 отказа за автентикация
било достатъчна индиция за липсата на съгласие от титуляря за извършване на
заявените трансакции. С описаното поведение банката нарушила чл. 76, ал. 1,
т. 1, т. 2, т. 7 ЗПУПС, както и чл. 77 и чл. 79 от същия закон.
2
В допълнение, ищецът твърди, че с писмо от 05.05.2023 г. банката
насочила титуляря към разрешаване на спора от помирителна комисия за
платежни спорове към Комисия за защита на потребителите, която, според
ищеца, не функционирала.
На изложените в исковата молба и в уточняващата я молба се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца гореописаните суми.
С допълнителна искова молба вх. № 21958/03.09.2024 г. ищецът оспорва
всички наведени от ответника в отговора възражения и твърдения. Сочи, че
става ясно от извадката от проведения разговор между ищеца и служител на
банката, че А. П. изрично заявил неколкократно блокиране на банкова сметка,
интернет банкиране и двете дебитни карти, с което за банката възникнало
задължение да предотврати всякакво неправомерно ползване след
уведомяването. Такова не било извършено от служителя на банката по
твърденията на ищеца, като се оспорват наведените от ответника съображения
за липса на достъп до информация за банкови сметки и дебитни карти за
служителя, провел разговора с А. П. на 20.02.2023 г. След като ответникът не
изпълнил заявеното от потребителя искане за блокиране, било нарушено
правилото на чл. 80, ал. 5 ЗПУПС. Счита, че с възстановяването на сумата от
6652,63 лева банката признава основателността на иска. Навежда доводи за
знание на служителите в банката, че помирителната комисия към Комисия за
защита на потребителите не функционирала. Оспорва представената от
насрещната страна справка за проверка на сметка с доводи за липса на дА. за
авторството й и доказателства за автентичност и вярност. Твърди груба
небрежност от страна на банката, изразяваща се в продължаващото след
уведомяването от потребителя за неоторизирани плащания източване на
сметката му. Счита, че на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС банката следвало да
възстанови стойността на неразрешената операция не по-късно от края на
следващия работен ден от извършването й, като изключение от посоченото
правило е наличието на съмнения за измама. Излага, че банката не посочила
банково извлечение от извършените операции, с което счита за неоснователно
твърдението на ответника за узнаване за операцията от ищеца. Оспорва
твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че ищецът е могъл да
узнае за неразрешените операции с банковата му сметка, с доводи за липса на
осигурена от банката система за сигурност на разплащанията.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника
права:
Становището на ответната страна е за недопустимост на исковите
претенции с доводи за разминаване в броя на оспорените трансакции пред
банката /75 на брой/ и тези, заявени в уточняващата молба, които били над 100
на брой. По основателността на иска ответникът излага, че ищецът не заявил
при проведения със служител на банката разговор от 20.02.2023 г. блокиране и
на двете му дебитни карти, а само на тази с № 516895***0655, с което със
собственото си поведение допуснал последващите разговора трансакции.
Твърди, че служителите в колцентъра на банката не притежавали достъп до
цялостната база с информация относно брой дебитни карти и банкови сметки
по съображения за минимизиране риска от измами. Счита, че не е налице
забавяне от страна на банката при администриране на оплакването на ищеца,
като сочи, че официално оплакване, изходящо от ищеца, е постъпило за пръв
3
път в офис на банката БЦ „Генерал Колев“ на 28.02.2023 г. Твърди, че едва при
посещението на ищеца в офис на банката на 28.02.2023 г. били заявени
неоторизирани операции по дебитна карта с № 516895***0119.
В допълнение, ответникът сочи, че възстановяването от банката на
сумата от 6652,63 лева не било равнозначно на признание от нейна страна на
неправомерност на операциите. Оспорва ищцовото твърдение, че последният
бил поканен за разрешаване на спора пред помирителна комисия към Комисия
за защита на потребителите със знание от страна на банката, че комисията не
функционира. Твърди, че след справка в деловодството на комисията,
оплакването на ищеца било надлежно администрирано и му бил изпратен
отговор. Излага съображения за груба небрежност от страна на ищеца, които
аргументира с обстоятелството, че титулярят на сметката е извършил 6 пъти
справка за движенията по сметката си, което било индикация за знание за
оспорените трансакции. След като не оспорил извършените операции още в
същия работен ден, ответникът навежда доводи за груба небрежност от
потребителя. На изложените в отговора доводи и твърдения е отправено
искане до съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите
претенции.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е депозиран от ответника и допълнителен
отговор, в който се поддържа изложеното в първоначалния отговор, като се
доразвиват изложените в него твърдения. Поддържат се всички насрещни
твърдения на ответника. В допълнение, изложено е в допълнителния отговор,
че липсва законово задължение за осигуряване от нейна страна на система за
идентифициране на неправомерна употреба на банкова сметка. Поддържа
исканията си, изложени в първоначалния отговор. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Признават се за безспорни от ищеца и от ответната страна следните
обстоятелства:
1/ А. П. е титуляр на банкова сметка с IBAN: BG92BUIN95611000586542
при ответната страна, по която са издадени две дебитни карти с №
516895***0655 и № 516895***0119.
2/ На 20.02.2023 г. ищецът е позвънил на телефона на колцентъра на
ответника и провел разговор с оператор на банката.
3/ Ищецът е оспорил 24 от извършените трансакции пред банката, като
по 18 от плащанията не е посочил отговор на изпратената заявка за одобрение
на банков превод.
Относно квалификацията на иска:
Предявена е искова молба на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По предварителните въпроси:
Делото подлежи на разглеждане по реда на част III, гл. 32 ГПК –
„Производство по търговски спорове“.
Доказателствена тежест, съобразно предявените от ищеца
претенции:
Ищецът в условията на главно и пълно доказване следва да установи
4
наличието на валидна облигационна обвързаност между него и ответното
дружество; платежните операции, които не са били заявени от него, както и
тяхната стойност са извършени в срока на действие на договора; уведомил
надлежно ответника за неоторизираните от него преводи и неразрешеното
разпореждане със средства от банковата му сметка незабавно след узнаването
за операциите; предприел разумни действия за защита на твърдените
неразрешени трансакции.
Ответникът следва да установи автентичността на платежните
операции, тяхното точно регистриране, осчетоводяването им, както и че
операциите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък на
услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, както и всички
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно че
ищецът със собственото си волево поведение е проявил груба небрежност,
като не изпълнил задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба,
допълнителната искова молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства като допустими и относими към предмета на спора.
Отправеното в исковата молба и доразвито в допълнителната искова
молба искане за допускане на съдебно-компютърна експертиза следва да бъде
уважено с оглед необходимостта от установяване на релевантни за спора
обстоятелства, като се даде отговор на въпросите, зададени в допълнителната
искова молба.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът отправя искане
за допускане на съдебно-техническа експертиза, със заключението по която да
бъдат установени относими към спора факти. Съдът счита така направеното
искане за основателно, поради което следва да се допусне изготвянето на
заявената от ответника експертиза с поставените в допълнителния отговор
задачи.
Съдът намира, с оглед исканията на страните за допускане на експертни
заключения по сходни въпроси, изискващи специални познания в сферата на
информационните технологии, че заявените от страните експертизи следва да
бъдат съединени в една, с която да бъде отговорено на зададените от страните
по делото въпроси.
Ответникът отправя искане за издаване на съдебно удостоверение, с
което да се снабди с копие от отговор на Комисията по платежни спорове към
Комисията за защита на потребителите, което съдът прецени като основателно
с оглед необходимостта от попълване доказателствения материал по делото,
поради което следва да се уважи.
Настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание
чл. 374, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 374 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
5
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ: обективно съединени искове от А. П.,
германски гражданин, роден на 20.06.1963 г. във Франкфурт на Майн,
Федерална република Германия, с адрес в Република България: с. Юнец, п.к.
9109, общ. Долни чифлик, обл. Варна, ЛНЧ **********, чрез адв. А. Г., срещу
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 37513,80 /тридесет и седем хиляди
петстотин и тринадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
неоторизирани от ищеца банкови преводи, извършени без изричната воля на
титуляря на банковата сметка за периода от 09.01.2023 г. до 21.03.2023 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2023 г. до
10.07.2024 г. в размер на 6474,86 /шест хиляди четиристотин седемдесет и
четири лева и осемдесет и шест стотинки/, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 75, ал. 1 ЗПУПС, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по т. д. № 378/2024 г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г., от 14.00 часа, за
които дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото
определение.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част Трета, гл. 32
– „Производство по търговски спорове“.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба, допълнителната искова молба и отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице след извършване на необходимите проверки в информационната
система на банката и мобилното устройство на ищеца, както и материалите по
делото, да отговори на следните въпроси:
1/ Има ли дА. за оторизирани от А. П. преводи и плащанията по
трансакции, посочени от ищеца в молба вх. № 19210/25.07.2024 г. по дата и
размер, извършени в периода от 09.01.2023 г. до 21.03.2023 г.?
2/ В какъв размер са неоторизираните преводи, плащания, извършени в
периода от 09.01.2023 г. до 21.03.2023 г., като ги посочи индивидуално?
3/ Предприела ли е банката действия за възстановяване на сумите, кои
суми е възстановила и кои не от всички разпореждания по картата за
посочения период относно трансакциите, посочени от ищеца с молба вх. №
19210/25.07.2024 г.?
4/ Разполагат ли операторите в колцентъра на „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с техническа възможност да блокират банкова платежна
сметка?
5/ Да даде становище относно верността на извършената справка от
вътрешнобанковата система на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
представена от ответника под № 4 – л. 41 от делото.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500
/петстотин/ лева, платими от в едноседмичен срок с представяне на
доказателства за това.
6
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ф. Н. Ф., което да се уведоми незабавно.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
дължимото по експертизата възнаграждение следва да се представи справка –
декларация.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице Ф. Н. Ф. да представи заключението си в
срока по чл. 199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно
заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника, което да послужи
пред Комисия по платежни спорове към Комисия за защита на потребителите,
по силата на което да се попълни доказателственият материал по делото, след
представяне на доказателство за внесена държавна такса в размер на 5 /пет/
лева по сметка на ВОС.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор, като ползват Центъра по медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел.
*********; служител за контакти - Нора Великова.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7