РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Велико Търново, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110102704 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., в която се излагат твърдения, че с
постановление **********за престъпление по *. Изтъква се, че с постановление от
08.06.2022г. на *********, влязло в сила на 29.06.2022г., наказателното производство е
прекратено тъй като деянието не съставлява престъпление. Ищецът твърди, че от воденото
срещу него досъдебно производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
преживян стрес и безпокойство, които са се отразили неблагоприятно на здравословното му
състояние. Навежда доводи и за причинени имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за адвокатско възнаграждение от 50 лв., свързани с предприемане на действия за
снемане на полицейската регистрация, която е извършена след привличането му като
обвиняем. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лв., ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, както и направените
по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който оспорва основателността
на исковите претенции. Оспорва твърденията за претърпени вреди от ищеца и техния
размер като алтернативно излага становище, че същите са прекомерни. С оглед
гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На основание чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление *е образувано досъдебно производство
*за престъпление по ч*. Последвало е привличане на ищеца като обвиняем с постановление
************. Постановлението е предявено на Е. М. на * като е наложена мярка за
неотклонение „Подписка”, а на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР е извършена полицейска
регистрация. В хода на разследването наблюдаващият прокурор установил, че са налице
предпоставки по чл. 9, ал. 2 от НК като с постановление от ********* наказателното
производство по досъдебно производство ***** е прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК. На 20.07.2022г. ищецът упълномощил адвокат за подаване на искане за снемане на
полицейската регистрация, за което платил адвокатско възнаграждение от 50 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Срещу Е. М. е било повдигнато обвинение по наказателно дело, което впоследствие е
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление. Това обуславя наличие на
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за причинените вреди от тези незаконосъобразни действия,
които са ограничили правото му на спокоен живот и са довели до отрицателни за него
последици. Без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали
прекратяването на наказателното производство е извършено преди или след като на лицето е
било повдигнато обвинение, тъй като в случая е важен фактът на засягане на личната му
сфера, който настъпва от момента, в който спрямо него се извършват действия по
разследването, а не от формалното му привличане в качеството на обвиняем.
При претендирана отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на ищеца е да докаже засягането на
съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на
физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и
професионална реализация и др./, като при установяване на останалите елементи от
фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан по основание.
Следва да се посочи, че търсещият обезщетение не следва да установява всяко свое
конкретно негативно изживяване и след като претенцията му е доказана по основание, тя не
може да бъде отхвърлена като неоснователна поради липсата на доказателства за размер й, а
следва да се приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК. Предвид неоснователното обвиняване
в извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в
психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото
обвинение и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи, поради което не е необходимо и ангажиране на
допълнителни доказателства за установяването им. По отношение на вредите в
имуществената сфера на ищеца във връзка с извършване на полицейска регистрация се
установява, че те нямаше да настъпят ако срещу Е. М. не се водеше наказателно
производство. Възражението на ответника за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ е
2
неоснователно, тъй като неблагоприятните изменения в личната и имуществена сфера на
ищеца са настъпили след образуване на наказателното производство, за което той няма вина
с оглед влязлото в сила постановление за прекратяването му. С действията си по време на
наказателното преследване ищецът не е създал и предпоставки за повдигане и поддържане
на незаконно обвинение. От гореизложеното се достига до извод, че са налице елементите от
фактическия състав обосноваващи отговорност на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
поради което предявените искове са доказани по основание.
Както беше посочено, ищецът със сигурност е претърпял неимуществени вреди от изживян
стрес и душевни страдания от незаконно предприетата наказателна репресия, която е
нарушила нормалния му начин на живот, пораждайки негативни психични изживявания,
притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото му обвинение и страх от осъждане,
които са обичайни за всеки човек поставен в подобна ситуация. Поради изложеното с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът съпоставяйки характера и интензитета на увреждането,
който е бил най-силен след предявяване на постановлението за привличане на ищеца като
обвиняем, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено и продължителността на
наказателното производство от пет месеца, намира че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 500 лв. е справедливо. Обезщетение над този размер е
прекомерно и не отговаря на горепосочените критерии предвид обстоятелството, че
отражението на наказателното производство върху характера и душевното спокойствие на
ищеца съответства на обичайното в подобни случаи като не е установена трайна промяна на
психоемоционалното му състояние или други неблагоприятни изменения на здравето.
Производство е водено за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
приключило е на досъдебна фаза за относително кратък срок, през който на ищеца е
наложена най-леката мярка за неотклонение. С оглед гореизложеното, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., като
претенцията за разликата от 500 лв. до 3000 лв. е неоснователена и следва да бъде
отхвърлена.
Ищецът е претърпял и имуществени вреди от воденото срещу него наказателно
производство, защото е направил разходи от 50 лв. за адвокатско възнаграждение поради
необходимост от извършване на правни действия за снемане на полицейската регистрация
по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Поради изложеното претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за плащане обезщетение за имуществени вреди е основателна и следва да бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по тълк. д. №3/2004г. на ОСГК
на ВКС, от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство ответникът е изпаднал в забава, поради което следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, считано от 29.06.2022г. до окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
3
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 400
лв. е неоснователно. Делото не се отличава с фактическа или с правна сложност, но
адвокатското възнаграждение не надвишава минималния размер определен по чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. и съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК не може да бъде присъдено
в по-нисък размер. С оглед гореизложеното ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
92,13 лв., от които 72,13 лв. за адвокатско възнаграждение и 20 лв. за държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. Г. М. с ЕГН:
********** *, сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от обвинение в извършване
на престъпление по **********, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 92,13 лв. /деветдесет и два
лева и тринадесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски, като отхвърля
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата
от 500 лв. до 3000 лв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4