Р Е Ш Е Н И
Е №834
гр. Пловдив, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 18.06.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 40 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Конститутивен иск с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД.
Подадена
е искова молба от Г.Ж.Х. с ЕГН ********** и адрес *** чрез упълномощения
процесуален представител адв. Г.С. против В.Д.И. с ЕГН ********** и адрес *** и
М.Д.Т. – К.с ЕГН ********** и адрес ***. Ищецът твърди, че на дата 17.12.2012
г. около 06:20 часа сутринта, докато отивал към паркирания до дома му
автомобил, бил нападнат от две лица, едното от които маскирано, които го
задушавали и удряли, включително с гумена палка. Маскираният нападател извадил
огнестрелно оръжие и възпроизвел два изстрела – с първия не го уцелил, а с
втория го ранил в дланта на лявата ръка, която инстинктивно Х. бил вдигнал, за
да се предпази. Подплашени от съпротивата и виковете му, нападателите се качили
в наблизо паркиран автомобил и избягали. След подаден сигнал, разследващите
органи установили и издирили извършителите на нападението, а именно –
ответницата И. и лицето И.Л.Х. с ЕГН **********. На двамата били повдигнати и
внесени в съда обвинения за престъпление за това, че в съучастие (единият като
извършител, а другият като помагач) са извършили умишлен опит да умъртвят Г.Ж.Х.,
който опит останал недовършен поради независещи от волята на дейците причини. С
присъда № 43 / 23.04.2015 г., постановена по НОХД № 551 / 2014 г. по описа на
ОС – **, двамата били признати за виновни по така повдигнатите им обвинения и
осъдени на лишаване от свобода. Частично бил уважен и предявеният от ищеца в
хода на наказателното производство граждански иск за присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението за сумата от 30 000
лв., дължима солидарно от двамата дейци. Присъдата била потвърдена с решение №
192 / 18.12.2015 г. по ВНОХ № 412 / 2015 г. и влязла в сила след окончателно
решение № 74 / 12.04.2016 г. по наказ.
дело № 228 / 2016 г. на ВКС. Ищецът се снабдил с изпълнителен лист за присъденото
обезщетение от 30 000 лв., както и за сумата от 500 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение и по негова молба било образувано изпълнително дело №
2016**0400010 по описа на ЧСИ Б.А., рег. № **. В хода на имущественото
проучване на длъжниците се установило, че двамата нямат имущество, към което да
се насочи принудителното изпълнение, но на дата 11.07.2014 г. пред **Т.Б.– Д.,
рег. № **в НК с район на действие РС – ** с Нотариален акт № **, том **, рег. №
**, дело № **от ** г. ответницата И. дарила на своята сестра ответницата Т. – К.следните
свои недвижим имоти, придобити по наследство и дарение, а именно:
5/12 (пет
дванадесети) ид. части от СОС с идентификатор 56784.555.255.1.2
(пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, пет, пет, точка, две, пет,
пет, точка, едно, точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64 от 05.10.2006 г. на ИД на АГКК – ** с
административен адрес ***, който самостоятелен обект се намира на втори етаж от
сграда № 1, разположена в поземлен с идентификатор 56784.555.255, който обект е
с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, със застроена площ от 104
кв.м, при съседи съгласно кадастралната схема: на същия етаж – няма, под обекта
– СОС с идентификатор 56784.555.255.1.1, над обекта – СОС с идентификатор
56784.555.255.1.3, със съответните идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж;
19/530
(деветнадесет петстотин и трийсети) ид. части от ПИ с идентификатор
56784.555.255 (пет, шест,
седем, осем, четири, точка, пет, пет, пет, точка, две, пет, пет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 05.10.2006 г. на ИД на АГКК – **,
с последно изменение със Заповед № КД-14-16-54 от 21.02.2008 г. на Началника на
СГКК ** с административен адрес ***, целият с площ от 511 кв.м – по скица, а по
титул за собственост – 530 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при
граници: поземлени имоти с идентификатори 56784.541.2, 56784.555.256,
56784.555.268, 56784.555.259, 56784.555.290 и 56784.555.265, стар идентификатор
– няма, номер по предходен план: ** (**), квартал ** (**) по плана на кв. „**“,
парцел ** (**). Данъчната оценка на дарените недвижими имоти възлизала на
сумата от 25 242,50 лв. Х. твърди, че има качеството на кредитор спрямо
дарителя и че чрез тази сделка В.И. е знаела, че уврежда интересите му, тъй
като към момента на изповядването й пред нотариуса против нея е бил предявен
граждански иск за обезщетение в размер на 70 000 лв. в рамките на висящото
против нея наказателно производство. Относно знанието за увреждане по отношение
на втората ответница – ** на деликвента, счита, че действа презумпцията по чл.
135, ал. 2 от ЗЗД. Предвид всичко гореизложено ищецът счита, че за него е
възникнал правен интерес от иницииране на настоящия процес, като иска от съда
да постанови решение, с което да обяви процесното дарение, обективирано в
Нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № **от ** на **Т.Б.–Д., за
относително недействително спрямо него. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответниците В.Д.И.
с ЕГН ********** и М.Д.Т.–К.с ЕГН ********** депозират общ отговор чрез
пълномощниците си адв. д-р Г.В. и адв. К.Д., с който изразяват становище за
допустимост на исковете. Разгледани по същество обаче ги намират за
неоснователни и недоказани. Оспорват изцяло изложените в исковата молба
обстоятелства и твърдят, че не са налице елементите от фактическия състав на
чл. 135 от ЗЗД. На първо място съществува друго имущество, което да послужи за
удовлетворяване на кредитора-ищец и конкретно – по изпълнително дело № ** на
ЧСИ Б. А. е наложена възбрана върху следните четири подробно описани в отговора
имоти – собственост на В.И., а именно: обект в сграда – таван с площ от **
кв.м., парцел УПИ ** с площ от 8.000 кв.м., друг вид сграда с площ от 35.000
кв.м и хангар, депо, гараж с площ от 30,000 кв.м., всички находящи се на адрес **.
Ето защо с атакуваната сделка не се уврежда интересът на кредитора, тъй като
неговото право е обезпечено с наложената възбрана. Освен това към момента на
осъществяване на безвъзмездната сделка - 11.07.2014 г., И. не е имала качеството
длъжник по отношение на ищеца, тъй като е действала законоустановената
презумпция за невинност по чл. 31, ал. 1 от КРБ и чл. 16 от НК. Отделно в хода
на наказателното производство пред две инстанции ищецът не е използвал
възможността да обезпечи предявения от него иск за обезщетяване на
неимуществени вреди. По отношение твърдението за знание за увреждане у сестрата
на длъжника – ответницата М.Т.-К., поддържат, че от една страна към момента на
осъществяване на процесната сделка е имало друго налично имущество, което да
послужи за удовлетворяване на кредиторовия интерес, а от друга, самата сделка е
безвъзмездна, поради което знанието на третото лице не е част от фактическия
състав. Предвид гореизложеното молят съда да отхвърли предявените против тях
искове. Претендират разноски.
Съдът, от
събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: ищецът да има
качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е извършил правно действие,
увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е възникнало преди осъществяване
увреждащото действие извън хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и
третото лице, щом действието е възмездно, да знаят, че така увреждат интересите
на кредитора. Доколкото обаче в случая увреждащото действие е безвъзмездно по характер, не е
необходимо да се установява знанието на третото лице. Дали третото лице –
страна по договор за дарение, е знаело за увреждането или не, е без значение. В
тази хипотеза интересът на кредитора се предпочита пред интересите на третото
лице, доколкото то е получило нещо, без да престира насреща. Едновременно с това с оглед
родствената връзка между страните по сделката знанието се и предполага – чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на първата предпоставка
следва да се посочи, че кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр
на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Качеството кредитор е налице, ако
ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените
факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо
същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно
решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако
твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо.
В разглеждания случай ищецът твърди
и доказва, че е кредитор на парично вземане, което наред с това е ликвидно и
изискуемо - установено е с влязло в сила на 12.04.2016г съдебно решение, с
което вината на подсъдимите /в т.ч. на първата ответница/ е призната и
наказателната им отговорност е ангажирана, а заедно с нея – и гражданската им
деликтна отговорност при условията на солидарност за сумата от 30 000 лв,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца в резултат на престъплението
неимуществени вреди. Без значение е, /каквото възражение се прави в писмените
бележки на ответниците/, че първият ответник е осъден заедно с друг подсъдим,
доколкото съобразно правилото на чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници.
Втората предпоставка – извършване на
правно действие от страна на ответника – длъжник, в случая също е безспорна.
Фактите около сключването на договора за дарение и неговото съдържание изрично
се признават, в т.ч. субективните предели на сделката: ответникът – длъжник като
дарител и втория ответник /** на прехвърлителя/ като надарен. Категорично се
установява по делото – въпреки възражението на ответниците в обратен смисъл, че
вземането на кредитора е възникнало преди изповядване на сделката, тъй като престъплението
спрямо ищеца е извършено на 17.12.2012г, а дарението - на 11.07.2014г. В тази
връзка следва да се посочи, че влизането на присъдата в сила, в частност
действащата до този момент презумпция за невиновност на дееца в извършване на
престъплението, са без значение за факта на възникване на вземането за вреди от
деликт, тъй като деянието е безспорно доказано от обективна и субективна
страна, а обезщетението се дължи от датата на извършването му, към който момент
извършителят е знаел, че дължи репариране на причинените вреди с факта на
осъществяване на фактическия състав на престъплението, а пострадалият се явява
негов кредитор с предявена и приета за разглеждане гражданска претенция в
наказателния процес, като присъдата само потвърждава това му качество с обратна
сила. Именно затова лихвите за забава се дължат от датата на деликта, а не от
датата на съдебния акт, чрез който се ангажира гражданската отговорност на
деликвента. Без значение е също дали пострадалият в наказателния процес е
обезпечил или не предявения граждански иск, тъй като това е негово право, а не
задължение и от неупражняването му не могат да се направят неблагоприятни за
него изводи в настоящия процес, който също служи за обезпечаване на
неудовлетвореното му вземане.
Ответниците оспорват увреждащия
характер на сделката, като в тази връзка твърдят, че кредиторът е обезпечен в
достатъчна степен с налично друго имущество на длъжника и поради това правата
му са защитени.
Това възражение не може да бъде
споделено, тъй като, когато се атакува безвъзмездна сделка на длъжника, както е в случая, увреждането е налице поради самия факт
на извършването й. Но дори сделката да беше възмездна,
пак не би могло да се приеме, че увреждане на кредиторовия интерес няма. Предназначението на Павловия иск е
кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното
действие. Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за
кредитора, което той може да получи, както след,
така и преди снабдяване с изпълнителен титул. Актуалната
съдебна практика еднопосочно приема, че възражението, че длъжникът разполага
и с друго имущество, извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е
налице увреждане. Противното би
означавало при недобросъвестност на длъжника,
който не погасява дълга си, да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на
друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга,
който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е
задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато
длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между
кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на
възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо
удовлетворение на кредитора. Изследването на състоянието на длъжниковото
имущество би имало значение в хипотезата по чл.135, ал.3 ЗЗД, доколкото
разпоредителното действие е извършено преди възникване на вземането, поради
което длъжникът и лицето, с което той е договарял, са се споразумели да увредят
кредитора, т.е. да намалят или затруднят общото обезпечение на кредитора. В
този случай състоянието на длъжниковото
имущество би представлявало факт от значение за доказване на намерението за
увреждане, но това е състоянието към момента на извършеното атакувано действие,
а не към момента на предявяване на павловия иск. Така или иначе правният интерес от иска по чл.135 ЗЗД е обусловен от създаването на
възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото
приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на
тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил
недобросъвестен при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че
сделката е увреждаща – чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта
безвъзмездно, както е в случая. При уважаване на
иска приобретателят ще трябва да предостави имуществото си за удовлетворяването на
чуждо парично задължение, а ако иска да се освободи от изпълнението, може
да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след
това може да иска възмездяване от него.
Колкото до последната предпоставка -
знание на
третото лице, при безвъзмездна сделка то не подлежи на доказване. Каза се по-горе, че, доколкото увреждащото кредитора
правно действие е безвъзмездно по характер, не следва да се преценява знанието
за това увреждане на третото лице, като същото се и предполага с оглед на
родствената връзка на страните по сделката. Доколкото
сделката е безвъзмездна, законодателят не се интересува от знанието на
надарения, тъй като същият получава блага без насрещна престация, поради което
се отдава предпочитание на правата и законните интереси на увредения кредитор. Безспорно и длъжникът знае за
увреждането, тъй като то се изразява в
знание за възможността такова увреждане да настъпи в резултат на извършеното
правно действие, не и в наличие на някаква вина – умисъл или специална цел да
се вреди. Безспорно е също – с оглед момента на извършване на престъплението и предявеният
вече граждански иск в наказателния процес, че
ответникът е знаел за вземането на кредитора към датата на изповядване на
процесната сделка. Знаел е също, че разпореждайки се с имуществото си, ще
затрудни или дори ще направи невъзможно удовлетворяването му.
Следователно искът е основателен и
ще се уважи.
При този изход на спора и
претенцията за това в тежест на ответниците следва да се възложат направените
от ищеца разноски, които се установяват в размер на общо 1 941.37 лв – за
държавната такса, други такси по движение на делото и адвокатско възнаграждение
в размер на 1 500 лв съобразно списък на разноските на л. 124 и
доказателствата за действително направен разход в този размер.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо ищеца Г.Ж.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, сключения между първия ответник В.Д.И. с ЕГН ********** и адрес *** в качеството й на дарител и втория ответник М.Д.Т. – К.с ЕГН ********** и адрес ***
в качеството
й на надарен, договор за дарение от 11.07.2014г, обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № **от **
по описа на **Т.Б.– Д., рег. № **в НК с район на действие РС – **, на следните собствени на първия ответник недвижими имоти: 5/12 (пет дванадесети) ид. части от
СОС с идентификатор 56784.555.255.1.2 (пет, шест, седем,
осем, четири, точка, пет, пет, пет, точка, две, пет, пет, точка, едно, точка,
две) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-64 от 05.10.2006 г. на ИД на АГКК – ** с административен адрес ***, който
самостоятелен обект се намира на втори етаж от сграда № 1, разположена в
поземлен с идентификатор 56784.555.255, който обект е с предназначение –
жилище, апартамент, брой нива – 1, със застроена площ от 104 кв.м, при съседи
съгласно кадастралната схема: на същия етаж – няма, под обекта – СОС с
идентификатор 56784.555.255.1.1, над обекта – СОС с идентификатор
56784.555.255.1.3, със съответните идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж и 19/530
(деветнадесет петстотин и трийсети) ид. части от ПИ с идентификатор
56784.555.255 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, пет, пет, точка,
две, пет, пет) по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 05.10.2006
г. на ИД на АГКК – **, с последно изменение със Заповед № КД-14-16-54 от 21.02.2008
г. на Началника на СГКК ** с административен адрес **, целият с площ от 511
кв.м – по скица, а по титул за собственост – 530 кв.м., с трайно предназначение
– урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10
м), при граници: поземлени имоти с идентификатори 56784.541.2, 56784.555.256,
56784.555.268, 56784.555.259, 56784.555.290 и 56784.555.265, стар идентификатор
– няма, номер по предходен план: ** (**), квартал ** (**) по плана на кв. „**“,
парцел ** (**), като сделка,
увреждаща интересите на кредитора.
ОСЪЖДА В.Д.И. с ЕГН
********** и адрес *** и М.Д.Т. – К.с ЕГН ********** и адрес *** да заплатят на
Г.Ж.Х. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от общо 1 941.37 лв –
съдебно - деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Пловдивския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: