Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 15.08.2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На деветнадесети юли,
През две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
1045 по описа на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със страни:
Ищец: А.И.К. ***,
Ответник: „ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ“-АД-село Златна Панега,Лов.обл.,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск,с посочено основание чл.200 от КТ и цена на иска 150 000 лева.
Ищецът излага,че на хххх,около 10.20 часа работел при ответника като ххххх инсталация,когато при почистване на хоризонтална гумено-транспортна лента от акумулиран материал под нея пропаднал в незатворена шахта и пострадал.
В резултат на трудовата злополука получил фрактура вертебре С1 ЕТ С2,комоцио медуле спиналис,комоцио церебри,сублуксация на дистална интерфалагеална става на първи пръст на лява ръка.Търпял изключително интензивни болки и страдания ,търпи ги и сега,ще ги търпи и до края на живота си..Неимуществените му вреди са в размер на 150000 лева.
Ответникът носи отговорност по чл.200 от КТ,уврежданията са в резултат на трудова злополука при изпълнение на трудовите задължения.Не е причинил виновно уврежданията си,нито е допринесъл за вредоносния резултат.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 150 000 лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука,заедно със законната лихва хххх до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Съображенията си доразвива в приложена писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Златна Панега цимент“-АД,в който се оспорват изцяло исковете по основание и размер,моли да бъде постановено решение,с което се оставят исковете без уважение,поради тяхната неоснователност и недоказаност.
Ищецът излага,че в качеството си на ххххххх инсталация,ищецът е бил длъжен да спазва утвърдения Правилник за вътрешен трудов ред,всички правила за безопасни условия на труд,посочени в отговора.При постъпването си на работа,както и впоследствие на наетите лица при ответника,в т.ч. и ищеца,е проведен подробен инструктаж за безопасност и здраве при работа.
За да се ангажира евентуално отговорност на ответника на първо място следва да се установят действия на ищеца и неговия принос към настъпване на трудовата злополука.В настоящия случай анализът на тези действия води до недвусмислен извод,че той е действал с груба небрежност ,станала единствена причина за настъпване на злополуката.
Не се спори по делото,че ищецът е работел при ответника,на длъжност „машинен оператор“,съгласно сключен между страните договор.Не се спори и че при полагане на труда на хххххх година ,около 10.00 часа началник цех „ххххххх“ М.Д.Й. е възложил на А.И.К. да почисти отложения прах и дребните камъни под транспортни гумени ленти на северния пътеход.Самото съоръжение е изградено така,че между пътехода и транспортната лента има открит участък с ширина около 75 см. И дълбочина близо 2 метра.С цел безопасност на работниците и служителите в предприятието са монтирани 4 броя капаци,които при спускането им покриват тази зона от 75 см.,така че да позволят на работниците безопасно да достигнат до гумените транспортни ленти.Върху капаците не е предвидено да се стъпва.Почистването следва да се извършва откъм пътеката за преминаване,която е оградено с парапет с височина около 1.10 м. При настъпване на злополуката капаците не са били спуснати,от една страна,а от друга настъпването се дължи поради прескачане на парапета от ищеца на пътеката за преминаване,при което е бил стъпил или върху спуснат капак или върху релсата на транспортна лента,загубил е равновесие и е паднал през отвора ,който не е бил затворен с предвидения за това капак.Тези обстоятелства категорично се установяват от постановление на РП-Тетевен №ххххххххх за прекратяване на наказателно производство по ДП №ххх. по описа на РУ на МВР-Ябланица,както и от съставения от работодателя доклад за разследване на инцидент и протокол за трудова злополука.
Посочени в отговора инструкции на работодателя изрично посочват по какъв начин следва да се извършва почистването.
Вследствие на проявената от ищеца груба небрежност при изпълнение на работните задачи,той е претърпял инцидент ,в резултат на което е получил травма от падане в посочения по-горе участък.След инцидента ищецът е транспортиран до Клиника по неврохирургия УМБАЛ „ххххх,където му е указана необходимата медицинска помощ.
Ответникът счита,че трудовата злополука се дължи на нарушаването от ищеца на правилата за безопасна работа и охрана на труда в размер с поетите от него задължения да се грижи за собствената си безопасност,да спазва нормите ,правилата и изисквания за безопасна работа,да проверява непосредствено при започване на работа доброто функциониране на системите за безопасност.
Отговорността на ответникът не следва да се ангажира за възстановяване на вреди,породени от настъпване на трудовата злополука.Макар претендираната от ищеца отговорност на работодателя по чл.200 от КТ да има социално предназначение,тази отговорност не следва да се ангажира при умисъл и груба небрежност на работника,каквито в случая безспорно са налице,което се доказва и в проведеното разследване от РП-Тетевен и органите на РУ на МВР-Ябланица.
В случай,че съдът не уважи доводите за наличие на груба небрежност или умисъл при причиняване на злополуката,то в конкретната хипотеза най-малкото е налице съпричиняване на трудовата злополука от ищеца по смисъла на чл.201,ал.2 от КТ,поради което ответникът моли да бъде намалена отговорността м, съответно.
Ищецът не доказва твърдените вреди.Не доказва твърденията си,че бил търпял изключително интензивни болки и страдания,търпи ги понастоящем и ще ги търпи и в бъдеще.От представените от ищеца доказателства сочат че същият при изписването си е бил в добро общо състояние,с нормален неврологичен статус,проведено му е консервативно лечение,не се налага оперативна намеса,липсват данни за ЧМТ,липсват данни за травматични увреди в обхвата на графиците,костната структура,липсват данни за свободно-подвижна течност в корема,без доловими костни увреди/според епикризата от 21.02.2017 година/.
Претенцията за вреди е в явно прекомерен /несправедлив/размер.При определяне на размера ответникът моли да бъде съобразено,че е страна по застрахователен договор със ЗК „Уника“-АД,посочен е номер на застрахователна полица.Тази застраховка покрива отговорността на работодателя по отношение на обезщетения,които ответникът е бил задължен да заплати на своите работници и служители.
Ответникът е страна по застрахователен договор с „Дженерали Застраховане“ АД по сключена групова застраховка задължително застраховане „трудова злополука-комбинирана“ и застраховка „злополука и заболяване“,чието предназначение е да осигурят заплащането на застрахователно обезщетение директно на работниците и служителите на ответното дружество.
Ответникът моли да бъде отхвърлен иска,като неоснователен и недоказан,а в случай,че съдът счете,че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.200 от КТ,да бъде отхвърлена частично исковата претенция,като бъде намалена поради съпричиняване,както с размер платеното от застрахователя обезщетение на ищеца по ключените застрахователни договори със ЗК „Уника“ АД и „Дженерали застраховане“ АД,платените от ТП на НОИ обезщетения за обществено осигуряване на основание чл.12,ал.1,т.2 от КСО.Моли да бъде отхвърлен иска за присъждане на лихва за забава за периода от настъпване на злополуката до датата на предявяване на иска,като бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Също представя писмена защита.
С определение,постановено на 24.01.2018г и на основание чл.219 от ГПК,съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника Застрахователна компания „Уника“-АД-София. В срока по чл.130 от ГПК е депозиран писмено становище от третото лице-помагач,в което е изразено становище за нередовност на исковата молба,а по същество-за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се изцяло исковата претенция по основание и размер,като третото лице се присъединява изцяло към всички направени от ответника оспорвания и възражения.Моли да бъде отхвърлена исковата претенция.
От представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите М.П.Д.,М.Й.Д.,П.Р.П.,П.Й.П.,заключението на съдебно-медицинската експертиза,изготвена от вещото лице д-р Д.Х.,заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза,изготвено и защитено от вещото лице д-р П.С.П., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищецът А.И.К. *** в ответното дружество „Златна Панега Цимент“-АД,със седалище и адрес на управление в село Златна Панега,Лов.обл. Към дата ххх година изпълнявал длъжността „ххх“,код на длъжността ххх
На ххххх година,хххххх.,при извършване на дейност по почистване на хоризонтална гумено-транспортна лента претърпял злополука,която с разпореждане №ххххх година на ТП на НОИ-Ловеч/за което липсват данни да е обжалвано от работодателя по реда на чл.117 от КСО/,на основание чл.60,ал.1 от КСО е приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО.
След злополуката ищецът е транспортиран от за лечение в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „хххххххх,където е престоял до 21.02.2017 година.От приложената епикриза,съставена от болничното заведение е видно, че на ищеца е провеждано консервативно лечение,като е прието след клинично обсъждане ,че не се налага оперативно такова,изписан е в добро общо състояние,с нормален неврологичен статус.
От заключението на повторната съд.-медицинската експертиза,изготвено от вещото лице д-р П.П.,която се възприема и от двете страни/за разлика от първоначалната/,както и с оглед по-детайлните отговори на поставените въпроси от вещото лице и обясненията му в съдебно заседание, се възприема и от съда, се установява,че на ищеца,вследствие злополуката,описана по-горе,са причинени следните травматични увреждания: гръбначна травма/счупване на предната дъга на първи шиен прешлен с разместване на фрагментите и счупване на основата на зъба на втори шиен прешлен,като е реализирана медико.-биологичния критерий трайно затруднение в движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни-в случая 6 месеца; сътресение на главния мозък,причинило разстройство на здравето,временно неопасно за живота; травматична сублукация на дисталната интерфалангеална става на първия пръст на лявата ръка,довела до трайно затруднение в движенията на палеца за период от 3 седмици; охлузвания в челната област на главата,причинили на ищеца болка и страдание.Към момента на извършване на проучване на медицинската документация и прегледа от вещото лице,същото е констатирало,че гръбначната травма е преминала без неврологична симптоматика от страна на шийния отдел на гръбначния мозък,фрактурите на прешлените са зараснали,като в шийния отдел на гръбначния стълб е налице функционален дефицит за екстенция/навеждане назад/ и ротация/извиване/ на главата в дясна посока.Мозъчното сътресение като нарушение на мозъчната функция е в рамките на 3-5 седмици,няма данни за настъпили усложнения от страна на черепно-мозъчната травма.Лечението е приключило успешно.Възстановителният период за травматичните увреждания е посочен в експертизата в рамките на „година до година и половина,без да настъпят усложнения“,като трайно последица от счупването на двата шийни прешлени е функционалния дефицит за движенията в шийния сегмент на гръбначния стълб.
Приложени са експертни решения №хххххххх,издадени от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ-ххххх ЕООД,удостоверяващи състояние на временна неработоспособност на ищеца.
По делото са приложени доклад за разследване на инцидент,съставен от комисия/разследващ екип/при работодателя,с приложения към същия-обяснения на работници и служители на ответника,също така и протокол за трудова злополука №ххххх,в който са посочени допуснати от работника/ищецът/ нарушения на нормативни актове,уреждащи правила за здравословни и безопасни условия на труд.
Приложено е постановление на Районна прокуратура-Тетевен за прекратяване на наказателно производство по ДП №22/2017г,образувано срещу неизвестен извършил за престъпления по чл.134,ал.1,т.2 от НК,поради липса на данни за извършено престъпление.
Представени са по делото застрахователни полици за застраховки,сключени между работодателя и ЗК „Уника“-АД-София и между работодателя и „Дженерали застраховане“-АД-София за задължителна застраховка „трудова злополука-комбинирана“.
От писмо изх.№ххххххх от „Дженерали застраховане“-АД и преводно нареждане от дата хххххх/стр.171-172 от делото/ установява,че на ищеца е преведена по негова сметка сума в размер на 1 200.00 лева,като обезщетение за временна неработоспособност.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Както се приема в съдебната практика/в.ж. Решение №111 от 27.05.2011г на ВКС,ІV г.о. ,постановено по реда на чл.290 от ГПК и др./ предявен иск по чл.200 от КТ съставлява трудов спор по Кодекса на труда, като съгласно чл. 80, ал. 1, б. „б“ ГПК (отм.)/действаща норма на чл.104,т.4 от ГПК/ е подсъден на районен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по чл. 200 КТ за съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване,причинна връзка между последиците и трудовата злополука, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респ. налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник.Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е причината за трудовата злополука, дали други негови служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не. Релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не до степен изключване отговорността на работодателя е евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна /решение № 1166/11.11.2008 г. на ВКС по гр.дело № 5141/2007 г., II г.о./.
Разпоредбата на чл.201,ал.1 КТ няма самостоятелно правно значение, а намира приложение във връзка с уредбата по чл.55 и сл. КСО, тъй като задължението на работодателя по чл.200 КТ за обезщетяване на вредите, претърпени от пострадал работник, възниква само доколкото една злополука е установена по надлежния ред за трудова. Разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО дефинира понятието трудова злополука, а ал.3 на нормата сочи, че не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. В случая признаването по предвидения от закона ред (чл.57 и сл. КСО) на злополуката с ищеца като трудова – с разпореждане по чл.55,ал.1 КСО на длъжностното лице при ТП на НОИ-Ловеч е достатъчно основание за възникване на задължението на работодателя за обезвреда по чл.200 КТ. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.
Възражението на работодателя срещу това задължение поради наличието на умисъл, е преклудирано на основание чл.55,ал.3 КСО и поради това е неоснователно в настоящия процес, тъй като по същество отрича „трудовия” характер на злополуката (в този смисъл е „Коментар на Кодекса на труда” В.М., К.С., А.В.).
По общото определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, т.е. такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност (инвалидност), както е и в настоящия случай. Безспорно се установи по делото, че страните са били в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността „хххххх“ в „Златна Панега цимент“-АД.Не се спори по делото, че злополуката от ххххххх. е призната за трудова по чл.55,ал.1 от КСО с Разпореждане №ххххххх,издадено на основание чл.60,ал.1 от КСО от ТП на НОИ-Ловеч.С приложените експертни решения на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ-хххх-ЕООД,на ищеца е признато състояние на временна неработоспособност,вследствие претърпяната злополука.
Установи се категорично, че са търпени неимуществени вреди от ищеца, а именно – болки, страдания и неудобства.Същият е престоял една седмица в болнично заведение,на стационарно лечение,но в повторната съд.-медицинска експертиза е посочено,че интензивни болки ищецът е търпял в продължение на първите два месеца с последващо постепенно затихване,както и че възстановителния период за травматичното увреждане е 1 година-1г. И 6 месеца,както и че е нарице трайно последица от уврежада,счупването на шийните прешлени-функционален дефицит за движенията в шийния сегмент на гръбначния стълб.
В предвид на изложеното са
налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на работодателя за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.200, ал.1 от КТ.
Размерът на прендираните неимуществени вреди се определя по справедливост – арг. чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил увреждане, възстановяването на което е невъзможно ,респ.същото е трайно. От причинените му увреждания ищецът е търпял силни болки и страдания за период около 2- 3 месеца ,като през това време-на престоя му в болничното заведение,както и след изписването от болницата, същият не е могъл да се обслужва сам/показания на свидетелката М.Д./. Отчете се и обстоятелството, че към момента на увреждането ищецът е бил сравнително млад мъж,в работоспособна възраст,като трайното увреждане ,респ.функционалния дефицит са ограничили възможността му за шофиране на МПС на съвсем кратки разстояния.
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени и от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 30 000 лева,като претендираният от ищеца размер над тази сума до 150 000 лв., се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съдът счита, че обезщетение в подобен размер би репарирало понесените от ищеца болки и страдания от физическо и морално естество. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
По възраженията на ответника и третото лице-помагач:
Основното възражение е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,при която хипотеза и съгласно чл.201,ал.2 от КТ отговорността на работодателя/в случай на ответника „Златна Панега цимент“-АД/ може да бъде намалена/по отношение неоснователността на възражението за умишлено причиняване на злополуката от ищеца или наличие на хипотезата на чл.201,ал.1 от КТ,съдът изрази становището си по-горе в мотивите на решението/.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за основателно,като споделя и разрешенията в съдебната практика и по-конкретно:„Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му /виж решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV г. о. ВКС/.
В конкретния казус съдът приема,че действието
на ищеца К. на 14.02.2017г по извършване на работа извън обозначени места с изпълнени
защитни съоръжения и без лични предпазни средства,въпреки проведените му
инструктажи и с оглед професионалния му опит, представлява по съществото си
действие, което не би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При грубо нарушаване на основните правила за безопасни
условия на труд и въпреки професионалния си опит пострадалият е предприел
действия за почистване на гумено-транспортни ленти без да свали предпазни
капаци,които са се намирали и извън маршрута за движение при
почистване/проходите,разположени успоредно на лентите,съгласно и Инструкцията
за безопасна работа при почистване на гумено-транспортни ленти за
суровини,излизайки извън посочените в инструкцията маршрути/проходи/ и без да
ползва лични предпазни средства/от писмените и гласни доказателства,в т.ч. и
снимковия материал ,е видно,че каската се намира извън мястото на
инцидента,поставена на парапет.
В разпореждането по чл.60,ал.1 от КСО на ТП на НОИ-Ловеч е посочен механизъм на настъпване на злополуката-„пропадане през незатворен капак,“намиращ се извън маршрута за движение“,същото е връчено на страните,няма възражения и данни да е обжалвано,а както се изложи по-горе в мотивите представлява официален удостоверителен документ за установените в него факти.
Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Тази степен се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения /виж решение № 252/30.09.2016 г. гр. д. № 1364/2016 г. на IV г. о. на ВКС/.
Отчитайки описаните по-горе действия на ищеца и нарушените норми и правила за работа и безопасност,решаващият състав намира, че съпричиняването на пострадалия във вредоносния резултат следва да се определи в размер на 1/2/или в съотношение 50% / 50%/, като взе предвид събраните доказателства, установяващи, че ищецът е работил извън посочени в цитирана инструкция проходи за почистване на ГТЛ,без да е обезопасил съоръжението и без да ползва лични предпазни средства,въпреки проведения му инструктаж и професионалния му опит.
Съобразно изложеното,от приетата от съда сума за компенсация на неимуществените вреди на ищеца-сумата от 30 000 лева,следва да се приспадне приетото съпричиняване в размер на 1/2, или пострадалият работник/ищецът/ има право на обезщетение в размер на сумата 15 000 лева.
По отношение на второто възражение на ответника и третото лице-помагач, за намаляване размера на определеното от съда обезщетение с размера на изплатеното обезщетение на ищеца по сключена от работодателя със „Дженерали застраховане“-АД-София,което се установи/този факт не се оспорва от ищеца/,че е в размер на 1 200.00 лева:
Съдът намира и това възражение за основателно.
Съгласно чл.200,ал.4 от КТ, дължимото обезщетение по ал. 3 се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите.С настъпването на трудова злополука или професионално
заболяване,за застрахования се пораждат права към застрахователя,но наред с
това възниква и имуществената отговорност на работодателя.Възможността за
паралелното осъществяване на тези права се извежда от установеното в
чл.200,ал.4 от КТ,определящ,че от дължимото от работодателя обезщетение трябва
да се приспаднат всички суми,получена от застраховката,поддържана от
работодателя в полза на работника.От така очертаната възможност се извежда и
интереса на работодателя от сключване на застрахователния договор,свързан с
обезпечаване на определена сума,която да покрие дължимото при
уврежданията,получени от работника при настъпване на застрахователното
събитие,именно защото за вредите от трудова злополука или професионално
заболяване неограничено отговаря работодателя. Издадения чрез законовия бланкет
на чл.52,ал.1 от ЗББУТ подзаконов акт-Наредбата за задължителното застраховане
на работниците и служителите на риска „трудова злополука“ не променя горните
изводи.
На основание
изложеното, определената от съда сума в
размер на 15 000.00 лева,която да компенсира претърпените от ищеца
неимуществени вреди,следва да се редуцира/намали/ със сумата от 1 200.00
лева,представляващо изпратеното на ищеца застрахователно обезщетение по
сключена застраховка между ответника и „Дженерали застраховане“-АД или искът следва да бъде уважен до размера на
сумата от 13 800 лева,а за
разликата до претендирания размер от 150 000 лева,следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По възражението за
приспадане по чл. 200, ал. 3 КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.Настоящият съдебен състав намира възражението за
неоснователно. По делото е представено удостоверение от НОИ ТП Ловеч за
получени парични обезщетения от ищеца за временна неработоспособност в общ
размер на 7875.42 лева,за периода от 02/2017г до 12/2017 година. Налице е обаче
задължителна съдебна практика, че чл. 200 ал. 3 КТ има друго приложение и то е
свързано със задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда
/каквато в случая не се претендира/. Тази вреда се изразява в разликата между
заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната
след това пенсия. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/, която
се дължи от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото по-високо
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или
пенсия /виж решение №492/19.7.2010 г. по гр. д. №1114/2009 г. на ВКС,
III г. о., и решение №548/06.12.2010 г. по гр. д. №1119/2009 г. на ВКС, III г.
о./. Приема се, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото
възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и
работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка /виж решение
№ 119 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 675/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал
социални помощи или обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те
обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени неимуществени вреди. За
това и сумата от 7875.42 лева не следва да се приспадне от определения размер
на обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ.
По отношение претенцията
за законна лихва от датата на настъпване на трудовата злополука:
Когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента
на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не
от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ
/виж решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г. на IV г. о.
на ВКС/.Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на
дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя
по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или
от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава
от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука /виж и решение
№5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV на ВС/.
По разноските за
настоящето производство:
Съобразно
изхода на производството и съгласно чл.78,ал.1 иал.3 от ГПК,разноските в
производството се дължат от страните по съразмерност/съобразно уважената и отхвърлуне
част от исковата претенция/.
В
приложения договор за правна защита и съдействие,сключен между ищеца и адвокат А.
е отразено,че правната помощ се предоставя безплатно,на основание чл.38 от ЗА.В
исковата молба ищецът,чрез пълномощникът си, е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски.
На основание чл.
38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, както и на
основание чл.36,ал.2 от ЗА,във в-ка с чл.7,ал.1,т.1 и ал.2,т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, насрещната
страна дължи разноски за възнаграждението на адв. А. в общ размер на 416.76 лева.Направеното
искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно-разноски
са поискани с исковата молба,като макар и общо заявено,в предвид
обстоятелството,че ищецът не е сторил други разноски в производството,такива се
дължат на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Ответникът
е приложил списък на разноските по чл.80 от ГПК,като е посочил такива в общ
размер ан 9 160.00 лева,от които 9000 лева зплатено адвокатско
възнаграждение,за което е приложена данъчна фактура,сумата от 150 лева депозит
за вещо лицеи 10 лева за издаване на 2 броя удостоверения.Съобразно
обстоятелството,че при този изход на процеса проведените съд.-медицински
експертизи ползват ищцовата страна,то същата дължи съразмерно възстановяване на
разноските за адвокатско възнаграждение и удостоверения,на ответника.Вслучая
ищецът следва да заплати на ответника 8 172.00 лева адвокатско
възнаграждение,съобразно отхвърлената част от претенцията,както и 20 лева
разноски за издадени две съдебни удостоверения на ответника.
Върху
уважената част от исковата претенция се дължи заплащане на държавна такса от
ответника-работодател,по сметка на РС-Тетевен,която е в размер на 552.00
лева,както и заплатени от бюджета на съда разноски в размер на 100.00 лева.
Мотивиран от изложните
съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в село Златна Панега,Лов.обл.,общ.Ябланица,ул.“Шипка“ №1,представлявано от А.Ф.-изпълнителен директор, да заплати на А.И.К.,ЕГН:********** ***,на основание чл.200,ал.1,в-ка с ал.4 от КТ,във в-ка с чл.52 от ЗЗД, сумата от 13 800.00/тринадесет хиляди и осемстотин/лева,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,във връзка с претърпяна трудова злополука на хххххх година,като работник на „Златна Панега Цимент“-АД,която злополука е довела причиняване на гръбначна травма/счупване на предната дъга на първи шиен прешлен с разместване на фрагментите и счупване на основата на зъба на втори шиен прешлен,като е реализирана медико.-биологичния критерий трайно затруднение в движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни-в случая 6 месеца; сътресение на главния мозък,причинило разстройство на здравето,временно неопасно за живота; травматична сублукация на дисталната интерфалангеална става на първия пръст на лявата ръка,довела до трайно затруднение в движенията на палеца за период от 3 седмици; охлузвания в челната област на главата,причинили на ищеца болка и страдание, заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 14.02.2017 година до окончателното и заплащане,като за разликата до пълния претендиран размер от 150 000.00 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,на основание чл.38,ал.2,във в-ка с ал.1,т.3,в-ка с чл.36,ал.2 от
ЗА и чл.7,ал.1,т.1 и ал.2,т.5 от Наредба №1/09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ЗЛАТНА ПАНЕГА
ЦИМЕНТ“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в село Златна
Панега,Лов.обл.,общ.Ябланица,ул.“Шипка“ №1,представлявано от А.Ф.-изпълнителен
директор,да заплати на адвокат В.Т.А.,***,с посочен адрес на упражняване на
професията в град София,бул.“Ал.Стамболийски“
№55,ет.2,адвокатско възнаграждение в размер на 416.76/четиристотин и шестнадесет лева и
седемдесет и шест ст./лева.
ОСЪЖДА А.И.К.,ЕГН:********** *** заплати н ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ“-АД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в село Златна
Панега,Лов.обл.,общ.Ябланица,ул.“Шипка“ №1,представлявано от А.Ф.-изпълнителен
директор, сумата от 8 192.00/осем
хиляди сто деветдесет и два/лева,на основание чл.78,ал.3 от ГПК,представляващи
сторени разноски от ответника за адвокатско възнаграждение и съдебни
удостоверения,определени по съразмерност на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в село Златна Панега,Лов.обл.,общ.Ябланица,ул.“Шипка“ №1, представлявано от А.Ф.-изпълнителен директор ,да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 552.00/петстотин петдесет и два/лева,както и разноски в размерна 100.00/сто/лева.
Делото е разгледано и решено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника-ЗК „Уника“-АД-град София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: