РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Берковица, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100340 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. И. Т.
против Община Берковица, с която е предявила кумулативно обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ – за признаване за незаконно прекратяването на
трудовото й правоотношение със Заповед .......... г. и за неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за 6 месеца за оставане без работа поради
незаконното уволнение в размер на на 6325.74 лева, ведно със законната
лихва.
Ищцата И. И. Т. твърди в исковата си молба, че е работила в Община
Берковица, като „чистач“. Трудовото й правоотношение било прекратено със
Заповед .........г., считано от ..........г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
второ КТ-поради съкращаване на щата. Поддържа, че трудовото й
правоотношение е прекратено незаконно. Сочи, че не е извършен подбор от
работодателя, като твърди, че в случая подбора е бил задължителен, респ, ако
е извършван такъв не са ясни критериите, по които е бил извършен подбора.
Твърди, че е налице злоупотреба от страна на работодателя, като изменението
1
в длъжностното разписание е било направено с цел прекратяване на трудовото
й правоотношение, като няма реално съкращаване в щата, тъй като няколко
дни след прекратяване на трудовото й правоотношение със същите трудови
функции е назначено друго лице.
Иска уволнението да бъде отменено като незаконно, да бъде
възстановена на заеманата до уволнението длъжност и претендира
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение за 6 месеца в размер на 6325.74 лева. Претендира разноски.
Ответната страна Община Берковица е подала отговор и взема
становище по допустимостта и основателността на предявените искове в
дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва исковете. Поддържа,
че уволнението е законно. Твърди, че към ......... г. както в основното щатно
разписание, така и в допълнителното такова по чл. 2 ПМС № 66/96 г. не
фигурира длъжност „чистач“ или друга такава със сходни функции, като са
съкратени и двете такива длъжности и не са разкривани нови такива. Предвид
което твърди, че не е имала задължение да извършва подбор. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, обективиран в Определение № 185 от 29.05.24 г.
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
Страните са били обвързани от трудово правоотношение въз основа
на трудов договор от 2019 г., по което ищцата И. И. Т. е работила на
длъжност „чистач“ в Община Берковица, което е било прекратено
със Заповед ............г. - поради съкращаване на щата.
Горните факти се потвърждават и от събраните по делото доказателства.
От представения по делото трудов договор №.......... г. /л. 2А от делото/ е
видно, че ищцата И. И. Т. е била назначена в Община Берковица на длъжност
„изп.-чистачка“ /изпълнител – чистачка/.
На .......... г. на И. И. Т. било връчено предизвестие от същата дата за
2
прекратяване на трудовия й договор /л. 10 от делото/.
Със Заповед ........... /л. 11 от делото/ трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено, считано от .........г., поради съкращаване на щата и
заверено длъжностно щатно разписание на ПМС № 66/96 г. в Общинска
администрация – Берковица, в сила от.........
Исковата молба е подадена в съда на 21.05.2024 г., предвид което исковете
са предявени в предвидения по чл. 358, ал. 1, т. 2 двумесечен преклузивен
срок и като такива са допустими.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в
тежест на работодателя Община Берковица е да докаже законосъобразността
на уволнението – заповедта да е издадена от компетентно лице; да съдържа
изискващите се от закона реквизити; да е спазена процедурата по уволнението
и връчването на заповедта, да са настъпили визираните в последната
основания, предпоставящи сочената хипотеза на уволнение „съкращаване на
щата“, респективно, че подборът не е бил задължителен, както и че заеманата
от ищцата длъжност не съответства на друга свободна незаета длъжност,
съгласно нейната квалификация. Следва да се има предвид и обстоятелството,
че когато не е спазена процедурата по уволнение, съдът не разглежда дали по
същество са настъпили обстоятелствата, обуславящи прекратяване на
трудовото правоотношение.
С искът за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1, т.1 от
КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова при оспорване
законността на уволнението ищецът трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя да уволни работника или служителя, а ответникът – всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за
3
уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по
този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския
процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. По иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт,
който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /в този
смисъл Решение №92/14.04.2016г. на ВКС по гр. д. №4515/2015г., IV г. о., ГК,
Решение №174/13.10.2016г. на ВКС по гр. д. №659/2016г., III г. о., ГК, Решение
№23/02.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4553/2015г., IV г. о., ГК и Решение
№160/01.06.2016г. на ВКС по гр. д. №222/2016г., IV г. о., ГК, постановени по
чл. 290 от ГПК/.
Ищцата оспорва уволнението с твърдението, че работодателят не е
извършил подбор при прекратяване на трудовото й правоотношение, като
поддържа, че подборът е бил задължителен. Твърди още, че е налице
злоупотреба от страна на работодателя, като изменението в длъжностното
разписание е било направено с цел прекратяване на трудовото й
правоотношение, като няма реално съкращаване в щата, тъй като няколко дни
след прекратяване на трудовото й правоотношение със същите трудови
функции е назначено друго лице.
Ответникът Община Берковица не спори, че не е извършил подбор, като
твърди, че такъв не е бил задължителен, тъй като са съкратени и двете щатни
длъжности на длъжността на ищцата.
Спорът се свежда до това бил ли е длъжен работодателят да извърши
подбор преди да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, поради
съкращаване в щата.
За да възникне задължение за работодателя да извърши подбор е
необходимо да е налице съкращаване на част от съществуващите в щата
няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/, като в този случай
прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност задължително се предпоставя от подбор, който става
част от правото на уволнение.
Когато се съкращава единствената/единствените щатна длъжност,
прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема
длъжността не е задължително да се предхожда от подбор, като е налице само
възможност за провеждането на такъв, който обаче е предпоставен от
4
преценката на работодателя. Тоест в този случай работодателят има право, но
не е длъжен да извърши подбор – в този смисъл е приетото в Тълкувателно
решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
В случая по делото се установи, че към датата на издаване на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – 22.03.24 г. както в
основното щатно разписание, така и в допълнителното такова по чл. 2 ПМС №
66/96 г. не фигурира длъжност „изпълнител „чистач“ или друга такава със
сходни функции, като със Заповед № ...... г. /л. 32/ са съкратени и двете такива
длъжности и не са разкривани нови такива.
Такива длъжности не са предвидени в основното щатно разписание нито
преди прекратяване на правоотношението с ищцата, нито след това – видно от
приложеното длъжностно разписание, действащо към 01.12.23 г. /л. 23-31/,
респекивно към 22.03.24 г. /л. 92-100/.
Заеманата преди уволнението длъжност от ищцата - „изпълнител
„чистач“ е била предвидена в допълнителното щатното разписание по чл. 2
ПМС № 66/96 г. към 01.01.24 г. /л. 30 от делото/ преди прекратяване на
правоотношението с ищцата, като са били предвидени 2 щатни бройки.
Посочената длъжност или друга сходна такава обаче не фигурира към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата в
допълнителното щатното разписание по чл. 2 ПМС № 66/96 г. към 22.03.24 г.
/л. 101 от делото/.
Тоест съкратени са всички щатни бройки за длъжността „изпълнител
„чистач“, предвид което работодателят не е имал задължение да извършва
подбор преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК и неупражняването на това неговото право не е довело до незаконност
на уволнението.
Недоказано остана твърдението на ищцата, че работодателят е
злоупотребил при прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като
няколко дни след това със същите трудови функции е назначено друго лице.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на
презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя /в този смисъл
решение № 232/13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г. на ІV ГО/.
5
Ищцата не успя да докаже, че работодателят е злоупотребил при
прекратяване на трудовото й правоотношение.
Установи се, че правоотношението с другата служителка, която е
заемала втората от двете съкратени длъжности „изпълнител „чистач“ –
Дафина Спасова Ставрова не е било прекратено по причина, че с
Допълнително споразумение от 25.03.24 г. /л. 105-106 от делото/ същата е
била преназначена на друга длъжност– „изпълнител „поддръжка и охрана на
пунктовете за управление“, на която длъжност е било назначено и лицето
П.Т.К. /с трудов договор от 25.03.24 г. - л. 103/.
Посочената длъжност, на която е била преназначена Д.С., респ.
назначена П.К. - „изпълнител „поддръжка и охрана на пунктовете за
управление“ обаче е различна от заеманата от ищцата длъжност „изпълнител
„чистач“.
Видно от приложените длъжностни характеристииа за длъжността
„изпълнител „поддръжка и охрана на пунктовете за управление“
/длъжностна характеристика на л. 104-107/ и длъжността „изпълнител
„чистач“ /длъжностна характеристика на л. 4-5/ различни са целта на
длъжността, областите на дейност и преките задължения на длъжността:
Основната цел на длъжността „изпълнител „чистач“ /длъжностна
характеристика на л. 4/ е да поддържа хигиената в сградата на ОА, докато
тази на длъжността „изпълнител „поддръжка и охрана на пунктовете
за управление“ /длъжностна характеристика на л. 104-107/ - да отговаря
за поддръжка на пункта за управление на общината и привеждането му в
готовнот за работа при необходимост;
Областта на дейност на длъжността „изпълнител „чистач“ /длъжностна
характеристика на л. 4/ са всички помещения в ОА, докато тази на
длъжността „изпълнител „поддръжка и охрана на пунктовете за
управление“ /длъжностна характеристика на л. 104-107/ - само пункта за
управление на общината;
Преките задължения на длъжността „изпълнител „чистач“ /длъжностна
характеристика на л. 4/ са свързани основно с почистване, докато тези на
длъжността „изпълнител „поддръжка и охрана на пунктовете за
управление“ /длъжностна характеристика на л. 104-107/ - НЕ са свързани
с почистване, а с поддръжка на техническа изправност и готовност за
6
работа на пунктовете.
Тоест двете длъжности „изпълнител „чистач“ и „изпълнител „поддръжка
и охрана на пунктовете за управление“ нямат сходни функции и не е налице
злоупотреба от страна на работодателя при съкращаването на двете щатни
бройки на длъжности „изпълнител „чистач“ и разкриването след това на две
щатни „изпълнител „поддръжка и охрана на пунктовете за управление“.
В тази връзка е разпитана свидетелката И.А.К., която работи в
Общинска администрация Берковица като главен експерт управление на
човешките ресурси и която е изготвила длъжностните характеристики за двете
длъжности, допълнителните щатни разписания и трудовите договори. Същата
даде показания, че съкращавaнето на щатните бройки за длъжността
„изпълнител „чистач“ в допълнителното щатно разписание е направено, тъй
като тези длъжности се финансират изцяло с общински приходи, а при
изготвяне на бюджета в началото на 2024 г. е констатирана по-ниска
събираемост на общинските приходи, което е наложило да се направи
оптимизация на разходите, а оттук и да се съкратят двете щатни бройки за тази
длъжност, за да се избегне съкращаване на експертни длъжности.
Свидетелства, че разкритите след това две щатни „изпълнител „поддръжка и
охрана на пунктовете за управление“ се финансират с държавни средства, като
същите са били предложени за заемане първо на служителите, които са
заемали двете съкратени длъжности - „изпълнител „чистач“, като ищцата е
отказала, а другата служителка Д.С. е приела. Даде показания, че
почистването в сградата на общината се извършва по график от всички
служители на администрацията, като всеки служител има задължение да
почиства работното си място и няма конректни служители, чиито функции да
са свързани само с почистването на помещенията.
Съдът кредитира показанията на свидетелката И.А.К., същите
преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, са логични и
последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия,
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се
опровергават от други такива.
Показанията на свидетелката И.А.К. не се опровергават и от показанията
на свидетелката Д.К. в частта, в която твърди, че като общински съветник е
посещавала сградата на общинска администрация и е виждала Д.С. и още
7
една жена /чието име не можа да посочи/ да изпълняват функциите на
хигиенист на първия и втория етаж, тъй като след октомври 2023 г. тази
свидетелка няма постоянни, а инцидентни впечатления, само когато е идвала
за заседанията на общинския съвет /които обичайно са един път месечно/, а
свидетелката И.А.К. заяви, че почистването се извършва по график от всички
служители. Отделно от това показанията на свидетелката Каменова са
противоречиви и непоследователни – същата първоначално заяви, че няма
представа кой се грижи сега за хигиената, а впоследствие заяви, че за нея се
грижат Д. С. и още една служителка, които имали задължение да почиства
коридорите, което нейно впечатление пък се основава на констатацията, че
дамските тоалетни са почистени, когато ги е посещавала. Предвид което съдът
не дава вяра на показанията на свидетелката К. в посочената част.
Относно графика за почистване от всички служители следва да се
отбележи, че непредставянето на такъв график по делото също не
дискредитира показанията на свидетелката Колова, тъй като както се посочи
по-горе в тежест на ищцата беше да установи, че работодателят е
злоупотребил при прекратяване на трудовото й правоотношение, съответно,
че след прекратяване на трудовото й правоотношение функциите по
почистване се осъществяват само от двете служителки Дафина Ставрова и
Параскева Куманова, които са били назначени на длъжност - „изпълнител
„поддръжка и охрана на пунктовете за управление“, която е различна и не
се покрива със заеманата от ищцата длъжност „изпълнител „чистач“.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че трудовото
правоотношение на ищцата е законно прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. второ КТ – поради съкращаване на щата, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основане чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за
възстановяване на заеманата до уволнението работа:
Основателността на иска за възстановяване на заеманата до уволнението
работа е обусловена от основателността на иска за признаване уволнението за
незаконно.
Поради което този иск също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
8
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ – за заплащане на
обезщетение за периода, в който ищцата е останал без работа в резултат
на незаконното уволнение:
Уважаването на този иск също изисква установяване на незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищцата без
работа в резултат именно на незаконното уволнение. В случая прекратяването
на трудовото правоотношение е извършено законно, поради което и този иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът има
право на разноски.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира обаче, че на ответника не се дължат разноски за адвокат,
тъй като по делото липсват доказателства такива разноски да са били
направени.
От представения по делото Договор за правна защита и съдействие на л.
20 не се установява уговорения хонорар да е бил заплатен, а по делото не са
представени други доказателства, от които да е видно, че договореното
адвокатско възнаграждение е било платено.
По аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК на присъждане подлежат само
заплатените такси, разноски и възнаграждение за един адвокат.
Предвид липсата на доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, така претендираните от ответника разноски не подлежат на
присъждане.
Разноските за държавна такса за разглеждане на исковете и за
възнагражденията за вещото лице за изготвените по делото експертизи
остават за сметка на бюджета на съда по аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.
1 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. Т. с ЕГН ********** от гр. Б. против
9
ОБЩИНА БЕРКОВИЦА с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление – гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ – за
признаване на уволнението, извършено със Заповед РД-19-62/22.03.2024 г., за
незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа „чистач“ в Община Берковица и за осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за 6 месеца за оставане без работа поради
незаконното уволнение в размер на на 6325.74 лева, ведно със законната
лихва.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 03.09.2024 г.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
10